Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 2224 от 20. 12. 2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд –
Бургас, дванадесети състав, на девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б., като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 1055 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на „Шато“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Приморско, ул.“Кирил и Методий“ №21, представлявано от
управителя Й. В. Р., против Решение №РД-220/17.04.2019г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) гр.Бургас,
с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 80 358.90 лв.
във връзка с установена нередност по
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 49/20.01.2012
г. сключен между „Шато“ ЕООД и ИАРА. С решението е разпоредено
заплащане на сумата по посочена от органа сметка.
В мотивите на решението, като фактическо основание за
налагане на корекцията, административният орган е приел за установено, че
жалбоподателя е допуснал неизпълнение по договора, изразяващо се в
непредставяне на ИАРА, в качеството и на УО на ОПРСР, на изисканите документи в
указания срок, което е възпрепятствало мониторинга по изпълнението на
производствената програма. В решението са посочени седем писма, с които е изискана от органа
непредставената информация.
В жалбата са изложени доводи, че липсват белезите на административен акт на оспореното
решение, като се сочи, че отношенията между страните са договорни. По същество
се прави оплакване, че задължението на жалбоподателя да дава информация е било
до 20.01.2017г. и срокът АО да изисква такава е изтекъл. Сочи се, че именно с
този мотив жалбоподателят е отказвал даване на изискваната информация, за което
е изпратил на ответника уведомителни писма. Иска се отмяна на обжалвания административен
акт и присъждане на извършените по делото разноски. Представят се
доказателства.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се
представлява от адв.К., който поддържа жалбата.
Ангажира доказателства-съдебно-счетоводна експертиза. Пледира жалбата да бъде
уважена, обжалваното решение отменено, както и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
Ответникът оспорва жалбата с писмено становище. Излага
доводи за неоснователност на направените от жалбоподателя възражения. Счита, че
предмет на обжалване е индивидуален административен акт, издаден при спазване
на процесуалните и материалноправните изисквания на закона. Иска съдът да
разгледа жалбата по същество и да отхвърли оспорването. Претендира присъждане
на разноски. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения
акт. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен
интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е
направеното от жалбоподателя възражение, че оспореното решение няма белезите на
индивидуален административен акт. Виждането на жалбоподателя, че се касае за
волеизявление на страна по търговска сделка, не е в съответствие със закона.
Съгласно чл.73, ал.1 и ал.4 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган,
одобрил проекта, което решение се оспорва пред съда по реда на АПК, т.е. процесното решение е изрично посочено от закона като
индивидуален административен акт.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът се
запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства
и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено
следното.
Фактическата
обстановка по делото като цяло е безспорна и се подкрепя от събраните
доказателства. Спорни са правните изводи, които произтичат от установените
факти.
По делото
е представен препис от договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 49/20.01.2012г., с
регистрационен номер на проектното предложение УНП BG0713EFF-212-20139 (л.37-45), с
наименование на проекта „Модернизация и разширяване на ферми за отглеждане на
черна култивирана черноморска мида“, по мярка 2.1. „производствени инвестиции в
аквакултурата“, приоритетна ос 2 „Аквакултура,
Риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“ на оперативна програма за развитие на сектор
„Рибарство“ на Република България, финансирана от Европейския фонд за рибарство
2007-2013г. Максималната одобрена обща стойност на проекта е определена от
страните по договора, а срокът за реализация на проекта е 24 месеца. Страни по
договора са ИАРА гр.София, като управляващ орган и „Шато“ ЕООД като ползвател.
Съгласно чл.14, ал.4 от договора ползвателят се е задължил за срок от пет
години да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по
предназначение, да не продава, дарява или преотстъпва ползването им, да не
променя местоположението им, да не преустановява подпомаганата дейност, като
наред с това е поел и задължение да предоставя на управляващия орган и други
държавни контролни органи всяка поискана информация, свързана с предмета на
инвестицията.
По делото
е представен заверен препис от писмо
изх. № 2600-2210/31.01.2018г. (л.69), с което ИАРА, чрез изпълнителния си
директор, е поканила „Шато“ ЕООД да представи в срок до 31.03.2018г. информация
и документи относно изпълнението на производствената програма за периода от
01.01.2017г. до 20.01.2017г. по процесния договор № 49/20.01.2012г. В писмото
подробно са описани поисканите документи и информация.
Представен
е заверен препис от писмо-отговор, изготвено от управителя на Шато ЕООД,
озаглавено „уведомление“, вх.№ 2600-6602/26.03.2018г. В отговора си управителя
на дружеството заявява, че видно от цитирания договор, периодът, в който имат
задължение да представят и пазят тази информация обективно е изтекъл, поради
което не дължат представянето й. По тези причини „Шато“ ЕООД е заявило отказ да
даде на ИАРА исканите информация и документи.
Въпреки
отправените последващи официални искания за
предоставяне на информация, свързана с изпълнение на поетите с договора
ангажименти, дружеството е отказало да стори това с аналогични мотиви.
На
05.02.2019 год., експерти в дирекция „Структурни фондове по рибарство“ към ИАРА
са изготвили и внесли сигнал в Агенцията (л.12-14), в който са описали
обстоятелствата, свързани с непредоставяне на нужната за осъществяване на
контрол информация, въпреки обстоятелството, че е изискана. Изготвено е и второ становище по сигнал за
нередност (л.16-17), с което са потвърдени фактическите и правните изводи по
сигнала. Предложено е да се наложи финансова корекция в размер на 10% от
получената от „Шато“ ЕООД финансова помощ.
При
съобразяване с действията на служителите и с изготвените от тях документи, на
17.04.2019 год., Изпълнителния директор на ИАРА е издал оспореното пред
настоящия съд решение с № РД-220/17.04.2019г.
за налагане на финансова корекция в размер на 80 358.90 лева.
При така
установените факти съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е
подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване неблагоприятен за нея
акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима.
По
същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:
Страните в
производството не оспорват факта, че в сключения между тях договор са включени
клаузи, задължаващи финансираното с европейски средства дружество да предоставя
в петгодишен срок нужната за осъществяване на контрол върху разходването им и
постигане на заложените в одобрения проект цели информация. Съобразно
разпоредбата на чл. 41 от Наредба № 6 от 03.05.2012 год., ИАРА има не само
право, но и задължение за осъществяване на последващ
контрол върху целевото използване на отпусната безвъзмездна финансова помощ не
„в“, а за срока от 5 години, визиран в чл. 40 ал. 1 от същата. Контролът се
осъществява не само и единствено през петгодишния срок, а е допустимо и да бъде
последващ след изтичането му. След като
административния орган е проявил необходимата активност и е изискал
необходимата му информация макар и след изтичане на предвидения в договора петгодишен
срок, финансираното дружество е било длъжно да я предостави.
С влизане
в сила на ЗУСЕСИФ, актът, с който се определя по основание и размер финансовата
корекция – този по чл. 73 ал. 1 от Закона, има характер на индивидуален
административен акт и защитата срещу него е по реда на АПК. Следва да се
сподели становището на ответника, че отношенията между страните в
производството нямат единствено и само договорен характер, а са и нормативно уредени. С нарочната Наредба
са регламентирани детайлно правата и
задълженията по договора за финансиране, поради което страните са длъжни да се
съобразят с тях не само на основание последния, но и на база разписаните със
съответен подзаконов нормативен акт правила. Със ЗУСЕСИФ /обн.
ДВ бр. 101/2015 год./ се въвежда обща правна рамка, насочена към кодифициране
на правилата, по които се управляват и разходват предоставени от Европейския
съюз публични средства, както и към регламентирането на ясен съдебен контрол за
защита на конституционно гарантираните права на участващите в процеса граждани
и организации. Действащият считано от 26.12.2015 г. вътрешноправен режим на
обществените отношения, свързани с предоставянето на безвъзмездна финансова
подкрепа със средства от европейските фондове и контрола по изпълнението й,
предвижда установяването на административноправни
отношения между УО и получателя на помощта. Въведеният със ЗУСЕСИФ институт на
административния договор предпоставя и административноправния
характер на актовете на компетентния орган досежно
изпълнението му. Поради описаното, издадените след влизане в сила на Закона
актове за определяне на финансова корекция при допуснати нередности във връзка
с разходване на средства от ЕСИФ, подлежат на обжалване пред административните
съдилища като индивидуални административни актове.
Настоящият
съдебен състав обаче намира, че в Решение липсва конкретизирана каквато и да е материалноправна обосновка на наложената финансова
корекция. Съображенията за това са следните:
От
описаните в решението обстоятелства, се установява наличието на задължение за бенифициера за надлежно и своевременно предоставяне на
търсената от контролните органи информация, свързана с изпълнение на поетите с
договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ задължения. Липсва
посочване на регламентирана от законодателя или определена от страните по
договора правна възможност за налагане на санкция за неизпълнение на което и да
е от тях. Не е налице и обосновка на размера на наложената финансова корекция.
При издаване на оспореното решение административният орган се е задоволил да
опише проведената с бенифициера кореспонденция, като
липсва изрично позоваване на съдържащи се в нея мотиви за възможността и
необходимостта от редуциране на предварително определените за финансиране на
конкретния проект средства, както и за конкретния размер на финансова корекция.
По силата на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на
ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от
помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, но неговия
издател следва изрично да е посочил, че възприема установените от тези органи
обстоятелства и същите ще бъдат съобразени при произнасяне с приключващ
производството акт. В конкретния случай липсва изрично позоваване на факти и
обстоятелства, установени в хода на административното производство от служители
или подчинени на Изпълнителния директор на ИАРА органи. При така установените в
тази насока факти не може да се приеме, че мотиви и обосновка, свързани с
възможността и необходимостта в конкретния случай да бъде наложена финансова
корекция и относно нейния размер се съдържат в документи, необективирани
изцяло в оспореното пред съда решение.
Липсата на
материалноправна обосновка на наложената финансова
корекция води и до процесуална незаконосъобразност на Решение с № РД-220/17.04.2019
год. по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК. Мотивите като част от съдържанието
на административния акт обективират волята на органа
по ясен и разбираем за страната начин. Тяхната липса, изразяваща се в
непосочването на фактическите и правните основания за издаване на акта, винаги
са съществено нарушение на изискванията за мотивираност на акта, което води до
неговата отмяна. Това е така, тъй като непосочването на фактическите
обстоятелства прегражда правото на защита на гражданите, доколкото страните се
защитават срещу факти чрез оборване или насрещно установяване на такива. Този
порок на административния акт не може да бъде саниран
чрез проверка на представените пред настоящата
инстанция доказателства и извличане на изводи относно приложението на
приложимите материално правни норми.
Предвид
описаните по – горе съображения следва да се отмени като незаконосъобразен
оспорения пред настоящата съдебна инстанция административен акт - Решение за
налагане на финансова корекция с № РД-220/17.04.2019 год. на Изпълнителен
директор на ИАРА.
С оглед на
изхода от делото в полза на дружеството-жалбоподател следва да се присъдят
направените по делото разноски в общ размер от 1103.59 лв., от които 300 лв. -
възнаграждение за вещо лице и 803.59 лева – държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
РД-220/17.04.2019 г. на Изпълнителен директор на ИАРА, с което на „Шато“ ЕООД,
с ЕИК ********* е наложена финансова корекция в размер 80 358.90 лв. във
връзка с установена нередност по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ № 49/20.01.2012 г.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да
заплати на „Шато“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1103.59 лв. - разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок, от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: