Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

Номер  57                     Година 2020,11.VІІІ.                                 гр. Пещера

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Пещерският районен съд                                             І наказателен състав

На двадесет и седми юли                                              Година 2020

В публичното  заседание в следния състав:

Председател: Камен Гатев

Секретар: Евелина Генинска

 

като разгледа докладваното от районния съдия Гатев н.а.х.д.  №85 по описа на Съда  за 2020 година, за да се произнесе,взе предвид следното:

 

С жалбата си срещу Наказателно постановление №33-0000054/13.04.2020г. на Началник РД  ”Автомобилна администрация” гр.Пловдив, жалбоподателят М.Б.Т., ЕГН ********** ***  заявява, че не е съгласен с наложената му глоба в размер на 500лв., като след връчване на акта е дал писмено обяснение до третия ден. В хода на процеса са изложени от жалбоподателя допълнителни доводи, чрез адв.М.П.. Молбата  е да бъде отменено обжалваното постановление.Жалбоподателят сочи доказателства и претендира разноски.

За ответника по жалбата Началник РД  ”Автомобилна администрация” гр.Пловдив  не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище за неоснователност на жалбата.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в съвкупност, от фактическа страна взе предвид  следното:

На жалбоподателя е съставен от актосъставителя И.П.  АУАН №272789/26.02.2020г., въз основа на който е издадено и обжалваното постановление, с което наказващият орган е приел следното относно М.Б.Т., ЕГН ***********

 На  26.02.2020 г. около 15.00 ч. на пътен възел Брацигово – Капитан Димитриево - Пещера, водачът управлява товарен автомобил Камаз 53212 с peг. № РВ 5193 КХ от категория N3, негова собственост, отдадено под наем на „Антонис 06“ ЕООД, като извършва обществен превоз на товари – дърва, с пътен лист  №439166/26.02.2020г., с превозен билет – позволително за сеч №540904/16.01.2020г. и извършва следното нарушение:

Водачът извършва обществен превоз на товари с МПС peг. № РВ 5193 КХ, като в момента на проверката е без удостоверение за обществен превоз на товари на Територията на Р България. От извършена справка в база данни на ИА „АА“ е видно, че МПС peг. № РВ 5193 КХ,е включен към лиценз №09114/06.06.2017г. Прието е липса на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и нарушение на чл. 89,т. 1         Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ.

На основание чл.93ал.ІІ   ЗАвПр.  на жалбоподателя М.Б.Т. е наложена глоба  в размер на 500лв.

В процесния АУАН е налице възражение на жалбоподателя – „лиценза е във офиса на фирмата“.

Към материалите по преписката е приложено „Обяснение“ от М.  Б.Т. до директора на РД“АА“ гр.Пловдив, с дата от 28.02.2020г., по повод на проверката от 26.02.2020г.Жалбоподателят е посочил, че е забравил лиценза във фирмата , в която работи, като го представя за проверка. Приложено е към това Обяснение Удостоверение за ППС за обществен превоз на товари на територията на Р България/ заверено копие/ , с превозвач „Антонис 06“ ЕООД, издадено на 03.02.2020г. и валидно до 04.06.2027г.

По делото се прие и заверено копие на Трудово договор №314/28.01.2020г.,  видно от който жалбоподателят М.Б.Т. е в трудови правоотношения с „Антонис 06“ ЕООД, считано от 28.01.2020г. със срок на изпитване до 6 месеца, на длъжност „шофьор на тежкотоварен камион“, с основно месечно възнаграждение в размер на 610лв.

В съдебно заседание св. И.П. заяви , че потвърждава констатациите по АУАН.

При така възприетите фактически обстоятелства Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.ІІ ЗАНН, а по същество Съдът я намира за основателна.

Съдът споделя доводите на жалбоподателя, изразени в писмената защита, за  допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на  АУАН и НП , при описание на съставомерните признаци на вмененото нарушение от обективна страна.

