№ 784
гр. Бургас, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20252100100843 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Д. Х. Г. с ЕГН
**********, с постоянен адрес *******, против РАЙОНЕН СЪД - Малко
Търново и РАЙОНЕН СЪД - Велико Търново. Предявен е осъдителен иск за
солидарно заплащане на обезщетение в размер на 33 000 лв. за претърпени от
ищцата неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане в
разумен срок на гр.д. № 133/ 2024г. на Районен съд - Малко Търново,
приключило в гр.д. № 3673/ 2024г. на Районен съд - Велико Търново, ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 10.04.2025г.
до окончателното й изплащане.
С писмени отговори, представени в преклузивния срок по чл.131, ал.1
от ГПК, ответниците оспорват иска. Считат, че не е допуснато твърдяното от
ищцата разглеждане на делото в неразумен срок.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2б, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
1
Посочената правна норма установява отговорност на Държавата за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, §
1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Последната гарантира правото на справедлив съдебен процес, елемент от
което и разглеждането делата в разумен срок.
Настоящият иск на ищцата Д. Х. Г. за обезщетение по чл.2б, ал.1 от
ЗОДОВ е основан на твърдение, че съдебната й претенция, по която е
образувано гр.д. № 133/ 2024г. на Районен съд - Малко Търново, не е разгледан
в разумен срок.
На 09.04.2025г. ищцата е уведомена от заместник – министър на
правосъдието, че по подаденото от нея заявление от 27.12.2024г. до
Инспектората към Висшия съдебен съвет е извършена проверка от
Специализираното звено на Инспектората, която е установила
продължителност на съдебното производство от 3 месеца и 10 дни. Поради
това заявлението на ищцата е отхвърлено на основание чл.60е, ал.1, т.1 от
ЗСВ, тъй като установената обща продължителност на съдебния процес не
надхвърля разумния срок. С това е изчерпана административната процедура за
обезщетение за вреди по глава III „а“ от Закона за съдебната власт, без да е
постигнато споразумение, поради което е налице предпоставката на чл.8, ал.2
от ЗОДОВ за допустимост на настоящия иск.
Събраните в настоящото производство писмени доказателства
установяват следното :
Гр.д. № 133/ 2024г. по описа на Районен съд – Малко Търново е
образувано по осъдителен иск на ищцата Д. Х. Г. против Районен съд – Горна
Оряховица за обезщетение по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Исковата молба е
входирана в съда на 24.09.2024г., на същата дата е образувано делото и е
избран съдия-докладчик чрез ЕИСС. На същата дата е постановено
определение № 86/ 24.09.2024г., с което делото е изпратено по подсъдност на
Районен съд – Велико Търново, а на ищцата е изпратено съобщение за
връчване на препис от съдебния акт. На 26.09.2024г. ищцата е отправила
искане за електронен достъп до делото и за електронно връчване чрез ЕПЕП
на съобщения и призовки. Исканият достъп е предоставен своевременно и
ищцата е уведомена чрез съобщение на посочен от нея адрес на електронна
2
поща с писмо от 27.09.2024г.
Изпратеното на 24.09.2024г. е върнато в РС – Малко Търново в цялост,
невръчено, с удостоверяване на връчителя за посещения на адреса на ищцата в
гр. Елена на 03.10.2024г., 11.10.2024г., 19.10.2024г. и 25.10.2024г., при които на
адреса не е откритf лице, което да получи съобщението. Съобщението е
върнато от РС – Елена чрез Български пощи с дата на пощенското клеймо
01.11.2024г.
На 07.11.2024г. е извършено връчване на ищцата чрез ЕПЕП.
Съдебният акт е влязъл в сила на 15.11.2024г. след изтичането на срока
по чл.275, ал.1 от ГПК. На 19.11.2024г. делото е изпратено на Районен съд –
Велико Търново.
На 22.11.2024г. делото е входирано в Районен съд – Велико Търново и е
образувано гр.д. № 3673/ 2024г., разпределено на същата дата на съдия-
докладчик чрез ЕИСС.
С разпореждане от 26.11.2024г. искът е оставен без движение с
указание за отстраняване в едноседмичен срок на нередовност на исковата
молба по чл.128, т.2 от ГПК – да се внесе държавна такса в размер на 10 лв.,
дължима на основание чл.2а, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК. Разпореждането е редовно връчено на ищцата
чрез ЕИСС на 03.12.2024г. До изтичането на указания срок по чл.129, ал.2 от
ГПК на 10.12.2024г. нередовността не е отстранена, нито е поискано
продължаване на срока, за да се стори това. С определение № 2916/
23.12.2024г. исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК и
делото е прекратено. Определението е редовно връчено на ищцата на
27.12.2024г. и след изтичането на срока по чл.275, ал.1 от ГПК е влязло в сила
на 04.01.2025г.
При така установените по делото факти съдът приема, че
производството по предявения от ищцата иск е продължило общо 3 месеца и
10 дни, от които пред Районен съд – Малко Търново – 1 месец и 26 дни
/24.09.2024г. - 19.11.2024г./, а пред Районен съд – Велико Търново - 1 месец и
14 дни /22.11.2024г. - 04.01.2025г./.
При така установените по делото факти съдът приема, че
продължителността на съдебното производство по иска на ищцата, предявен
по гр.д. № 133/ 2024г. по описа на Районен съд – Малко Търново, впоследствие
3
по гр.д. № 3673/ 2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново, не
надхвърля обичайната и разумна продължителност на съдебния процес с оглед
фазата, в която същият се е развил. Не се установява забава в
администрирането на делото или произнасянето на съдебните състави. Тази
продължителност на съдебния процес е обусловена от произнасянето по
местната подсъдност по спора, връчването на съдебните актове на ищцата,
законовите процесуални срокове за изпълнение на указанията на съда и за
обжалване на крайните съдебни актове, а прекратяването на производството е
обусловено изцяло от поведението на страната – неотстраняване на надлежно
указаната от съда нередовност на предявената искова молба, която е
абсолютна процесуална пречка за разглеждането на предявения иск.
По изложените съображения не е налице твърдяното нарушение на
правото на разглеждане на делото в разумен срок, поради което предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска Д. Х. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес
*******, против РАЙОНЕН СЪД - Малко Търново и РАЙОНЕН СЪД -
Велико Търново, за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 33 000
лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди от нарушаване на правото
й на разглеждане в разумен срок на гр.д. № 133/ 2024г. на Районен съд - Малко
Търново, приключило в гр.д. № 3673/ 2024г. на Районен съд - Велико Търново,
ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на
10.04.2025г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4