Решение по дело №2583/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1615
Дата: 27 декември 2018 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20185300502583
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    1615

гр.Пловдив, 27.12.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                                    Иван Анастасов

като разгледа ч.гр.д.№2583/2018 г. по описа на ПОС, докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:

            Жалбоподателят В.Т.В., ЕГН:********** ***– длъжник по ИД, с жалба вх.№33609/16.11.2018 г. по описа на ПОС, обжалва действията на ЧСИ А. А., рег.№757 с район на действие -ПОС по ИД №00445/2009 г. –разпореждане от 30.10.2018 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен поради това, че съгласно ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на ИД, т.н.“перемпция“, настъпва по силата на закона, т.к. взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години за периода от 03.07.2013 до 21.07.2015 г. Моли да се отмени отказа на ЧСИ и да се прекрати ИД.

Длъжникът А. Л. С., ЕГН:********** ***– не взема становище.

Взискателят Прокредит банк /България/ЕАД, ЕИК **** със седалище и АУ-гр.**** чрез адв.А. Б.– взема становище, че жалбата е неоснователна.

           ЧСИ А.А. е изложил мотиви по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащо на обжалване действие, а по същество – неоснователна, т.к. на 09.10.2014 г. взискателят е подал молба за издаване на справки и удостоверения по делото, които до произнасянето на ОСГТК на ВКС са считани за редовни изпълнителни действия.

       Относно допустимостта на подадената жалба ПОС констатира следното:

         С молба /л.79 от ИД/ В.Т.В. е поискал СИ да прекрати ИД поради неизвършване на ИД на осн.чл.433, ал.1,т.8 ГПК ;ЧСИ не се е произнесъл по молбата.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу мълчалив отказ на ЧСИ и срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима. По същество:

Жалбоподателят счита, че съгл.чл.433, ал.1,т.8 от ГПК ИД се прекратява, когато взискателят не е поиска 2 години извършване на ИД.

ПОС намира, че доводите в жалбата са основателни, съображения:

С молба от 03.07.2013 г. /л.62 от и.д./взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справка в НАП и КАТ за регистрирани на името на длъжника трудови договори, респ.МПС и да наложи съответните запори; да насрочи дата за опис на движимите вещи, находящи се в домовете на длъжниците.

На 09.10.2014 г. взискателят е поискал ЧСИ да му издаде справки  за актуалния размер на дълга и за дължимите от него авансови такси.

На 21.07.2015 г. взискателят е опискал от ЧСИ да наложи запор върху банковата сметка на длъжника В.В. в „Банка ДСК“.

Съгласно ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г., т.10 на ОСГТК на ВКС когато взискателт не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години без значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1,т.8 ГПК или не, ИД се прекратява по силата на закона; не са изпълнителни действия образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експериза за определяне непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на него и др. ТР е издадено преди изтичане на 2-годишния исков период, поради което СИ е следвало да се съобрази с него. Ето защо молбата от 09.10.2014 г., с която взискателят е поискал ЧСИ да му издаде справки  за актуалния размер на дълга и за дължимите от него авансови такси – не е изпълнително действие. Горното налага извода, че в продължение на повече от 2 години /03.07.2013 г.-21.07.2015 г./ взискателят не е поискал извършване на изпълнителин действия, поради което изпълнителото производство се е прекратило по силата на закона.

Като не е прекратил ИД на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК, ЧСИ е постановил незаконосъобразен отказ. Ето защо ПОС намира, че оплакванията в жалбата  в тази връзка са основателни, извършеното отказ на ЧСИ следва да се отмени и делото следва да върне на ЧСИ за прекратяване на ИД съобразно мотивите на съда, дадени в настоящето решение.

По изложените съображения жалбата е основателна и следва да се уважи.

Водим от горното съдът

                                      Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ действието на ЧСИ А. А., рег.№757 с район на действие -ПОС по ИД №00445/2009–разпореждане от 30.10.2018 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ЧСИ А. А., рег.№757 с район на действие -ПОС– за извършване на действия по прекратяване на ИД №00445/2009 г.

Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: