Н.ч.х.д.№ 20/2018 год. на ХРС
МОТИВИ:
Частното
обвинение срещу подсъдимия О.Ф.Ф. ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на
04.06.2017г., в гр.Дл, причинил на Ц.Я.Ц. ЕГН ********** ***, болка и
страдание, без разстройство на здравето– а именно –кръвонасядане на вътрешната
лигавица на долната устна и контузия /болезненост/ на дясната долно челюстна
става– представляващи лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Предявен
е и граждански иск от Ц.Я.Ц. ЕГН ********** *** против подсъдимия О.Ф.Ф. ЕГН **********
*** 000 лв., по чл.45 от ЗЗД, за претърпените в резултат на твърдяната за
причинена на 04.06.2017г. лека телесна повреда, болки и страдания, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – до окончателното изплащане на
сумата.
Частният
тъжител и граждански ищец Ц.Ц., чрез повереника си пледира за осъждане на подсъдимия. Същият причинил описаното телесно
увреждане и следвало да понесе отговорността. Претендира и за сумата по
гражданския иск, както и за направените по делото разноски.
Повереникът
на частния тъжител прави подробен анализ на фактическата обстановка. Стига до
извод, че било доказано извършването на престъплението по чл.130 ал.2 от НК от подсъдимия
О.Ф.. Претендира и за сумата по гражданския иск, както и за направените по
делото разноски.
Подсъдимият
О.Ф.Ф. разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен. Дава обяснения. Датата била 4-ти
юни 2017г. Подсъдимият отишъл да играе тенис. Имал предварителна уговорка, като
оставил една от дъщерите си при майката на жената, с която живеел на съпружески
начала. Започнала играта и в един момента Ф. видял на пейката Ц.. Познавал го
по физиономия. Жената на Ф. му го била показвала няколко пъти, тъй като той от
няколко години я преследвал, обаждал и́ се по телефона, по Вайбър, пращал
и́ съобщения, дори имало моменти, в които били решили да пускат жалба
срещу него в МВР. В този ден Ф. реших да отиде до Ц. и да разговаря с него.
Отишъл и седнах на пейката до Ц.. Попитал го: „Аз звъня ли на твоята жена?“.
Задавайки този въпрос, Ц., почти избухнал: ”какъв си ти, бе”, „какъв ти е
проблемът”, „ти имаш психически проблеми”, „ела да се разберем ей там” и тръгнал,
като през цялото време продължавал да обижда Ф.. Подсъдимият се опитвал да
върви след Ц., тъй като почти бил сигурен, че нещата ще стигнат до някаква
разправия, поведението на Ц. било агресивно, погледът му излъчвал омраза. Двамата
спрели на около 10 метра от пейките. До тях най-близо бил Г.Н.. Имало достатъчно
много хора, които гледали напред тенис мачовете. Било лятно време, когато
хората се наслаждавали на това място. Ц. не спирал да обижда Ф. през цялото
време. По едно време минал един автомобил, като Ц. направил една-две крачки
настрани и към Ф. и подсъдимият бил убеден, че ще го удари, след това Ф.
посегнал, за да се предпази в този момент. В един момент паднали очилата на Ц.,
той се навел да ги вземе, Ф. си помислил, че всичко приключило. Тръгнал към
корта, направил две-три крачки и Ц. започна да вика „защо бягаш от
местопрестъплението”, „ще ти счупя ръцете”. Това го чул и единият от
свидетелите – Г.Н..
Иска
от съда да го оправдае.
Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда.
Нямало
свидетел-очевидец, който да видял удар, нанесен от Ф. на Ц.. От друга страна Ц.
изрекъл множество обиди реплики към Ф.. Подсъдимият не отговорил обратно на тези
реплики. Всичко, събрано във връзка с този удар, който се твърдял, че бил
нанесен от Ф. по лицето на тъжителя представлявало едно косвено доказателство.
