РЕШЕНИЕ
№ 6841
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110101268 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „фирма“ЕАД, ЕИК (номер),със седалище и адрес на
управление (град), (улица),представлявано от Ал. Ал.,против М. ИВ. Д.,ЕГН
**********,с адрес (град), (ж.к.),с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 2353,49 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г.
до м.04.2020 г.,370,70 лева лихва за забава за периода 15.09.2019 г. до
16.09.2021 г.,46,57 лева сума за дялово разпределение за периода м.08.2018 г.
до м.04.2020 г.,9,76 лева лихва за забава за периода 01.10.2018 г. до 16.09.2021
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,при което
ответницата като клиент на топлинна енергия е задължена да заплаща
стойността на същата в срока по общите условия. Поддържа се,че за
процесния период ответницата Д. е допуснала неизпълнение на задълженията
си за заплащане на цената на доставена топлинна енергия и е налице
неизпълнено задължение в размер от 2353,49 лева. С оглед
обстоятелството,че цената не е заплатена в срок,ищецът претендира и
мораторна лихва в размер от 370,70 лева. С исковата молба са заявени и
претенции за заплащане на сумите от 46,57 лева сума за дялово
разпределение и 9,76 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
1
претендирано по реда на заповедното производство,но предвид депозирано
възражение е налице правен интерес от предявяване на установителните
искови претенции. Ищецът моли съда да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор ответницата Д. не отрича да е
клиент на топлинна енергия,твърди,че претендираните парични суми са
прекомерно завишени и не съответстват на реално потребена топлинна
енергия,формулира възражение за погасителна давност за периода м.05.2018
г. до м.09.2018 г. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „фирма“ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против М. ИВ. Д. за сумите от 2353,49
лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. до м.04.2020
г.,370,70 лева мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г. до 16.09.2021 г.,46,57 лева сума за дялово
разпределение за периода м.08.2018 г. до м.04.2020 г.,9,76 лева лихва за
забава върху сума за дялово разпределение,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 55494/2021 г. по описа на СРС,42 състав.
Видно от удостоверение за наследници,М. ИВ. Д. е наследница по закон
на Р. Ст. Н..
С писмо от Ст. общ. до „фирма“ЕАД е уведомено дружеството,че за
апартамент * в бл.№,вх.№ на ж.к.“ж.к.“ е сключен договор за продажба от
05.03.1970 г. с Ив. и Р. Н..
Прието е заявление декларация за откриване на партида за жилище –
ап.* в бл.***, вх.* в ж.к.“ж.к.“,подадено от М. ИВ. Д..
Представени са общи условия на „фирма“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Видно от договор,сключен между „фирма“ЕАД,като възложител,и
„фирма“ЕООД,като изпълнител,съгласно който изпълнителят приема да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на
етажна собственост,а възложителят се съгласява да определя размера на
задълженията на отделните потребители въз основа на данните от дялово
разпределение.
С определение на съда е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че М. ИВ. Д. е клиент на топлинна
енергия за процесния период.
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че топломерът се отчита на първо число всеки месец,след което се
приспадат за сметка на доставчика технологичните разходи,топломерът е
преминавал периодична метрологична проверка със заключение за
съответствие,сумите за топлинна енергия са начислени при спазване на
нормативната уредба,а дължимата главница за топлинна енергия възлиза на
2
2334,49 лева.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза в
счетоводството на ищеца няма данни за постъпили плащания на парични
суми за процесния период,изравнителните сметки са въвеждани и със сумите
за възстановяване не са прихващани суми извън процесния период,дължимата
главница е 2334,49 лева,а сумата за дялово разпределение е 46,57 лева,а
начислената лихва за забава върху тези парични суми възлиза съответно на
380,01 лева върху главница за топлинна енергия и 9,98 лева върху сума за
дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,с който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,относно което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Регламентирането
на иска като положителен установителен иск означава,че е възложено в
тежест на ищеца да проведе доказване за наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на исковата претенция. В конкретния случай в
тежест на ищеца е възложено да проведе доказване,че съществува договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,да докаже
доставеното количество топлинна енергия и да установи цената на същата.
Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
27.09.2021 г.
Обсъдени в съвкупност, доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че договорно правоотношение между страните съществува –
ищецът е дружество,което реализира дейност по доставка и продажба на
топлинна енергия,а ответницата Д. е клиент на топлинна
енергия,обстоятелство,което е отделено като безспорно между страните,а и
което се доказва от доказателствата по делото. При наличието на сключен
договор за продажба на топлинна енергия дружеството доставчик е
задължено да доставя топлинна енергия,а клиентът следва да заплаща цената
на доставена топлинна енергия. Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ
предвижда,че правата и задълженията на страните по договора за продажба на
топлинна енергия се регламентират според общите условия на доставчика.
Страните не твърдят да са уговорени индивидуални условия,което означава,че
приложими са именно общите условия. За да бъде изпълнението на
задължението за заплащане на топлинна енергия точно,необходимо е цената
да бъде заплатена в срока по общите условия. Провеждането на доказване,че
цената е заплатена е възложено на ответната страна,която е длъжна да
установи факта на изпълнението като възражение,изключващо
основателността на исковата претенция. В хода на производството не са
ангажирани доказателства цената или част от същата за процесния период да
е заплатена,при което искът за реално изпълнение на задължение за
заплащане на доставена топлинна енергия е доказан по основание. Анализът
на доказателствата по делото позволява да бъде възприето,че в
3
сградата,където се намира топлоснабденият имот е въведена система за
дялово разпределение и всеки от клиентите на топлинна енергия е длъжен да
заплаща за имота си стойността на топлинна енергия,определена от дялово
разпределение. Съдът счита,че искът за главницата за топлинна енергия
подлежи на уважаване за сумата от 2334,49 лева при съобразяване
заключението по съдебно-техническата експертиза,според което тази
стойност съответства на доставената топлинна енергия за процесния
период,без да са включвани задължения извън същия. Съдът намира,че искът
подлежи на уважаване за тази парична сума,тъй като същата е определена
чрез дялово разпределение при спазване на установената нормативна уредба.
Макар ответницата в депозирания писмен отговор да сочи,че претендираната
цена е завишена,тези доводи се явяват неоснователни – установено е по
делото,че технологичните загуби са приспадани за сметка на доставчика,при
което претендираната от ищеца цена съответства на реално доставено в имота
количество топлинна енергия. Отделно от това,следва да бъде взето
предвид,че ответницата Д. не доказва да е подавала възражения в
предвидения рекламационен срок след всеки отоплителен сезон,а доводи за
недължимост на паричната сума се формулират едва след като ищецът
предявява по съдебен ред паричните суми,представляващи цена на доставена
топлинна енергия. Така мотивиран,съдът приема,че искът за главницата за
топлинна енергия е доказан по основание. Съдът намира,че и исковата
претенция за заплащане на сумата за дялово разпределение е доказан по
основание при съобразяване клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите
условия на дружеството ищец,тъй като същите предвиждат,че цената за
доставена топлинна енергия подлежи на заплащане към дружеството –
продавач на топлинна енергия. Предвид изложеното искът за сума за дялово
разпределение е доказан по размер за сумата от 46,57 лева,за която парична
сума е предявен. Изводът на съда,че исковата претенция за главница за
топлинна енергия и за сума за дялово разпределение са доказани по
основание налагат разглеждането на своевременно формулираното в
писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника,който може да се
позове на настъпила давност,ако в определен период,считано от настъпване
изискуемост на вземането кредиторът е бездействал и не е предприел
действия,с които да реализира вземането си,които по естеството си прекъсват
давността. В настоящия случай давността е прекъсната на 27.09.2021 г.,което
означава,че са погасени по давност вземания за парични суми,за които към
датата на предявяване на иска е изтекъл период,по-дълъг от три
години,считано от изтичане срока за плащането им. Според приложимите
общи условия към процесния период – м.05.2018 г. до м.04.2020 г. срокът за
плащане е 45 дни,считано от изтичане месеца на доставката – чл.33 от общите
условия,което означава,че са погасени по давност вземанията за м.05.2018 г.
до м.07.2018 г.,т.е. искът следва да бъде отхвърлен за сумата от 149,72 лева за
топлинна енергия,а именно искът подлежи на уважаване за сумата в размер от
2184,77 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 2353,49 лева
исковата претенция подлежи на отхвърляне. Неоснователни са доводите на
ответницата,че са погасени по давност и вземанията за топлинна енергия за
м.08. и м.09.2018 г.,тъй като при съобразяване 45-дневния срок за
заплащането им,към датата на предявяване на иска не е изтекъл срок повече
4
от три години след изтичане на срока за изпълнение. Съдът,съобразявайки
обстоятелството,че за задължението за заплащане сума за дялово
разпределение няма определен срок за изпълнение,както и като отчете
изискуемостта,считано от възникване на задължението,приема,че сумата за
дялово разпределение за м.08.2018 г. е погасена по давност,т.е. искът подлежи
на отхвърляне за сумата от 2,15 лева,а следва да бъде уважен за 44,42 лева.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че парична сума не е заплатена на падежа или в
срока за плащане,при което за периода на забава кредиторът има право на
обезщетение от длъжника. Когато задължението има определен падеж или
срок,считано от деня,следващ падежа или деня,следващ изтичането на срока
за плащане,длъжникът изпада в забава,без да е необходима покана,а когато
задължението няма срок за изпълнение кредиторът следва да отправи покана
с посочване на подходящ срок за изпълнение,с изтичането на който
длъжникът изпада в забава. Софийският районен съд намира,че исковата
претенция за мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи
на отхвърляне. От събраните в хода на производството доказателства се
установява,че за изпълнение на задължението за заплащане сума за дялово
разпределение няма уговорен срок,а същевременно ищецът не доказва да е
отправил покана до страната длъжник. При това положение искът за сумата
от 9,76 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на
отхвърляне. Софийският районен съд счита,че искът за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от
352,65 лева,определена по реда на чл.162 от ГПК върху уважената част от
иска,а за разликата над тази парична сума до пълния претендиран размер от
370,70 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и като отчете,че
съдът,разглеждащ установителния иск се произнася и по въпроса за
разноските за заповедното производство,съдът приема,че следва да бъдат
присъдени 96 лева за заповедното производство и 813 лева за исковото
производство.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на М. ИВ. Д.,ЕГН **********,с адрес (град), (ж.к.),че съществува
вземане на „фирма“ЕАД, ЕИК (номер),със седалище и адрес на управление
(град), (улица),представлявано от Ал. Ал.,в размер от 2184,77 лева ( две
хиляди сто осемдесет и четири лева седемдесет и седем стотинки ) главница
за топлинна енергия за периода м.08.2019 г. до м.04.2020 г.,44,42 лева (
четиридесет и четири лева четиридесет и две стотинки ) сума за дялово
разпределение за периода м.09.2018 г. до м.04.2020 г., 352,65 лева ( триста
петдесет и два лева шестдесет и пет стотинки ) мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. до 16.09.2021 г.,ведно със законната лихва върху
5
главницата,считано от предявяване на иска – на 27.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 55494/2021 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска,предявен от „фирма“ЕАД против М. ИВ. Д. в частта за
разликата над 2184,77 лева до пълния претендиран размер от 2353,49 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 44,42 лева до пълния
претендиран размер от 46,57 лева сума за дялово разпределение,в частта за
разликата над 352,65 лева до пълния претендиран размер от 370,70 лева
мораторна лихва и за сумата от 9,76 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. ИВ. Д.,ЕГН **********,с адрес (град), (ж.к.) да заплати
на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „фирма“ЕАД, ЕИК
(номер),със седалище и адрес на управление (град), (улица),представлявано от
Ал. Ал., сумата от 96 лева ( деветдесет и шест лева ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и 813 лева ( осемстотин и тринадесет лева )
сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6