РЕШЕНИЕ
№ 1634
гр. Варна, 19.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Т. Г. И.
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20233110202968 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на В. К. К., ЕГН **********, гр.Варна, ул.
**********, срещу Наказателно постановление № 597/23.11.2020 г., издадено
от Т. В. И. - Зам. кмет на Община - Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3
ЗДвП, на основание чл.178е. от ЗДвП на въззивника е наложено
административно наказание „глоба“ в размер 50.00 /петдесет/ лв.
Въззивникът оспорва фактическата обстановка, като твърди, че
неправилно е прието, че мястото, на което се е намирал л. а. „Фолксваген“,
рег.№ **********, представлява „тротоар“ по смисъла на ЗДвП. Излага
доводи, че при издаване на акта и постановлението са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Претендира отмяна на оспореното НП
и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди,
че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда,
1
да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 02.10.2020 г. около 12.50 ч. св. Ж. Ж. – служител при „Общинска
полиция“ при ОД МВР Варна, установил паркиран л. а. „Хонда“, рег.№
**********, собственост на въззивника В. К., върху тротоар на ул. “Отец
Паисий“ пред № ***, за което място липсвало означение да е определено за
паркиране от собственика/администрацията на пътя, при което съставил
срещу въззивника глоба с фиш, сер.ОВ, №********** от 02.10.2020 г., в
който отразил, че при констатираните обстоятелства е осъществено
нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП. Непосредствено след като попълнил данните
за документа, св. Ж. Ж. видял, че въззивникът излиза от входа на №***, влиза
в автомобила и потегля с него по тротоара в посока ул. „Македония“ и се
насочил към него като го застигнал и спрял при ул. „Македония“. Там той
установил самоличността на въззивника и му връчил съставения фиш за
констатираното непосредствено преди това паркиране на автомобила на
тротоара пред № *** на ул. „Отец Паисий“. Въззивникът се запознал с
документа и го подписал като нарушител.
С рег.№ 365000-41083 от 09.10.2020 г. въззивникът депозирал
възражение срещу издадения фиш сер. ОВ, №********** от 02.10.2020 г., по
което първоначално получил отговор рег.№ЗК20002002ВН_001ВН от
23.10.2020 г. от зам. кмет на Община Варна, съдържащ становище, че с
подписването на документа, въззивникът се е съгласил да заплати глобата и
не оспорва извършеното нарушение и поради това съставената глоба с фиш
остава в сила.
С рег. № ЗК20002002ВН_003ВН от 29.10.2020 г. въззивникът депозирал
уведомление, с което оспорил становището за влизане в сила на изадения
фиш поради наличие на подадено възражение преди изтичане на
предоставения 7-дневен срок за плащане на глобата, при което получил
отговор рег.№ ЗК20002002ВН_004ВН от 03.11.2020 г., с който бил уведомен,
че на лице, оспорващо извършеното нарушение или размера на наложената
глоба, се съставя акт или съгласно чл.188 ЗДвП посочва лице, на което е
предоставено управлението на превозното средство от собственика и
въззивникът бил поканен да се яви за съставяне на акт.
На 12.11.2020 г., въз основа на издадения фиш сер.ОВ, №********** от
02.10.2020 г., спрямо въззивника В. К. бил съставен АУАН №0002305 за
нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП за това, че на 02.10.2020 г. около 12.50 ч. в гр.
Варна, на ул. „Отец Паисий“ пред № *** е паркирал л. а. „Хонда“, рег.№
********** върху тротоар без разрешение от собственика на пътя или
местната администрация, с което пречи за преминаване на пешеходците.
Срещу съставения АУАН № 0002305/12.11.2020 г. въззивникът
предявил възражение рег.№ ЗК20002002ВН_005ВН от 16.11.2020 г., с което
заявил, че лицето М. И., вписано като свидетел при съставяне на АУАН, не е
2
присъствало не е присъствало нито при съставянето, нито при връчването на
акта, изтъкнал че е налице несъответствие между описанието на нарушението
по оспорения фиш и издадения АУАН, заявил, че има разрешение от Община
Варна „да бъде върху наречената тротоар площ пред №*** на ул. „Отец
Паисий“ в гр. Варна, както и че дори при паркирал автомобил там има
достатъчно разстояние за преминаване на пешеходци.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното НП №597 от
23.11.2020 г. срещу въззивника В. К., за това че на 02.10.2020 г. около 12.50 ч.
