Решение по дело №2037/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Образувано е по подадена жалба от С. И. А., Д. К. М. и Т. Д. А., срещу отказ на началника на СГКК – Бургас по искане с вх. № 01-130423/07.03.2023г., обективиран в писмо изх. № 17-323 от 28.10.2024г. Жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, заемат становище за нищожност и незаконосъобразност на оспорения административен акт. Извършват подробен анализ на събраните доказателства и съдебната практика. Акцентират върху нормата на чл. 297 ГПК. От съда се иска отмяна на оспорения административен акт. Претендират се разноски – вкл. адвокатски хонорар в полза на адвоката по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - началникът на СГКК – Бургас, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена. Счита, че предходните решения на Окръжен съд Бургас и Административен съд Бургас, не се съдържат задължителни указания до административния орган да промени предназначението на земята от земеделска в урбанизирана. Намира, че спорът е относно това дали е компетентен административният орган самостоятелно да прави преценка за промяна на вида на предназначението на територията. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

По искова молба от жалбоподателя С. И. А. срещу Община Бургас е постановено влязлото в сила на 28.10.2022г. (недопуснато до касационно обжалване) Решение № 45 от 14.01.2022г. по гр.д. № 1367/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас (на л. 8 – л. 21 от приобщеното към настоящото дело адм. дело № 866/2023г. по описа на Административен съд Бургас). С посоченото решение е признато за установено в отношенията между А. и Община Несебър, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот с площ от 9601 кв. м., състоящ се от реални части, както следва: 6 988 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 07079.8.414 по КККР на [населено място], местност „Черна гора“, 1839 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 07079.8.413 по КККР на [населено място], местност „Черна гора и 774 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 07079.8.412 по КККР на [населено място], съгласно комбинирана скица (Приложение № 1) на вещото лице инж. М. М. към изготвената от него съдебно-техническа експертиза. В решението е вписано, че скицата представлява неразделна част от него.

При така постановените съдебни решения в кадастралната карта бил нанесен имот с идентификатор 07079.8.1091 по проект на лицензирано по ЗКИР лице на основание „изпълнение на влязло в сила съдебно решение“ с трайно предназначение на територията „Земеделска“ и начин на трайно ползване „За ремонт и поддържане на транспортни средства“. Във връзка със съдебното решение и нанасянето на имота, на 07.03.2023г. С. А. подал заявление – КККР до СГКК [населено място] (на л. 39 от адм. дело № 866/2023г. по описа на Административен съд Бургас) с искане като вид на територията на имота да бъде вписан „Урбанизирана“.

По така подаденото заявление от СГКК Бургас било изискано становище от ОД „Земеделие“ по отношение вида на територията на ПИ с идентификатор 07079.8.1091 (на л. 38 от адм. дело № 866/2023г. по описа на Административен съд Бургас). От ОД „Земеделие“ [населено място] бил изготвен отговор (на л. 35 от адм. дело № 866/2023г. по описа на Административен съд Бургас), че посоченият имот частично съответства на 000415 по КВС с площ от 9,235 дка, 000450 по КВС с площ от 0,783 дка и 000085 с площ от 3,349 дка, описани в КВС с вид на територията по предназначение – „за нуждите на селското стопанство“. Посочено било, че не е установена промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди. Дадено е заключение, че няма достатъчно данни и основания се произнасяне в насока, че земята следва да се счита за неземеделска.

При тези данни до жалбоподателя А. бил изпратен отговор от началника на СГКК [населено място] с писмо № 20-22040-10.05.2023г. (на л. 33 от адм. дело № 866/2023г. по описа на Административен съд Бургас), че не са налице основания за промяна трайното предназначение на имота. Посоченото писмо е обжалвано от А. и въз основа на жалбата му е образувано адм. дело № 866/2023г. по описа на Административен съд Бургас. Производството е приключило с влязлото в сила Решение № 5391 от 18.07.2024г., с което отказът е отменен, а преписката е върната за ново произнасяне, съгласно указанията в мотивите на съдебното решение, а именно: посочване на фактическите и правни основания за издаване на административния акт.

С оглед така постановеното съдебно решение, настоящият съдебен състав счита, че част от материалите по административната преписка (последното не е спорно от страните, като административният орган се е позовал на тези доказателства при издаване на обжалвания в настоящото производство административен акт) са всички доказателства, събрани по адм. дело № 866/2023г. по описа на Административен съд Бургас, в това число приобщените надлежно (вкл. със съгласието на страните) по реда на чл. 171, ал. 1 от АПК - заключение на СТЕ на вещото лице С. – л. 144 от адм. дело № 866/2023г., показанията на свидетелите Д. Д. А. и И. С. А. – л. 210 – л. 212 от адм. дело № 866/2023г. и съдебно-техническа експертиза на вещото лице А. – л. 331 – л. 343 от адм. дело № 866/2023г. Ето защо тези доказателства (а и писмените такива, приети по посоченото дело) следва да бъдат взети предвид при формиране на фактическите изводи по настоящото дело.

От заключението на съдебно-техническата експертиза (по която е работено и с писмени документи, вкл. приетите като доказателства по делото – протокол № 1 от 18.01.1984г. на САБ при ОНС, Решение от 07.1985г. на началник отдел „АБ“ при ОНС Бургас, пълни истории на поземлени имоти по КВС, издадени от ОСЗ „Земеделие“, Решение № 26-19 от 25.04.2017г. на Общински съвет Бургас, Решение № 51-1/21.07.2011г. на Общински съвет Бургас) на вещото лице С. се установява, че за територията на поземлен имот с идентификатор 070798.1091 по КККР на [населено място], местност „Кара баир“, няма приети кадастрални и подробни устройствени планове, с които да се конкретизира видът на територията по нейното предназначение и начинът на трайно ползване. Констатирано е, че имотът попада в рамките на терен от 20 дка, предложен за нуждите на автокомбинат АС „Товарни превози 1“ – с протокол №1 от 18.01.1984г. на САБ при ОНС. С протокол № 8 от 24.07.1985г. на ОК на ОНС било дадено съгласие за устройване на гаражен двор на автокомбината, но към този момент не е имало одобрен устройствен план, който да определи предназначението на терена. Установено е, че имотът попада в устройствена зона 5/Смф1 – многофункционална устройствена зона с преобладаващи производствени дейности според Решение № 51-1 от 21.07.2011г. на ОС Бургас, с което е одобрен Общ устройствен план на [населено място]. В останалата част от заключението вещото лице се е позовало на писмото от ОД „Земеделие“ [населено място], което е анализирало картата на възстановената собственост и е дало заключение, че видът на територията е „земеделска“, като се допуска възможност за изработване на ПУП-ПРЗ, с който да бъде променено предназначението на имота в урбанизирана територия.

Заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице А. е изготвено след запознаване с всички приети по делото писмени доказателства, справки в Община Бургас, Областна администрация Бургас, Държавен архив – Бургас и в електронната кадастрално-административна информационна система на АГКК с КНИК 855 (видно от т. III от експертизата – „Прегледани книжа и документи“). От заключението се потвърждава, че процесният недвижим имот се намира в устройствена зона (съгласно одобрения ОУП) „5/Смф1“ – „Многофункционална устройствена зона с преобладаващи устройствени дейности. Допуска се изграждане на обекти за търговия, безвредни производства и складове, спорт и атракции и други допълващи функции без да се допускат обекти за дейности с вредни отделяния и влияния.“ Вещото лице е констатирало на място, че имотът е ограден по всичките си граници, застрояването в него обхваща вишка за охрана и две сгради – халета. От вещото лице не са открити данни за завършване на процедурата за отредените 15 дка за гаражен двор на територията на промишлена зона „Меден Рудник“. От заключението се установява, че имотът се ползва според предназначението, отредено със Заповед № 1150 от 28.08.1985г. на председател на ОбНС Бургас - за гаражен двор за товарни автомобилни линии. Видно от заключението на вещото лице вписаният начин на трайно ползване на имота в кадастралната карта „за ремонт и поддържане на транспортни средства“ класифицира процесния имот като предназначен за общественообслужващ транспортни средства.

От показанията на разпитаните свидетели Д. А. и И. А. се установяват характеристики на спорния имот, а именно: същият е с настилка асфалт, чакъл и бетон, в квартала има улици и улично осветление, имотът е ограден, в него са налични постройки – сервиз за коли и камиони, а в миналото имало камиони на ДАП.

След постановяване на съдебното решение по адм. дело № 866/2023г. и връщане на преписката на административния орган, не е спорно, че с нотариален акт от 01.10.2024г. имотът бил продаден от С. А. на Т. Д. А. и Д. К. М., докато С. А. запазил правото си на ползване върху имота.

При тези данни от административния орган е изготвено писмо изх. № 17-323 от 28.10.2024г., адресирано до Т. Д. А., Д. К. М. и С. И. А., с което е постановен отказ да се извърши изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на [населено място] по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.8.1091, предмет на заявление № 01-130423/07.03.2023г. на СГКК – Бургас, подадено от С. И. А.. За да постанови този отказ и в изпълнение на указанията в Решение № 5391 от 18.07.2024г., административният орган се е позовал на писмото на директора на ОД „Земеделие“ [населено място] и на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице С.. Посочено е, че приетият ОУП не е довел до промяна на предназначението на територията, тъй като това е следвало да стане с ПУП-ПРЗ, след което за него да се проведе процедура за промяна на предназначението на земята по ЗОЗЗ. Акцентирано е, че решението на Окръжен съд Бургас по в.гр.д. № 367/2021г. не се ползва със СПН по отношение на административния орган СГКК Бургас, тъй като чл. 297 ГПК касае диспозитива на съдебното решение, а мотивите не могат да обвържат СГКК Бургас, тъй като не е участвала в производството. Развити са съображения за начина на промяна на предназначението по ЗОЗЗ. С такива мотиви е постановен отказ, който се обжалва пред съда и е предмет на настоящото производство.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, при извършена проверка, вкл. и служебна такава по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че отказът представлява акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК и е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗКИР (началника на СГКК Бургас). Отказът е съставен в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и след дадените указания с Решение № 5391 от 18.07.2024г. по адм. дело № 866/2023г. по описа на Административен съд Бургас – с излагане на фактическите и правните основания, които са послужили за издаването му. С оглед изложеното, съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Съдът не намира, че отказът противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели закрепени в ЗКИР. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл. 51 и сл. от ЗКИР.

Настоящият съдебен състав констатира, че отказът е издаден в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, като съображенията за този извод са следните:

Административното производство е образувано по посоченото заявление-КККР от С. А. с вх. № 01-130423 от 07.03.2023г. с искане за изменение на вид територия на поземлен имот 07079.8.1091 от „земеделска“ в „урбанизирана“. По арг. от чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават и поддържат в актуално състояние с цел документиране на местоположението, границите, трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване на недвижимите имоти. В тази връзка и според чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКИР основни кадастрални данни за поземлен имот са: идентификатор; граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки; трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване, адрес. По своята същност заявлението на жалбоподателя А. представлява искане по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР – за промяна в основните кадастрални данни за имота, чрез отразяване на друго трайно предназначение на територията, различно от вписаното. Очевидно е, че със заявлението си той не се позовава на настъпили изменения в данните след влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри (самото нанасяне на поземлен имот 07079.8.1091 е следствие от влязлото в сила Решение № 45 от 14.01.2022г. по гр.д. № 1367/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас – по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР вр. чл. 54, ал. 2, изр. последно ЗКИР), поради което с молбата на практика се иска изменение поради грешка в кадастралната карта по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР.

На първо място настоящият съдебен състав не намира за относими към случая доводите в оспорения отказ в насока, че не е проведена процедура за промяна на предназначението на имота, което е пречка за уважаване искането на молителя. Съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗКИР всеки поземлен имот има трайното предназначение на територията, в границите на която се намира. Промяната на трайното предназначение се извършва по ред, предвиден в закон – чл. 25, ал. 2 от ЗКИР. В случая не се касае до хипотеза, при която се иска промяна на предназначението на процесния имот. От приетите по преписката експертизи (обсъдени по-горе) се установява (а и между страните не е спорно), че за процесния имот не е налице действащ подробен устройствен план. Съгласно пар. 5, т. 11 от ДР на ЗУТ „Урегулиран поземлен имот“ или „урегулиран имот“ е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Т.е. в случая не е приет подробен устройствен план, който да отрежда конкретно предназначение на поземлен имот с идентификатор 07079.8.1091. За територията, в която попада процесният имот, е действащ единствено общ устройствен план, според който той попада в устройствена зона 5/Смф1 – многофункционална устройствена зона с преобладаващи производствени дейности. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗУТ общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Изводът е, че за имота не е наличен подробен устройствен план, а само общ устройствен план, който ще е задължителен при бъдещо приемане на подробен устройствен план. При това положение предназначението на имота не е предвидено в приет до момента ПУП, поради което няма как същото да бъде променяно по описания в обжалвания отказ ред. Следователно тези доводи, послужили за постановяване на обжалвания отказ, са несъстоятелни и не могат да бъдат взети предвид.

Спорен по делото е въпросът какво е предназначението на имота, което следва да бъде вписано към момента в КККР, при липсата на приет ПУП. За да обоснове отказа си, административният орган се позовава на становището на ОД „Земеделие“ Бургас, че имотът е земеделски, което становище от своя страна се основава на картата на възстановената собственост – КВС. Очевидно е, че картата на възстановената собственост се приема като част от плана за земеразделяне по смисъла на чл. 15 от ЗСПЗЗ вр. чл. 26 от ППЗСПЗЗ. Както се установява от чл. 1 и чл. 2 ЗСПЗЗ земеделските земи са тези, които (чл. 2 ЗСПЗЗ) са предназначени за земеделско производство и: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; 2. не са включени в горския фонд; 3. не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради; 4. не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения. Изводът е, че изготвянето на план за земеразделяне и карта на възстановената собственост е следствие от предназначението на земята като земеделска. Т.е. не може наличието на КВС за даден териториален участък да квалифицира предназначението на конкретен имот като „земеделска“ земя. Обвързаността е в обратната посока – за да бъде включен в КВС даден имот, то той следва да се квалифицира като „земеделска земя“ според понятието, дадено в чл. 2 от ЗСПЗЗ. Ето защо позоваването единствено на КВС като доказателство, което определя земята като „земеделска“, не може да бъде основание за постановяване на оспорения отказ. Необходимо е да се прецени конкретният статут на земята.

В случая по делото са събрани доказателства, които са в насока, че процесният имот е част от терен, отреден с ОУП за „многофункционална устройствена зона с преобладаващи производствени дейности“. По делото са събрани достатъчно доказателства (вкл. заключения на две експертизи и свидетелски показания), които са в насока, че процесният имот е застроен с вишка за охрана и две сгради - халета (представляващи автосервиз), което отговаря на предвижданията в ОУП - изграждане на обекти за търговия, безвредни производства и складове, спорт и атракции и други допълващи функции без да се допускат обекти за дейности с вредни отделяния и влияния. По делото се установява, че в миналото имотът е бил отреден за устройване на гаражен двор на Автокомбинат Бургас – Товарни автомобилни линии (като е придобит на основание давностно владение от С. А. по силата на съдебно решение). Всички тези характеристики на имота водят до извод, че същият е бил застроен със сгради на промишлени стопански предприятия, като е включвал и двор към такива сгради, поради което още към приемането на ЗСПЗЗ е попадал в изключението на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ. Поради тази причина той не би могъл да се квалифицира като „земеделска земя“ по смисъла на ЗСПЗЗ и включването му в КВС очевидно е резултат от грешка и не може по никакъв начин да промени статута му на земя, която не е земеделска.

На следващо място – всички горни изводи сочат на допусната грешка в кадастралната карта при вписването на „земеделска“ по отношение „трайно предназначение на територията“ за поземлен имот с идентификатор 07079.8.1091. Както се посочи събраните по делото доказателства сочат, че територията не би могла да бъде земеделска, тъй като не отговаря на изискванията за това, предвидени в чл. 2 от ЗСПЗЗ. Още повече, че в КККР е вписан начин на трайно ползване на имота „за ремонт и поддържане на транспортни средства“. По арг. от чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКИР трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване са сред основните кадастрални данни за даден имот. На основание чл. 27, ал. 5 от ЗКИР е приета Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. С наредбата се определят и класификаторът за начина на трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване и предназначение на недвижимите имоти – арг. от чл. 1 от Наредбата. Според чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата урбанизирани територии (селищната територия на населеното място и селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания) могат да бъдат такива, определени с устройствен план съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), съответно със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон съгласно отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), или са такива по начин на трайно (фактическо) ползване, доколкото то не противоречи на закон – в територии без устройствени планове. Както се посочи за процесната територия е приет единствено общ устройствен план, според който тя попада в „многофункционална устройствена зона с преобладаващи производствени дейности“. Следователно за определянето й е необходимо да се прецени и начинът на трайно (фактическо) ползване (според предвиденото в чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата). От своя страна начинът на трайно ползване на поземлените имоти се определя по наличните документи и съобразно съответния приложим нормативен акт – чл. 42, ал. 8 от Наредбата. Според чл. 8, т. 1 от ЗУТ предназначението на имотите в урбанизирани територии може да бъде за различни нужди, сред които производствени и складови. С оглед изричната разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата, която дава приоритет на трайното фактическа ползване на даден имот при определянето му като урбанизирана територия или не и като се вземе предвид разпоредбата на чл. 8, т. 1 от ЗУТ, то вписаният начин на трайно ползване на имота в КККР „За ремонт и поддържане на транспортни средства“ е несъвместим с вписаното трайно предназначение на територията „земеделска“. Такова фактическо и трайно ползване на имота е съвместимо единствено с използването на територията за производствени нужди, което от своя страна я категоризира като „урбанизирана“ по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредбата вр. чл. 8, т. 1 от ЗУТ.

Цитираното по-горе разминаване между вписаните трайно предназначение на територията и начин на трайното й ползване представлява „грешка“ в кадастралната карта и кадастралните регистри по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР (несъответствие в данните за ПИ отразени в КККР, спрямо действителното им състояние по смисъла на пар 1, т. 16 от ДР на ЗКИР). Всички изводи на съда, намерили отражение в мотивите на съдебното решение, могат да се обобщят по следния начин: 1. имотът не може да се квалифицира като земеделски поради изключението на чл. 2, т. 3 от ЗСПЗЗ; 2. за имота действа ОУП, който предвижда изграждане на обекти за търговия, безвредни производства и складове, спорт и атракции и други допълващи функции; 3. в имота фактически са изградени вишка за охрана и две сгради - халета (представляващи автосервиз); 4. имотът се ползва фактически за ремонт и поддържане на транспортни средства, което представлява и начинът му на трайно ползване. При това положение и с оглед разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. и чл. 8, т. 1 от ЗУТ констатираната грешка (разминаване между вписаните начин на трайно ползване и трайно предназначение на територията) следва да се реши чрез промяна на вписаното трайно предназначение на територията на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР от „земеделска“ в „урбанизирана“.

С оглед изложеното са налице всички предпоставки за издаване на административен акт от началника на СГКК по подадената молба от С. А. (с участието на новите собственици на имота – Д. М. и Т. А.), с който искането в заявление – КККР вх. № 01-130423 от 07.03.2023г. по описа на СГКК Бургас да бъде уважено и да бъде вписано предназначение на територията „урбанизирана“ за имот с идентификатор 07079.8.1091 по КККР на [населено място], вместо вписаното към момента „земеделска“. Преписката следва да бъде върната на административния орган за издаване на административен акт съобразно мотивите на настоящото съдебно решение. По арг. от чл. 174 от АПК на административния орган следва да бъде определен 14-дневен срок за издаване на административния акт.

При този изход на спора на адвоката, осъществил безплатна адвокатска помощ в полза на жалбоподателите, се дължи възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата (съобразно приложен договор на л. 12 от делото). В случая присъденото възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ цели да възмезди положения труд от адвоката, а не да възстанови на спечелилата делото страна изцяло или частично направените от нея разходи за адвокатско възнаграждение. Трайно е разбирането в съдебната практика, че размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна помощ се определя от съда - според защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото. По арг. от чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие за дела по Закона за кадастъра и имотния регистър възнаграждението е 1250 лв. На адвоката следва да бъде определено възнаграждение именно в този размер, вкл. при съобразяване на Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г. по дело С-438/22, ECLI:EU:C:2024:71, според което посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящото дело се характеризира с известна фактическа сложност с оглед обема на събрания доказателствен материал, а и с известна правна такава, предопределена от необходимостта от прилагане на множество нормативни актове, свързани с устройството и предназначението на територията. Ето защо възнаграждението от 1250 лв. напълно съответства на фактическата и правна сложност на спора и следва да бъде определено в полза на адвоката именно в този размер (показателно е, че такъв размер се определя и от другата страна като отговарящ на фактическата и правна сложност на спора – договор на л. 40 от делото).

При този изход на спора в полза на всеки от жалбоподателите следва да се присъдят разноски по 10 лв. – за платена държавна такса (съобразно доказателства на л. 11 от делото).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С. И. А., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [улица], Д. К. М., [ЕГН] и Т. Д. А., [ЕГН], отказ на началника на СГКК – Бургас, обективиран в писмо изх. № 17-323 от 28.10.2024г., с който е отказано да бъде извършено поисканото изменение на кадастралния регистър към кадастралната карта на [населено място], по отношение на поземлен имот с идентификатор 07079.8.1091, предмет на заявление вх. № 01-130423/07.03.2023г. на СГКК – Бургас, подадено от С. И. А..

ВРЪЩА преписката на административния орган за издаване на административен акт по заявление вх. № 01-130423/07.03.2023г. на СГКК – Бургас, подадено от С. И. А., съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 14-дневен срок от връщането - за издаване на посочения административен акт.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адвокат Н. Д. от АК Бургас, сумата от 1250 лв., представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на С. И. А., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [улица], сумата от 10 лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на Д. К. М., [ЕГН], сумата от 10 лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия картография и кадастър да заплати на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на Т. Д. А., [ЕГН], сумата от 10 лв., представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на препис.