О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../11.01.2019
год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
търговско
дело № 27 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл.
от ГПК.
С
решение № 4224/24.10.2018г., постановено
по гр.д. № 3958/2018 год., ВРС – 17-ти състав, е осъдил В.К.М. с ЕГН-********** ***, м-ст „П“ ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Влада 1978” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хасково, ж.к. „Орфей” бл.30, ап.83,
представлявано от Управителя А В Г, със съдебен адрес *** 2, чрез процесуален
представител адв.П П сумата от 4000 лв.,
представляваща невъзстановен депозит по т.2.2. от прекратен Договор за наем
между страните сключен на 03.10.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.03.2018г. до окончателното ѝ изплащане, на осн.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от
790 лв., представляваща направени разноски в производството на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК.
Недоволен
от горното е останал ответника В.М.,
който обжалва постановеното първоинстанционно решение в осъдителната му част. В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и несправедливо. Твърди се,
че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал събраните по делото гласни
доказателства, както и представените писмени такива. Позовава се на
противоречие в показанията на свидетелите, както и се оспорва извода на съда за
прекратяване на договора за наем по взаимно съгласие. Счита, че от събраните
доказателства се установява, че дружеството е продължавало да дължи наем и с
едноличното прекратяване на договора същият фактически е прекратен по негова вина.
Обективира искане за провеждане на ССЕ и допускане на гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел, при режим на водене.
В
срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса.
Разпоредбата на чл.266 от ГПК въвежда забрана
във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства, да се сочат и
представят доказателства, които страните са могли да посочат и представят в
срок в първоинстанционното производство. Такива, съгласно ал.2 на цитираната
норма, са допустими, когато страните твърдят нови обстоятелства и сочат и
представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и
представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор и/или твърдят нововъзникнали след подаването на
жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са
от значение за делото, респективно допустимо е да посочат и представят
доказателства за последните. В конкретния случай, видно искането на въззивника за събиране на посочените доказателства не е
обосновано с допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение, нито е
налице позоваване на новонастъпил факт, подлежащ на доказване. Последното
обуславя и недопустимостта на направените доказателствени искания, които са и
неотносими с оглед предмета на повдигнатия правен спор.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
разглеждане въззивна жалба на В.К.М. с ЕГН-********** ***, м-ст „П“ *** срещу решение
№ 4224/24.10.2018г., постановено
по гр.д. № 3958/2018 год., ВРС – 17-ти състав, с което М. ДА ЗАПЛАТИ на
„Влада 1978” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ж.к. „Орфей” бл.30, ап.83, представлявано от Управителя А В Г, със
съдебен адрес *** 2, чрез процесуален представител адв.П П сумата от 4000 лв., представляваща невъзстановен депозит по т.2.2.
от прекратен Договор за наем между страните сключен на 03.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2018г. до
окончателното ѝ изплащане, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 790 лв., представляваща
направени разноски в производството на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за събиране на посочените във въззивната жалба доказателства.
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 27/2019
год. на ВОС за 06.02.2019 год. от 14.00 ч., за която дата и час да се призоват
страните, а на въззивника се връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: