№ 689
гр. Плевен, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430101019 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от ***, със
седалище и адрес на управление ***, против С. Ш. М. с ЕГН ********** от
*** с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД по реда на чл.422 ГПК. Ищецът
твърди, че депозирал заявление по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд –
гр.Плевен срещу ответника, за което било образувано ч.гр.д. №6658/2022г. и
издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта било подадено възражение,
поради което ищцовото дружество предявило исковата молба в указания от
съда срок. Ищецът твърди, че предоставял на ответницата в качеството и на
потребител водоснабдителни и канализационни услуги, за които са издавани
фактури. Твърди, че между ВиК оператора и потребителя има облигационни
отношения, които се регулират от Закон за водите, Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, Наредба №4 и от Общите
условия на ВиК Плевен. Твърди, че съгласно чл.8 ал.1 и ал.3 от Наредбата,
получаването на ВиК услуги се осъществява при публични общи условия,
предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика. Твърди, че
съгласно общите условия, ВиК операторът е длъжен да водоснабди и отведе и
пречисти отпадъчните води, а потребителят е длъжен да заплати на ВиК
1
услугите в установения между страните срок и размер. Ищецът твърди, че
изпълнил задълженията си за предоставяне на ВиК услуги, но потребителят
не е заплатил дължимата сума. Твърди, че ВиК операторът е издавал
ежемесечно фактури, но плащания по същите няма. Твърди, че за периода
21.07.2022г. – 21.10.2022г. има изискуемо и непогасено вземане към
ответника за главница в размер на 308,14 и 6,66 лева лихва. В заключение
моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 308,14 лева главница за ползвани но незаплатени ВиК
услуги и сумата от 6,66 лева лихва за забава върху неплатените фактури от
датата на дължимостта на всяка фактура – първата от 20.08.2022г. до
15.12.2022г., ведно със законната лихва от 16.12.2022г. до окончателното
изплащане.
В едномесечния срок ответницата не представя писмен отговор и не
изразява становище по исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален
представител и поддържа исковата молба. Ответницата се явява лично и с
дъщеря си по пълномощно. Не оспорва исковите претенции. Прави искане за
разсрочване на задълженията.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: От приложеното ч.гр.д. № 6658/2022г. по описа на ПлРС се
установява, че ищецът е депозирал на 16.12.2022г. пред ПлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника
С. Ш. М. следните суми – главница 308,14 лева, лихва 6,66 лева от
20.08.2022г. до 15.12.2022г. и законната лихва върху главницата от
16.12.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лева за деловодни
разноски и 50 лева юрк. възнаграждение. Установява се също така, че за
претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение №
3661/16.12.2022г., връчена лично на длъжника. Срещу заповедта, в законовия
срок длъжникът подал възражение. С Разпореждане на съда, получено на
23.01.2023г. е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземанията си, в 1-месечен срок от получаването на разпореждането от
съда. Искът е предявен в законоустановения срок – на 23.02.2023г., поради
което съдът го приема за допустим.
2
Видно от представената от ищеца справка по лице на СВ-Плевен,
ответницата е собственик на имот, находящ се в гр.Плевен, с площ 252 кв.м.,
с административен адрес ***, който имот е с идентификатор 56722.661.97 и
върху който имот, на 26.012016г. е наложена възбрана по изп.дело №
168/2015г. по описа на ЧСИ ***.
За процесния период - 21.07.2022г. – 21.10.2022г. - ищецът е
представил доказателства за предоставени за имота ВиК услуги, а именно:
фактури, издадени от него на абонатен номер 45144563001, приложени на стр.
17 – 20 от делото, като видно от същите ответницата е посочена като абонат
на имота. Представените писмени доказателства не са оспорени от
ответницата, поради което съдът не е назначавал съдебно-счетоводна
експертиза и не е изисквал представяне на други доказателства. По делото са
приложени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ищеца, както и доказателства за тяхното публикуване на 29.08.2014г. във
вестник „Новинар. Не се представиха доказателства за заплащане на
процесните суми от ответника.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: Отношенията между страните – ищецът - като ВиК оператор,
и ответника – като собственик на водоснабден недвижим имот, се уреждат от
разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, и ОУ на ищеца, приложени
към настоящето дело. Ответникът е собственик на имота, където живее и към
момента. Като собственик, съгласно §.1 т. 2 буква „а“ от Допълнителната
разпоредба на ЗРВКУ, той се явява потребител на ВиК услуги. За този обект
са налице доказателства, че същият е бил водоснабден, и е налице месечно
отчитане на потребените услуги. Безспорно се доказа, че за целия исков
период 21.07.2022г. – 21.10.2022г., ответницата С. Ш. М. е обитавала имота и
е ползвала услугите на ищцовото дружество. С оглед изложеното,
предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло
като бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищцовото
дружество главница в размер на 308,14 лева за ползвани, но незаплатени ВиК
услуги за периода 21.07.2022 – 21.10.2022г., предоставени от ищцовото
3
дружество, както и лихва в размер на 6,66 лева от 20.08.2022г. до
15.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2022г. до
изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото, ответницата дължи и разноски в заповедното
производство в размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лв
юрк. възнаграждение. Ответницата следва да заплати и направените в
настоящето производство разноски в размер на 75 лв държавна такса и 100 лв
юрк. възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност, юрк.
възнаграждение в исковото производство следва да бъде определено в размер
на 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 във вр.с чл.124 от
ГПК вр. чл.79 ЗЗД, че С. Ш. М. с ЕГН ********** от ***, ДЪЛЖИ на „***,
със седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. *** следните
суми: 308,14 лв. - главница, дължима по фактури за периода 21.07.2022г. –
21.10.2022г. за предоставени и незаплатени ВиК услуги, 6,66 лв. - лихва за
забава за периода 20.08.2022г. – 15.12.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 16.12.2022г. до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3661/16.12.2022г.
по ч.гр.д. № 6658/2022г. на ПлРС.
ОСЪЖДА С. Ш. М. с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***,
със седалище и адрес на управление ***, представляван от инж. *** разноски
за заповедното производство в размер на 75 лева и за исковото производство
в размер на 175 лева.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4