в гр. Варна на ул. “Отец Паисий“ пред № *** е паркирал л. а. „Хонда“, рег.№
**********, върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на
пешеходците и виновно е нарушил чл.94, ал.3 ЗДвП, (допуска се паркиране на
МПС с допустима максимална маса до 2.5 т върху тротоарите, само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места), и на
основание чл.178е. ЗДвП въззивникът бил санкциониран с наказание „глоба“
в размер 50.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно
дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от
свидетелите Ж. Ж., Г. Г. и М. И., така и от приобщените документи по
делото - АНД № 308/2021 г. на ВРС, КАНД № 2376/2022 г. на
Административен съд – Варна, от приобщените документи по процесната
административно-наказателна преписка - НП №597 от 23.11.2020 г., АУАН
№2305 от 12.11.2020 г., известие за доставяне с дата 05.01.2021 г., докладна
записка с дата 12.11.2020 г., въэражение рег.№ЗК20002002ВН_004ВН от
03.11.2020 г., Уведомление рег.№ЗК20002002ВН_003ВН, писмо рег.
№ЗК20002002ВН_004ВН, Заповед №4129 от 05.11.2018 г., Заповед №0506 от
07.02.2020 г., свидетелство за регистрация част 1, глоба с фиш серия ОВ
№********** от 02.10.2020 г., възражение молба УРИ №365000-42083 от
09.10.2020 г., писмо рег.№ЗК2000200BH_001BH от 23.10.2020 г.,
уведомление рег.№ЗК20002002ВН_003ВН от 29.10.2020 г., Жалба от В. К. К.,
писмо рег.№ЗК20002002ВН_004ВН от 03.11.2020 г., възражение рег.
№ЗК20002002ВН_002ВН от 16.11.2021 г. Относно обстоятелството, налице
ли е изграден тротоар пред №*** на ул. „Отец Паисий“ в гр. Варна, в хода на
съдебното следствие е назначена съдебно-техническа експертиза, чието
заключение, кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено,
констатира наличие на изграден тротоар пред и около № *** на ул. „Отец
Паисий“ съществуват два тротоара – уличен по протежението на улицата,
изпълнени с настилка от стоманобетонни плочи, имащ обща ширина 4.60 м и
вътрешен тротоар, разположен точно пред №***, изцяло в границите на имот
№ 10135.1502.21, като двата тротоара функционират като един, доколкото
делителната улично-регулационна линия не е материализирана на терена.
Експертизата установява също, че в обсега на относимата отсечка от ул.
„Отец Паисий“ няма пътни знаци, допускащи престой или паркиране на МПС
върху тротоарите, същевременно липсват указателни знаци/табели, които да
3
дават информация, че тази част е за пешеходци и следва да се ползва само от
такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам.
кмет на Община Варна съобразно делегираните правомощия по Заповед №
0506 от 07.02.2020 г.
Процесните АУАН и НП са съставени в законоустановените срокове по
чл.34 ЗАНН, съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са надлежно
връчени.
Не представляват процесуално нарушение липсата на поставено на
автомобила уведомление за съставен фиш за глоба, както и обстоятелството,
че фиша за глоба е връчен на въззивника не на мястото на нарушението, а на
съседната улица непосредствено след като е установено. Поставянето на
уведомление на видно място върху автомобила е предвидено изрично за
случаите по чл.186, ал.3 ЗДвП, при които нарушителят не е установен и не
присъства при съставянето на фиш за глоба, но няма пречка, при поява на
собственика и водач на превозното средство, потеглящ с него от съответното
място на нарушението, непосредствено след неговото констатиране и
съставяне на фиш за глоба, документа да му бъде връчен лично и на мястото,
където същият е спрян за проверка и установен, съобразно общата хипотеза
по чл.186, ал.1 ЗДвП.
Неоснователно е и застъпеното от въззивника становище за допуснато
съществено процесуално нарушение поради съставяне на АУАН с посочване
като свидетел по съставянето на лице, което не е присъствало при това
обстоятелство. Действително, приобщените гласни доказателства не са в
състояние да удостоверят дали свид. М. И. е положил подпис в качеството на
свидетел при съставяне на АУАН в присъствие на въззивника. Но доколкото в
АУАН това лице не е посочено като очевидец, удостоверяващ факта на
твърдяното нарушение, и неговото извършване по същество се счита за
установено въз основа на документ - съставения фиш за глоба, а свид. М. И. е
посочен само като свидетел по съставяне на АУАН, чието присъствие законът
изисква изрично само в случаи, при които следва да се удостовери съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушител или отказ на адресата да подпише и/или
получи АУАН, то участието на свидетел по съставяне на АУАН в конкретния
случай изобщо не е било необходимо и обстоятелството, дали този свидетел
действително е присъствал при съставяне и връчване на АУАН, е без
значение за пълноценното реализиране на правото на защита на посочения
нарушител и дори да бъде счетено да допуснато, такова процесуално
нарушение не следва да бъде третирано като съществено.
От друга страна, съдът констатира налично в АУАН и в НП неясно и
4
непълно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено.
В АУАН е посочено, че собственото на въззивника превозно средство е
паркирано на ул. „Отец Паисий“ пред №*** върху тротоар, без разрешение от
собственика на пътя или местната администрация, с което се пречи на
преминаването на пешеходците, а в НП е описано на съответното място
същото превозно средство да е паркирано „върху тротоар, с което създава
пречки за преминаването на пешеходците“. Преди всичко, в така
формулираното описание се съдържат данни за елементи от фактически
състави на две отделни нарушения, включени в хипотезата на чл.94, ал.3
ЗДвП. Първото е паркиране върху тротоар извън означените за това места от
собственика на пътя или от администрацията, а второто е паркиране върху
тротоар на определено за това място, но по начин, при който откъм страната
на сградите не остава разстояние най-малко два метра за преминаване на
пешеходците.
Наред с това, в съответното описание липсва яснота за основното
обстоятелство - дали с АУАН и с НП се счита, че паркирането върху тротоар
е осъществено на определено за това място или е сторено извън означено за
паркиране място. Действително в описателната част на НП е посочено, че с
установеното паркиране „върху тротоар, с което създава пречки за
преминаването на пешеходците“ въззивникът виновно е нарушил чл.93, ал.3
ЗДвП като в скоби е възпроизведена част от текста на съответната норма,
сочеща изискването за паркиране само на местата, определени от
собственика/администрацията на пътя. Но, така възпроизведеното частично
съдържание на посочената като нарушена норма не представлява и не може да
се третира или съотнася като описание на нарушението, защото този текст не
представлява посочване на приети за установени поведение на въззивника и
фактическа обстановка при осъществяване на твърдяното нарушение.
Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението чрез
посочване на съставомерни факти в НП съгласно изискването по чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН е довела до нарушаване на правото на защита на санкционираното
лице поради невъзможност да се защитава срещу непълно и неясно
твърдените факти по нарушението. Поради това, установеното процесуално
нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспореното НП.
При приетата за установена фактическа обстановка по същество съдът
намира, че въззиникът действително е осъществил на съответните дата и
място нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, изразяващо се в паркиране върху
тротоар извън определените за това места от собственика/администрацията на
пътя. По същество въззивникът не оспорва отразеното в съставения фиш за
глоба и възприето непосредствено от свид. Ж. Ж. обстоятелство, че
автомобилът „Хонда“, рег.№ **********, е бил спрян от него на ул. „Отец
Паисий“ пред № ***. В този смисъл той всъщност не се е и възползвал от
възможността по чл.188 ЗДвП да посочи конкретно друго лице, комуто е
предоставил превозното средство за ползване към момента, в което е
констатирано неправилното паркиране. А относно оспореното обстоятелство,
5
представлява ли тротоар площта пред тази сграда, приобщената експертиза е
категорична и ясна, че съответната площ представлява изграден тротоар.
Видно е от експертизата и приложената към нея скица, че пред № *** на ул.
„Отец Паисий“ липсва означение за определено за паркиране върху тротоар
място.
Доколкото в оспореното НП се съдържат фактически твърдения,
които съответстват само частично на приетите от съда за установени
обстоятелства, не може да се направи извод за правилна фактическа
констатация на твърдяното нарушение в процесното НП и затова същото се
явява и материално-правно неправилно и на това основание също подлежи на
отмяна.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
АПК, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените
разноски за възнаграждение на адвокат в размер 600.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 597/23.11.2020 г., издадено
от Т. В. И. - Зам. кмет на Община - Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3
от ЗДвП, на В. К. К., ЕГН **********, гр.Варна, ул.“Отец Паисий“
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00
/петдесет/ лв., на основание чл.178е. от ЗДвП.
ОСЪЖДА Община - Варна, за заплати на В. К. К., ЕГН **********,
гр.Варна, ул.“Отец Паисий“ **********, сумата 600.00 (шестотин) лева,
представляващи разноски за възнаграждение на адвокат по АНД №
2968/2023 г. на Районен съд -Варна и КАНД № 2376/2022 г. на
6
Административен съд - Варна .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7