Р
Е Ш Е
Н И Е № 260725
град Пловдив, 28.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при секретаря
Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно гражданско
дело №2901 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е по реда на
чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1 , вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.
79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по
постъпила въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД град
Пловдив, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Г.Н., срещу решение №2847/06.08.2020
г., постановено по гражданско дело №18042/2019 г. по описа на РС - Пловдив, ХIV граждански състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Д.С.А., ЕГН **********, искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че Д.С.А. дължи на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД сумата от 827.19 лева - главница, представляваща цена за
доставена питейна вода и отвеждане на канална вода, за обект, находящ се в гр.
П., ул. ***, за периода от 15.02.2016 г. до 14.06.2019 г., и сумата от 97.74
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 29.02.2016 г. до
31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 29.07.2019 г. до
окончателното ѝ погасяване, за които суми е издадена заповед №6861/31.07.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
12447/2019г. по описа на Пловдивски районен съд.
В
жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт.
Незаконосъобразно и в разрез с искането на жалбоподателя не е постановено
неприсъствено решение, като се излагат подробни съображения и се твърди
нарушение на процесуалните права на страната. Иска се да се отмени решението и
въззивната инстанция да се произнесе по същество – да се уважат предявените
искове, като им се присъдят и разноски. При условията на евентуалност се иска
обезсилване на атакуваното решение и делото да се върне на друг състав на
първоинстанционния съд за произнасяне по искането на ищеца по реда на чл.238 от ГПК.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански
състав, като
прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения
срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да
се разгледа по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените
от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилна е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Съдебната
практика третира като недопустимо и типичното съдебно решение, без съдът да се
произнесе по искането делото да приключи с неприсъствено решение, когато са
били налице условията за неговото постановяване. Такова искане е направено от
ищеца, но съдът се е произнесъл по него, като е приел, че не са налице
законовите предпоставки за това. Ответникът е бил редовно призован, липсвало е
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, но е липсвала една
предпоставка – искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства. Съдът е постановил надлежен съдебен
акт – нарочно определение в съответствие с чл.239, ал.3 от ГПК, като е
продължил разглеждане на делото. Подробното мотивиране на това определение и
посочване на конкретните обстоятелства би довело до отстраняване на съдебния
състав от разглеждане на делото. Ето защо съдебното решение не е недопустимо и
на това основание. Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално -
правни норми,
които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази
насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата
инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235,
ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответната страна
е потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в гр.
П., ул. ***, като за периода от 15.02.2016 г. до 14.06.2019 г. има задължения
за ползвани услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в
общ размер на 827.19 лева и обезщетение за забава в размер на 97.74 лева за
периода от 29.02.2016 г. до 31.05.2019 г., които не били заплатени. За
посочените суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. №12447/19 г. на ПРС, която била връчена на основание чл.
47, ал. 5 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната страна за
главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника.
Въз основа на събраните по делото доказателства от
състава на районния съд е прието, че ищцовото дружество е ВиК оператор по
смисъла на чл. 198о, ал.1 от Закона за водите (според настоящата инстанция – и по смисъла на
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги) и предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане за територията
на гр. Пловдив.
Съгласно
чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
На
правото на собственост и ползване се позовава и самият ищец в исковата молба,
но за притежавани от ответника права върху имота не са представени
доказателства. Налице са документи, удостоверяващи адресната регистрация на ул.
***, но те не установяват права върху имота за процесния период, а гласните
доказателствени средства се отнасят само за част от периода - след февруари
2018 г., и установяват, че в имота живеят родителите на ответника и неговите
деца, като къщата се отчита по една партида. Няма данни ответникът някога да е
бил засичан от инкасатора да обитава имота. За периода от 2016 г. до началото
на 2018 г. няма данни за ползването на обекта, както и за липсата или наличието
на измервателно средство. Установеното ползване от различни лица не обосновава
възникването на облигационното правоотношение с ответника дори за периода,
защото няма преки доказателства той реално да е ползвал имота, нито на какво
основание същото е било осъществявано.
Съдът е приел, че не се установява, че в имота има
повече от един потребител, в каквато хипотеза за ответника би възникнало
задължение за поставяне на индивидуален водомер на вътрешната водопроводна
мрежа - чл.17, ал.3, вр. с ал.1 от действащите ОУ. Съгласно чл.17, ал.1 от ОУ,
ВиК операторът монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните
отклонения.
Представените от ищцовото дружество карнети не могат
да послужат като годно доказателство относно възникването на облигационно
правоотношение, тъй като представляват частни свидетелстващи документи,
съдържащи благоприятни за издалата ги страна данни, като липсват подписи на
потребител за целия период. В тях са записани няколко отказа, но не е
удостоверено дали те са изхождали именно от страната, като свидетелят заявява,
че за периода, през който отговаря за обекта, не се е срещал с ответника.
Тези доводи, с изключение на посоченото относно
общите условия, се споделят от въззивната инстанция. Принципно правилни са
разсъжденията относно средствата за измерване, които ВиК операторът монтира,
поддържа и контролира на водопроводните отклонения. Това обаче е задължение,
вменено му по чл.18 от Общите условия, а не, както е отбелязано от
първостепенния съд – чл.17. Касае се за техническа грешка, която не променя
крайния извод на съда.
Решението е
правилно и законосъобразно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Безспорно е
установено, че жалбоподателят е ВиК оператор, но не и наличието на облигационна
връзка между страните. Не е установено качеството потребител на ВиК услуги на
въззиваемия по смисъла на §1, ал.1, т. 2 от ДР на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги ("Потребители"
са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост) или на чл.2, ал.1
или ал.3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор град Пловдив – не е доказано, че е собственик или има учредено
право на ползване върху имота на ул. ул.
***в град Пловдив.
Първостепенният съд е
дал указания в тази насока, които не са изпълнени от жалбоподателя. Не са
събрани доказателства, като доказателствената тежест е била правилно
разпределена. Исковете са неоснователни и недоказани и правилно са отхвърлени
като такива. По
изложените съображения решението е правилно и законосъобразно, като следва да
се потвърди.
Разноски са поискани от жалбоподателя, но с оглед изхода на делото
не се присъждат.
Воден
от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,V граждански
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение №2847/06.08.2020 г., постановено по гражданско дело №18042/2019
г. по описа на РС - Пловдив, ХIV граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: