№ 826
гр. Варна, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500703 по описа за 2023 година
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция, чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,
действащо чрез юрисконсулт K. З., против Решение №280 от 31.01.2023г. постановено по
гр.д.№20213110107247 по описа на Районен съд Варна, в частта, с която са отхвърлени
предявените жалбоподателя, против Д. И. М., с ЕГН **********, с адрес: ****, с адрес за
призоваване: ****, чрез адв.Д. Д., искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от
ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
съществуването на задължения, за които е издадена Заповед №260439/25.01.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12253/2020г. по описа на
Районен съд Варна, а имено: 1. за разликата над 549.02лв. до пълния предявен размер от
6049.44лв., представляваща главница по Договор за кредит №PLUS-11459116/28.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на подаване на
заявлението-30.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението; 2. за сумата от
4289.79лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.06.2016г. до 20.10.2020г.; 3. за
сумата от 757.92лв., представляваща обезщетение за забава начислено за периода от
18.12.2018г. до 12.03.2020г. и 4. за сумата от 110.92лв., представляваща обезщетение за
забава начислено за периода от 14.07.2020г. до 17.09.2020г.
1
В жалбата се излага, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
се оспорват изводите на първоинстанционният съд за недействителност на процесният
договор, поради нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като размерът на
шрифта, с който е изготвен договорът за застраховка е по-малък от нормативно
предвиденият. Поддържа се, че противно на приетото от решаващият съд, застрахователният
договор не съставлява елемент от договора за кредит. Твърди се, че застрахователният
договор не е предпоставка за сключване на кредитния такъв, респективно че евентуален
порок на първия не може да доведе до недействителност на кредитното правоотношение.
Поддържа се, че застрахователно правоотношение, макар и да съпътства основната кредитна
сделка като обезпечение на кредитора, то се регулира от специалните правила заложени в
Кодекс за застраховането, където размера на шрифта, на който е изготвен договора не е
въведен като условия за действителност. Изложени са подробни аргументи в подкрепа на
становището за самостоятелност на двете сделки, включително за задължителното
съдържание и описания на годишният процент на разходите по кредита, на защитата на
кредитополучателите от недобросъвестни търговски практики и за приложимостта на
Директива 2008/48/ЕО относно задължителното съдържание и изисквания към договорите за
потребителски кредити. На следващо място се оспорват изводите на съда, че процесният
договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, поради
факта, че същият не отговаря на изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поддържа се, че в
процесния договор са посочени годишният процент на разходите и общата дължима сума от
потребителя, като в чл.3 от договора са обективирани и взетите предвид допускания при
изчисляване на ГПР, с което всички изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК са изпълнени.
Поддържа се още, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят
като изискване към съдържанието на договора, посочването на компонентите на годишния
процент на разходите, които са нормативно определени в чл.19, ал.1 от ЗПК и Приложение
№1 към ЗПК. Сочи се относима съдебна практика. Моли се за отмяна на решението в
атакуваната му част и за уважаване на предявените претенции, както и за присъждане на
разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната
неоснователност. Поддържа се, че застрахователно правоотношение, като съпътстващо и
служещо за обезпечение на кредитора по основната кредитна сделка, се явява част и
елемент от договора за кредит, поради това и за него важи изискването на чл.10, ал.1 от
ЗПК. Твърди се, че според тълкуването на Директива 2008/48/EО дадено с Определение на
Съда на Европейските общности от 14.04.2021г. по дело С-535/2020 всички елементи на
договор за потребителски кредит, включително и условията на застраховката, следва да
бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в който
смисъл е и Определение №485 от 14.06.2022г. по гр.д.№2585/2021г. на ВКС, IV г.о. На
следващо място се оспорват доводите на жалбоподателя за спазване на изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК за дължимото съдържание относно определянето на размера на годишния
процент на разходите по кредита, чрез посочване на взетите предвид допускания,
2
използвани от кредитора при изчисляването му по определения начин в Приложение №1.
Поддържа се, че в конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на
ГПР, тъй като не става ясно, кои компоненти са включени в него и как се формира неговия
размер от 46.09 %. Поддържа се още, че реално потребителят е поставен в невъзможност да
разбере, какъв е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, тъй като
от съдържанието на договора не може да се направи извод, за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Развити са подробни съображения в подкрепа
на становището за недействителност на договорът за потребителски кредит на основание
чл.23 от ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Моли са за отхвърляне на
подадената въззивна жалба.
В съдебно заседание въззивникът, чрез постъпила писмена молба от процесуалният
му представител, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на ново, с което да се уважат в цялост предявените претенции.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалба и поддържа отговора си.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, следното:
Съдът е сезиран искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК,
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗD за приемане на установено, че Д.
И. М., дължи в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ сумите, както следва:
6049.44лв., представляваща незаплатена главница по Договор за кредит №PLUS-
11459116/28.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението-30.09.2020г. до окончателното погасяване на задължението; 56лв.,
представляваща застрахователна премия за периода от 20.09.2017г. до 20.10.2017г.;
4289.79лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 20.06.2017г. до
20.10.2020г.; 757.92лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.12.2018г. до
12.03.2020г.; 110.92лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 14.07.2020г. до
17.09.2020г., за която вземания е издадена Заповед №260439/25.01.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№12253/2020г. по описа на Районен съд
Варна.
В исковата молба се твърди, че страните е сключен Договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-11459116 от 28.09.2015г. по силата, на който ищецът е отпуснал на
ответницата заем в общ размер на 7000лв. Твърди се, че връщането на заетата сума е
следвало да стане на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 289.11лв. Сочи се, че е
уговорено заплащане от кредитополучателят на такса ангажимент в размер на 245лв., срещу
която кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т.5
от ЗПК. Твърди се, че таксата е дължима от кредитополучателя при усвояване на кредита и
тя е удържана от общия размер на кредита. Сочи се, че отпусната в заем сума е усвоена от
ответницата по посочената от нея банкова сметка в договора за кредит. Твърди се, че
3
длъжникът е погасил 19 вноски, след което е преустановил плащането на задълженията по
договора. Сочи се, че на основание чл.5 от договора, при забава в плащането на една или
повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Поддържа се, че поради допуснатото просрочие в
плащанията от кредитополучателя и на основание чл.5 от договора, вземането по договора е
станало изцяло предсрочно изискуемо, считано от 20.07.2017г., за което до длъжника е е
изпратено изрично уведомление. Поддържа се, че предвид неизпълнението на ответника,
ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължени по чл.410 от ГПК,
която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Ето защо за ищеца е възникнал
правен интерес от предявяване на настоящият иск.
С подаденият отговор на исковата молба, се поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на предявеният иск. Поддържа се, че процесният договор за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, защото не са спазени императивните изисквания
на чл.11 от ЗПК, като са развити подробни съображения. Твърди се, че е нарушено
нормативно закрепеното изискване за минимален размер на шрифта, с който да бъде
изготвен /отпечатан/ договора и всички негови елементи. Поддържа се, че клаузите на
процесният договор, са с по-дребен шрифт и така е нарушена императивната норма на чл.10
от ЗПК. Твърди се, че не е спазена и нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, защото в договорът
не е конкретизирано, кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите
/ГПР/, каква е неговата структура и как е формиран в размерът от 46.09 % Твърди се още, че
липсва ясно разписана методика на формирането на ГПР, с което потребителят е поставен в
невъзможност да разбере, какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. На следващо място се сочи, че съгласно чл.2 от договора за кредит, на
длъжника е предоставена застраховка “Защита на плащанията“, със застрахователна премия
в размер на 1680лв., чието погасяване е разделено на равен брой вноски, включени в
погасителните вноски по изготвеният погасителен план. Поддържа се, че тази клауза е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя
и не отговаря на изискването за добросъвестност, като води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Освен това се
поддържа, че клаузата, предвиждаща дължимостта на такса ангажимент прикрива
допълнително вземане за възнаградителна лихва, защото кредиторът я налага, с оглед
фиксирането на възнаграждението му по договора в определен лихвен процент. Сочи се, че
поемайки задължение да не променя уговорената възнаградителна лихва, на практика
кредиторът оскъпява цената на самия кредит с включване на други вземания. Ето защо се
поддържа, че това вземане е предвидено с цел компенсиране на евентуалните вреди
/пропуснати ползи/, които кредиторът би понесъл при увеличаване на възнаградителната
лихва, ако е уговорен плаващ лихвен процент, което противоречи на чл.33 от ЗПК.
Поддържа се още, че въпросната клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй
като не отговаря на изискването за добросъвестност, като прилагането й води до
недобросъвестно увеличаване на дълга, без тази сума да е усвоена или ползвана от
длъжника. На следващо място се оспорва факта на получаване от ответницата на процесната
4
сума, както и размерът на начислените възнаградителна и мораторна лихви. Прави се
възражение за погасяване по давност на претендираната възнаградителна лихва, за периода
от 20.06.2017г. до 30.09.2017г. В условия на евентуалност, ако бъде прието, че договорът за
потребителски кредит е недействителен и ответникът дължи на основание чл.23 от ЗПК
само чистата стойност на заема, без лихва и разходи, се моли от задължението да бъде
приспаднати заплатените от ответницата суми по договора за паричен кредит.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от
съда изводи. В случая оплакванията на въззивникът, съставляват оспорване на формираните
на районният съд изводи за недействителност на процесният договор за заем, респективно за
недължимост на част от претендираните от ищеца суми. Така направените оспорвания не
съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
От представените по делото доказателства е видно, че между страните е сключен
Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-11459116/28.09.2015г. за сумата от
7000лв., като с част от предоставените средства в размер на 1555.86лв. е погасено
задължение по предходен Договор за кредит №PLUS-*********, а остатъкът е преведен по
банкова сметка на кредитополучателя. Получената сума по кредита се олихвява с
възнаградителна лихва в размер на 36.55 % годишно и следва да се погаси, ведно с
уговорена застрахователна премия в размер на 1680лв. по Застраховка “Защита на
плащанията“ и 245лв.-такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, чрез 60 месечни
вноски, всяка от които в размер на 289.11лв. Падежът на първата погасителна вноска е на
20.11.2015г. и на последната на 20.10.2020г. В договорът е визирано, че годишният процент
на разходите е размер на 46.09 %, както и че размерът на кредита за покупка на
застраховката “Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент,
а размерът на премията, е разделена на равен брой вноски и е част от месечната погасителна
вноска. Съгласно чл.5 от договора, при забава на една или повече погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение в размер на действащата законна лихва за периода
на забава върху всяка забавена погасителна вноска равна на ОЛП обявен от БНБ+10%
5
пункта по ПМС №100/29.05.2012г.
Според неоспореното заключение на ССч.Е, което се кредитира от съда като
компетентно и добросъвестно дадено, усвояването на процесният кредит в размер на
7000лв. е извършено, чрез погасяване на задължение по Договор за кредит №PLUS-
10151715 в размер на 1555.86лв., чрез удържане на сумата от 245лв.-такса ангажимент и
чрез превод на 28.09.2015г. на остатъка от 5199.14лв. по банковата сметка на ответницата.
Последното плащане по кредита, е извършено от длъжника на 18.12.2018г., като общо
платеното е в размер на 6821.98лв., с която сума са погасени 950.56лв.-главница,
4376.81лв.-лихва, 616лв.-застраховка и 878.61лв.-законна лихва. Вещото лице е изчислило
няколко варианта за погасяване на кредита, като първият е съобразен с погасителният план и
според него размера на непогасената главница е 6049.44лв., на застрахователната премия за
периода 20.09-20.10.2017г. е 56лв., на възнаградителната лихва за периода 20.06-20.10.2020г.
е 4289.79лв., на обезщетението за забава за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г. е
764.84лв. и за периода от 14.07-17.09.2020г. е 111.93лв., или общо 878.77лв. Според вторият
вариант, при приспадане на такса ангажимент, непогасената главница е 5804.44лв,
застрахователната премия за периода 20.09-20.10.2017г. е 56лв., възнаградителна лихва за
периода 20.06-20.10.2020г. е 3937.79лв., обезщетението за забава за периода от 18.12.2018г.
до 12.03.2020г. е 734.15лв. и за периода от 14.07-17.09.2020г. е 107.43лв., т.е общо 841.58лв.
При третият вариант, ако в размера на усвоената главница не се включва таксата
ангажимент и направените от длъжника плащания се отнесат само за погасяване на
главницата /без предвидена в нея застрахователна премия/, то размерът на дължимата
главница е 5188.44лв., на непогасената възнаградителна лихва за периода 20.06-20.10.2020г.
е 3937.79лв., на обезщетението за забава за периода от 18.12.2018г. до 12.03.2020г. е
649.93лв. и за периода от 14.07-17.09.2020г. е 95.11лв., т.е. общо 745.04лв.
Съобразно неоспорено от страните заключението на в.л. по назначената Съдебно-
техническа експертиза, буквените и цифрови текстове в договора за кредит и приложенията
му, са изпълнени на шрифт Garamond, размер 12. В застрахователният Сертификат PLUS-
1145916 от 28.09.2015г. и в ОУ за застрахователна програма “Защита на плащанията по
кредитни карти“, буквените и цифрови текстове са изпълнени на шрифт Garamond, размер
7.
Въз основа на горното въззивният съд, намира следното:
Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест и с оглед премета
на предявените претенции, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване на да
установи, че между кредитната институция и ответницата, е сключен договор за кредит,
съдържащи твърдените права и задължения /размер, срок, падеж, лихви, такси, обезщетения
и т.н./, в това число и предаване /усвояване/ на заемната сума на кредитополучателят.
Ответникът от своя страна, следва да установи правоизключващите си възражения за
недействителност на процесния договор за кредит и за погасяване на задължението към
кредитора.
Сключването на процесният договор за заем и получаването от ответницата на сумата
6
предмет на същия, се установи от ангажираните от ищеца доказателства, в частно от
заключението на ССч.Е.
Относно проверката на валидността на процесният договор за кредит, с оглед
предмета на същия и качеството на страните, приложение намират ЗПК и общата
императивна потребителска закрила. Това е така защото заема /кредита/ е предоставен на
физическо лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист,
респективно кредитополучателката се явява потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК.
Наред с това договорът е сключен от търговско дружество, което предоставя кредити на
потребители в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка съдът
има служебно задължение да извърши проверка за нарушение на специалните норми
регламентиращи потребителското кредитиране в това число за недействителност на
процесният договор, поради противоречие с разпоредби на ЗПК, предвид съдържащата се в
тях императивна закрила, срещу неравноправно договаряне.
В този смисъл на първо място следва, да бъдат разгледани доводите за наличие на
пороци в процесният договор, които обуславят неговата недействителност по смисъла на
чл.22 от ЗПК. Първото от оплакванията на ответницата е, че процесният договор е сключен
в нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като размерът на шрифта, с който е
изготвен съпровождащият го договор за застраховка е по-малък от нормативно
предвиденият, респективно че порокът на застрахователното правоотношение е довел до
недействителност на кредитното такова. От своя страна ищецът поддържа становище за
самостоятелност да двете правоотношения, съответно че порокът на договора за застраховка
не може да води до недействителност на кредитното правоотношение. Предвид данните по
делото в разглежданият казус могат да бъдат изведени аргументи в подкрепа и на двете
становища, тъй като действително в общия случай двата договора, са самостоятелни и се
уреждат от различни специални правила /ЗПК и КЗ/. От друга страна обаче в самият договор
за кредит, са включени застрахователните премии по договора за застраховка, като
задълженията по договора формират обща погасителна вноска и са посочени в общият
размер за погасяване. Ето защо е мислимо, че двата договора са част от общ такъв,
съответно че документите във връзка с процесната застраховка, са елемент от договора за
кредит.
Отговорът на горният въпрос, всъщност е без значение, тъй като категорично
становище на настоящият съдебен състав е, че процесният договор за кредит не отговаря на
изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, регламентиращ задължението за оповестяване на
разбираем език на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в Приложение №1 начин. В процесният договор за кредит не се
съдържат клаузи, които да сочат, че кредиторът е изисквал обезпечение за погасяване на
задължението по същия, в това число и сключване на застраховка, свързана с този кредит.
Включването обаче на кредитополучателя в групова застраховка с обект-живота, здравето
7
или телесната цялост на физическо лице, има типично проявление на допълнителна
гаранция за отпускаща кредит финансова институция, срещу риска от непредвидени
финансови затруднения на кредитополучателя /чл.456 от КЗ/ и се сключва за негова сметка,
след предварителното му писмено съгласие за това /чл.382, ал.2 от КЗ вр. с чл.443, ал.1 от
КЗ/. Наред с това в договорът за кредит изрично е посочено, че застрахователната премията
не е предмет кредитирането, но същевременно тя е включена в месечната погасителна
вноска и в общата сума, която потребителят е задължен да заплати при ползване на
кредитната услуга. При тези усложнени параметри на кредитното правоотношение,
простото посочване на размера на годишният процент на разходите в цифрово изражение от
46.09 %, без да е описан начина на формиране /компонентите/ на ГПР, не е отговаря на
изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК. Тук е мястото да се посочи, че уговорената застраховка в
полза на кредитора за сметка на застрахования длъжник, не може да се квалифицира като
изключение по чл.19, ал.3 от ЗПК, съответно като очакван разход, застрахователната премия
би следвало да е отчетена при формиране на ГПР.
Наред с горното следва да се има предвид, че частта от съдържанието на договора за
кредит, касаеща ГПР е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз
основа на предварителната стандартизирана информация за този реквизит,
кредитополучателите следва да може да съпостави наличните пазарни предложения и да
упражнят избора си съответно на индивидуалния си интерес. Затова и неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание, законодателят с чл.22 от ЗПК урежда като порок от толкова
висока степен, че изключва валидността на договарянето. В случая, както вече се посочи
извън обичайните параметри и условия на кредитното отношение, застрахователната
премия е вписана като глобална сума, като изрично е посочено, че никаква част от нея не се
кредитира, но въпреки това е включена в месечната погасителна вноска и в крайната сума за
погасяване. В този смисъл неясно остава дали при изчисление на ГПР е включена
застрахователната премия или не, при положение вноските по премията очевидно оскъпяват
кредита в полза на ползващият се от застраховката кредитор. Което от своя страна осуетява
възможността потребителя да се запознае с действителната икономическа тежест, която
поема при сключване на договора.
В заключение, при съвкупна преценка на клаузите по процесният договор за кредит,
съдът намира, че макар в същия формално да са включени изискуемите реквизити по чл.11,
ал.1 от ЗПК, то неговото съдържание /вписаните параметри/, не покрива изискуемо такова
по т.10 и по конкретно, че не е налице изпълнение на задължението за оповестяване на
разбираем език на годишния процент на разходите. Ето защо и на основание чл.22 от ЗПК
процесният договор се явява недействителен, респективно потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на ползваната сума, без да се отчитат начислените въз основа на
договора лихва, такси и премии при условията на чл.23 от ЗПК.
Според данните по делото ответницата е получила в заем сумата от 6755лв., която е
резултат от изключване от договореният размер на кредита от 7000лв. на “удържаната“ /т.е.
8
неполучената/ съгласно чл.2 от договора “такса ангажимент за непроменлив лихвен
процент“. Според заключението на ССч.Е извършените от ответницата погашения са в общ
размер от 6821.98лв., от които 616лв. са послужили за плащане на застрахователна премия в
полза на трето лице, а с останалата сума от 6205.98лв. са покрити задължения за главница,
договорна лихва и лихва за забава. В съответствие с направеното от ответницата
възражение, извършените плащания за договорна лихва и за лихва за забава, като направени
в погашение на невалидно задължение, също следва да бъдат отнесени за погасяване на
чистата стойност /главницата/ по кредита. Изчислен по този начин размерът на дълга
/6755лв.-6205.98лв./, възлиза на 549.02лв., до който размер подлежи на уважаване
претенцията за главница, като за разликата до пълния заявен размер от 6049.44лв., ведно с
претенциите за лихви, иска подлежи на отхвърляне.
В обобщение въззивният състав на съдът намира, че съдебният акт на
първоинстанционният съд, е правилен и законосъобразен, поради което атакуваната част от
решението, следва да бъде потвърдена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №280 от 31.01.2023г. постановено по гр.д.
№20213110107247 по описа на Районен съд Варна, в обжалваната му част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9