№ 995
гр. Бургас, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120108165 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Девил синема груп” ЕООД
против ЮЛ. Н. К., за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 165 лв., представляваща
сбор от дължими месечни вноски за възнаграждение по договор за обучение и
участие в реалити шоу, сключен между страните на 07.02.2021 год., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от 01.06.2021 год. до
окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ***/2021 год. на
БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК, правното
им основание е в чл.79, ал.1 и в чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както е прието с
определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. Процесуалният му представител поддържа исковете с нарочна
молба, претендирайки уважаването им и присъждане на деловодните
разноски.
Пълномощникът на ответницата оспорва исковите
претенции. Моли за отхвърлянето им и присъждане на разноските по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
Бургаският районен съд намира за установени следните факти, относими към
спора:
На 07.02.2021 год. е сключен договор между „Девил синема
груп” ЕООД, в качеството му на агенция и ответницата, като родител на
непълнолетната К.Х. К. - персонаж, по силата на който ищцовото дружество
се е задължило да предостави обучение в пет модула с продължителност от
два месеца всеки, срещу заплащане на такса от 1020 лв., разсрочена на 12
месечни вноски от по 85 лв. всяка, считано от сключване на договора до
м.януари 2022 год.
Сред възможностите за прекратяване на договора, страните
са предвидили и едностранна такава - от персонажа, с двумесечно
предизвестие, за срока на което се дължат падежиралите вноски от таксата.
1
При сключване на договора ответницата е заплатила
капаро от 5 лв., за което е съставен нарочен приходен ордер.
Последната е попълнила на 09.02.2021 год. стандартен
формуляр за отказ от договора, който е изпратила на електронната поща на
ищцовото дружество и на физическия адрес на същото. В електронен вид
формулярът е получен на същата дата, за което свидетелства признанието в
наличната между страните електронна кореспонденция, а на хартиен носител
- на 12.02.2021 год., съгласно разписката за получаване от управителя на
„Девил синема груп” ЕООД.
Налице са и множество доказателства - договори за наем на
зала за репетиции, договори с обучители, както и присъствени листи, от които
се установява, че дружеството е изпълнявало поетите договорни задължения.
По заявление на „Девил синема груп” ЕООД, по ч.гр.д. №
*** / 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ЮЛ. Н. К. за процесните вземания.
Впрочем, по горните факти страните не спорят. Спорът е
по правото. Концентрира се около начина, по който е прекратен договорът и
въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
исковете за основателни.
Първо - противно на застъпваната от процесуалния
представител на ответницата теза, договорът не е нищожен. Нищожен, в
хипотезата на чл.26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД, би бил договор, сключен при
съзнателна липса на воля/съгласие. Настоящият случай не е такъв - договорът
е сключен между страните по делото, имащи имали воля/съгласие за
сключването му, което явствува от последващия отказ от страна на
ответницата, респ. предизвестието й за прекратяването му. Освен това,
договорът е с определен и възможен предмет. Но така сключен, този договор
следва да се подчини на чл.22 и чл.23 от ЗЗД - в полза на трето лице
(непълнолетната), която не е страна по него. Това е възможност, допустима от
закона, като на сключилия го уговорител (родителя) следва да се признае
качеството потребител по см. на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Поради това договорът се подчинява на правилата на
посочения закон. Но за да се подведе под специалния режим, уреден в гл.IV,
раздел I, то той трябва да е сключен извън търговския обект на търговеца.
Първо - самият предмет на договора, респ. предметът на дейност на ищцовото
дружество, изключват наличието на търговски обект в смисъла, вложен от
законодателя и дефиниран с § 13, т.37 от ДР на ЗЗП и второ - дори да беше
мислимо наличието на такъв, доказателства за сключване на договора извън
него липсват. При това положение за ответния потребител не съществува
правото на отказ, уредено с чл.50 от ЗЗП, което той да е упражнил надлежно с
формуляра, изпратен на 09.02.2021 год., освобождавайки се от договорната
обвързаност, преди да е започнало изпълнението, без последици от
имуществен характер.
Затова изпращането на този формуляр следва да се счете за
предизвестие за едностранното прекратяване на договора, предвидено като
възможност с чл.7, т.4 от същия. Следователно, двумесечният срок на
предизвестието е изтекъл на 09.04.2022 год., за който ответницата, съгл.
чл.8.2 от договора, дължи падежиралите вноски. Такива са първата вноска,
дължима при сключване на договора, както и вноската за м.март 2021 год.,
или общо 165 лв., след приспадане на платеното капаро.
Казаното обуславя основателност на главния иск, което
влече за своя закономерна последица основателността на акцесорния - за
законната лихва за забава, начиная от предявяване на иска, респ. заявлението
(чл.422, ал.1 от ГПК) - 01.06.2021 год. до окончателното изплащане на
вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата дължи на
ищцовата страна и деловодни разноски, които за производството по ч.гр.д. №
2
*** / 2021 год. на БРС възлизат на 127.70 лв., а за настоящото - на 325 лв.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.Н. К. от гр.Бургас, ***, ЕГН -
**********, дължи на „Девил синема груп“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.“Цар Симеон Велики“ № 112,
ет.3, представлявано от Х.Х., чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 165
лв., представляваща сбор от дължими месечни вноски за възнаграждение по
договор за обучение и участие в реалити шоу, сключен между страните на
07.02.2021 год., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от 01.06.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, за
които по ч.гр.д. № ***/2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Н. К. да заплати на „Девил синема груп“
ЕООД, деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № *** / 2021 год. на
БРС в размер на 127.70 лв., както и за настоящото - в размер на 325 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3