Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
Гр. Перник, 30.03.2021 година.
В И М Е ТО
Н А Н А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание
проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при участието на секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 2 по описа на 2021 година на Административен съд
– Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на И.Н.М. с ЕГН **********,***, стари
полицай на ГКПП Стрезимировци от ГПУ Трън, чрез адвокат В.В. от АК Плевен срещу
Заповед рег. № 4078з-912 от 07.12.2020 година на директора на РДГП Драгоман, с
която на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок
от 6 ( шест) месеца.
Жалбоподателят счита, че атакуваният административен акт
е незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение
на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, а именно, че в същата заповед не са
посочени всички необходими реквизити, не са посочени обстоятелствата, при които
извършено нарушението, а също така не са посочени и доказателствата, въз основа
на които е установено нарушение и не е направено пълно описание на допуснатите
нарушения. Моли съд да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 16.03.2021 година жалбоподателя
И.Н.М., редовно призован, се явява лично и се представлява от адвокат В.В. от АК
Плевен, който поддържа жалбата и моли съд да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 16.03.2021 година ответникът
по жалбата директора на РДГП Драгоман, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства,
приема за установена от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като същата е била
подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното
оспорване и при спазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК.
Обжалването е насочено срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол.
Разгледаната по същество жалба е основателна.
Със Заповед рег. № 4078з-912 от 07.12.2020 година на директора
на РДГП Драгоман е наложил на младши инспектор И.Н.М. – старши полицая на ГКПП
Стрезимировци от ГПУ Трън на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка
с чл. 200, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 204, т. 3 и чл. 210, т. 1 от ЗМВР за
неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца.
Служителят, според мотивите на заповедта, е наказан за
това, че на 05.10.2020 година в качеството си на младши инспектор на ГКПП
Стрезимировци от ГПУ Трън към РДГП Драгоман при ГДГП на МВР, около 17:00 часа,
в махала „***”, на с. Стрезимировци, община Трън, в извънработно време като
служител на органите на МВР е допуснал възникване на спор и саморазправа между
него, брат му М. Н.М. и българския гражданин Т.Д.Т. с ЕГН **********, относно
събиране на орехи от орехово дърво, в резултат на което на Т. е причинено
временно разстройство на здравето, което се установява със съдебно – медицинско
удостоверение.
Дисциплинарното производство е започнало по повод
извършена проверка за получаване на данни за извършено дисциплинарно нарушение
въз основа на Заповед с рег. №4978з-810/ 22.10.2020 година на Директора на РДГП
Драгоман, във връзка с постъпила жалба с вх.№ 812102-1563 от 20.10.2020 година на
Т.Д.Т. за нанесен побой от младши инспектор И.Н.М. на ГКПП Стрезимировци. Въз
основа на проверката е изготвена справка. Според описаните факти в нея е
проведена среща с подателят на жалбата Т.Д.Т., посетена е въпросната махала „***”
с цел изясняване на обстоятелствата за това къде точно е мястото на нанесения
побой, проведен е разговор с началника на РУ Трън относно наличието на получена
информация за това на въпросната дата да е подаден сигнал за въпросният спор, а
също така е осъществено и посещение в ФСМП Трън с цел получаване на информация
относно това дали е извършен медицински преглед в здравното заведение на Т.Д.Т..
В нея е констатирано, че след като бил получен сигнал на телефон 112 и след
пристигане на полицейските органи на мястото на спора не е било установено, че
там присъства лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание. Сочи се, че
при осъществената проверка полицейските служители са съставил предупредителни
протоколи на М. Н.М. и Т.Д.Т.. Посочва се също, че причината за възникналото
скарване на 05.10.2020 година между Т.Д.Т. от една страна и братята И.Н.М. и М.
Н.М. от друга е във връзка със събирането на орехи от орехово дърво, което
според Т. се намирало в частен имот, а според братята било общинска
собственост. Може да бъде посочено също и, че въз основа на справката се
констатира, че между тези лица има едни продължителен период от време на
съществуваща конфликтна ситуация, при възникването на въпросния спор, която е
довела до влошаване на техните взаимоотношения и в резултат на която между
страните се е породило напрежение. Също така от приложените към справката писмени
доказателства става ясно, че самият И.Н.М. е дал сведения, с което е
удостоверил, че същият е бил на мястото на спора, но по категоричен начин
заявява, че не е участвал във физическото посегателство над Т.Д.Т.. Същият
твърди, че с брат си не са влизали в конфликт по това време, но не отрича да са
разменили реплики с Т.Д.Т.. След направената проверка и изготвената справка,
така назначената комисия излиза с предложение, че на настоящия жалбоподател следва
да бъде наложено наказание „Порицание” за срок от шест месеца на основание чл.
194, ал. 2, т. 4, във връзка чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, тъй като същият с
поведението си виновно е нарушил разпоредбата на т. 30, Главан втора, Раздел I
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, т.е. с
бездействието си той е нарушил разпоредбата от Етичния кодекс и не е съдействал
за предотвратяването или пресичането на прояви, които застрашават обществения
ред.
Съобразявайки се с констатациите и предложения на комисията
директорът на РДГП Драгоман е издал Заповед рег. № 4078з-912 от 07.12.2020 година,
с която е наложил дисциплинарно наказание на настоящия жалбоподател, като
посочва същите прани основания и възприема направената от комисията
квалификация на деянието, като конкретизира срока на наказанието за шест
месеца.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът
следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт
към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган
и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверката на административния акт, съобразно
критериите визирани в чл. 146 АПК съдът приема жалбата за неоснователна по
следните съображения.
Оспорената заповед е издадена от директора на РДГП
Драгоман, който на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР в качеството му на служител
заемащ ръководна длъжност има правомощие да наложи дисциплинарно наказание.
Заповедта е издадена и в изискуемата писмена форма, поради което не се
установява отменително основание по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба административният орган трябва в срок от два
месеца от откриване на нарушението или не по – късно от една година от извършването
му а упражни правомощието си във връзка с налагането на дисциплинарното
наказание. По своята същност тази разпоредба визира едни преклузивен срок, след
изтичането на който правомощието за налагане на дисциплинарно наказание се
преклудира. По тази причина законодателят изрично в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е
дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че дисциплинарното нарушение е
открито като се посочва, че то ще се счита за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на същия член е предвидено,
че установяването на дисциплинарното нарушение ще е налице, когато материалите
от дисциплинарното производство постъпят при компетентния да наложи
дисциплинарното наказание, дисциплинарно наказващ орган. От тази гледна точка
заповедта за дисциплинарно наказание е издадена на 07.12.2020 година, т.е. в
срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, тъй като се счита, че материалите са достигнали
до знанието на дисциплинарно наказващия орган в срок до 20.11.2020 година, а
именно съгласно Заповед с рег. №4078з-810 от 22.10.2020 година, т. 3 от същата
и по – конкретно справката и материалите по нея са постъпили в администрацията
на дисциплинарнонаказващият орган на 19.11.2020 година.
Наложеното дисциплинарно наказание е за неизпълнение на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Посочена е конкретна
разпоредба, която не е спазена – т. 30 от Глава втора, Раздел I на Етичния
кодекс. Според мотивите на заповедта, като нарушение е възприето бездействието
на жалбоподателя.
В ЗМВР е залегнал принципът, че дисциплинарната
отговорност е лична, което се подкрепя и от разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗМВР,
а това налага наказващият орган да извърши задълбочена преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В
отговор на това изискване в заповедта задълбочено наказващият орган е извършил
преценката относно тежестта на нарушението, настъпилите от нарушението
последици, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и цялостното поведение на служителя.
От друга страна административният акт изцяло е съобразен
и с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е реализирана при
спазване на принципа за съразмерност на наложеното наказание за извършеното
нарушение като се съблюдават и целите на наложеното наказание.
Дисциплинарнонаказващият орган правилно е възприел, че така извършеното от
жалбоподателя нарушение не попада в категорията тежки нарушения на служебната
дейност по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, но същото не може да се
квалифицира и като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Поради
това с цел да се укрепне както дисциплината на нарушителя, така и да се
предупреди същият занапред да не извършва други нарушения и да се подейства
превантивно и възпитателно и върху останалите служители, му е наложено
наказание в предвидените за това минимални срокове.
Поради изложените съображения, съдът счита че оспорената
заповед е законосъобразна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение
направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на направените съдебни разноски.
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното
искане от процесуалния представител на ответника по жалбата, поради което жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на РДГП Драгоман сумата в размер на 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.М. с ЕГН **********,***, стари полицай на
ГКПП Стрезимировци от ГПУ Трън против Заповед рег. № 4078з-912 от 07.12.2020 година
на директора на РДГП Драгоман, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, във
връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 204, т. 3 и чл. 210, ал. 1 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, като
неоснователна.
ОСЪЖДА И.Н.М. с ЕГН **********,*** да заплати в полза на РДГП
Драгоман сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.
Съдия:/п/