В процесните АУАН и НП е посочено , че „ Водачът извършва обществен превоз на товари с МПС peг. № РВ 5193 КХ, като в момента на проверката е без удостоверение за обществен превоз на товари на Територията на Р България.Така вменената  на жалбоподателя деятелност сочи по –скоро на евентуален състав  на нарушение по чл.93ал.І от ЗАвтП –  санкционира се водач, извършващ обществен превоз, без да има въобще издадено за МПС съответно удостоверение.

Докато с чл.93ал.ІІ ЗАвтП санкционира се водач, извършващ обществен превоз, който  не представи в момента на проверката включително съответен документ изискван и от подзаконов нормативен акт.Т.е.словестният израз  на описаното нарушение се разминава със състава на чл.93ал.ІІ ЗАвтП, което е недопустимо, доколкото в наказателното постановление и в АУАН  трябва да има съответствие на описание на нарушението със законните разпоредби, които са били нарушени.В случая, актосъставителят и наказващият орган вероятно имат предвид, че жалбоподателят в момента на проверката не е представил удостоверение за обществен превоз на товари на Територията на Р България, но следваше това деяние да е недвусмислено конкретизирано.

На второ място и независимо от изложеното, дори да липсваше установеното процесуално нарушение, според настоящият съдебен състав случаят би следвало да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на чл.28 ЗАНН. Не случайно, с последните изменения на ЗАвтП ,  в сила от 07.07.2020г., глобата по чл.93ал.ІІ ЗАвтП е намалена от 500лв. до фиксиран размер от 100лв. , като при евентуално определяне размера на глобата следва да се съобрази наличието на по- благоприятен закон, съобразно чл.3ал.ІІ ЗАНН.

В тази насока, по делото не е установено жалбоподателят Т. и друг път да е санкциониран за нарушения на ЗАвтП.Липсват негативни характеристични данни за личността на жалбоподателя. Последният е положил усилия и само два дни след проверката на 26.02.2020г., към депозирано от него „Обяснение“ от 28.02.2020г., е приложил Удостоверението  за ППС за обществен превоз на товари на територията на Р България, с превозвач „Антонис 06“ ЕООД.

Също така се установи по делото, че жалбоподателят Т. получава минимална месечна заплата в размер на 610лв. От друга страна, по общодостъпни данни на КНСБ, за месец юни 2020г.  , средната стойност на месечна издръжка на член от семейството в България е 626лв. Т.е. жалбоподателят Т. получава месечно трудово възнаграждение под средната стойност на месечна издръжка. Следователно, дори и при приложението на по-благоприятния закон, глоба от 100лв. би утежнила месечната издръжка на жалбоподателя.

Ето защо атакуваното постановление следва да бъде отменено.

На жалбоподателя следва да се присъдят разноски, съобразно чл.18ал.ІІ от Наредба №1 /2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения – когато административното наказание е под формата на глоба, какъвто е настоящият случай, възнаграждението се определя по правилата на чл.7ал.ІІ  върху стойността на санкцията, т.е. стойността от 500лв. По правилото на чл.7ал.ІІт.1 от Наредба №1 /2004г., при интерес до 1000лв., възнаграждението за адвокат е в размер на 300лв. Тази сума именно се претендира и следва да бъде възложена в тежест на Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация” гр.София.

Предвид горното и на основане чл.63ал.І ЗАНН Пещерският районен съд

 

                                      Р Е Ш И :

 

Отменя Наказателно постановление №33-0000054/13.04.2020г. на Началник Регионална дирекция  ”Автомобилна администрация” гр.Пловдив, с което на  М.  Б.Т., ЕГН ********** ***  е наложена глоба  в размер на 500 / петстотин/ лв.

 

 

 

Осъжда  Изпълнителна агенция   ”Автомобилна администрация” гр.София  да заплати на М.  Б.Т., ЕГН ********** ***   сумата от 300лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

 

Районен съдия: