№ 20030
гр. София, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110140228 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД срещу Е. Д. С., с която по реда ни
чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както
следва: сумата в размер на 1627,98 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С., жк. К. с. - кв. Б., бл. ....., аб. № ****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
в размер на 190,30 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 31.01.2024 г., сумата в размер на 68,63
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
12.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 12,71 лева,
представляваща мораторна лихва върху задълженията за дялово разпределение за
период от 16.07.2021 г. до 31.01.2024 г, за които му е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8289/2024 г. по описа на СРС, 24-ти състав.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на същата за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена. Поддържа, че ответницата като
собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава,
с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както
и лихва за забава върху това вземане. Отправя искане за разноски.
Ответницата Е. Д. С. не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Депозирано е възражение по чл. 414 ГПК.
1
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено
на 05.11.2025 г., ответницата не се е явила, не е направила искане за разглеждане на
делото в нейно отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на
препис от исковата молба е била предупреден за последиците по чл. 238 ГПК. В
същото съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Ответницата не е депозирала в срок отговор на исковата молба, не се явява и не
се представлява в първото по делото съдебно заседание, за което е редовно призована,
съответно не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Във
възражението си по чл. 414, ал. 1 ГПК Е. С. не в навела подлежащи на разглеждане в
настоящото производство възражения – същото е бланкетно. Същевременно на
ответницата С. са били надлежно указани последиците от процесуалното й
бездействие, изразено в неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване,
респ. неизпращане на представител в първото съдебно заседание с разпореждането по
чл. 131 ГПК от 09.10.2024 г. С оглед изложените в исковата молба фактически
твърдения и представените доказателства, предявените искове са вероятно
основателни, а в рамките на служебната проверка съдът не установи наличието на
противоречащи на закона или добрите нрави претенции.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238,
ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по
искане на процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното на
08.10.2025 г. открито съдебно заседание. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не
излага мотиви по същество на спора.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. В заповедното
производство същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 37,99 лева и му
се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, или общо 87,99 лева,
които следва да му бъдат присъдени. В исковото производство ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 177,13 лева, претендира и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи в минимален размер на 100 лева, или
общо 277,13 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
2
ал. 1 ЗЗД, че Е. Д. С., ЕГН **********, дължи на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК ******* сумата
1627,98 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., жк. К. с. - кв. Б., бл. ....., аб. №
****** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за
периода от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 190,30 лева,
представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за период
от 15.09.2022 г. до 31.01.2024 г., сумата 68,63 лева, представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г., ведно със законната лихва за периода от 12.02.2024 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 12,71 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за
дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 31.01.2024 г, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8289/2024 г. по описа на СРС, 24-ти
състав.
ОСЪЖДА Е. Д. С., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК : *******
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 87,99 лева, представляваща разноски в
заповедното производство и сумата 277,13 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Т. С.“
ЕООД на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3