Дори и неговото самопризнание пред полицейските служители в обясненията му било
косвено доказателство, дори да се ценяло като самопризнание, въпреки че то не
било такова, изразено по НПК. Нямало нито едно категорично доказателство, което
да уличавало Ф. в извършеното деяние, даже напротив. От обясненията на
подсъдимия ставало ясно, че той през цялото време бил притеснен и съответно
уверен, че самият той ще получи удар от г-н Ц.. За да бъде засилено това негово
убеждение способствало и самото поведение на тъжителя: обидни реплики към Ф. от
самото начало, покана „да се разберем настрани” или да се „разберем като мъже”,
агресивно поведение, което не е престанало, докато не се намесили свидетелят Г.В.и
свидетелят Ж.Т.. Това агресивно поведение се изразявало както в обидни думи,
така и в агресивни действия, както сам описал свидетеля Г.В., залитания към г-н
Ф. и други подобни, все поведение, което би могло да засили убеждението у един
обикновен човек, който няма никаква идея за саморазправа и за агресия, че ще
бъде атакуван и нападнат. В тази връзка следвало да се приеме, че подсъдимият Ф.
действал в ситуацията на мнима неизбежна отбрана според Постановление 11/1975г.
Ф. бил уверен, че ще бъде нападнат и реагирал. При тази ситуация по делото
съдът следвало да приеме, че това негово убеждение водело до една извинителна
грешка в неговото поведение и отношение към възприемането на самата ситуация,
поради което на подсъдимия не следвало да се налага наказание и съответно да се
отхвърли предявения граждански иск.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Тъжителят Ц.Ц. и подсъдимият О.Ф. се
познавали отпреди.
Причината за тяхното „познанство“ била
жената, с която О.Ф. живеел на съпружески начала. Ц. не бил безразличен към
нея. Изпращал й съобщения по Вайбър и смс-и. Търсел контакт.
Ф. знаел за това. Не му било никак
приятно. Бил виждал Ц. и знаел, че той е мъжа, който изпраща съобщения на жена
му.
Така между тъжителя и подсъдимия
съществувало напрежение и негативизъм. Ф. чувствал и ревност.
На 04.06.2017г., в гр.Д, в късния
следобед, подсъдимият О.Ф. решил да отиде на тенис-кортовете в гр.Д. и да
поиграе тенис. Взел малката си дъщеря и я завел при св.Я.Н., която е майка на
жената, с която Ф. живеел на съпружески начала. След като оставил детето при
баба му, подсъдимият около 19,00 часа отишъл на тенис кортовете, влезнал в
трети корт и започнал да играе със св.Г.В.по двойки.
Докато траела играта, при пейките до
корта се появил пострадалия Ц.Ц., който бил заедно със св.Ж.Т. и съпругата си. О.Ф.
видял Ц. от корта и решил, че трябва да разговаря с него. Прекратил играта и
излязъл от корта, след това се приближил до Ц. и го попитал до кога ще
продължава да изпраща съобщения на жена му.
Ц. предложил двамата да се отделят
настрани и да се разберат като мъже. Подсъдимият се съгласил и двамата с Ц. отишли
на 7-8 метра встрани, до паркинга на тенис-кортовете, където имало паркирани
различни автомобили.
Разговорът между двамата продължил
около минута. Имало напрежение и размяна на реплики.
В един момент О.Ф. замахнал с ръка към
лицето на Ц.Ц. и го ударил по бузата и
устната. След това се отдръпнал. Слънчевите очила на Ц. паднали на земята.
Пострадалият се навел и ги вдигнал.
Разговорът между двамата приключил.
Ф. се отдалечил от Ц. и тръгнал към
корта.
Няма свидетел-очевидец, който да е
видял удара, нанесен от Ф. на Ц..
Св.Ж.Т., който е бил най-близо до
двамата е чул тъп удар и падането на нещо на земята. Когато се обърнал, видял
очилата на Ц. долу на земята. Видял и как Ц. се пипа по лявата буза. Отишъл и
застанал между двамата. Видял, че бузата на Ц. е зачервена, а устната му –
подута.
След това дошла полиция.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза става ясно, че при прегледа на Ц.Ц.
е установено кръвонасядане на вътрешната лигавица на долната устна. Контузия
/болезненост/ на дясната долно-челюстна става. Тези увреждания били причинени по
механизъм на действие от твърд и тъп предмет и можели да се получат от удар с юмрук
по времето, начина и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения.
Било причинено страдание без разстройство на здравето. Срокът за пълно
възстановяване бил до 15 дни.
Подсъдимият
О.Ф.Ф. е неосъждан.
Няма криминални регистрации и е с добри
характеристични данни.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното
:
Подсъдимият
О.Ф.Ф. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.130 ал.2 от НК, като на 04.06.2017г., в гр.Д., причинил
на Ц.Я.Ц. ЕГН ********** ***, болка и страдание, без разстройство на здравето–
а именно –кръвонасядане на вътрешната лигавица на долната устна и контузия
/болезненост/ на дясната долно челюстна става, представляващи лека телесна
повреда.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като подсъдимият е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, съзнавал е
обществено-опасния характер на деянието и е искал именно престъпния резултат.
Касае
се за телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК – т.нар.”лека лека телесна повреда”,
защото с нанесеното травматично увреждане е причинена само болка и страдание,
без разстройство на здравето. В тази насока е и заключението на
съдебномедицинската експертиза. Така и ППВС №3/27.09.1979г. - т.15 и 16 –
ударите от този тип представляват лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК.
Два довода на защитата следва да бъдат
обсъдени, защото са съществени.
Първо – вярно е, че няма
свидетели-очевидци, които да се видели нанасянето на удара от Ф. на Ц..
Съдът призна подсъдимия за виновен на
базата на косвени доказателства.
Налице са обаче показанията на св.Ж.Т.,
който се е намирал най-близо до двамата – на около 7-8 метра – същият е чул тъп
удар и падането на нещо на земята. Когато се обърнал, видял очилата на Ц. долу
на земята. Видял и как Ц. се пипа по бузата. Отишъл и застанал между двамата.
Видял, че бузата на Ц. е зачервена, а устната му – подута. В тази насока е и
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Съдът може да признае подсъдимия за
виновен и само въз основа на косвени доказателства, ако те еднозначно водят до
извод за съпричастност на дееца към извършеното деяние.
Конкретният случай е такъв.
Налице са и предходното напрежение и
негативизъм на Ф. към Ц..
Има и мотив за такова деяние у
подсъдимия, който е породен от ревността и желанието на Ф. да „изясни и
изчисти“ отношенията си с Ц..
Цялата причинно-следствена и
житейски-логическа верига пасва.
На второ място - защитата твърди, че Ф.
действал при условията на мнима неизбежна отбрана. Това било така, защото Ф.
бил уверен, че ще бъде нападнат от Ц., който бил агресивен и гледал с омраза. В
тази обстановка Ф. реагирал и съдът следвало да приеме, че това негово убеждение водело до
една извинителна грешка в неговото поведение и отношение към възприемането на
самата ситуация, поради което на подсъдимия не следвало да се налага наказание
и съответно да се отхвърли предявения граждански иск.
Съгласно Решение №386 по н.д.420 от
1985г. 1 н.о. на ВС мнима неизбежна отбрана е налице, когато деецът поради
грешка относно действителността на нападението, счита, че срещу него има
нападение, докато то обективно не съществува.
Съгласно Решение №554 по н.д.585 от
1981г. на 2 н.о. деецът не може да се позовава на мнима неизбежна отбрана,
респективно на извинителна фактическа грешка в случай, в който не е могъл да
бъде заблуден с нищо, че срещу него се предприема или ще се предприеме реално
непосредствено противоправно нападение.
Подсъдимият Ф. и пострадалият Ц. са
стояли един срещу друг.
Разменяли са си реплики, някои от които
и обидни. Имало е напрежение.
Подсъдимият твърди, че Ц. се държал
агресивно и погледът му излъчвал омраза. Когато минал някакъв автомобил Ц. бил направил
2 крачки в страни към Ф. и подсъдимият твърди в обясненията си, че бил убеден,
че Ц. ще го удари и за това Ф. посегнал, за да се предпази.
Само на базата на тези обяснения на
подсъдимия, защитата излага тезата за мнима неизбежна отбрана.
Съдът счете, че в случая О.Ф. не е
действал при условията на мнима неизбежна отбрана.
Това е така по следните съображения :
Първо - обясненията на подсъдимия са
средство за доказване, но и средство на защита. По тази причина подсъдимият има
процесуалното право на лъжа и не носи отговорност за лъжесвидетелстване. Тези
обяснения на подсъдимия улесняват създаването на конструкция за евентуална
мнима неизбежна отбрана, в негова полза са и според съда представляват умело
избрана и предварително подготвена защитна версия.
За това съдът не я кредитира.
Второ – при конфликт между двама души,
често срещана е ситуацията, в която двете страни стоят една срещу друга,
разговарят, разменят обидни реплики, докато напрежението ескалира и някой
посяга пръв.
Всеки може да каже в подобна ситуация,
че е мислил или че е бил сигурен или че е усещал, че другият ще му посегне, но
това не го поставя задължително в положение на мнима неизбежна отбрана. Защото
ако беше така, то началото на 90% от всички сбивания и в последствие нанесени
телесни повреди щяха да бъдат извинителни, като нанесени при мнима неизбежна
отбрана.
В действителност, често вербалните
конфликти прерастват във физическо насилие, като някоя от двете страни, посяга
първа. И ако няма нещо много особено във фактическата обстановка, от което
съдът със сигурност да установи, че действително подсъдимият е можел да очаква,
че срещу него ще се предприеме реално непосредствено противоправно нападение,
няма мнима неизбежна отбрана.
В случая Ф. е знаел, че Ц. работи в полицията
и съответно, че не може да прибягва неправомерно до физическо насилие, защото
това би провалило кариерата му. Според съда Ф. не е очаквал Ц. да го удари,
макар и последният да го е дразнел вербално. Ф. е чувствал обида и ревност,
имал е нужда от някаква развръзка, от някакво разрешение, защото отнапред у
него се е било натрупало много напрежение и гняв към Ц..
В даден момент нервите на подсъдимия не
са издържали и той е посегнал пръв. И е ударил Ц..
Няма мнима неизбежна отбрана.
Подсъдимият е неосъждан.
В тази връзка съдът определи
наказанието по следния начин :
Престъпният
състав на чл.130 ал.2 от НК предвижда наказания „лишаване от свобода” до 6
месеца или пробация или глоба от 100 до 300 лв. Подсъдимият не е освобождаван
по реда на чл.78а от НК. Няма имуществени вреди. Ето защо съдът счете, че са
налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК и освободи подсъдимия от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба”.
Относно размера на глобата, както бе отбелязано по-горе съдът обсъди
съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и прие превес на
смекчаващите. Касае се за първа и единствена такава проява, на неосъждан подсъдим.
Следва да се има в предвид и особеното емоционално състояние на Ф., породено от
предисторията на конфликта. Ето защо глобата като размер бе индивидуализирана
на минимума – а именно глоба в размер на 1 000
лв.
С така наложеното наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона,
което ще въздейства възпитателно и предупредително както върху дееца, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
Гражданският иск по
чл.45 ал.1 от ЗЗД за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в
резултат на причинената лека телесна повреда е основателен. Съдът определи
размера по справедливост, в предвид характера и вида на травматичните увреждания
и времето за възстановяване – 15 дни според заключението на вещото лице. Ето
защо съдът уважи претенцията по справедливост до размера от 300 лв. и отхвърли
иска в останалата му част за разликата до пълния размер от 1 000 лв.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК разноските по
делото бяха възложени на подсъдимия.
Мотивиран така съдът постанови присъдата
си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.