Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2121/13.6.2010г.
гр. Варна, 15.06.2010г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, XX – ти
състав, в публично съдебно заседание проведено на десети юни през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА
при секретаря М.А.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1379 по описа за 2007г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявен от А.П.И. срещу И.А.К. осъдителен иск с правно основание чл. 108
от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищеца е
собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент
№ 10, находящ се на ет. 4 в жилищната сграда, изградена върху дворно място
в гр. Варна на ул. ***, със застроена площ от 93.63 кв.м., състоящ се от входно
антре, дневна-кухня, столова, две спални и два балкона, при граници: ап. № 9 и
ап. № 10, заедно с принадлежащото му избено помещение № 4, с площ от 5 кв.м., при
граници: изба № 3, коридори, изба № 5 и калкан, ведно с 3.2206 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място,
представляващо УПИ ІV-4, 5 в кв. 793 по плана на 17 – ти подрайон на гр. Варна,
както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху така
описания апартамент.
Ищецът основава активната си
материалноправна легитимация по иска за собственост, навеждайки твърдения,
съобразно които е придобил правото на собственост върху спорния имот на
основание договор за дарение на
¼ ид.ч. от дворното място, върху което е изградена жилищната сграда,
обективиран в ***ойчева. На основание договор
за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ, сключен на 13.02.1996г. за строеж на жилищна
сграда на ул. *** върху съсобственото на съдоговорителите процесно дворно място
е реализиран строеж на жилищната сграда,
въз основа на Разрешение за строеж № 25/26.02.1996г. С договор за доброволна делба на сградата от 21.12.1999г. и
Разрешение за ползване № 340/27.12.2004г. на РДНСК, гр. Варна, съсобствениците
са разпределили обектите в съсобствената сграда, при което в дял и изключителна
собственост на ищеца е поставено процесното жилище. Излага твърдения, че
понастоящем имота се владее без правно основание от ответника, тъй като същият
е придобил права по нищожна сделка. Моли поради изложените съображения за
разрешаване на спора за собственост със сила на присъдено в отношенията им в
негова полза.
В хода на проведените по делото съдебни
заседания ищецът, не се явява и не изразява становище по предявения от него иск.
Ответникът, чрез процесуалния му
представител ***оспорва изцяло насочената срещу него искова претенция като
неоснователна. Поддържа, че понастоящем се легитимира като собственик на имота
на основание договор за покупко продажба, обективиран в ***праводателката му по
сделката е била собственик на прехвърления имот на основание обективираната в ***сделка.
Ето защо моли за постановяване на решение, с което предявения иск бъде
отхвърлен като недоказан.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно в отношенията между
страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства – ***.; Договор
за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ /отм./ от 13.02.1996г.; Разрешение за
строеж № 25/26.02.1996г.; Договор за доброволна делба от 21.12.1999г. и
Разрешение за ползване № 340 от 27.12.2004г. – се установява, че ищецът е
придобил правото на собственост върху Апартамент № 10 в жилищната сграда,
изградена в гр. Варна на ул. ***.
С договор за дарение, обективиран в НА ***
Петранка Димитрова, рег. № 332, К.Н.И., в нейно лично качество и в качеството й
на пълномощник на А.П.И. дарила на дъщеря си В.А.И., собствения им, придобит в
режим на СИО недвижим имот, представляващ Апартамент № 10 в гр. Варна, което
надарената приела с благодарност.
С влязло в законна сила на 31.03.2010г.
решение, постановено по гр.д. № 2038/2006г. по описа на ВОС е отхвърлен
предявения от А.П.И. срещу К.Н.К. и В.А.И. иск за унищожаване на договора за
дарение по ***., като сключен чрез измама на основание чл. 29 от ЗЗД.
По силата на договора за покупко
продажба по ***на нотариус Светлана Стойчева, рег. № 193, на 10.03.2005г. В.А.И.
продала на ответника И.А.К., собствения си придобит на основание дарение
недвижим имот, представляващ процесния Апартамент № 10, който купувачът се е
съгласил да купи.
Предвид така установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Основателното провеждане на ревандикационния иск е
обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите
от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно:
право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана
фактическа власт от ответника върху спорната недвижимост с намерение за своене,
както и липса на правно основание за това.
В разглеждания случай, съвкупният анализ на събраните
по делото писмени доказателства, съпоставени с процесуалното поведение на
страните обосновават правните изводи на решаващия състав, че действително към
21.12.1999г. ищецът е придобил правото на собственост върху спорното жилище –
апартамент № 10 по приращение на основание чл. 92 от ЗС и на основание валиден
договор за доброволна делба, сключен в изискуемата форма за действителност на
същия по чл. 35, ал. 1 от ЗС.
По силата на последващия действителен акт на
разпореждане, обективиран в изискуемата законова форма в ***., ищецът валидно
се е разпоредил с правото на собственост върху имота. Вследствие настъпилия
вещнотранслативен ефект на акта на разпореждане, ищецът е изгубил правото на
собственост върху процесното жилище на основание чл. 99 от ЗС. Собствеността
върху имота е придобита от друго лице – приобретателя по разпореждането.
Поради изложените съображения, към момента на
приключване на устните състезания по делото ищецът не се легитимира като
носител на правото на собственост върху спорната недвижимост на твърдяното
основание.
Неустановена по делото е активната
материалноправна легитимация на ищеца по иска за собственост. Ето защо
предявения иск е неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Изходът
на делото при настоящето разглеждане на спора и релевираното от ответника
искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни
разноски до приключване на устните състезания, обуславят основателност на
искането в доказаните му параметри.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.П.И. с
ЕГН ********** *** и със съдебен адрес: гр. Варна***, чрез пълномощника му ***срещу И.А.К. с ЕГН ********** *** иск за установено в отношенията между
страните, че ищеца е собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент № 10, находящ се на ет. 4 в
жилищната сграда, изградена върху дворно място в гр. Варна на ул. ***, със
застроена площ от 93.63 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна-кухня,
столова, две спални и два балкона, при граници: ап. № 9 и ап. № 10, заедно с
принадлежащото му избено помещение № 4, с площ от 5 кв.м., при граници: изба №
3, коридори, изба № 5 и калкан, ведно с 3.2206 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворно място, представляващо УПИ ІV-4, 5
в кв. 793 по плана на 17 – ти подрайон на гр. Варна, основан на твърдение за
придобито от него право на собственост на основание договор за дарение на ¼ ид.ч. от дворното място, върху което
е изградена жилищната сграда, обективиран в ***ойчева, договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ, сключен на
13.02.1996г. за строеж на жилищна сграда на ул. *** върху съсобственото дворно
място и реализиран строеж на жилищната
сграда, въз основа на Разрешение за строеж № 25/26.02.1996г. и последващ договор за доброволна делба на сградата от
21.12.1999г. и Разрешение за ползване № 340/27.12.2004г. на РДНСК, гр.
Варна, по силата на който в дял и изключителна собственост на ищеца е поставено
процесното жилище, както и за осъждане
на ответника да предаде на ищеца владението върху така описания имот, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА А.П.И. с ЕГН ********** *** и със съдебен
адрес: гр. Варна***, чрез пълномощника му ***ДА ЗАПЛАТИ на И.А.К. с ЕГН ********** *** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща реализирани в хода на делото
от ответника съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатено възнаграждение
за защита и съдействие от един адвокат,
на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено
и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: