Мотиви на Присъда №
260015/15.06.2021год. по НОХД№ 437/20г. по описа на Окръжен съд – Русе.
Окръжна прокуратура
- Русе е обвинила П.Ю.М. в
това, че на 13.09.2019г. в гр.Г. обл. Р. умишлено умъртвил повече от едно лице
– Д.Е.Е., ЕГН: **********, С.Р.Е., ЕГН: ********** и П. Д.Е., ЕГН: ********** и
тримата от гр.Г. като по отношение на Д.Е.Е., ЕГН: ********** и С.Р.Е., ЕГН: **********
деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини и деянието е извършено
предумишлено -престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.18,
ал.1 от НК.
Съвместно за разглеждане
с наказателното производство е приет граждански иск, предявен от С.Р.Е. против подс.
П.Ю.М., с който се претендира заплащане от последния на причинени на Е. неимуществени
вреди от престъплението, твърдяно съгласно обвинителния акт, в размер на 150
000 лева /сто и петдесет хиляди лева/, от които 100 000 лв. за действия спрямо нея
и 50 000 лв. по отношение действията спрямо починалата П. Д.Е., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 13.09.19г., до окончателното
изплащане на сумата, като се претендират и сторените разноски по делото.
Съвместно за разглеждане
с наказателното производство е приет граждански иск, предявен от Д.Е.Е., против
подс.П.Ю.М., с които се претендира заплащане от последния на причинени на Е. неимуществени
вреди от престъплението, твърдяно съгласно обвинителния акт, в размер на 150
000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ - от които 100 000 лв. за действия спрямо
него и 50 000 лв. по отношение действията спрямо починалата П. Д.Е., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 13.09.19г., до окончателното
изплащане на сумата, като се претендират и сторените разноски по делото.
Исковете са
предявени чрез повереник - адв.С.С. ***) чрез писмени
молби преди разпоредително заседание (л.64-69, т.1 от
СП) и уточнени от повереника по съдържание, в същото (протокол на л.79, т.1 СП).
В производството
С.Р.Е. е конституирана в качеството на граждански ищец и частен обвинител, а в качеството
на повереник - адв.С.С. ***.
В производството
Д.Е.Е. е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител, а в качеството
на повереник - адв. С.С. ***.
В производството
малолетното дете Д.П.М., ЕГН: ********** е конституирано в качеството на частен
обвинител, чрез особен представител (повереник), адв.С.С. ***).
Прокурорът поддържа
обвинението. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото
му обвинение, да му бъде определено наказание доживотен
затвор, при специален режим за изтърпяване, да бъдат върнати на правоимащите
лица съответна част от веществените доказателства, а контретно трите ножа да
бъдат отнети в полза на държавата, на основание чл.53, т.1, б.“а“ от НК. Счита
гражданските искове за основателни и предлага всеки от тях да бъде уважен, в
претендирания размер.
Повереника на гражданските ищци и частни обвинители С.Е. и Д.Е. поддържа
обвинението предлагайки на подсъдимия да бъде наложено наказание доживетен
затвор, поддържа гражданските искове и пледира за уважаването им в претендирания
размер за всеки от ищците.
Гражданският ищец Д.Е. поддържа обвинението и гражданският иск. Пладира за
налагане на наказание доживотен затвор без право на замяна.
Повереника (особен представител) на частния обвинител
Д.П.М., поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание
доживотен затвор.
Адв.Ж.Ч. - защитник на подсъдимия, развива съображения за съмненост на доказателствената
съвкупност касателно поведението на подсъдимия и пострадалите при процесното
събитие в гр.Г.на 13.09.19г., съмненост в авторството на причинените увреждания
по пострадалите, неизясненост на въпроса с кой конкретен нож от трите,
приложени като веществени доказателства по делото, били причинени уврежданията
по П. Е. и неизясненост на начина (механизма) на причиняването им, както и недоказаност наличието у подс.М. на
предумисъл за извършване на убийство. Акцентира се, че остава неизяснен автора
и начина на причиняване на уврежданията по П. Е.. Твръди се, че остава възможна
хипотеза и за причиняването им от друго лице, а не подсъдимия и по-контретно от
св.Д.Е.. Сочи се, че присъдата не следва да почива на предположения и догадки,
каквито в случая са налице. Във връзка с последното, не се конкретизира искане
за изхода по същество, но съответно на довода следва да се приеме, че този
защитник пледира за изцяло оправдателна присъда. Като алтернативно явяваща се
претенция, въз основа наведено твърдение за извършване на убийство в състояние
на силно раздразнение, предизвикано от пострадалите с някое от действията в
съответния текст (за автори на каквото се твърдят С.Е. и Д.Е.), се иска преквалификация
спрямо текста по обвинението, като отговорността на подс.М. бъде ангажирана с
приложение на чл.118 от НК. В случай на последното, се визират конкретни
смекчаващи обстоятелства, без да се конкретизира от защитника претендирано
наказание по вид и размер.
Адв.З.Ч. - защитник на подсъдимия, поддържайки декларативно
наведеното в пренията от адв.Ж.Ч., пледира за ангажиране отговорността на
подсъдимия с приложение института на чл.118 НК касателно пострадалите Д.Е. и С.Е.,
а относно обвинението, свързано с пострадалата П. Е. – подсъдимия да бъде
признат за невинен и оправдан.
Подсъдимия М. дава обяснения и в двете фази на процеса, заявявайки според
съдържанието им липса на спомен по
същностната част от събитието на процесната дата, както и сочи за вероятността
той да е лицето, от действията на което е настъпил установеният по делото,
резултат по отношение пострадалите. В съдебното следствие също заявява
вероятност да е „наранил“ пострадалата П. Е., както и другите двама пострадали
на процесната дата.
В пренията, подс.М. се придържа към пренията на защитниците си, като
заявява съжаление, в случай, че е извършил нещо. Моли за минимално наказание,
за да има възможност да се грижи за децата си.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия П.Ю.М. е роден
на ***г***, със завършено средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.
Подсъдимия М.
живеел в гр.П., като през 2013г. се запознал със св.Ц.Г.Г. и заживял с нея на
семейни начала в нейно лично жилище в града. Двамата съжителствали около четири
години, през който период, на 17.07.2014год. се родило детето им П.П.М..
Подсъдимия работел спорадично на различни места, основно в една фирма за кожени
изделия, където работела и майка му. След раждането на детето, подс.М. бил
грижовен към него, помагал на св.Г. за отглеждането му, докато същата е в
майчинство. Личностовата структура на подсъдимия била със специфични особености
(по - подробно описано надолу),
обусловени водещо от това, че бил с високи нива на ревностни преживявания - бил
патологичен ревнивец. Във връзка с това например, докато били навън по улиците
със св.Г., й забранявал да върви както е обичайно, с вдигната глава и да вижда
другите хора около себе си, като настоявал да гледа надолу, към краката си. Св.Г.
го правела. Тя се била отдала изцяло на отглеждането на детето, не излизала
често и не се срещали с сприятели. Връзката им вървяла добре, докато в един
момент св.Г. разбрала, че подсъдимия бил започнал връзка и с друга жена от П. (на име Г.), съответно
подсъдимия охладнял към Г., като вече не се ангажирал да помага на семейството.
Поради това, а и настъпилите затруднения по осигуряване на средства за живот,
по негово искане тя, а после и той взели бързи кредити, които не можели да
погасяват и отношенията им се влошили. При един от започналите конфликти в
жилището, подсъдимия започнал да крещи по начин, за първи път проявяван откакто
са заедно и ударил св.Г., след което го ударила и тя. Временно продължили да
живеят заедно, но заради тази продължаваща ситуация, в един ден /през 2017год./
докато подсъдимия е на работа, св.Г. му се обадила по телефона и му заявила, че
желае да напусне дома й, че не желае да живее повече с него, и да не се прибира
въобще, ако ще продължава да се среща с Г.. Подсъдимия твърдял, че е приключил
с тази връзка. Св.Г. също помолила брат си – св.И.Г., и той дошъл в домът й, за
да си изнесе тя от там багажа (от собственият си апартамент).
Решила това, той като подсъдимия имал ключ за апартамента, а искала по най - бързия
начин да няма нищо общо с него занапред. Докато било обаче там, подсъдимия
дошъл, казал й че искал да продължат да живеят заедно, че е прекратил връзката
си с другата жена, но св.Г. му казала, че твърдо е решила да приключи
отношенията си с него. Тогава подсъдимия почнал да реве и да заплашва, че щял
да скочи през терасата (жилището било на
петият етаж). Малко след това отишъл там и прекрачил с единия си
крак балконската стена. Виждайки това, св.Г. го хванал и издърпал обратно навътре.
Св.Г. отишла за малко в друга стая, много притеснена да не би подсъдимия да
направи така, че да не може тя да си тръгне с детето. Звъннала на родителите на
подсъдимия и ги помолила да дойдат да го приберат със себе си. Те действително
дошли след малко, при което подсъдимия отново започнал да я увещава да не го
напуска, което св.Г. отново категорично отказала. Тогава подсъдимия взел детето
всебе си, и бързо започнал с него да слиза надолу по стълбите на входа, намесили
се родителите му, както и св.Г. и го убедили да даде детето на св.Г.. Тя го
взела и случая приключил, като подсъдимия си отишъл с родителите си. Последвал
период, в който не живеели заедно, но имало и наново кратко съжителство между
подсъдимия и св.Г.. Малко след като пак се събрали, подс.М. заявил на св.Г., че
щял да отива в Англия където да работи и изкарва пари, за да се оправели – да
изплатят заемите и да си гледат детето. Св.Г. му казала да прави каквото е
решил. Подсъдимия действително в един
момент, през месец март 2018год. заминал със самолет в Англия (всъщност отишъл при следващата жена, с която
междувременно се бил запознал и бил започнал като начало онлайн връзка – П. Е.) развитието на която също реална, но пагубна за
околните част от битието му, е описано непосредствено надолу в настоящите
мотиви.
Пострадалата П. Д.Е., бивш жител *** и
св.Е.Д.Е. били сестри - близначки. През месец юли 2017г. двете се установили в Англия.
Живеели заедно в гр.Бристол, където и двете работели в „KFC“. Родителите им – свидетелите
Д.Е. и С.Е. живеели в семейната къща в гр.Г. обл.Р. – на ***. И двамата работели
в „К.“ЕАД.
В края на 2017год.
подс.П.М. се запознал чрез интернет с П. Е. и започнали да поддържат връзка помежду
си. Правели видеовръзки и разговори чрез съответни интернет комуникатори.
Подсъдимия не казал на П. Е., че има текуща връзка с жена от Пловдив, за съвместното
им съжителство, както и, че имали дете. Малко след началото на комуникацията
между П. Е. и подсъдимия, около Коледа при разговори по телефона, П. Е.
споделила с баща си, че имала връзка с момче на име П., с което взе още не се
били виждали и комуникарали по интернет. В началото на 2018год. при разговорите
им, П. Е. и подс.М. решили да се срещнат, като подсъдимия отиде в гр.Бристол.
Независимо, че до този момент не се били виждали лично и не се познавали добре,
решили да заживеят заедно, като М. заявил намерение и той да започне да работи
там. Намислили да живеят в отделна квартира (а
не в тази, в която към момента П. Е. живеела заедно със сестра си), като заради по - големия първоначален разход по
наемане на такава, подсъдимия трябвало да изпрати пари за първоначалното наемане
и депозит. След няколко пъти отлагане, подсъдимия изпратил пари, като били
значително по - малко от нужните за целта. Независимо от това, П. Е. осигурила
нужните пари от получаваната заплата за работата си „KFC“. Един ден в края на
месец февруари - началото на месец март 2018г. подс.М. пристигнал в Бристол. П.
Е. и сестра й го посрещнали на летището. Подсъдимия и П. Е. си наели квартира и
заживели заедно. Подс.М. продължавал да твърди, че има желание да започне
работа, но на практика постоянно намирал различни причини и не извършвал
необходимите за това действия. Така например, подал документи в процедура за
разрешение да работи във Великобритания, но не се явил на последващо
необходимото и насрочено интервю за работа. Едновременно с това, живеел заедно
с П. Е., като същата поемала финансовите разходи.
Междувременно,
още преди подсъдимия да отиде в Англия, св.Д.Е. забелязал, че за разлика от
преди, много пъти при опитите му да се свърже с П. Е., нямало връзка или пък
телефонът й бил зает продължително време, дори и късно вечерта. При все по -
редките случаи на разговори с нея, усещал, че тя се променяла, като била
резервирана и по-затворена в сравнение с преди. Също останал изненадан от
узнатото от дъщеря си Е., че П. Е. не отишла с нея на годишно парти,
организирано от общия им работодател. При разговор с баща й, първоначално П. Е.
отрекла това да е свързано с познанството й с подс.М., но по - късно потвърдила
съмненията на баща й, разказвайки му, а и на майка си св.С.Е., че макар и да
било по време преди да се видят лично, подс.М. й бил забранил да ходи на партито
и тя се съобразила с него. Последно обстоятелство, а и визираната по - долу
конкретика в отношението на подс.М. към П. Е., било израз на специфичните особености
и структура на личността му, и психичните му качества. По - конкретно, подсъдимият
имал изявена склонност да отстоява своите решения, като обяснявал своето
поведение в случаи на безпокойство или агресия с външни причини (обвинявал
и осъждал фактори, стоящи извън него). Бил своенравен
и на моменти хладен, както и бил склонен дълго време да кумулира агресивни тенденции
и впоследствие да ги реализира. Той поначало имал високи нива на ревностни
преживявания (имал преживявания в кръга на патологична ревност), поради което бил склонен на агресивно отреагиране
на всички аспекти на агресивността. Тези преживявания у подсъдимия били
предпоставени от ниска вътрешна самооценка, при което и при най - елементарно
неглижиращо поведение към него, подсъдимия го приемал за силно агресивно
поведение към себе си, което създавало почва да реагира по агресивен начин –
вербално или невербално, особено в житейски ситуации, които са с по - висок интензитет
на затруднение. Това се било превърнало в стил на поведение на подсъдимия.
Съответно, П. Е. станала обект на тези негови ревностни преживявания, изразили
се с времето и в негативно отношение (с тъмен спектър
на емоционалния диапазон) към нейните
роднини.
Докато
подсъдимия и П. Е. живеели заедно в квартирата в Бристол, той започнал да й
налага как да се държи, облича и отнася към обиколните. Например в случаи,
когато се движели навън по улиците на града, подс.М. изисквал от П. Е. да не
гледа настрани, а само в посока на движението си и надолу. Също не й позволявал
да се гримира, както и не искал тя да говори с колегите си, докато е на работа,
също да не й давал да облича рокли и поли и искал дрехите й да са по -
затворени. Винаги я изпращал й я вземал от работа обратно до квартирата. Св.Е.Е.
разбрала, че подсъдимия искал в случаи преди да ги посети в квартирата, да се
обажда на П. Е., която да го пита дали може. Освен това, подсъдимия не желаел
да се срещат заедно със св.Е.Е. и тримата да се разхождат. Св.Е.Е. поканила
родителите си на гости в Англия и в средата на месец март 2018год. двамата
пристигнали в Бристол. Там те се запознали с подс.М.. Същият се държал
резервирано и докато се намирали там, всячески се опитвал да ограничи
контактите им с дъщеря им П. Е.. Демонстрирал недоволство в случаи, когато
някой от родителите на П. Е. желаел да има близост с нея, демонстративно я
обсебвал като се отделял с нея и движел по - далеч от родителите й, докато се
движели заедно. Освен това свидетелите Д. и С.Е. възприели, че имало промяна в самата
П. Е. – държала се затворено и избягвала да говори. В случай, при който
родителите отишли за малко в квартирата, обитавана от подс.М. и П. Е., им
направило впечатление, че подсъдимия през цялото време държал за ръката П. Е..
Една вечер, по идея и на разноски на св.Е.Е., всички отишли на ресторант,
когато св.Д.Е. поискал да се снимат. Подс.М. се дръпнал встрани и отказал това.
След едноседмичен престой в Англия, свидетелите Д. и С. Е.се върнали в
България, в дома си в гр.Г.. В един момент, докато бил в Англия, П. Е. разбрала,
че същият имал предходно съжителство с жена от Пловдив, от която също имал малко
дете. С течение на времето въпреки, че заявявал намерение, подс.М. така и не
направил необходимото за да намери и започне работа в Бристол. Едновременно с
това, започнал да убеждава П. Е., че е по - добре да се върне с него в
България, в Пловдив, където той имал апартамент и нямало да плащат наем, както
и по-лесно ще си намерят работа и щели да живеят с по - малки разходи. Всъщност
нито подсъдимия притежавал апартамент в Пловдив, нито родителите му, а те живеели
там на квартира. След като били минали около два месеца, откакто подсъдимия бил
дошъл в Англия, св.П. Е. била мотивирана
от подсъдимия да напусне работата си там, и заедно да се върнат в България,
където да живеят заедно в Пловдив. Междувременно, при някои случаи, когато се
виждала насаме със сестра си, св.Е.Е. забелязала, че по ръцете й имало синини.
След като настояла да разбере от какво са, П. Е. и казала, че подсъдимия я
тормозел и биел, както и, че имало случай при която е бил дърпал по улицата (за последното, по – късно П. Е. разказала и на майка
си св.С.Е.). Св.Е.Е. не била ставала свидетел на подобни действия
на подсъдимия до момента. В деня на тръгването им към България обаче отишла до
квартирата им и възприела лично, че докато си приготвяли багажа, подсъдимия
крещял нещо към П. Е. и бил агресивен.
Подсъдимия и П. Е.
се прибрали в България към края на месец май 2018год. и отишли направо в
Пловдив, където живяли някъде не-повече от две седмици, и тъй като имало пречка
да останат да живеят на съответното място, П. Е. предложила да отидат в гр.Г.и
да живеят в семейната й къща на **. Така и станало, родителите на П. Е. ги
приели и двамата останали там около два месеца. На тях подс.М. им обяснил, че
родителите му били отдали под наем неговия апартамент в гр.Пловдив, за да се
възползват и да вземат наем докато той е в чужбина. Докато подс.М. и П. Е. ***,
подсъдимия не работел, а и не си търсел работа. В един момент П. Е. и
подсъдимия решили отново да отидат в Пловдив. Преди това подсъдимия казал на
родителите на П. Е., че имал намерение да започнат с П. Е. там работа в някакъв
магазин за дрехи, че щели да живеят при майка му и баща му (които били под наем),
а не в неговия (на подсъдимия) апартамент, тъй като родителите му били го дали под
наем. Също така, че имал собствен автомобил, който обаче бил в Пловдив.
Всъщност подсъдимия не притежавал нито апартамент в Пловдив, нито автомобил.
Подсъдимия и П. Е.
отишли отново към Пловдив, но не заживяли там, тъй като нямало къде, а отишли
при баба му и дядо му в село Л., община Асеновград. Родителите на П. Е. искали
да разберат как е дъщеря им, но в период от около 10 дни след тръгването й от Г.
заедно с подсъдимия, не можели да се свържат с нея, тъй като телефонът й
постоянно бил изключен. Търсейки информация за дъщеря си, в един момент св.Д.Е.
успял да се свърже с брата на подс.М., телефона на койно бил узнал по-рано. Той
му казал, че подсъдимия и П. Е. били добре и си търсели квартира в Пловдив. В
действителност, след кратко пребиваване в Л., подс.М. и П. Е. отишли пак в
Пловдив и пребивавали под наем на квартира, като за кратко време двамата
работели в хранителен магазин, след което подсъдимия напуснал и започнал да
работи почасова, обща работа отвреме – навреме. По това време подс.М. започнал
да взема телефона на П. Е. и да не й дава да се обажда на роднините си, както и
започнал да я заключва, за да не излиза навън, като имало случаи при които я
биел и душал. Подсъдимия държал всяко нещо в отношенията им да става така,
както кажел той. Много пъти казал на П. Е., че ако го изостави, щял да я убие.
Към края на
месец август 2018год. св.Е.Е. дошла от Англия за няколко дни в гр.Г. за да се
види с родителите си и сестра си. Тогава П. Е. след дълги уговорки с
подсъдимия, че иска да се види със сестра си, заедно с подсъдмия също дошли в Г..
Веднага след пристигането си в семейната й къща, П. Е. помолила баща си да излязат
навън насаме. Поискала от баща си да изгони П. от домът им, като казала, че не
ставал. П. Е. била много разстроена, плачела, казала на баща си за тормоза и
малтретирането, на които била подложена от подсъдимия – че вземал телефона й,
за да не се обажда на никой, че я заключвал и не и давал да излиза от къщи, че
я биел, че й хвърлял гримовете и късал нейни дрехи. Казала, че не може да
издържа повече и даже имало случаи, в които мислела за самоубийство.
Като чул това и
видял състоянието на дъщеря си, св.Е. отишъл при подсъдимия и му казал веднага
да напусне къщата им, както и, че ако не го направи ще извика полиция. Без
много да се бави, и без да възрази, подсъдимия си тръгнал. Малко след това,
П. Е. разказала и на сестра си Е., както и на майка си св.С.Е. за тормоза, на
които била подложена от подсъдимия. Освен това, и че подсъдимия я заблуждавал за
много неща, например че имал апартамент и кола, че в даден апартамент в
Пловдив, където твърдял, че ще живеят и, че бил на родителите му и свободен, а
се оказало, че там имало трети лица наематели и ги нямало само временно и за
други подобни ситуации. Също, че подсъдимят й вземал личната карта и я държал в
себе си. Наред с това, св.С.Е. забелязала, че има синина по
лицето на П. Е. /в областта на едната буза/. След като си тръгнал от Г. следващите
дни подс.М. започнал да звъни по телефона и пишел съобщения, извинявайки се и
молейки да биде приет обратно от П. Е.. П. Е. отишла за няколко дни в Плевен,
заедно със сестра си, при тогавашния приятел на Е.. Там, след като П. Е. си
направила тест, се разбрало, че е бременна. П. Е. съобщила това на подс.М. и
във връзка с това двамата отново се събрали, като заживели заедно, отново в
село Л.,
при бабата и дядото на подсъдимия. Междувременно св.Е.Е. отпътувала за Англия.
С времето,
родителите на П. Е. разбрали, че подсъдимия имал предходна връзка с жена от
Пловдив (Ц.), и че имал дете
от нея. Конкретно св.С.Е. разбрала за това през времето, в което под.М. и П. Е.
заживели в семейната къща в гр.Г.след събирането им за рожден ден на двете
сестри. Това станало като св.Е. присъствала на обаждане от св.Г. до подсъдимия
и разбрала за съдържанието на разговора от П. Е., и конкретно, че ставало
въпрос за издръжката на детето им П.М..
През месец
Октомври 2018г. св.Е.Е. и П. Е. решили
да отпразнуват заедно рождения си ден, който бил на 15-ти. Решили да се съберат
по този повод в гр.Г.. Св.Е.Е. пристигнала от Англия в гр.Г.по - рано и
семейството очаквали П. Е. да дойде, заедно с подсъдимия на 14.10.18г. По това
време бременността на П. Е. била около три месечна. Св.Е.Е. още от общото им
пребиваване в Англия имала възможност да проверява местонахождението на
телефона на сестра си, чрез съответно приложение, и конкретно този ден видяла,
че се намирал в района на жп гарата в гр.Пловдив. Опитала да се свърже с П. Е.,
но връзката вече не била възможна, тъй като телефона се изключил. На практика, П.
Е., заедно с подс.М. пристигнали на следващият ден /15.10.18г./ в Г.. Св.Е.Е.,
а и баща й св.Д.Е. виждайки П. Е., веднага забелязали, че коленете й били
охлузени, обувките й били увредени, а клинът и бил скъсан. Питали я какво се
случва и П. Е. им разказала, че предния ден, подс.М. й нанесъл побой и я влачил
за косата по земята, независимо, че била бременна. Заплашил, че ще я убие,
както и, че не го било страх да влезе в затвора. Също й изключил телефона.
Причината била, че не бил съгласен тя да идва в Г.при роднините си за
планирания рожден ден. Освен това, П. Е. им разказала, че закани и такива
действия подсъсдимия извършвал спрямо
нея многократно още от времето, когато били заедно в Англия.
Съобразявайки
ситуацията и преди всичко, че дъщеря им е бременна от подсъдимия, за да я
предпазят от следващи неприятности, а също и надявайки се по някакъв начин да
повлият на подсъдимия да престане да я малтретира, родителите на П. Е., решили
да предложат на двамата да останат по-трайно при тях в гр.Г.. Предложили на
подс.М. да останат с П. Е. в дома им, дори му обещали, че щу му намерят работа.
Подсъдимия се съгласил на това и заедно с П. Е. заживели в къщата, като си
имали отделна стая. Малко време след това, св.Д.Е. уредил подсъдимия на работя
в предприятието „К.“ ЕАД, където работел заедно със съпругата си. По
предложение на родителите на П., подсъдимия и тя нямало да плащат нищо за
пребиваването си в Г. вкл. и за храна, а щели да си събират пари за предстощото
раждане на детето. Подсъдимия започнал работа там, като на работното си място
не контактувал с никого. В гр.Г.също не поддържал отношения с други лица. В
къщи се държал добре с родителите на П. Е., но с нея по особен начин. Например
винаги придружавал П. Е., когато отивала в банята или в тоалетната. Хранели се
от една чиния. Когато П. Е. излизала в града, винаги я съпровождал, като се
разхождали винаги заедно, при което подсъдимият непрекъснато я държал за ръка.
Често й казвал, че я обича и искал и тя да му отвръща със същото. По времето, в
което бил на работа (вкл. и нощни
смени), подс.М. постоянно се обаждал и продължително
разговарял с П. Е.. При един разговор с дъщеря си, св.С.Е. я питала не счита ли
поведението на подсъдимия за много обсебващо към нея, на което П. Е.
отговорила, че много го обичала и не искала родителите й, и дума да казват
против него. Междувременно, сестра й, която си била заминала в Англия, при
разговори с нея я питала има ли някакви проблеми с подсъдимия, при което П. Е.
и казвала да бъде спокойна, че подсъдимият щял да се промени и П. щяла да се
оправи с него. В един момент подс.М. получил писмо, че му се налага запор върху
заплатата във връзка с кредит на баща му, на който той бил поръчител. Това не
променило отношението на свидетелите Д. и С. хЕ.и те продължили да се грижат и
издържат подс.М. и дъщеря им. Няколко дена преди раждането П. Е. постъпила в
МБАЛ „Медика“ в гр.Русе и заедно с подс.М. наели апартамент в болницата. На ***год.
П. Е. родила детето Д.П.М., ЕГН: **********. При изписването от болницата една
от една от лекарките попитала св.С.Е. кой ще гледа детето, защото през цялото време
на престоя им, подс.М. прегръщал П. Е. и по този начин не й давал възможност да
вземе бебето да го накърми и да му обърне внимание. П. Е. родила детето чрез секцио
и след операцията се налагало хирургичните конци да й бъдат премахнати. По
настояване на подс.М. тя не отишла в болница за тази манипулация. На запитванията
на баща й кога ще се премахнат конците, подсъдимия го заблуждавал, че има време,
докато накрая му казал, че той сам ги е отстранил.
През началото на
месец август 2019г. без да спомене на свидетелите Д.Е. и С.Е., които го били
уредили да работи, подсъдимия заявил в администрацията на „К.“ЕАД, че ще напуска.
Спрял да ходи на работа конкретен ден без предупреждение, независимо, че му
било обяснено, че следва да работи поне още около седмица, за да се оформи
както е редно приключването на трудовото правоотношение. Въпреки това, по
настояване на родителите на П. Е., адмиинстрацията оформила документите по
благоприятен за него начин.
По същото време
подс.М. заявил на родителите на П. Е., че се връщат да живеят в гр.Пловдив, тъй
като там заплатите били по-високи и не искал детето да расте на село. Преди да тръгнат,
св.Д.Е., опасявайки се от това, какво ще се случи след като занапред пак намяло
да живеят в Г. казал на дъщеря си, че ако има някакви проблеми с П., да му се обади
и той веднага ще дойде и ще я прибере. Св.С.Е. от своя страна питала дъщеря си,
дали според нея подс.М. се е променил и как са отношенията им. П. Е.
отговорила, че според нея, подсъдимия се бил променил към добро. Така П. Е. и
подсъдимия, заедно с детето отишли да живеят в гр.Пловдив. Там подсъдимия
отново започнал да се държи към П. Е., както по времето на предходното им
съжителство там. Тормозел я психически и физически, като не й позволявал да контактува
с други лица освен с него, заключвал я в квартирата, не и да давал да излиза сама,
вземал й телефона, за да не се обажда на никой, не й позволявал да работи на друго
работно място, различно от неговото, взел й личната карта и банковите карти. Често
пъти при най - малък повод й нанасял побой, като един от случаите бил по повод
на факта, че подсъдимия противоправно ползвал личната карта на П. Е.. По - конкретно,
на 26.08.2019год., без знанието и съгласието на П. Е., подсъдимия сключил онлайн
Договор за кредит №2080181 с финансова институция „Кредисимо“ ЕАД за сумата от
300лв., които пари получил. Няколко дни по – късно, П. Е. случайно разбрала за получения
на нейно име кредит и попитала за това подс.М.. Той се ядосал, че тя има смелостта да
го пита и да му търси отговорност за постъпките. Нанесъл й побой, като по време
на него я и душал. При друг такъв случаи, П. Е. казала на подсъдимия, че ще се
обади в полицията, а същият й отвърнал, че докато полицаите дойдели на входната
врата, той „щял да й свие врата“, имайки предвид, че живеели на квартира в
апартамент на висок етаж.
Вече било
началото на месец септември 2019год. П. Е. вече не можела да издържа на честия
психически и физически тормоз, реализиран от подс.М. срещу нея, и решила да
потърси помощ от своите роднини, за да се опази от това по някакъв начин.
Затова на 10.09.2019год. изпратила съобщение по „Вайбър“ на сестра си с молба
да й се обади. Св.Е.Е. веднага и се обадила по телефона. П. Е. й казала, че ще
стане нещо много лошо, ако не избяга от подс.М. и я помолила за съвет – дали да
избяга от подсъдимия и да го напусне. Св.Е.Е. й казала, че според нея трябва да
го направи, защото вече тормоза срещу нея се случвал много пъти и ще й помогне с
каквото може, П. Е. и казала, че ако при това бъде направена и най-малката
грешка, то с нея е свършено. Освен това, че подсъдимия я заплашвал, че щял да я
убие, а ако влезе в затвора, когато излезе от там, щял да почне да коли наред. След
като приключили разговора, св.Е.Е. написала на баща си, че отивала на работа,
но след като приключела искала да говорят. Така и станало. При разговора св.Е.Е.
разказала за обаждането на сестра си. Св.Д.Е. се свързал с П. Е. и тя му разказала
как подс.М. я пребил, след като поискала от него обяснение за изтегления кредит.
Тогава св.Е. решил на следващият ден да отиде и да я прибере от гр.Пловдив
заедно с бебето, за което я уведомил. П. Е. казала на баща си, че подс.М. я предупредил,
че ако избяга ще й извие врата и ще коли наред. Уговорили се баща й да не звъни
по телефона и да не й пише, а когато подсъдимия излезе, тя ще му се обади да отиде
да я вземе и след това да подадат жалба в полицията.
На 11.09.2019г. вечерта св.Д.Е. заедно със зет
си – св. В.М.С. *** тръгнали за гр.Пловдив. Двамата пътували през гр.София и пристигнали
в гр.Пловдив преди обед – около 10,00 часа на 12.09.2019г. Предварително св.Д.Е.
бил проверил и разбрал, че Първо РУ - Пловдив обслужва района, в който живеела дъщеря
му в гр.Пловдив - на ***. Двамата със св.С. отишли с такси в районното управление.
Там св.Е. разказал на дежурните полицаи случилото се с дъщеря му и ги попитал какво
следва да направи. Те го информирали, че след като дъщеря му е пълнолетна, следвало
сама да подаде жалба за случилото се в полицията. Св.Д.Е. и св.С. тръгнали от
мястото и малко след това П. Е. се обадила на баща си, че може да отиде и да я вземе.
Св.Е. и св.С. като пристигнали на адреса, П. Е. вече била приготвила нейния и на
детето багаж. Наели такси и отново всички се върнали в Първо РУ - Пловдив. Там били
посрещнати от неустановен цивилен полицай. Разказали му всичко по случая. Той след
като разбрал, че били взели детето и ще се връщат в гр.Г. им казал да си подадат
жалбата там и да си отиват. Това посещение и направеното оплакване от страна на
св.Е. и дъщеря му не били отразени в дневника за регистриране на лица посетили Първо
РУ-Пловдив и в дневника за получени и подадени сигнали и разпореждания в ОДЧ на
същото РУ. След като не получили съдействие от полицията в гр.Пловдив, св.Е. и дъщеря
му решили да се приберат в гр.Г. а на следващия ден да подадат жалба в РУ - Ветово.
От гр.Пловдив пътували с такси и около
17.40ч. тримата, заедно с детето, се прибрали
в гр.Г..
Междувременно, още около обяд
същият ден, подс.М. установил липсата на П. Е. и детето в Пловдив. Предположил,
че го е напуснала. Ядосал се от това, че го направила по скрит начин, без
неговото знание и съгласие и поради спецификата на личността му (обусловена от патологична ревност, както и
разбирането му, че П. Е. е негово притежание)
изпаднал в емоционален дискомфорт. Подс.М. не можел да приеме, че губи жена си и
детето си, считал, че П. Е. с това действие го неглижирала и го приемал като силно
застрашаващо го и недопустимо, нейно поведение. Започнал да звъни многократно и
непрестанно на телефона на П. Е., но тя не му отговаряла. Звънял и на телефона на
св.Д.Е., като по време на пътуването с таксито към гр.Г. св.Е. вдигнал. Подсъдимия
му поискал обяснение защо е прибрал П.. Той му отговорил, че направил това, тъй
като подсъдимия я тормозел и биел, и му казал да ги остави на мира и че нещата били
дотук. След разговора, св.Е. прекъснал разговора и блокирал позвъняванията. Вече
уверявайки се категорично, че П. и детето били прибрани от баща й, напускайки
го, и вече П. не се явявала негово притежание и под негов контрол, при така
затруднената
за него ситуация, подс.М. изпаднал в емоционален дискомфорт, обусловен от посочените
негови негативни преживявания. Освен към П. Е., те били насочени и към
родителите й, които с оглед начина по който П. Е. и детето, напуснали
подсъдимия, очевидно за подсъдимия, й съдействали за това. При тези
предпоставки, у подсъдимия се натрупвали все повече агресия, във всичките й
аспекти и гняв. Продължил постоянно да звъни на телефона на П. Е. (всъщност за периода
от малко след 12,00 часа на 12.09.2019год. до около 07 часа на 13.09.2019год. извършил
над 300 позвънявания към телефона й). Тя не му отговаряла. Още след разговора
със св.Е., а и знаейки начина и мястото на живот на семейството му, подсъдимия
бил наясно, че заедно с П. Е. и детето, ще отидат в семейната им къща в гр.Г.. Обмисляйки
ситуацията, подсъдимия решил да отиде в гр.Г. където да изяви гнева си и
недоволството си от случващото се, по някакъв начин да се разправи с П. и с
родителите й, и така да реши настъпилата житейска ситуация. Искал да прекъсне
актуалното фактическо състояние и да върне П. Е. като свое притежание, а в
случай, че П. Е. или родителите й, се яват пречка за това, обмислил и
възможността да убие (умъртви) някои от тях или всичките. Решил, че последното е
възможен и очакван вариант, така да се справи с взе по - нарастващият у него емоционален
дискомфорт (водещ до все по-нарастваща агресия) и със ситуацията. Обмисляйки това, подсъдимия
преценил, че е подходящо това да стане в момент, в които се очаква П. Е. и
родителите й да са в домът си в гр.Г.(в малките часове
на деня), чрез негови лични физически действия срещу
телесната им неприкосновеност, като използва за целта нож. Затова решил да се
въоръжи с един или повече ножове. В изпълнение на това свое решение, преди да
тръгне за гр.Г. подс.Метев взел със себе си два ножа, чийто остри режещи части увил в хартия, която външно олепил с
тиксо, като по този начин се образувала своеобразна кания за всеки един от ножовете.
Единият нож бил тип кухненски, с пластмасова дръжка с бял и розов цвят с обща дължина
около 24см. и режеща част около 13см. Режещият клин на ножа бил едностранно заточен,
с остър връх и незалепващо покритие с бял цвят, шарки на цветя и надпис
„Tuomei“ (нож
№ 2). Другият нож бил тип кухненски, идентичен
по форма с първия, с пластмасова дръжка с бял и син цвят и метален режещ клин. Общата
дължина на ножа била 23,6см. Режещият клин на ножа бил едностранно заточен, с незалепващо
покрие с бял цвят, шарки на цветя и надпис „Tuomei“. Режещата част по заточения
ръб била с дължина около 12,5см. (нож № 3).
В продължение на
горното, след като П. Е. с детето и баща й, заедно със св.С. ***, тъй като детето
било настинало, вечерта на 12.09.19г., П. Е. и св.С.Е. го завели на преглед при
лекар. Вечерта по време на вечерята П. Е. разказала на родителите си за кредита
изтеглен без нейно съгласие от подс.М., че той бил много потаен и не споделял нищо
с нея, че я тормозел, биел, като по време на побоя искал от нея да бъде усмихната,
както и, че настоявал винаги тя да демонстрира привързаността си и любовта си към
него. Освен това, че й бил казвал, че ако го остави, ще я убие, а ако не може, като
излезе от затвора, щял да ги довърши (визирайки семейството й) или да плати на някой
да ги довърши. Коментирал и това, че и при по – високи наказания, сега било практика
да се лежи малко в затвора. Семейството се уговорили, след като станат на другия
ден, да отидат в гр.Г.в полицията в гр.Русе, където П. Е. да подаде жалба за взетия
без нейно знание заем, както и заплахите на подсъдимия за убийство.
По- късно същата
вечер, св.С.Е. заминала на работа в „Каолин“, където била нощна смяна. След
като се подготвил по описания начин, носейки двата ножа със себе си, вечерта на
12.09.2019г. подсъдимия М. тръгнал от гр.Пловдив за гр.Г. като пътувал първоначално
с автобус до гр.София, а от там до гр.Русе.
Подсъдимия пристигнал
в гр.Русе на 13.09.2019г. около 03ч. По време на цялото пътуване от Пловдив до Русе
продължавал непрекъснато да звъни по телефона, както на П. Е., така и на нейните
родители, но те не му отговаряли. Поръчал си такси от таксиметрова фирма
„8806“. На заявката се отзовал св.А.Й. ***. Подсъдимия му казал, че иска да пътува
до гр.Г. като имал в себе си около 20лв. Св.С. му заявил, че за тези пари може да
го закара до гр.Ветово. Подс.М. се съгласил, като след като бил откаран до
гр.Ветово с таксито, от гр.Ветово до гр.Г.вървял пеша. През това време също продължавал
да звъни по телефона на П. Е.. Около 06ч. пристигнал до къщата на семейство Е.в
гр.Г.. Прескочил през оградата. Минал от задната страна на къщата и през прозореца
видял, че П. Е. и детето били в стаята с телевизора, който работел. Отзад в двора
имало скара с ел.контакт и подс.М. включил към него зарядно, за да зареди телефона
си. След няколко минути отново позвънил на
П. Е., но тя отново не му отговорила. Около 06.30ч. св.С.Е. се върнала от работа.
Започвало да се развиделява. Като влязла в двора видяла, че има движение на човек
зад къщата. Отишла към него и почти се сблъскала зад ъгъла с подс.М., като се стреснала
от неговата поява. Той също бил изненадан, тъй като не очаквал да бъде открит. Св.С.Е.
се се забързала, притичвайки към входа на самата къща. Междувременно, още към
влизането й в двора, св.Д.Е. бил видял съпругата си, че се прибира от работа и
се зачудил защо подминала входната врата и отишла към задната част на къщата. В
момента, в който тя идвала обратно, бързайки към входа на къщата, св.Д.Е. я видял
през прозореца на антрето, и отключил входната врата на къщата. Св.С.Е. побързала
да се прибере вътре, като едновременно с това подс.М. се възползвал и без да бъде
поканен, я избутал и нахлул вътре заедно с нея в антрето - стая, намираща се
непосредствено след влизане, в която имало кухненска маса и столове около нея. Помещението
било с размери около 4 на 4 метра.
В антрето били св.Д.Е.
и П. Е., която виждайки подсъдимия, дошла от хола, в него. Подсъдимия започнал да
крещи към св.Е. защо е взел П., а на нея защо си е тръгнала по такъв долен начин.
Тя му отговорила, че много добре знае защо е направила така, че няма смисъл вече
да живеят заедно и нищо няма да се получи между тях. Св.Е. му казал да ги остави
на мира, каквото било - било или в противен случай ще извика полиция. Също му
казал, че предния ден са ходили в полицията в гр.Пловдив. Това още повече
ядосало подс.М. и казал „дайте ми детето“, но П. Е. и св.Е. му казали, че няма
да му бъде дадено никакво дете. В този момент, всички се намирали в антрето с
кухненската маса. Виждайки, че ситуацията излиза извън контрол, в опита да
накара подсъдимия да напусне къщата им, св.Е. казал на подс.М., че ще се обади
по телефона на полицията, ако не си тръгне, и се запътил към една от стаите, за
да покаже на подсъдимия сериозността на това си намерение. По същото време, св.С.Е.
отишла в съседна стая, за да вземе една чанта с дрехи, които преди време
подсъдимият я бил излъгал, че е забравил в гр.Пловдив. Св.Е. искала да донесе
чантата, за да му покаже, че е лъжец. Св.Е. взел телефона си и се върнал в
антрето, както се върнала там и св.Е., носейки чантата с дрехите в ръка. Св.Е.
започнал да отключва телефона си, за да се обади в полицията. В този момент П. Е.
се намирала в непосредствена близост (не повече от
метър) лице с лице, пред подсъдимия, били неподвижни и
спорели, като П. му казвала, че не били семейство, че ги лъжел. В момента,
агресивността у подсъдимия и омразата му към П. Е. и роднините й, нараснала още
повече, след като съзнавал, че тя няма да се върне при него, да притежава и контролира,
за да се задоволи патологичната му ревност. Съответно на това, изведнъж, подс.М.
с дясната си ръка извадил отзад, откъм кръста си нож, като го държал за
дръжката, с режещия клин към палеца на ръката си и бързо с движение в посока
отзад – напред и отгоре - надолу извършил с ножа мушкащо движение, насочено към
областта на лявата й гърда на П. Е., като режещият клин на ножа я пробол.
Прободно -порезното нараняване проникнало в коремната кухина на П. Е.. При
самото промушване, П. Е. извикала силно „тате“. Св.Д.Е. видял това действие на
подсъдимия и чул едновременно вика на П. Е.. Веднага се нахвърлил към
подсъдимия, за да защити дъщеря си, викайки „какво правиш“ и се опитал да вземе
или избие ножа от ръката му, като хване китката му. Подсъдимия го посрещнал с
насочен към него нож, избутал го и с мушкащо движение, нанесъл удар с режещият
клин на ножа по св.Е.. Удара попаднал в гръдната област на св.Е., под лявата му
гърда и причинил прободно -порезното нараняване, проникнащо в гръдната кухина
на св.Е.. Въпреки това св.Е. правил още няколкократни опити да вземе ножа, сборичквайки
се помежду си, при което подсъдимия с подскачащи движения и размахвайки
държания нож, му нанасял с ножа множество удари с мушкащи и режещи движения, по
различни места по тялото и ръцете. Така св.Е. получил още две прободно – порезни
рани, проникващи в гръдната му кухина, както и прободно - порезни и порезни
рани на различни места по ръцете. Едновременно с това, св.С.Е. също се
приближила до тях и започнала да се опитва да спаси съпруга си от безразборно нанасяните
от подсъдимия удари с нож, като се опитвала да го издърпа настрани, а П. Е. умолявала
подсъдимия
да спре и също дърпала подсъдимия, за да го отдели от родителите й. При това, в
един момент, подс.М. нанесъл удар с ножа и по св.С.Е., с мушкащо движение, като
ножа я промушил в лявата хълбочна област. Виждайки това, св.Е. се отскубнал за
да търси помощ някъде отвън, излязъл през входната врата на антрето и тръгнал
по циментова пътека, която водела към вратата за улицата пред къщата. Подс.М.
веднага последвал св.Е., като продължавал да държи в ръката си нож. След него
тръгнала П. Е., а след нея и майка й. Подс.М. настигнал св.Д.Е., преди той да
успее да излезе на улицата. Свидетеля тъкмо отварял дворната врата, и бил с
гръб към къщата, в който момент подсъдимия му нанесъл два мушкащи или режещи
удара с ножа, в областта на задната странична повърхност на лявата му мишница. Нанесъл
ги, държейки ножа с дясната си ръка, извършвайки движения отзад - напред и
отгоре - надолу. Св.Е. бил в толкова силно стресово състояние, че за момента
дори не усетил това и въпреки, че до момента вече имал три прободно –прорезни
рани, проникващи в гръдния му кош и множество прободно - порезни рани на
горните крайници и кръвозагубата от тях, успял да излезе на улицата и се
отправил за помощ към намиращата се в близост бензиностанция. Св.Е. бил бос и по време на придвижването си по улицата,
оставил множество кървави следи от стичащата се кръв от нараняванията по него.
Кръв течала обилно от областта на гърдите на Е. и той усещал, че все повече се
задушава. Започнал да вика няколко пъти „Комшу помощ !“. По този момент на
работа на бинзиностанцията бил св.А.П.. Чул виковете, разпознал, че е гласа на
св.Е. и излязъл от работното помещение. Видял, че св.Е. тича към
бензиностанцията викайки за помощ и вдигайки и спускайки ръцете си, като бил
стигнал на 10 - на метра от бензиностанцията, но в следващият момент св.Е. се
обърнал обратно и започнал да си придвижва към къщата си, викайки „Ела за помощ
!“ Св.П. се отзовал и тръгнал към него. Св.Е. достигнал до един пътен знак,
намиращ се на улицата в близост до пътната врата на двора му, и се хванал и
подпрял на него. Преди да стигне до него, св.П. видял от входната врата да
излиза подс.М., държащ в ръката си нож. Св.Е. казал към подсъдимия „Убий ме,
убий ме бе“. Св.П. познавал отпреди външно подс.М. и знаел, че бил зетя на Е..
Като видял, че подсъдимия държи нож, св.П. се уплашил и спрял на място. От своя
страна, подсъдимия като видял св.П., се върнал обратно в двора на къщата. В
този момент св.П. видял, че св.Е. склонил глава надолу към едното си рамо и
видял, че тениската му и ръцете му са окървавани. По-късно видял и, че самия
стълб на пътния знак бил окървавен. Св.П. бързо се върнал обратно до
бензиностанцията, където му бил телефона, за да се обади за помощ. Междувременно,
малко преди това, жена от съседна къща (св.Ф.
К.) чула силен шум, който оприличила на плач на дете и
излязла на улицата. Видяла момента, в който св.Е. се връщал към къщата си,
както и също чула думите му към подсъдимия, както и влизането на последния
обратно в двора на къщата, а и последващи мъжки и женски викове, идващи от там.
Св.К. не се приближила повече към имота на Е., а се уплашила от видяното и се
прибрала. Малко след това, св.Е. се отделил от знака и подпирайки се където може,
залитайки, тъй като губел все повече кръв и физическа сила, влязъл в двора на къщата,
като в близост до него там, била св.С.Е.. Св.Е. паднал на циментовата площадка пред
входната врата на къщата. Не загубил съзнание, но повече не можел да стане. В
това време, св.С.Е. придържайки дъщеря си, я изкарала от вътрешността на къщата,
в двора - пред вратата на антрето. Подс.М. ги последвал с ножа в ръка и идвайки
непосредствено до П. Е. й нанесъл удар с ножа с мушкащо движение, отново в
областта на коремната кухина. Удара й причинил прободно - порезно нараняване,
проникващо в коремната кухина. Посоката на раневия канал била същата, като при предходното
промушване. Веднага
след това промушване, П. Е. паднала на земята, където имало частично бетонирана
пътека, частично тревна площ. При падането, се счупила дясната лакетна кост на ръката
на П. Е.. Тя останала да лежи на мястото.
По дрехите на корема й имало кръв, не можела да си движи дясната
ръка. Подс.М. се надвесил над П. Е.,
като продължавал да държи в ръката си нож. Виждайки това св.Е., за да спре да
мушка дъщеря й, св.Е. отишла към подсъдимия и го издърпала, опитвайки се да го
отдалечи от дъщеря си и да му вземе ножа. Тогава подс.М. се обърнал с лице към
нея и започнал с с насочен към нея нож да прави кръгообразни движения с ръката
си. Св.Е. едновременно се опитвала да избие ножа или да го хване, и се опитвала
да се предпази. Подсъдимия се опитвал да я намушка някъде в корема. По време на
тази схватка, с ножа, подс.М. причинил на св.Е. прободно - порезна рана на
лявата предмишница, порезна рана на трети пръст на лявата й ръка и прорезно
нараняване под дясната й гърда. В един момент св.Е. успяла да хване двете ръце
на подсъдимия и се мъчела по някакъв начин да отстрани държания от него нож.
Успяла, като за кратко ножът паднал на земята и тогава св.Е. видяла, че пръстите
на ръката й били окървавени. Св.Е. искала да се наведе и да вземе ножа от
земята и го хвърли настрани, обаче нямала сили за това. Подс.М. бързо взел ножа
от земята и отишъл пак към лежащата П. Е.. Тя видимо се затруднявала да диша и
казвала „защо го направи ?“. Виждайки, че пак е при дъщеря й, св.Е. започнала
да го дърпа за фланелката, за да го отдалечи. При последвалата борба, успяла да
го отдръпне и от усукването при движенията им, фланелката на подсъдимия се
скъсала. Подсъдимия питал П. Е. къде му били дрехите, след което влязъл в
къщата и си облякъл друга тениска. През това време всеки от пострадалите стенел
и търсел помощ. Св.Е. видяла, че съпругът й лежи, с лице към земята, в локва
кръв. Подсъдимия се върнал в двора и тя го помолила да се обади за линейка. Решила
и сама да търси помощ някъде навън, излязла от двора и се насочила към
бензиностанцията. В
06.40ч. от телефона си подс.М. се обадил на тел.112, казвайки основно, че има сбиване
и четирима ранени, адреса в гр.Г.и да дойде линейка. По време на разговора с оператора
от тел.112, подсъдимия се обърнал към лежащият в кръв на бетонната площадка св.Д.Е.
с думите „Защо ми го направи уе? Боклук, заради теб. Ша ме защитаваш цял живот, мама ти и боклук долен. Виж ко напрай уе, изрод“.
Тези негови думи били записани от записващото устройство по време на разговора с
оператора на тел.112. В 06.41ч. св.П. също се обадил на тел. 112 и съобщил за
случващото се, като казал, че на *** в гр.Г.„колят хора“, както и, че „зетя
имал нож, че имало навсякъде кръв и пострадали хора“. Докато св.П. говорел с оператора
на тел.112, видял идващата към него св.С.Е., както, и че по крака й се стичала
към земята кръв. Тогава казал, че видял една жена, която имала нужда от помощ и
че има нужда да се прати линейка. Св.Е. също била боса и оставяла кървави следи
при движението си по улицата. Казала на св.П. да се обади за помощ, като той й
казал, че в момента говори на тел.112.
Като
разбрала, че св.П. се обажда за линейка, св.Е. се върнала обратно в двора на къщата.
Докато бил на земята, св.Е. чувал викове, стонове, главата му била настрани,
гледайки към дворната врата. Св.Е. видял няколко пъти преминаващият покрай него
подсъдим (който няколко пъти влизал в къщата и след това
излизал обратно на двора), както и, че на
кръста му отзад имало препасан нож. Св.Е. помолил за вода и св.Е. му наляла
чаша вода и му дала да пие, при което видяла, че имал много кръв под себе си и запритискал
кървяща рана в лявата гръдна област, чрез тялото си към повърхността на земята.
Също така св.Е. започнала да моли подсъдимия да помогне по някакъв начин на
дъщеря й, лежаща на земята. Подсъдимия хванал П. Е. за едната или двете ръце, и
дърпайки я, влачейки я, по този начин я отнесъл до антрето на къщата. Св.Е.
отишла при нея, съблякла суитчера, с
който била и го направила на топка, клекнала при П. Е. и започнала да натиска с
дрехата кървяща рана по корема на П. Е.. Едновременно с това, св.Е. забелязала
нещо бяло на ръката си (всъщност това
било порезна рана, достигаща до кост). Подс.М. й
казал да отиде да види бебето. Св.Е. го взела от къщата и излязла отново на
улицата, носейки го на ръце. Отишла отново при св.П. за да го пита,
действително ли бил повикал вече линейка. Той й казал, че вече се бил обадил на
полицията и на Бърза помощ. След като се върнала в къщата, оставила бебето и
отишла отново при дъщеря си, която лежала неподвижно и повтаряла, че много я боли
ръката. Св.Е. клекнала до нея и се опитвала да я успокой, като й казвала, че ще
се оправи. По това време, св.Е. все повече губела сили, усетила, че крачола й
бил пълен с кръв. Казала на дъщеря си, че й тя ще се обади по телефона за помощ
и започнала бавно да става. Тогава подс.М.
я ритнал силно отзад в кръста, като й креснал, викайки „По-живо, твоята майка
да еба“. От удара св.Е. залитнала напред към стената, успяла да опре китките на
ръцете си на нея, но главата й се ударила в стената, при което се сцепила
дясната й вежда (разкъсно – контузна
рана). Ръцете й били в кръв и оставили кървави петна по
стената. Св.Е. казала на подсъдимия, че се очаквала линейка и го помолила да
излезе да я посрещне (всъщност знаела,
че се очаква и полиция и се надявала след като излезе, подсъдимия да бъде
задържан) и преустановени действията му. Опасявала се, че ако
подсъдимия продължава да стои около дъщеря й, нея и мъжа и, ще ги довърши.
Подсъдимия излизал на улицата и се връщал два - три пъти. В един момент, на
адреса пристигнали полицейски служители от РУ- Ветово – свидетелите В.В. и Н.М..
Те били дежурни и при изпращането на мястото им било съобщено, че е получен
сигнал за лице, намушкало с нож няколко души от едно семейство. Пристигайки на
улицата със служебния автомобил, служителите видели лице, което вървяло срещу патрулния
автомобил, което виждайки автомобила се обърнало кръгом, тръгвайки в обратна
посока. Това лице бил подс.М.. Още след като си обърнал с гръб към тях,
служителите видяли, че отзад на кръста му има поставен нож. Веднага слезли от
автомобила и му разпоредили на няколко пъти да спре и да си постави ръцете зад
главата, но първоначално той не го правел. Разпоредили му и да махне ножа от
кръста си и бавно да го остави на земята. Подсъдимия изпълнил това разпореждане
– хвърлил ножа на земята наблизо. Намирал се на тротоара пред входната врата на
къщата. Тогава служителите използвали физическа сила, като съборили подс.М. на земята
и му поставили белезници. Слежителите установили самоличността му. Освен това, подсъдимия
останал в това положение до пристигане малко по - късно на ДОГ. Служителилите
видяли по тротоара и платното кървави стъпки, които водели към бензиностанцията
и кръв по бетонен стълб в близост, през оградата, че в двора на земята лежи мъж.
Установили лещажият на бетонната площадка св.Е., който им казал, че задържаният
от тях намушкал него, съпругата му и дъщеря му, които се намирали в къщата. Слежителите
видяли, че е изтекла много кръв под св.Е.. Влезли бързо в антрето и видяли там
св.Е. и че била прободена в областта на кръста и държала в ръцете си бебе, а П.
Е. се държала за корема, където имало кръв и притискала мястото с нещо, като се
оплаквала от силни болки. Полицаите възприели доколкото имали възможност и без
да местят нищо, състоянието на вещите в антрето. Веднага докладвали, че има
трима тежко пострадали и са нужни още линейки. Освен това, на мястото
пристигнали още двама полицейски служители, един от които бил св.Х.К.. Той снел
на място сведения от лицата, възприели обстоятелства от случая, по - конкретно
свидетелите П. и К., както и със своя колега взел мерки да се запази местопроизшествието.
Скоро дошла първата линейка и преценявайки, че в най -тежко състояние е П. Е.,
тя както и майка й, били откарани първи до МБАЛ - Русе. Малко след това там бил
откаран и св.Д.Е.. Междувременно, още докато изнасяли до линейката П. Е. в една
мушама, на мястото дошла баба й, майка на св.Е. (св.Р.А.), която живеела в близост и с разрешение на полицаите,
без да променя нещо в къщата, влязла в вътре, стояла малко при детето, след
което го взела в дома си. По време на конвоирането на подс.М., поискал св.М. да
му даде информация за състоянието на П. Е.. Казал, че докато били в Пловдив, тя
си била тръгнала с детето им, и че съжалява за стореното, без да пояснява нещо
повече. Докато се намирал в ареста в РУП – Ветово, подс.М. дал обяснения за случилото
се пред полицейския служител И.М. (последния
починал по време на проведеното ДП). Освен това, за
да се отрази факта на предаване от страна на подсъдимия на обувките и дрехи, с
които бил, както и за отрязани негови нокти, на 13.09.19г. бил съставен
протокол, в съдържанието на които той саморъчно написал съответни пояснения (л.4, п.1 ДП).
Полицейските служители св.В. и М., както и дошлите малко след тях други
двама полицейски служители (един от които бил св.Х.К.) запазали
местопроизшествието и задържания, след което веднага на мястото на
произшествието били извършени неотложни следствени действия от ДОСГ при ОДМВР -
Русе.
По време на огледа била описана и фиксирана цялата обстановка в къщата и
около нея, на улицата, като били установени, описани и приобщени по делото веществени
доказателства – вещи и биологични следи. При огледа, пред къщата на тротоара се
намерил нож със синьо - бяла дръжка и шарено острие – бял фон с виолетови цветя
и надпис от двете страни на острието„Tuomei“, с измерена на място обща дължина
на ножа от 23,5см.и дължина на острието 12,5см. Ножа бил иззет и номериран като
обект №1 в протокола за оглед. На 80см. от него в посока дворната врата се намерила връзка с 1бр.секретен ключ с
надпис върху него „VENDA“ и ключодържател с надпис „ITALIA“. Връзката била иззета и номерирана като обект №2 в
протокола. Пред портата на улицата и напред по нея на разстояние до 8,20м. се
намерили множество капки, пръски и петна от засъхнала кафяво-червеникава
течност ,като част от петната са във формата на стъпки от бос ляв крак с
дължина 23,5см. и ширина в задна част 5см. и в предната част най-широка част
9,5см. Всички те били обозначени като обект №3 и от едно от наслояванията от
засъхналото вещество се иззели изстъргани частици. От портата по улицата в
посока гр.Сеново върху пътното платно се наблюдават капки, пръски и петна, като
част от тях са във формата на стъпка от бос ляв крак от предната част насочени
посока дворната врата. Те са от засъхнало кафяво - червеникаво вещество, като
на разстояние от портата 20,5м. същите се качват върху тротоара зад
бензиностанцията и продължават на разстояние до 34,2м. Стъпките по тротоара
били отбелязани като обект №4 в протокола и от една от тях били изстъргани и
иззети засъхнали частици. Пред дворната врата на тротоара се намерил метален
пътен знак, като на тротоара под знака и по тръбата му на височина от 75см. до
170см. се намерили петна от засъхнало кафяво - червеникаво вещество. В двора
след дворната врата върху бетонна плоча се намерили множество пръски, петна и
стъпки от засъхнало кафяво - червеникаво вещество, като имало две обширни петна
с неправилна форма с приблизителни размери в най-широките си части 110/60см. и
120/90см. Тези петна били обозначени в протокола като обект №5, като от тях
също били иззети засъхнали изстъргани частици. В дясно от петната на 35см. от
тях се намерила бяла найлонова торбичка с надпис „нашенско“ пълна с детски
дрешки, зацапана с червена засъхнала материя. На фасадата на къщата над чантата
на височина до 170см. се намерили петна и стичания от засъхнала червено-кафява материя. По бетонната плоча и
тревата до входа на къщата се намерили множество пръски и петна от засъхнала
кафяво - червена материя. По касата на вратата, комарника, стелката пред
вратата се намерили множество петна и пръски от засъхнала кафяво - червена
материя. В къщата след входната врата, в антрето на пода върху балатума, килима
и върху намиращ се стол се намерили засъхнали петна от кафяво - червена
материя. В центъра на стаята върху маса се намерили засъхнали петна от кафява
материя и кухненски нож с обща дължина 30см. и дължина на острието 18см., с
бяло - зелена пластмасова дръжка и бяло острие с цветя, върху който се намерило
засъхнало кафяво - червено вещество. Този нож се иззел и обозначил като обект №
6. В ляво от входната врата върху пода на разстояние 62см. се намерил и
иззел като обект №7 нож с обща дължина
24см. и режеща част 13см., която била увита с шарена хартия. Върху дръжката се
наблюдавали зацапвания от засъхнало кафяво - червеникаво вещество. Срещу
входната врата вляво върху стената вляво от огледалото на височина до 80см. се
намерили протривания от засъхнала кафяво - червена материя. На ляво от антрето през две стъпала през
дървена врата се влизало в стая - хол. По прага на вратата и след него по целия
под, върху ламината се наблюдавала засъхнала кафява материя. На пода срещу
вратата се намерил отворен куфар с разхвърляни детски дрехи. Върху канапето
застлано с бяла детска постелка се наблюдавали зацапвания от засъхнало кафяво -
червено вещество. Същите се наблюдавали и върху завивката. В дясно през дървена
врата се влизало в помещение обособено като кухня. Вдясно от вратата се намирал
кухненски плот с мивка. Върху плота се намерила намачкана сива тениска с надпис
от вътрешната страна „НМ“, която от външната част е с множество зацапвания от
засъхнала кафява материя. Тениската в цялата задна част била съдрана. Същата се
иззела като обект №8. Към протокола бил изготвен и фотоалбум.
Същият ден – 13.09.2019г. в 15.30ч.,
бил извършен оглед на лице – освидетелстване на подс.М.. По вътрешната страна
на дясната му ръка при китката имало повърхностни наранявания, пет на брой с
отнемане на кожата. По обувките, които са спортни, затворени, от велур и кожа с
№42,1/2 на цвят бежови и зеленикави, с връзки, в предната им част имало
кафеникави капковидни зацапвания. По двете му колене имало ожулвания с размери
3х3см. с кафява коричка на повърхността. Подс.М. изрязал и предал нокти от
пръстите на двете си ръце, които се поставили в хартиени пликове. Към протокола
бил изготвен и фотоалбум.
Освен това, за да се отрази факта на предаване от страна на подсъдимия на посочените
обувки и дрехи, с които бил, както и за отрязани негови нокти, на 13.09.19г. бил
съставен протокол, в съдържанито на които той саморъчно написал съответни пояснения
(л.42, п.1 ДП).
На 13.09.2019г. от спешното отделение на МБАЛ – Русе били предадени, вещи
на пострадалите за което бил съставен съответен протокол: 1бр. ПВЦ чувал
съдържащ мъжки дрехи, с които бил облечен св.Д.Е. при постъпването му болницата
– анцуг долнище, слип, цигари, запалка, мобилен телефон; 1бр. ПВЦ чувал
съдържащ дрехи, с които била облечена св.С.Е. при постъпването й в болницата – дънки,
блуза, чехли гумени, сутиен, гащи, потник, космодиск; 1бр. ПВЦ чувал съдържащ
дрехи, с които е била облечена П. Е. при постъпването й в болницата - черен
клин, бели чорапи, черни гащи, черен ластик за коса, мобилен телефон; 1бр.ПВЦ
плик с телефон Нокиа с Имей ***, Имей ***; 1бр.ПВЦ плик с телефон Нокиа черен
на цвят с Имей ***, Имей **; 3бр. опис - съхранение на вещите на пациента в СО-
УМБАЛ - Русе.
Веднага след откарването им в МБАЛ – Русе, на всеки от тримата пострадали, били
извършени животоспасяващи хирургични операции. Независимо от оперативните интервенции
и интензивното лечение П. Е. изпаднала в мозъчна смърт, и в 14.43ч. на
13.09.2019г. починала. След проведено лечение св.Д.Е. бил изписан от болницата на
26.09.2019г., а св.С.Е. била изписана на 20.09.2019г.
Около две седмици след започване на досъдебното производство, св.Е.
намерила в градината в двора на къщата, свита хартия, увита с тиксо във формата
на кания за нож с дължина 18,5см. Дала я на съпруга си – св.Димиър Е., който на
30.09.2019г. я предал с протокол (л.79, п.2 ДП).
В хода на разследването била установена кръвногруповата принадлежност на подс.М.
и на пострадалите П. Е., св.Д.Е. и св.С.Е..
С Решение №1903/14.11.2019г по гр.д.№6289/2019г. по описа на РРС, на малолетното
дете Д.П.М. ЕГН:********** била наложена на основание чл.26 ал.1 пр.1 от Закона
за закрила на детето мярка „настаняване в семейство на роднини“ – в дома на неговите
баба и дядо по майчина линия – при свидетелите Д.Е. и С.Е..
За целите на назначените съдебно - медицински експертизи относно всеки от
тримата пострадали, на съдебния лекар за нуждите на експертизите били предадени
приложените по делото като веществени доказателства 3бр. ножове, които били
изследвани и описани от съдебния лекар в експертизите (включително по
идентичен начин описани и номерирани и в назначените и изготвени в съдебното
следствие отново СМЕ за всеки от пострадалите).
Те били изследвани и описани от съдебния лекар във всички експертизи на пострадалите
лица, както следва:
-
Нож № 1 - от
хартиен плик, на който е отбелязано „нож от кухненска маса“. Ножът е тип
кухненски, с пластмасова дръжка с бял и зелен цвят и метален режещ клин.
Дръжката и режещия клин са зацапани с червено-кафеви засъхнали материи. Общата
дължина на ножа около 30,2см. Режещият клин на ножа е едностранно заточен, със
счупен връх и с незалепващо покритие с бял цвят и шарки на цветя. Режещият клин
е с изкривяване от основата на дясно /при заточен ръб надолу/. Върхът на
режещия клин е отчупен с изкривяване наляво. Режещия клин е с дължина
17,4см./по гърба/ и 18,6см./по заточения ръб/. Режещия клин е д дебелина
0,15см. Най-голяма ширина на режещия клин 2,8см. на 17,4см. от отчупения връх. Измерена
ширина на режещата част на разстояние от върха: разстояние от върха в см.-
ширина на режещата част в см., като ги посочил в 17 позиции.
- Нож
№ 2 – от хартиен плик, на който е отбелязано „нож от пода на антрето“. Ножът е
тип кухненски, с пластмасова дръжка с бял и розов цвят и метален режещ клин.
Обща дължина на ножа около 24см. Режещият клин
на ножа е едностранно заточен, с остър връх и незалепващо покритие с бял
цвят, шарки на цветя и надпис „Tuomei“. Режещия клин е с дължина 12,5см./по гърба/ и 12,7см./
по заточения ръб/. Режещият клин е с дебелина 0,1см. Най-голяма ширина на
режещия клин 2,2см. на 12,5см. от върха.
Измерена ширина на режещата част на разстояние от върха: разстояние от
върха в см.- ширина на режещата част в см., като ги посочил в 12 позиции.
-
Нож № 3 - от хартиен плик, на който е отбелязано „нож
от улицата“. Ножът е тип кухненски, идентичен по форма с нож №2, с пластмасова
дръжка с бял и син цвят и метален режещ клин. Дръжката е зацапана с червено – кафеви материи. Обща
дължина на ножа около 23,6см. Режещият
клин на ножа е едностранно заточен, със счупен връх и незалепващо покритие с
бял цвят, шарки на цветя и надпис „Tuomei“. Режещият клин е с дължина
12,1см./по гърба/ и 12,4см./ по заточения ръб/. Режещият клин е с дебелина 0,1см.
Най-голяма ширина на режещия клин 2,2см. на 12,1см. от върха. Измерена
ширина на режещата част на разстояние от върха : разстояние от върха в см.-
ширина на режещата част в см., като ги посочил в 12 позиции.
Съгласно изводите на съдебномедицинска експертиза на труп (относно П. Е.) -
№ 65/2019 – л.5 до 8, п.3 ДП), П. Е. е получила следните увреждания: две
прободно - порезни наранявания, проникващи в коремната кухина, със засягане на
черен дроб, стомах, напречно дебело черво, панкреас, клон на вена кава инфериор
/рана №1/ и тънко черво /рана №2/. Колекция от кръв в коремната кухина -1500мл.
/от медицинската документация/. Ретроперитонеален кръвоизлив. Колекциа от кръв
в стомаха -400мл. Охлузване на полулигавицата на долната устна. Кръвонасядане
на дясна мишница. Счупване на дясна лакетна кост в близката трета. Оперативно
отваряне и хирургични интервенции в коремната кухина. Анемия на вътрешните
органи, плеврални изливи двустранно – по 100мл., субплеврални дребнопетнисти
кръвоизливи, оток на белите дробове, оток на мозъка и вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Състояние след раждане по
оперативен път /секцио цезареа/.
При изследване на прободно - порезните рани се установява: Прободно
–порезно нараняване № 1 – започва с входна рана /рана №1/ с дължина около 2,9см. в горния срединен квадрант на
предна коремна стена, преминава през предна коремна стена, черния дроб,
стомаха, напречното дебело черво, панкреаса и клон на вена кава инфериор.
Раневият канал е с посока отпред –назад и леко отляво - надясно и дължина около
14см. Прободно – порезно нараняване №2 – започва с входна рана /Рана№2/ с
дължина около 2,6см. в левия среден квадрант на предна коремна стена, преминава
през предна коремна стена и тънко черво. Раневият канал е с посока отпред - назад
, отляво - надясно и отдолу – нагоре и дължина около 10-15см.
Установените две прободно - порезни наранявания, проникващи в коремната
кухина и свързаните с тях увреждания на коремни органи, са резултат на две
мушкащи действия на предмет/и с остър връх и режещ ръб/нож/ножове/, получени са
преди настъпването на смъртта и добре отговарят да бъдат получени при инцидент
на 13.09.2019г.
Налице е извод, че по кожните рани на предна коремна стена не се
установяват следи, които да сочат, че ножът, с който са нанесени е бил със
счупен връх, от което следва да се приеме, че продобно - порезните наранявания
са нанесени с нож със здрав остър връх.
Като се имат предвид размерите на прободно - порезните наранявания и на
представените ножове, както и особеностите на коремната стена и коремната
кухина, може да се направи извода, че установените прободно - порезни
наранявания проникващи в коремната кухина, най-добре отговарят да бъдат
получени от нож №1, при положение, че е бил със здрав връх, като не могат с
категоричност да се изключат и останалите представени ножове.
Установеното счупване на дясна лакетна кост е резултат на едно действие на
твърд тъп предмет, получено е преди настъпване на смъртта и добре отговаря да
бъде получено при инцидент на 13.09.2019г.
Установеното охлузване на долната устна и кръвонасядане на дясна мишница са
резултат на общо две действия на твърди тъпи предмети, получени са преди
настъпване на смъртта и могат да бъдат получени при инцидент на 13.09.2019г.
При тези данни, съгласно експертен извод, причината за настъпване на
смъртта на П. Е. следва да се отдаде на остра кръвозагуба при проникващи
прободно - порезни наранявания в коремната кухина със засягане на коремни
органи и магистрален кръвоносен съд. Настъпването на смъртта на П. Е. е в пряка
причинно - следствена връзка с установените прободно -порезни наранявания.
Смъртта й настъпила около 6 часа след приемането й в УМБАЛ “Канев“. Като се
имат предвид вида на уврежданията и данните от представената медицинска
документация, следва да се приеме, че П. Е. е изпитвала болки къс значителен
интензитет в областта на дясна предмишница и в областта на корема, за периода
от нанасяне на уврежданията до прилагането на анестезия във връзка с
оперативната интервенция извършена в УМБАЛ “Канев“.
При огледа и аутопсията върху трупа на П. Е. не се установяват увреждания,
които могат да се класифицират като защитни при предпазване от нож.
Установеното счупване на дясна ракетна кост може да се получи при опит за защита
с ръка от удар с твърд тъп предмет, т.е. може да се класифицира като защитно.
Смъртта на П. Е. е регистрирана в УМАЛ“Канев“ в 14.43ч. на 13.09.2019г.
Съгласно изводите на съдебномедицинска експертиза (относно св.Д.Е.) - №
1305/2019 – л.12 до л.14, п.3 ДП), Д.Е. е получил следните увреждания: Три
прободно-порезни рани проникващи в гръдната кухина, двустранно. Колекция от
кръв в двете плеврални пространства – ляво 200мл., дясно 100мл.
Посткръвозагубна анемия. Подкожен емфизем в ляво. Общо седем прободно - порезни
рани на лява мишница, лява лакетна става, лява предмишница и дясна предмишница.
Описаните прободно-порезни рани, проникващи в гръдния кош, са резултат на не
по-малко от три мушкащи действия на предмети с остър връх и режещ ръб и могат
да бъдат получени пир инцидента на 13.09.2019г. Описаните прободно - порезни
рани на горните крайници са резултат на не по-малко от седем мушкащи и/или
тангенциални /режещи/ действия на предмети с остър връх и режещ ръб и могат да бъдат получени при инцидент на
13.09.2019г. Така описаните десет
прободно-порезни и порезни рани могат да бъдат получени от всеки от
представените ножове. При тези данни установените увреждания следва да се
преценяват по следните медико - биологочни признаци: Разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Наранявания проникващи в гръдната кухина. При такива
увреждания, каквито са установените при Д.Е. обикновено болките са най - силни
непосредствено след получаването им, след което продължават със значителен
интензитет до хоспитализацията и прилагането на обезболяващи средства. Всички
установени прободно - порезни и порезни рани по двата горни крайника могат да
се получат при опит за защита с горните крайници от действието на оръжието,
т.е. могат да се класифицират като защитни.
Съгласно изводите на съдебномедицинска експертиза (относно св.С.Е.) - №
1306/2019 – л.18 до л.20, п.3 ДП), С.Е. е получила
следните увреждания: Разкъсно - контузна рана на дясна вежда. Порезна
непроникваща рана на гръдния кош. Прободно-порезна рана в лява хълбочна област,
със засягане на артериален съд и долния полюс на левия бъбрек, наложило
оперативна интервенция. Ретроперитонеален кръвоизлив. Посткръвозагубна анемия.
Порезна /прободно-порезна/ рана на лява предмишница. Порезна рана на третия
пръст на лявата ръка. Описаната разкъсно - контузна рана на дясна вежда е
резултат на действието на твърд тъп предмет и може да бъде получена при
инцидент на 13.09.2019г. Описаните порезна рана на гръдния кош, прободно - порезна
рана в лява хълбочна област, порезна /прободно-порезна/ рана на лява
предмишница и порезна рана на трети пръст на лява ръка са резултат на не
по-малко от четири мушкащи и/или тангенциални /режещи/ действия на предмет с
остър връх и режещ ръб имогат да бъдат получени при инцидент на 13.09.2019г.
Така описаните четири прободно -порезни и порезни рани могат да бъдат получени
от всеки от представените ножове. При тези данни установените увреждания следва
да се преценяват по медико - биологичния признак: Разстройство на здравето,
временно опасно за живота. При такива увреждания, каквито са установени при С.Е.
обикновено болките са най - силни непосредствено след получаването им, след
което продължават със значителен интензитет до хоспитализацията и прилагането
на обезболяващи средства. Установените прободно - порезни и порезни рани по
левия горен крайник могат да се получат при опит за защита с горния крайник от
действието на оръжието, т.е. могат да се класифицират като защитни.
Съгласно изводите на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства,
съответно:
Обект № 1 – нож от улицата - едноостър
нож с обща дължина 23,5см., имащ бял клин с дължина 12см. и ширина при дръжката
2см., счупен на върха, нашарен с лилави цветя и зелени листа и надпис „Tuomei“ по
двете повърхности и синьо-бяла пластмасова дръжка с елипсовиден отвор в средата;
клинът и дръжката са зацапани с тъмночервена материя;
Обект № 2- частици тъмночервена материя от асфалта на улицата;
Обект № 3- частици тъмночервена материя от тротоара;
Обект № 4 - частици тъмночервена материя от двора;
Обект № 5 – нож от кухненската маса
- Едноостър нож с обща дължина 30,5см.имащ бял клин с дължина 18см.и ширина при
дръжката 2,8см.,счупен на върха, нашарен с розови цветя и зелени цветя и зелено-бяла
пластмасова дръжка с кръгъл отвор в края; клина и дръжката са зацапани с тъмночервена
материя;
Обект № 6 – едноостър нож с обща дължина 23,5см. имащ бял клин с дължина 12см.
и ширина при дръжката 2см., нашарен с розови цветя и зелени листа и надпис „Tuomei“ по двете повърхности и розово-бяла пластмасова дръжка с елипсовиден отвор в средата; клинът е
поместен в калъф от шарена рекламна хартия, обвита с прозрачна лепяща лента;
Обект № 7 – тениска от кухненски плот
– сива тениска с къси ръкави и остро деколте, имаща надпис „НМ“от вътрешната страна
на вратната извивка, размер S, тениската е разрязана в долната 1/3 част на гърба
хоризонтално по цялата ширина и вертикално по страничните шевове о долния им край,
като парчето е прихванато само за малка неразрязана част долу вляво;цялата тениска
е зацапана с тъмночервена материя;
Обект № 8 – дрехи , панталон и обувки
на П.Ю.М. – черен дънков панталон/подробно описан от експерта/ от вътрешната страна
на задната част на колана зацапан със сива материя и тъмни петна с червеникав оттенък;
Обект № 9 – чифт бледобежеви кожено-платнено спортни обувки с връзки с размер
42,5 осеяни с петна от тъмночервена материя;
Обект № 10 – от ПВЦ чувал с надпис 1 - тъмносиньо долнище на анцуг с дълги крачоли/подробно
описани / размер 56 зацапано с тъмна материя с червеникав оттенък;
Обект № 11 – тъмносини слипове с бели фигури отпред зацапани с тъмна материя
с червеникав оттенък;
Обект № 12 – от ПВЦ чувал с надпис 2
– бежеви ластични гащи с висока талия/стягащо бельо/ зацапани с тъмночервена материя;
Обект № 13 – бяла блуза с къси ръкави /подробно описана от експерта/ зацапана
с тъмночервена материя;
Обект № 14 - син дънков панталон /подробно описан от експерта/
зацапан с тъмночервена материя;
Обект № 15 – бяла пластмасова плочка
имаща ластични връзки зацапана с тъмночервена материя;
Обект № 16 – тъмнолилави бикини зацапани
с тъмна материя с червеникав оттенък;
Обект №17 – бежов сутиен зацапан с тъмночервена
материя
Обект № 18 – бял потник зацапан с тъмночервена материя;
Обект № 19 – чифт зелено-сини гумени чехли, размер 37, зацапани с тъмночервена
материя;
Обект № 20 - от ПВЦ чувал с надпис 3
– черен клин зацапан с тъмна материя с червеникав
оттенък;
Обект № 21 – черни бикини зацапани с
тъмна материя с червеникав оттенък;
Обект № 22 чифт бели чорапи зацапани
с тъмночервена материя.
Налице и извод, че при изследването по Обект № 6 /нож с розово-бяла дръжка/
не се наблюдават по него зацапвания характерни за такива от кръв. По обекти №1
/нож със синьо-бяла дръжка/, №№ 2, 3 и 4/частици тъмночервена материя/, № 5 /нож
със зелено-бяла дръжка/, № 7 /тениска/, № 8 /дънков панталон/, № 9 /чифт обувки/,
№ 10 /долнище на анцуг/, № 11 /слипове/, № 12 /бежови гащи/, № 13 /бяла блуза/,
№ 14 /син дънков панталон/, № 15 /бяла пластмасова плочка/, № 16 /лилави бикини/,
№ 17 /сутиен/, № 18 /потник/, № 19 /чехли/, № 20 /клин/, № 21 /черни бикини/ и №
22 /бели чорапи/ се доказва присъствие на човешка кръв.
В кръвта по обекти №№ 1, 2, 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17,
18 и 19 се доказва наличие на А и В аглутиногени, по обекти №№ 20, 21 и 22 само
на А аглутиногени, по обекти №№ 1, 5, 7, 8, 9, 20, 21 и 22 наличие на β /бета/
аглутинини, а в и по обекти №№ 2, 3, 4, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19
липса на α/алфа/ и β/бета/ аглутинини.
Кръвната група на кръвта по обекти №№ 2, 3, 4, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17,
18 и 19 по системата АВ0 се определя като АВ0.
Кръвната група на кръвта по обекти №№ 20, 21 и 22 по системата АВ0 се определя
като А /β/.
Кръвната група на кръвта по обекти №№ 1, 5, 7, 8 и 9 не може еднозначно да се
определя, тъй като в нея се съдържат белези на кръвни групи АВ0 и А /β/ , т.е.
в зацапванията по тези обекти има кръв от посочените кръвни групи.
Кръвните групи на Д.Е. и С.Е. по системата АВ0 са определени като АВ /0/, а
на П. Е. е определена като А /β/.
Груповата принадлежност на кръвта – обекти №№ 2, 3 и 4 и по обекти №№ 10, 11,
12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 и 19 и кръвногруповата принадлежност на Д.Е. и С.Е. по
системата АВ0 си съответстват.
Възможно е кръвта – обекти №№ 2, 3 и 4 и по обекти №№ 10, 11, 12, 13, 14, 15,
16, 17, 18 и 19 да произхожда от Д.Е. и/или С.Е..
Груповата принадлежност на кръвта по обекти №№20, 21 и 22 и кръвногруповата
принадлежност на П. Е. по системата АВ0 си съответстват.
Възможно е кръвта по обекти №№ 20, 21 и 22 да произхожда от П. Е..
В груповата принадлежност на кръвта по обекти №№ 1, 5, 7, 8 и 9 се установяват съответствия по системата АВ0 с
кръвногруповата принадлежност на Д.Е., С.Е. и П. Е..
Възможно е кръвта по обекти №№ 1, 5, 7, 8 и 9 да произхожда от Д.Е. и/или С.Е.
и /или П. Е..
Съгласно назначената на досъдебното производство и приета в съдебната фаза
на процеса Комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза (л.62-л.80, п.3 ДП) по отношение на подс.М., у него се отчита изявена
склонност да отстоява своите решения като остава в екстрапунитивна насоченост при
обсъждане на стимулите, определящи неговото поведение; своенравен и на моменти хладен,
склонен дълго време да кумулира агресивни тенденции, застойност в афективните преживявания
при скъсен самоконтрол на отреагиране. По време на динамичното и експертно интервю
декларира чувство за вина без да съпреживява изцяло такова. По време на инцидента
инициира дълго кумулирани агресивни тенденции, което обяснява цялостното му поведение,
без обаче да са нарушени когнитивните му функции. Не са покрити клиничните критерии
за наличие на късосъединително състояние или друго такова, което да включва афект,
било физиологичен или патологичен такъв. Налице са личностови и поведенчески маркери,
които са в подкрепа на хипотезата, че подсъдимия М. е с преживявания в кръга на
патологична ревност. Като отчитат в предвид материалите по делото, извършения преглед
и експертна оценка на подс.М., експертите достигат до извода, че към момента на
деянието не се е намирал в състояние на силно раздразнение. Заключението на вещите
лица е, че подс.М. не страда от психично заболяване. При него не се откриват задръжки
в умственото развитие, в резултат на органични поражения или вродени дефекти на
мозъка, респективно на прекарано в детството възпаление, разрушаващо нервната тъкан.
Подс.М. не страда от хронично душевно заболяване, което да е довело до деградация.
При М. не е налице разстройство на осъзнаване на постъпките. По време на извършване
на деянието - 13.09.2019г., както и към настоящият момент (изготвяне на експертизата) М. не е бил и не е с нарушени
годности и е разбирал и разбира свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си. Няма данни към момента на деянието той да се е намирал в състояние на уплаха
или смущение. Към момента на деянието М. не се е намирал в състояние на силно раздразнение.
При М. не са покрити психологично - правните критерии за състояние на афект, така,
че експертите приемат, че той не е бил в състояние на физиологичен или патологичен
афект. М. не е бил с нарушени годности, както
към датата на инцидента 13.09.2019г., така и към настоящия момент и може правилно
да възприема фактите, които са от значение за делото и да дава достоверни обяснения
за тях /ако желае/ и да предвиди последствията от тях, както и да участва в наказателното
производство. М. не страда от физически и психически недостатъци, които да му пречат
да се защитата сам. В личностовата му структура не се маркират клинични белези за
повдигане и обсъждане на хипотезата за наличие на дисхармонична личностова структура.
Отчита се изявена склонност да отстоява своите решения като остава в екстрапунитивна
насоченост при обсъждане на стимулите, определящи неговото поведение, своенравен
и на моменти хладен, склонен дълго време да кумулира агресивни тенденции, застойност
в афективните преживявания при скъсен самоконтрол на отреагиране. Отчетената склонност
да кумулира агресивни тенденции и в последствие да ги реализира обяснява действията
му по време на инцидента. М. не е действал в състояние на невменяемост и към момента
на изготвяне на експертната оценка не се нуждае от прилагане на ПММ по чл.89 от НК.
По време на проведеното разследване, били изискани от Дирекция „Национална система
112“, Отдел „Районен център 112“ - Русе ауодизаписите от тел.112 във връзка с подадените
сигнали за помощ за процесното събитие на 13.09.2019г.. Била изготвена Техническа
експертиза на 5бр. аудиозаписи, които били възпроизведени на хартиен носител (л.87-92, п.3 от ДП).
Мобилният телефон марка „Iphone“, модел SE, с IMEI №*** със СИМ карта №*** с
№ за разговори 0879-39-92-15, ползван преди и към момента на деянието от П. Е.,
както и на мобилен телефон марка „Microsoft“ с
IMEI №** със СИМ карта с № за разговори 0979-399-211 ползван преди и към
момента на деянието от подс.П.М., били обект на извършена Техническа експертиза
№ 698 (л.100 – л.109, п.3 от ДП).
Мобилният телефон марка „Nokia“ с IMEI 1 №*** и IMEI 2 №*** и на мобилен телефон
марка „Nokia“ с IMEI 1№*** и IMEI 2 №***
(на свидетелите Д. и С. Е.), били обект на извършена Техническа експертиза № 744 (л.114 – л.153, п.3 от ДП).
В съдебното следствие също били назначени и изготвени експертизи:
-
Комплексна съдебномедицинска и съдебнопсихологична
експертиза № ЕКЦР-2001/2021 (л.379 – 384, т.2 СП) с обект
здравословното състояние на св.С.Е., по въпроси, свързани с онкологично
заболяване и евентуална негова обусловеност от процесното събитие, както и
последиците на събитието върху физическото и психическото й състояние. Съгласно
изводите на същата, св.Е. страда от онкологично заболяване /карцином на дясна
млечна жлеза, описано подробно там/, установено на 17.12.2019год. Предвид това,
че този вид онкологични заболявания
обикновено се развиват бавно в рамките на месеци и дори години, преди да
настъпи клиничната им изява и имат комплексна генеза /мултифакторна/, при
данните по делото, не може да се определи с категоричност, кога точно е стартирало
заболяването /преди или след процесния инцидент на 13.09.19г./. Във връзка с това заболяване, на св.Е.
на 08.01.2020г. е проведено оперативно лечение – отстраняване на млечната
жлеза, заедно с лимфни възли, проведени са осем курса химиотерапия за периода
от месец 02-07.2020год. и е проведен курс на лъчелечение. От м.10.20г. е
назначено диспансерно наблюдение /проследяване/ и медикаментозно лечение, което
обичайно продължава 2 - 5 до 10 години. При онкологични заболявания
диспансерното наблюдение продължава цял живот. Прогнозата по отношение на така
установеното онкологично заболяване при св.Е. може да се определи като умерен
към среден риск. Достигнат е и извода, че установените травматични увреждания
по св.Е. в резултат на процесния инцидент нямат връзка с установеното при нея
онкологично заболяване. Също извод, че установеното актуално посттравматично
стресово състояние само по себе си не може да доведе до поява на установеното
при св.Е. онкологично заболяване на гърдата. Достигнато е до обобщаващ извод,
че установената и лекувана преди инцидента при св.Е. фиброкистозна мастопатия,
представляваща „предраково“ състояние, следва да се приеме като основен фактор
за развитие на установеното онкологично заболяване. Също, че при тези данни не може да се открие пряка връзка между
онкологичното заболяване на Е. и
установеното посттравматично стресово разстройство. Само като теоретично
предположение е възможно, установеното посттравматично стресово разстройство
при св.Е., да е изиграло някаква потенциираща роля по отношение на установеното
онкологично заболяване. По отношение психологичното състояние на С.Е., извода
е, че може да се приеме, че процесния случай е имал стресогенно въздействие
върху психическото й състояние, в резултат на което при нея се регистрира
наличие на посттравматично стресово разстройство /по МКБ-10/. Не може да се
определи в конкретика за какъв период от време ще настъпи възстановяване на
нейното емоционално състояние, но имайки предвид клиничните маркери, пълно
възстановяване /предвид травмата на загуба/, не би настъпило.
По време на съдебното следствие е назначена и приета Допълнителна
съдебномедицинска експертиза (изготвена от експерта като три отделни такива – л.450
– л.466, т.2 СП), с обект всеки от тримата пострадали, и задачи, в отговор на въпросите за
съответствие или не, на механизма по настъпване на конкретните увреждания по
всеки от тях, първо съпоставено с вече приетата СМЕ за всеки от тях, изготвена
по време на ДП, и второ съпоставено с източниците на преки доказателства, събрани по време на съдебното
следствие. Съответно, настъпва ли някаква промяна по изводите за тези
обстоятелства, изведени в изготвените СМЕ за всеки от пострадалите в ДП, приети
по-рано в съдебното следствие по делото.
Съгласно изводите на дополнителната СМЕ относно П. Е. /л.450 – л.455, т.2 СП/ и след описание на установените по нея травматични увреждания, с
идентична на предходната експертиза конкретика, описаните обстоятелства от св.Д.Е.
за действието по намушкване в антрето спрямо П. Е. (в областта под
лявата й гърда), представлява механизъм, много добре отговарящ на получаването на едно от
прободно-порезните наранявания, проникващи в коремната кухина на П. Е., като
локализацията на прободно-порезно нараняване № 1 е по-близка до уточнената от
свидетеля локализация. Даден е и положителен отговор за добро съответствие,
механизма и на другото прободно - порезно нараняване по П. Е. да е този, заявен
в свидетелските показания на Д. и С. Е., като не може да се установи последователността им, както е налице и
съответствие в това, установеното счупване на дясна лакетна кост в близката
трета на П. Е., да е настъпило при описаното падане на същата от собствен ръст,
при условие, че предмишницата е попаднала върху изпъкнала повърхност /камък,
бордюр и др./ Отчетено е, че в обясненията на подсъдимия не се съдържа конкретно
описание на механизъм, по който е възможно да са получени установените по П. Е.
увреждания. Идентично на предходната експертиза, е налице извод, че
установените две прободно - порезни наранявания, проникващи в коремната кухина
на П. Е. добре отговарят да са получени при наръгване с нож, като нараняванията
могат да бъдат получени и от трите представени по делото ножове, но при
условия, че нож № 1 е бил със зрав връх. Обобщено е, че въз основа на въпросите
на тази експертиза, след подробно
запознаване с представените по делото свидетелски показания, не настъпват
промени в изводите, направени при първоначално изготвената съдебномедицинска
експертиза (СМЕ на труп № 65/2019г).
Съгласно изводите на дополнителната СМЕ относно С.Е. /л.456 - 460, т.2 СП/ и след описание на установените
по нея травматични увреждания, с идентична на предходната експертиза конкретика,
описаните обстоятелства от св.Д.Е. и св.С.Е. /по намушкване с нож в лявата й
поясна област/, представлява механизъм, добре отговарящ да е получена прободно -
порезната рана в лява хълбочна област, със засягане на артериален съд и долния
полюс на левия бъбрек на св.Е.. Освен това, обстоятелствата, разкрити в същите
гласни доказателства, за причинено порязване в областта на дясната гърда на
свидетелката, както и при опита и да хваща ръцете на подс.М., с цел да му вземе
ножа, съответно за ритането на гърба й в момента на изправянето й, при което си
ударила лицето, в областта на веждата, в стена, са механизми, добре отговарящи
на това, при тях да се получени прободно - порезната рана в лява хълбочна област,
порезната непроникваща рана на гръдния кош в дясно, порезната
/прободно-порезна/ рана на лява предмишница, порезна рана на трети пръст на
лявата ръка и разкъсно-контузната рана на дясна вежда. Идентично, отчетено е, че
в обясненията на подсъдимия не се съдържа конкретно описание на механизъм, по който
е възможно да са получени установените по С.Е. увреждания. Идентично на
предходната експертиза, е налице извод, че всички установени прободно - порезни
и порезни рани, както са описани, могат да бъдат получени от не – по-малко от четири
наръгвания и порязвания с нож, като нараняванията могат да бъдат получени и от
трите представени по делото ножове. Установената разкъсно-контузна рана на
дясна вежда може да бъде получена от удар и или върху твърд тъп предмет.
Обобщено е, че въз основа на въпросите на тази експертиза, след подробно запознаване с представените
по делото свидетелски показания, не настъпват промени в изводите, направени при
първоначално изготвената съдебномедицинска експертиза (СМЕ № 1306/2019г).
Съгласно изводите на дополнителната СМЕ относно Д.е. /л.461 - 466, т.2 СП/ и
след описание на установените по него травматични увреждания, с идентична на предходната
експертиза конкретика, описаните обстоятелства от св.Д.Е. и св.С.Е. /при
наръгване при опита му да вземе ножа от ръката на подсъдимия/, след което и още
няколко пъти по тялото и крайниците и при ударите с ножа замахвайки над главата
си, са механизми, добре отговарящи да са получени установените по св.Е.
прободно - порезни и порезни рани проникващи в гръдната кухина и засягащи лява
мишница, лява лакетна става, лява предмишница и дясна предмишница на свидетеля.
Идентично, отчетено е, че в обясненията на подсъдимия не се съдържа конкретно
описание на механизъм, по който е възможно да са получени установените по Д.Е. увреждания.
Също така, както и по предходната експертиза, се потвърждава, че всички
установени прободно-порезни и порезни рани по гръдния кош, лява мишница, лява
лакетна става, лява предмишница и дясна предмишница, могат да бъдат получени от
не по - малко от десет наръгвания и порязвания с нож, като нараняванията могат
да бъдат получени и от трите, представени по делото ножове. Обобщено е, че въз основа
на въпросите на тази експертиза, след подробно запознаване с представените по делото
свидетелски показания, не настъпват промени в изводите, направени при първоначално
изготвената съдебномедицинска експертиза (СМЕ № 1305/2019г).
По време на съдебното следствие била назначена, изготвена и приета и Допълнителна комплексна съдебно-психиатрична
и съдебно-психологична експертиза /л.522 – 554, т.2 СП/, с обект – психичното и
психологично състояние на подс.М. в периода, обхващащ момента, непосредствено
предхождащ реализиране на твърдяното в обвинението деяние /действията му спрямо
тримата пострадали на процесната дата в имота им в село Г./ и момента,
непосредствено след тях, за обстоятелства, свързани с отговор на въпроса за
емоционалното състоание на подс.М. за този период в аспекта на наличие или
липса на обективни данни за състояние на силно раздразнение /физиологичен или
патологичен афект/, за начина на пресъздаване на преживяванията му в неговите
обяснения, и при положителен отговор –възможността или несъответствието,
стесняването на съзнанието /ако такова се установи/, да е настъпило въз основа
на конкретно поведение спрямо него от страна на някое или повече от едно от трите
пострадали лица.
Отделно и с оглед изясняване на съдържанието на психологичните преживявания
на подсъдимия към детето му Д.М. и пострадалите Д. и С. Е., към момента на
начеване на деянието.
Съгласно изводите на експертизата емоционалното състояние на подс.М. пред
посочения период от време не може да се класифицира като физиологичен или
патологичен афект, тъй като не покрива клиничната картина за такъв. В подкрепа
на това се отчетени конкретни моменти, описани в изводната част на
заключението. Относно преживяванията на подс.М. по време на деянието е
достигнат извода, че преживяванията които същият пресъздава в обясненията си в
съдебното следствие покриват критериите за защитно поведение. Заключено е също,
че подсъдимия не се е намирал в състояние на стеснение или помрачение на
съзнанието и обобщено, че липсва причина за промяна в изводите на експертите по
приетата в съдебно заседание по - рано, Комплексна съдебно - психиатрична и съдебно
- психологична експертиза, изготвена по време на ДП, относно липсата на
физиологичен афект у подсъдимия. Освен това, относно съдържанието на
психологичните преживявания на подсъдимия, експертите заключват, че същият се е
намирал в емоционален дискомфорт, свързан с негативни приживявания, насочени
към пострадалите П. Е., св.Д.Е. и св.С.Е., който дискомфорт обхваща
преживявания най - вече от тъмния спектър на емоционалния диапазон. Какви са
били психологичните преживявания на подсъдимия към детето Д.П. не може да се
отговори с категоричност, най - вероятно са били от положителния спектър на
емоционалния диапазон Самият подсъдим по време на експертното интервю декларира
привързаност и загриженост към сина си.
Тази фактическа обстановка, съдът приема за доказана от значителната част от обясненията на подсъдимия П.М., дадени по време на
съдебното следствие и тези, дадени на ДП, приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл.277 от НПК /л.67 и л.68-69, п.1 от ДП/; от показанията
на свидетеля Ц.Г.Г. – дадени по време на съдебното следствие;
от показанията на свидетеля И.Г.Г. - дадени по време на съдебното следствие; от
показанията на свидетеля Д.Е.Е. – дадени по време на съдебното следствие и
тези, приобщени към доказателственият материал /л.94-95 и л.97, п.1 от ДП/; от
показанията на свидетелката С.Р.Е. - дадени
по време на съдебното следствие и тези, приобщени към доказателственият материал
/л.82 – 85 – препис на л.86-88, л.90-91 и л.93, п.1 от ДП/; от показанията на свидетеля Е.Д.Е. - дадени по време на съдебното следствие
и тези, приобщени към доказателственият материал /л.102 и л.104, п.1 от ДП/; от
показанията на свидетеля В.М.С. - дадени по време на съдебното следствие и тези,
приобщени към доказателствения материал /л.105, п.1 от ДП/; от показанията на
свидетеля А.Й.С. – приобщени към доказателствения материал /л.110, п.1 от ДП/; от
показанията на А.М.П. - дадени по време на съдебното следствие и тези, приобщени
към доказателственият материал /л.107, п.1 от ДП/; от показанията на свиделката
Ф.С. К. - дадени по време на съдебното следствие и тези, приобщени към доказателственият
материал /л.113, п.1 от ДП/; от показанията на свидетеля В.В.В. - дадени по време
на съдебното следствие и тези, приобщени към доказателственият материал /л.118-119,
п.1 от ДП/; от показанията на свидетеля Н.В.М. - дадени по време на съдебното
следствие и тези, приобщени към доказателственият материал /л.120 - 121, п.1 от
ДП/; от показанията на свидетеля Х.Й.К. - дадени по време на съдебното
следствие и тези, приобщени към доказателственият материал /л.106, п.1 от ДП/;
от показанията на свидетеля Р.П.А. - дадени по време на съдебното следствие и тези,
приобщени към доказателственият материал /л.100, п.1 от ДП/; от показанията на свидетеля
М.И.Д. – дадени по време на съдебното следствие; от показанията на свидетеля С.В.К.
- дадени по време на съдебното следствие; от Протокол за оглед на
местопроизшествие и Фотоалбум /л.9 до л.29, п.1 от ДП/; от Докладна записка и
Обяснения /само за факта на съставяне на такива, дата и място, съставилите ги
лица и лицата, дали и приели обясненията/ - л.30 до 33, п.1 ДП; от фишове за
СМП /л.34-35, п.1 ДП/; от Протокол за освидетелстване и Фотоалбум /л.37 – л.40,
п.1 ДП/; от Протокол /л.42- л.43, п.1 ДП/; от бланки от УМБАЛ Канев /л.44- 46,
п.1 ДП/; от Заповед от 20.09.19г. и Решение по гр.д.№ 6289/19г. на РРС
/л.7-л.9, п.2 ДП/; от психологечно изследване /само за факта на наличието му,
изследвани лица, съставител и дата/ - л.11 – 15, п.2 ДП; от Докладна записка
/само относно дата и съставител/ - л.25, п.2 ДП/; от Амбулаторен дневник /л.27
– 30, п.2 ДП/; от Характеристична справка /л.35, п.2 ДП/; от Отговор от ОДМВР –
Пловдив, Първо РУ /л.40, п.2 ДП/; от Отговор и документи във в/ка с кредит
/л.42-59, п.2 ДП/; от Отговор от
„Районен център 112“ – Русе /л.62, п.2 ДП/; от Препис от Акт за смърт,
удостоверение за съпруга и родствени връзки и удостоверение за наследници /л.65-
67 и л.70-71, п.2 ДП/; от Акт за раждане за детето Д.П.М. /л.74, п.2 ДП/; от Акт
за смърт относно И.М. /л.77, п.2 ДП/; от Протокол за доброволно предаване
/л.78, п.2 ДП/; от Протокол /л.79, п.2 ДП/ - за едната кания; от описаните във фактологията
Съдебно-медицински експертизи, вкл. място в ДП и от Фотоалбуми към тях /л.5 до
л.55, п.3 ДП/, както и от дадените разяснения по изводите им от експерта П.Д.,
при провеждания му разпит по време на съдебното следствие /л.405 – л.412, т.2 СП/;
от СМЕ на веществени доказателства /л.57-59, п.3 ДП/, както и от дадените разяснения
по изводите им от експерта П.И., при провеждания му разпит по време на съдебното
следствие /л.400 - 401, т.2 СП/; от Комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза относно подсъдимия /л.62-80, п.3 ДП/, както и от дадените разяснения
по изводите им от експертите С.К. и Г.Д. при провеждания им разпит по време на съдебното
следствие /л.477 – л.481, т.2 СП/; от Техническа експертиза № 655 /л.85 – л.92
, п.3 ДП/ - за съдържанието на разговори по тел.112; от Техническа експертиза №
698 /л.99- л.109, п.3 ДП/ - тел. П. и тел.М.; от Техническа експертиза № 774 /л.112
– л.153, п.3 ДП/ - тел. на свидетелите Д. и С. Е.; от медицински документи за
св.С.Е. /л.70-71, л.118, л.198-л.202, л.289 – л.316, т.1 от СП и л.337 – л.369,
т.2 СП/; от Уведомление от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе /л.114, т.1
СП/; от Справка от Агенция по вписванията /л.115, т.1 СП/; от Комплексна
съдебномедицинска и съдебнопсихологическа експертиза относно св.С.Е., назначена
в съдебното следствие /л.379 – л.384, т.2 СП/, както и от дадените разяснения по изводите им от експертите С.К., П.Г. и И.И., при провеждания
им разпит по време на съдебното следствие /л.403 – л.404, т.2 СП/; от описаната
във фактологията Допълнителна съдебномедицинска експертиза, назначена в
съдебното следствие, изготвена отделно за всеки от пострадалите /л.450 до
л.466, т.2 СП/, както и от дадените разяснения по изводите им от експерта П.Д.,
при провеждания му разпит по време на съдебното следствие /л.484 – л.487, т.2
СП/; от Допълнителна комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза относно М., назначена в съдебното следствие /л.522 – л.553, т.2 СП/
и от дадените разяснения по изводите им от експертите С.К. и Г.Д. при провеждания им разпит по време на съдебното
следствие /л.577 – л.587, т.2 СП/; от Постановление от Районна прокуратура –
Русе от 29.04.21г. /л.570, т.2 СП/; от Веществените доказателства по делото - 3 бр. ножове, поставени поединично в хартиени
пликове и общо в найлонов плик; два броя хартии свити във формата на кания за
нож; 1 бр. сива тениска, запечатана в хартиен плик; 1 бр. черен дънков панталон
и 1 чифт спортни обувки, изследвани с експертиза № 35/2019г., запечатани в черен
найлонов плик; биологични следи – частици кръв, изследвани с експертиза №
35/2019г.; запечатани в черен найлонов чувал: тъмносиньо долнище от анцуг, тъмносини
слипове, бежови ластични гащи, бяла блуза с къси ръкави, син дънков панталон, тъмно
лилави бикини, бежов сутиен, бял потник, чифт гумени чехли, черен клин, черни бикини,
чифт бели чорапи, бяла пластмасова плочка; мобилен телефон марка „Iphone“, модел
„SE“, с IMEI: 359222073611896, със СИМ карта
№ 89359032300131223372 на мобилен оператор „Виваком“ и мобилен телефон марка
„Microsoft“, с IMEI: 353691072189714, със СИМ карта на мобилен оператор „Виваком“;мобилен
телефон марка „Nokia“, с IMEI 1: 359013093700607, IMEI 2: 359013093780609 и мобилен
телефон марка „Nokia“, с IMEI 1: 352907103782249 и IMEI 2: 352907103782256; нокти
от лява и дясна ръка; от Справка за съдимост, Декларация и Автобиография
относно подсъдимия /л.48, л.58 и л.59, п.1 от ДП/.
Анализ на доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка в значителната си част се
установява без противоречие посредством също значителната част от
доказателствената съвкупност. Това се отнася за всички обстоятелства от
предмета на доказване, извън тези, по които се явява противоречие въз основа на
съвкупността, отчетени по съдържание и обсъдени изрично по-долу – свързани с
причината П. Е. да поиска от роднините си съдействие за, и да напусне заедно с
детето Пловдив с помощта на баща си на 12.09.2019г., по скрит от подсъдимия
начин, също свързани с въпроса за съдържанието на психологичното отношение на
подсъдимия към момента на отправянето му към гр.Г.на 12 към 13.09.2019год.,
преценката му и обмисленото от него за начина, по който да реши така сложилата
се, житейска ситуация и съответно какви именно психологични процеси
обективирали на практика последвалите негови действия /в частност и какво
обективирал факта, че взел със себе си ножове, какво намерение и цел обслужвало
това негово действие/. Противоречие се явява и за броя на ножовете /независимо,
че същото не е така същностно/. Освен това, изводимо от съпоставка между от
една страна съдържанието на доказателствената съвкупност /извън обясненията на
подсъдимия в тази им част, доколкото въобще има такива/, и от друга – обясненията
на подсъдимия относими по този въпрос, се установява противоречие и за
цялостното отношение и поведение на подсъдимия към П. Е., касателно визираните
по фактологията негови личностови особености, през цялото време на съжителсвото им, а не само към момента,
немного предхождащ събитието, предмет на делото, а конкретно и за ползването без
нейно знание на личната й карта, за да получи заем, и за приложеното насилие и закани
спрямо нея, след като тя узнала за това негово действие докато се намирали в
Пловдив, така както е конкретизирано по фактите. Също така, налице е и частично
противоречие в съдържанието на цялостно ангажираните по делото показания на св.Е.,
за някой конкретни елементи по настъпването на събитието в гр.Г.. Противоречие
в съвкупността следва и за обстоятелствата по съдържанието на развилата се
вербална комуникация и насрещни физически действия между подсъдимия и
пострадалите при развитие на процесното, същностно събитие в гр.Г.и по - конкретно
в началната му част /в антрето на къщата/. Също така, изводимо от съпоставката
между съдържанието на развитата защитна теза въз основа обясненията на
подсъдимия от една страна, и от друга – установяващото се от комплекса на
всички останали доказателствени източници по този въпрос, се явява
противоречие, или по-скоро съмненост за това, кое лице причинило уврежданията
по всеки от тримата пострадали – П. Е., Д.Е. и С. Е., така както са били
констатирани като даденост при приключване на събитието, предмет на делото
/доколкото съгласно тезата на подсъдимия, „най-вероятно е извадил нож“ и
„най-вероятно е наранил П. с нож“, а по отношение нараняванията и кръвта по Д.
и С. Е.„не си спомнял какво се е
случило“, отдавайки липсата на спомен на претендираното от защитниците му
състояние на физиологичен афект със съставомерно значание/. Така сложилата се
съмненост за авторство на причинените на пострадалите увреждания на процесната
дата, както и теза за настъпило т.нар. стесняване а съзнанието с правното значение
по чл.118 от НК, са предмет на обсъждане по-долу, съответно са изложени
събораженията на съда за решението по тях, така както е обективирано във
фактическата обстановка, която съдът приема за доказана и в диспозитива на
присъдата. Преди излагане решението на съда по посочените противоречия в
съвкупността, имащи значение за главният факт, и аргументите за това
решение, следва да се очертаят обстоятелствата от описаната по-горе фактическа обстановка,
които по хронологията й, се установяват несъмнено, без противоречие от
събраните по делото доказателства (чл.305, ал.3, изр.1 от НПК).
Такива
са всички обстоятелства за съжителстването на подс.М. със св.Ц.Г., в гр.Пловид,
с начало 2013г., както и за раждането на общо дете, така както са конкретизирани
в обстановката, за отношението му към същата и детето, последвалото влошаване
на отношенията им и причината за това /започната междувременно връзка с на
подсъдимия с друга жена/, както и изискваното от него поведение на Ц.Г. по
отношение на околните, съответно й че то било предпоставено от конкретизираното
за личностовите особености на подсъдимия. Източник за тези обстоятелства в
сътоветната им част са показанията на св.Ц.Г., показанията на св.Г.Г., на св.С.Е.
също в тази част /л.208, т.2 от СП/ последните индиректно, даващи обща
информация, пресъздадена от узнатото впоследствие от П. Е., от Характеристична
справка /л.35, п.2 ДП/ - конкретно в частта за детето П.П.М., от разбираемо
кратките обяснения на подс.М. за тази част от битието му /частта им на л.143,
т.1 от СП/; от показанията на св.Е.Е. /л.157, т.1 СП/. Посоченото за високи
нива на ревностни преживявания към него момент и тяхното проявление по
визирания във фактолбогията начин, се установяват както от показанията на св.Ц.Г.,
така и категорично въз основа на изводите на двете приети по делото комплексни
експертизи с обект подс.М. /в досъд. и съдебна фаза на процеса, конкретизирани
в източниците на доказателства/, така и от
разясненията, дадени по тях при разпита на изготвилите ги експерти К. и Д..
Отново въз основа показанията на св.Г. и св.Г., без противоречие се установяват
и събитията, последвали промяната на отношението на подсъдимия към Ц.Г., в това
число и за момента на настъпилата раздяла и начина по който това станало, както
е отчетено по фактологията. В частност липсва и съмнение в категорично
следващото от св.Г., че негативния ход на отношенията им, било предпоставен от
започнала междувременно връзка на подс.М. с друга жена от гр.Пловдив. Без
противоречие от тези източници се установява и факта на заявено от подсъдимия
намерение да отиде в Англия, както и, че това на практика станало по време през
месец март 2018год., освен което индиректно същото обстоятелство се установява
и въз основа на показанията на всеки от свидетелите Е., както и обясненията на
подс.М. в тази им част, сигурно установили в производството, че подсъдмия
отишъл в Бристол при П. Е. и сестра й, именно по това време. Съответно, също
така несъмнено и като даденост се установява и визираното по фактите обстоятелство,
че на практика по време на заявяване на това си намемение към св.Г., подс.М.
вече контактувал /този път с начало по
интернет/ с поредната жена и намислял заминаването си при нея и това била именно,
намиращата се в Англия, П. Е.. Без противоречие от съвкупността следва визираното
по фактите за самоличността на П. Е., роднинската й връзка с Е.Е., жилището на
родителите й и самоличността на същите, местоработата им, както и започналата
връзка по интернет между П. Е. и подс.М.. Източник по тях са показанията на свидетелите
Е., обясн. на подс.М., а индиректен източник и всички останали гласни
доказателствени източници по делото, пресъздаващи впоследствие съответни
обстоятелства от визираните по факт. обстановка. Несъмнени са и всички
последващи обстоятелства по отиването на подсъдимия в Англия, времето на
пребиваване там, липсата на реална инициатива и действия у подсъдимия за
започване на работа (кратките
противни само декларации в обясненията му, не са от характера да опровергаят
описателните, и потвърждаващата се информация за това в показанията на св.Е.Е.
и имащи характер на косвени в това отношение показания на св.Д. и С. Е.). По хронология, при липса
на съмнение, въз основа на съвкупността, също от показанията на Е.се установява
и факта на видимо настъпила промяна във възможността за комуникация на
родителите на П. Е. с нея, за демонстрираща се промяна в обичайно топлите им
отношения /с начало пребиваването на подс.М. в Бристол/ и в частност и проявата
на подс.М., свързана със забраната към П. Е. да участва в съответно служебно
празненство. Несъмнено (като
следва да се отчете, че по тях подсъдимия въобще не споделя информация в обясненията
си) се установява и всичко
описано по фактологията, да въздействието към и изискванията, които подс.М.
налагал към П. Е. при престоя им в Англия – за поведението й навън, за начина
на обличане и поведение към околните, придружаване навсякъде, за ограниченията
поставяни и към посещения в домът им от страна на други хора, вкл. и сестра й
св.Е.Е.. Източник по тези обстоятелства са показанията на последната /явяващи
се преки за лично въприетото, както и косвени – в частта пресъздаващи узнатото
все в този смисъл от страна на П. Е./, както и показанията на св.Д.Е. и св.С.Е.,
имащи същият двояк характер – преки по отношение именно такова поведение на
подсъдимия /в периода на пребиваването на родителите в Англия, което също съответно
се явява несъмнено установена част от фактологията/, така и явяващи се косвени
– в частта им също възпроизвеждащи по делото узнатото впоследствие с течение на
времето от П. Е., именно за такава, а и
по-интензивно негативно и ограничаващо я въздействие върху личността й и
начина на живот от страна на подс.М.,
включително и за периода на съжителстването им в България. Несъмнено /въз
основа показанията на всеки от свидетелите Е./, всеки от тях сочещ това
обстоятелства като узнато в конкретен следващ момент от П. Е./, се установява и
обстоятелството, че П. Е. узнала за предходната връзка на подс.М. /и че има
дете/ именно при престоя на подсъдимия в Англия.
Приетото
по фактите за конкретни специфични особености и структура на личността на
подсъдимия, така, както са отчетени във фактическата обстановка също се явява
безспорно установена даденост въз основа на доказателствената съккупност. Първо
– с общ характер, източник за това е самото негово поведение към св.Г. и вече с
обилно проявление, същият тип поведение и към следваща жена, до която
подсъдимия се домогнал в битието си /П. Е./, което поведение в общоизвестен порядък
обективира и се предпоставя именно от болезнено ревниви лица. Например освен,
че точно това показва забраната му към всяка от двете свидетелки да гледат
някъде другаде, освен в краката си докато се намират сред други хора, самата
идентичност на това му поведение спрямо две отделни жени, с които съжителствал,
само по себе си се явява доказателство за именно тази му същност. На второ
място – не са и небходими задължително специални знания, след като тези прояви
на подс.М. са толкова обилни и показателни /забраната за вдигане на главата, за
контакти с други хора, за хранене от една чиния, придружаване винаги навън, до
тоалетна, до баня, заключване, ограничаване на контактите по телефон, както са
се развили по хронология във времето на общото им пребиваване/, че показват достатъчно ясно именно патология на
ревност. На трето място – това в случая е изследвано и установено по делото по
категоричен начин, включително и с извеждане акцентите на същностните
особености на личността на подсъдимия, и чрез изготвените, изслушани и приети
по делото изрични експертни заключения в двете фази на процеса - Комплексна съдебно
психиатрична и съдебно психологична експертиза относно подсъдимия /л.62-80, п.3
ДП/, както и от дадените разяснения по изводите им от експертите С.К. и Г.Д., при
провеждания им разпит по време на съдебното следствие /л.477 – л.481, т.2 СП/; т.2
СП/. Както е визирано и долу, при обстоятелствата пряко свързани с процесното
събитие, тези особености и колечествено натрупване на злоба и агресия към П. Е.
и родителите й /явяващи се пречка да реализира притежание само за себе си, и
контрол над П. Е./, в резултат на тези патологични ревностни преживявания на
подсъдимия, именно предпоставили и решението му, и за реализаране на това
решение, да се справи със ситуацията,
настъпила на 12 към 13.09.2019год. чрез отрицателно въздействие върху тях,
включително и чрез физическото им елиминиране.
При
липса на противоречие се установяват и фактите, свързани с причината за
напускане на Англия от подс.М. и П. Е., и последователното пребиваване на
същите в Пловдив, Г. село Л. и конкретни обстоятелства, свързани с това, така
както са визирани във фактическата обстановка конкретни случаи, обективиращи
насилие и налагани ограничения от страна на подсъдимия над П. Е., и узнатото за
него в съответен момент от роднините й, или съответно възприети белези на
такова, по начин визиран в приетото по фактите. Източник конкретно за
визприемани синини по ръцете на П. Е. и, че същите настъпили в резултат на
упражнявано физическо въздействие върху нея от страна на подсъдимия, са
показанията на св.Е.Е. /преки за първото и възпроизвеждащи споделеното от П. Е.
да второто/ относно такъв случай по време на пребиваването на подсъдимия и П. Е.
в Англия, както за следващият период от време в България, също показанията на
св.Е.Е., както и показанията на свидетелите Д. и С. Е.. В същият смисъл и
съответно разкриват конкретните обстоятелства, заявени от дъщеря им П. Е. при
събирането им при нейното пристигане от Англия в Г.през месец август 2018год.,
източник за визирания за осъществен по фактите, психически и физически тормоз от
подс.М. към П. Е. при престоя им в Пловдив /заклюмване, побой, забрана за
ползване на телефона, хвърляне на дрехи и гримове, забрана да излиза от
жилището/, са и изричните и еднопосочни в този смисъл, съответно също
заслужаващи доверие, показания на родителите й С. и Д. Е., пресъздаващи именно
това. Освен това, доколкото и последващият факт на изгонването на подс.М.
именно по тази причина от домът на Е.от Г. се явява също така несъмнен, самият
той /и предизвикалата го реакция на св.Д. Енмчев/, индиректно доказва именно
такова предходно въздействие от страна на подс.М. към дъщеря им П. Е.. Нещо
различно, не би обусловило именно такава реакция и приключване на гостуването
за рожден ден именно по този начин. Самия преглед на съдържанието на
показанията на свидетелите Е.относно конкретната ситуация, и сам по себе си,
сигурно налага извод за обективност и истинност на изложеното. Също от
показанията на свидетелите Е.Е., С.Е. и Д.Е. несъмнено /като възпроизвеждат узнатото
от П. Е. при изгонването на подс.М. от баща й/, несъмнено се установяват и
другите обстоятелства за поведението на подсъдимия при престоя им в Пловдив, в
това число, че държал личната й карта, за неволите им, предизвикани от лъжите
на подсъдимия, свързани с местата, където пребивавали там. Липсва съмнение и по
отбстоятелствата, свързани с последвващо установената по време, бременност на П.
Е., съответно, че това обусловило
подновяване на съжителството й с подс.М.,***, както и визираното, че
родителите на П. Е. в съответен момент /най-късно при събирането им за рожден
ден на дъщерите им/, узнали за предходна връзка на подс.М. с жена от Пловдив,
както и дете от нея. Източник по тези обстоятелства са показанията на св.С.Е. и
св.Д.Е., като първата възпроизвежда и конкретната ситуация, при което това
станало. Отново с източник тези гласни доказателства, за част от
обстоятелствата съответно и обясн. на подсъдимия, без противоречие следва и
изведеното за събирането на сем Е.и подсъдимия в Г.през месец октомри 2018г. и
повода за това, установеното от св.Е.Е. за придвижването на П. Е. в Пловдив
предходния ден, последващата липса на връзка с нея, пристигането на двамата в Г.на
15.10.18г. и състоянието в което се намирала П. Е., съответно, това което
споделила с родителите си за причината за него и за често реализираната агресия
и закани от подсъдимия към нея, така както е конкретизирано в обстановката.
Източник за последното са показанията на всеки от свидетелите Е.Е., С. и Д. Е..
Индиректно, доказателства за тази ситуация при пристигането на П. Е. ***, и именно
такова нейно състояние и съдържание на споделеното от същата с родителите й, се
явява сами факт /също така установяващ се без противоречие от посочената гласна
съвкупност, в това число и обясненията на подсъдимия в тази им част/, че П. Е.
и подс.М. останали по - трайно в Г./за което св.Д.Е. в аспекта на възприетото
за състояние на дъщеря му, дава логично обяснение и съответно логично се явява
действието му по този начин, да се опита да предпази дъщеря си от продължаваща
агресия към нея от страна на М./. Също така без противоречие от съвкупността
следва и случилото се при продължилото по-трайно пребиваване на подс.М. и П. Е.
***, външно изразяваното по - добро отношение на подс.М. към родителите й,
както и конкретното специфично съдържание на отношението му към П. Е. – по
необичайно придружаване на същата на различни места, постоянното й съпровождане
при излизане извън домът на Е., непрекъснатото държане за ръка, продължителните, включително и нощни
разговори по телефона по времето, когато той бил на осигурената му от
продителите й работа, отношението й на П. Е. към него, както се визира в
обстановката, в тази й част. Съответно, въз основа показанията на св.Е.Е. се
установява и считаното към него момент от сестра й, че вече не счита
поведението на подсъдимия за проблемно и за надеждата й, че отношенията им се
подобряват. Също въз основа показанията на Е.и обясн. на подсъдимия, както и съответно
Акт за раждане на л.74, п.2 от ДП относно Д.П.М., се явяват безпротиворечиво
установени и ситуацията с наложения запор на заплатата на подсъдимия, доброто
независимо от това отношение на родителите към него и факта, че живее с дъщеря
им при тях, раждането на детото, специфичното отношение към нея в болницата от
страна на подсъдимия, факта на лично извършена от подсъдимия медицинска
манипулация след раждането, без знанието и въпреки несъгласието на родителите
на П. Е.. Без противоречие на следващо място /от показанията на св.Д. и С. Е.,
а и в за съответна част от тях и от обясн. на подсъдимия/, се установяват и
последващите обстоятелства, свързани с начина по който станало и самото
напускане на работата в „Каолин“ от подс.М. и започналите изявления на
подсъдимия и настояване да се преместят да живеят с П. Е. отново в Пловдив. Несъмнено установени
факти са и разговорите на П. Е. с родителите й,
свързани с опасенията им за поведението на подсъдимия след напускане на Г.
последвалото заминаване в Пловдив на П. Е. и подс.М.. На следващо място,
несъмнени въз основа гласната съвкупност и конкретно показанията на свидетилете
Е.Е., С.Е. и Д.Е., всеки от тях пресъздаващ в производството узнатото по тези
конкретни обстоятелства от П. Е., и съответно въз основа на банкови документи
на л.42-59, п.2 ДП, се явяват обстоятелствата, свързани с подновяване на
психическият и физически тормоз, с посочената конкретика от страна на подс.М.
към П. Е.. Доколкото обясненията на подсъдимия съдържат само декларативно
отричане на тези обстоятелства, а и също така декларативно да е упражнявал по
отношение на св.П. Е. въобще за времето на съжителството им /освен, че я бил
ударил един път/ описаното във фактологията физическо и прихическо въздействие,
тази декларация не променя доказаността на обстоятелствата от този кръг чрез
останалата част от доказателствената съвкупност, независимо от което по този
въпрос, съдът е изложил по - долу и допълнителни аргументи за решението си да
приеме, че и самата декларация не почива на истината.
Несъмнено
/въз основа показанията на св.Д. Инчев, С.Е., Е.Е., както и на св.В.С. –
последния на л.195, п.1 ДП/ се установяват обстоятелства за поисканата от П. Е.
помощ малко преди процесната дата месец септември 2019год. /комуникацията със
сестра си/ от роднините й, съдържанието на заявеното от същата за насилието на
което била подложена от подсъдимия, съдържанието на разговорите й със св.Е.Е.,
както и със св.Д.Е., конкретизирано в обстановката, както и взетото въз основа
на това, решение на П. Е. и баща й същият да отиде в Пловдив, за да я вземе и
се приберат в Г.така, че подсъдимия да не е на мястото и да не разбере, както и
да съобщят на полицията за това. Също
от тези източници, несъмнено следват и визираните действия по реализиране на
това решение на 12.09.2019год. в посочената по фактите хронология, и
пристигането по - късно през деня на пътувалите с таксиметров автомобил П. Е.,
детето й, св.Д.Е. и св.В.С. ***. Без противоречие, от показанията на
свидетелите Д.Е., С.Е., В.С. - за съответна
част и А.С. – л.110, п.1 ДП/, както и в тази им част обясненията на подс.М., а
и визуализирано относно факта на провеждане и съдържанието на телефонния разговор
от подс.М. към св.Д.Е. по време на пътуването на първия с П. Е., детето и св.С.,
както и бройност на набиранията от подс.М. към телефона на същия и на П. Е. в
експертизите на л.100 – л.153, п.3 ДП за периода от 12,00 часа на 12.09.19г. до
7,00 часа на 13.09.2019год., се установява и значителната част от отразените по
фактологията обстоятелства, настъпили в този времеви период, в това число и
действията на подсъдимия, след като узнал за липсата на П. Е. и детето в
Пловдив, последвалото отпътуване на подсъдимия в посока Г. начина, по който
стигнал там и времето на пристигането му, както тези обстоятелства са описани в
обстановката. В частност, несъмнен факт се явява вземането от подсъдимия на
нож, на режещият клин на който нахлузил саморъчно изработена за целта от него,
от хартия и тиксо, кания. Източник за последното са неговите обяснения, индиректно предвид това, че нож се намирал в него
и бил ползван от него в Г. а косвено и предвид съответствието на установеното, че
била изработена саморъчно от него съответна кания, каквато като даденост е констатирана
по делото – при извършеният оглед на местопроизшествие, приложена като веществено
доказателство по делото, включително и негово изявление в съдебното следствие
при излагане на обясненията, при предявяване на кания, от приложеите две такива
като веществени доказателства по делото – действието отразено на л. 148, т.1 от
СП – същият сочи, че изработил канията, поставена върху предявеният в този вид,
обозначен като нож № 2 по делото – розова дръжка /установен при огледа на местопроизшествието
– отразено в прот. на л.10, п.1 ДП - вляво от входа за антрето и заснет – л.24
, п.1 ДП – снимка горе дясно /с поставен № 7/,
също и в по-близък план на снимка на л.25, долу в ляво, п.1 от ДП.
Едновременно
с това, в доказателствената съвкупност се явяват противоречия в съвкупността за
конкретна част от обстоятелствата, свързани с този времеви период от събитието -
касателно това, един или два ножа взел и носил в себе си до Г.подс.М. (че взел във всеки случай
един нож, доказателствената съвкупност е еднопосочна - следващо от обясненията
на подсъдимия точно за това, а и следващо от обективирането му от множество
други гласни доказателства – индиректно предвид това, че нож се намирал в него
и бил ползван от него в Г. а косвено и предвид съответствието на установеното,
че била изработена саморъчно от него съответна кания, каквато като даденост е
констатирана по делото – при извършеният оглед на местопроизшестиве, приложена
као веществено доказателство по делото). Също касателно съдържанието на психологичното отношение на подсъдимия
към момента на отправянето му към гр.Г.на 12 към 13.09.2019год., преценката му и
обмисленото от него за начина, по който да реши така сложилата се, житейска ситуация
и съответно какви именно психологични процеси обективирали на практика последвалите
негови действия (в частност
и какво обективирал факта, че взел със себе си ножове, какво намерение и цел обслужвало
това негово действие). Освен
това, доколкото въз основа на доказателства е налице противоречие за бройката на
ножовете взети от подсъдимия при тръгването му от Пловдив, спорно се явява и
визираното по обстановката горе за това, точно кои /от приложените като
веществени доказателства по делото/ всъщност били тези ножове, при приетото от
съда, че подсъдимия взел от Пловдив именно два, а не един нож. Съображенията на
съда, за да реши тези явяващи се спорни обстоятелства, именно по отразеният във
фактологията начин, са изложени по - долу.
По
хронология на обстановката, приета от съда за настъпила, несъмнено се установяват
обстоятелствата след пристигане на П. Е. ***, вкл. и съдържанието на заявеното
от нея пред родителите й, за действията на подсъдимия спрямо нея, поведението
му и отправяни закани, така както са визирани там, съответно за намерението на П.
Е. да подаде на следващият ден жалба в полицията в Русе във връзка с отправени
към нея от страна на подсъдимия, заплахи за убийство, както и за това, че св.С.Е.
отишла на работа в късните часове на 12.09.2019г. Източници за тези
обстоятелства са показанията на всеки от свидетелите Е., а индиректно и
показанията на св.С., узнал за отправени закани и физическа разправа на подс.М.
спрямо дъщерята на св.Д.Е. още по време на пътуването им към гр.Пловдив, така и
при връщането им обратно от там заедно с нея и детето й, и че именно това било
причина за нейното искане да напусне Пловдив.
При
липса на противоречие се установяват и пристигането на подсъдимия около 06,00
часа при дома на Е.в Г. начина по който влязъл в двора, следващите му действия,
визирани по фактите, и последвалото прибиране отвън на връщащата се от работа
св.С.Е., съответно че това станвало около 6, 30 часа. За тези обстоятелства в
съответните им части източници са обясненията на подсъдимия, показанията на св.С.Е.,
данните за позвънявания от тел. на подсъдимия към тел. на П. Е., а и част от
тях пресъздадени и в показанията на св.Д.Е. и Е.Е., въз основа на впоследствие
узнатото от св.С.Е. за тази част от случилото се. Отново от посочените гласни
източници, първите два пряко, другите косвено, се установяват несъмнено и
последвалото възприемане от св.Сн.Е. на фигура на човек в задната част на двора,
последвалата й реакция и това, че
възприела намиращият се в задната част на къщата подсъдим. Несъмнено се установява
и незабавното след това отправяне на св.Е. към входната врата на къщата,
следването й от подсъдимия, междувременното й възприемане и нейните описани по
фактологията движения край къщата, от намиращият се вътре Д.Е. и това, че
същият отворил вратата, за да влезе св.Е. в дома си. Също така без противоречие
се установява и факта, че при влизането в домът й, плътно следващият я подс.М.
също влязъл през вратата, избутвайки навътре влизащата Е., съответно без
съмнение, че сторил това без да е бил канен и допуснат там от който и да е от
сем.Е.. Липсата на съгласие от страна на намиращите се в къщата лица, следва
включително и от обясненията на подсъдимия в тази им част /л.139, т.1 СП/,
включително и предвид споделеното, че както св.Е. при засичането им в двора,
така и непосредствено при влизане в къщата от страна на св.Д.Е., първия от тях
с невербалната си реакция, а втория изрично устно му показали, че въобще не е
желан в тази къща.
При липса на
противоречия се установяват данните за помещението /т.нар. антре/ и основно намиращите се в него вещи, /от гласните
източници, а и като информация, обективирана вкл. и визуално, от съдържанието
на после съставения протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него/, както и че веднага след влизането на св.Е. преследвана от подсъдимия,
там освен отворилият вратата св.Д.Е. веднага дошла и намиращата се до тогава в
хола, П. Е..
Генерално,
случилото се в следващият времеви период се явява централен предмет на
доказване /периода обхващащ времето от това първоначално влизане на подсъдимия
в имота на Е., до времето в което той бил задържан на тротоара пред него/ - период
в рамките на около 10- макс. 15 мин., следва да се отчете тук, а и надолу е
анализирано в конкретна насока едно също така категорично установено обстоятелство, особено значимо за предмета на
делото, а именно: Непосредствено преди влизането на подсъдимия в имота,
намиращите се там свидетели Д.Е. и С.Е., както й дъщеря им С.Е. нямали никакви
травматични увреждания /наранявания/ по себе си, а 10-макс. 15 мин след това
– към момента, в който подсъдимия бил
задържан на тротоара пред двора им, а всъщност и още малко преди това, вече по
всеки от пострадалите били налице множество травматични увреждания
/наранявания/, с разположението, броя, тежестта, вида и характеристиките за
всеки съответно от тях, каквито изрично, също така категорично са установени от
доказателствените източници по делото, даващи тази информация. Също така, без
да е сигурно, че настъпили за това време, категорично обаче е установеното, че
по подсъдимия били установени /за разлика от множеството и сериозни причинени с
режеща повържност и с промушвания по Е./, повърхностно нараняване с отделяне на
кожата на дясната му ръка при китката, очевидно нищожни и трудно забележими без
внимателен оглед /протокол и снимки на л.37-40, п.1 ДП/, както и две незначителни охлузвания по всяко от
колената с кафява коричка по повърхността. Освен това, за този времеви период,
в развилото се събитие, категорично следващо от цялата доказателствена
съвкупност е, че на мястото присъствали и участие в него имали точно четири
лица (извън бебето), а именно – подсъдимия М., П.
Е., св.Д.Е. и св.С.Е..
В по - обстоятелствен
план, по хронологията на приетото за установено по
фактите, от тях несъмнени са започналата устна комуникация между намиращите се
в антрето пострадали и подсъдимия и това, че тя във всеки случаи по съдържание
изразила от пострадалите към подсъдимия нежаланието им да се намира в домът им,
за това, че П. Е. не иска да живее с подсъдимия и причината за това, съответно,
че не желае /с детето/ отново да живее с него, както и за отправеното към
подсъдимия предупреждение от св.Е., че ако не напусне домът им /не ги остави на
мира/, ще се обади по телефон на полицията и последвалите действия на Е.
действително да направи това, вземайки телефона си от една от стаите, както и
факта на връщането му отново в антрето с телефона в ръка и начеване на действия
по боравене с телефона, за да се обади по него на полицията. Също при липса на
противоречие следва и факта, че от своя страна, св.С.Е. междувремено отишла в
друга от стаите, взела от там чанта с дрехи, целта на това, и че и се върнала
също в антрето, почти едновременно със св.Е., а освен това също така несъмнено
е, че по това време П. Е. била в непосредствена близост пред подсъдимия и
двамата били прави – „лице в лице“ и
разговаряли. Прави били и се намирали в този момент в антрето и свидетелите Д.Е.
и С.Е. (всички тези обстоятелства,
по начина, конкретизиран във фактическата обстановка). Доколкото последно посочената
комуникация между подсъдимия и П. Е. представявала спор и в какво се изразил
той, или пък бил добронамерен, дружески разговор (в какъвто смисъл се явяват обясненията на
подсъдимия), съвкупността дава различна
информация, поради което решението по
този въпрос, а и за това, били ли отправени, или не от страна на св.Е.
към подсъдимия, твърдените в обясненията на последния епитети, е изложено от
съда по-долу в мотивите, при обсъждане на обстоятелствата, явяващи се спорни.
Несъмнено
установено на следващо място е обстоятелството, че при влизането му в антрето на
къщата, подс.М. имал в себе си нож, във всеки случаи поне един. (по-долу, в частта
по решаване на спорните обстоятелства, съдът е изложил аргументите си да приеме,
както е отчетено по фактите, че всъщност носел със себе си още от Пловдив, два ножа
и съответно те се намирали в него при действията в гр.Г.срещу пострадалите и във
всеки случай които и да е от тези ножове, още един нож намиращ се в имота на пострадалите,
или който/или които и да е от тези общо три ножа, бил ползван / ползвани от подсъдимия
като оръжие на престъплението, предмет но делото). За наличието на нож общ
източник са обясненията на подсъдимия (без значение, че твърди, че взел втори такъв от място зад къщата
по-рано, а носения от Пловдив „не знаел дали бил в него тогава в него момент“), както и показанията на св.Е., сочещ факта на изваждане на нож от
подсъдимия откъм кръста си и мушкащото движение в тялото на П. Е., което подсъдимия
направил с ножа, както и сочещ, че ножа бил един от трите такива – комплект от
три ножа с еднаква дължина и разлика в цвета на дръжките, които бил комплект
бил притежаван от сем.Е.и бил даден по-рано за ползване на подсъдимия и П. Е. в
Пловдив. Без противоречие се установява й обстоятелството за описаните по
фактите действия на подсъдимия по изваждане на нож, стоял дотогава в областта
на кръста му, с дясната ръка, с посоченото конкретно положение и по извършване
на мушкащо движение с него, към стоящата пред него П. Е., че удара попаднал в
областта на лявата й гърда, и пробождането й от рещежият клин на това място.
Също така, несъмнено обстоятелство е това, че от това действие причинило
порезно - прободно нараняване, проникващо в коремната й кухина. Също вика,
който същата издала и думата, така както са описани във фактолгията, съответно,
че той бил чут както и описаното действие на подсъдимия било възприето от св.Д.Е..
По същия начин това се отнася и за последвалите действия на последния в опит да
защити дъщеря си и да обезоръжи подсъдимия. За всяко от тези обстоятелства пряк
източник на доказателство са показанията на св.Д.Е., за част от ситуацията
показанията на св.С.Е. /във всеки слечай това, че подсъдимия държал в ръката си
нож точно в развитието на тази ситуация и възприела вика на дъщеря си/,
източник на доказателство за вида на нараняването, в частност и съответствието
то да бъде получено именно по съобщения от св.Е. начин – изводите на СМЕ на
труп от ДП, както и допълнителната СМЕ - за относно П. Е., даваща допълнително,
изчерпателни и сигурни отговори в това отношение, отчитайки и събраният в хода
на съдебното следствие доказателствен материал, съобразяващ и съответствието, то да е причинено с които и
да е от приложените по делото ножове /веществени доказателства, определени конкретни
въпроси за които са обсъдени от съда, по – долу в мотивите/. Доказателственатна
стойност на приетите по делото СМЕ - зи от ДП, включително и допълнителните
такива и относно пострадалите, по идентичен начин и категоричност на изводите
им, се явяват доказателствен източник с експертен характер и за всяко от
останалите увреждания и по тях, съответно и по
П. Е., обективирайки начичието им, давността на причиняването им, както
и даващи положителен отговор за съответствие да са получени именно по
механизма, заявяван от пострадалите и в двете фази на процеса.
Тук
следва да се отчете, че давайки обяснения, подсъдимия приел за необходимо да не
даде информация даже и за първото промушване на П. Е. и по-конкретно даже и за
него не заявява знание за своето авторство, а за всички установени по делото
като даденост увреждания по пострадалите (от вида, сигурно причинен именно с
предмет с остър връх и рещещ ръб - изводи
на всички СМЕ по този въпрос, какъвто представлява всеки от приложените като
веществени доказателста по делото нож, а и въобще всеки нож), заявява по отношение тези
на П. Е. – че „най-вероятно съм извадил нож“ и „най-вероятно съм наранил П. с нож“,
а относно Д. и С. Е.- ...“не си спомням какво се е случило“. Също следва да се
маркира и прокараната, повече от фантастична версия от страна на защитниците
му, че не е изключено някое друго лице /може би и самите пострадали самонамушквайки
или порязвайки се с някакакви предмети от този вид/ да е причинил уврежданията
по тримата пострадали. Тази версия, както и общо дадени изявления в обясненията
на подсъдимия в областта на вероятностите за същото /вероятно да е той, съответно
вероятно е да е например друго лице, или нещо друго вероятно/, категорично са
изключени и то по рядко срещан, сигурен начин въз основа самата конкретика
/картина/ на същностното събитие, предмет на делото /освен това даже да се
изключат за целта и поначало обилните и достатъчни за авторството показания на
останалите живи пострадали, и пресъздаващите видяното и преживяното от тях,
останали гласни източници, събрани по делото/.
Съдът
видзира това, че случилото се във времевия период от около 10 мин,, явяващ се централен
за предмета на доказване /времето от първоначално влизане на подсъдимия в имота
на Е., до времето в което той бил задържан на тротоара пред него/ има
определени, сигурни дадености и белези, категорично първо изключващи което и да
е външно лице, извън пострадалите и подсъдимия като потенциален автор на
уврежданията по пострадалите, и второ категорично изключващи който и да е от
пострадалите да е лице, причинило увреждане по себе си, или което и да е от
уврежданията, на друг от пострадалите. В допълнение, липсват и минимални данни
за евентуално настъпване на уврежданията по тях от каквото и да е друго въздействие,
различно от действието на предмет с остър връх и рещещ ръб, и за наличие на
такова средство на местопрестъплението, освен нож/ножове. Освен това, сигурна
даденост е, че непосредствено преди влизането на подсъдимия в имота, намиращите
се там свидетели Д.Е. и С.Е., както и дъщеря им С.Е. нямали никакви травматични
увреждания /наранявания/ по себе си, а около
10-макс. 15 мин след това – към момента,
в който подсъдимия бил задържан на тротоара пред двора им, а всъщност и още малко
преди това, вече по всеки от тези свидетели били налице множество травматични увреждания
/наранявания/, с разположението, броя, тежестта, вида и характеристиките за всеки
сътоветно от тях, каквито изрично, също така категорично са установени от доказателствените
източници по делото, даващи тази информация. Също така, без да е сигурно, че настъпили
за това време, категорично обаче е установеното, че по подсъдимия били установени
/за разлика от множеството сериозни, причинени с режеща повърхност и с промушвания
по Е./, повърхностно нараняване с отделяне на кожата на дясната му ръка при китката,
очевидно нищожни и трудно забележими без внимателен оглед /протокол и снимки на
л.37-40, п.1 ДП/, както и две незначителни
охлузвания по всяко от колената с кафява коричка по повърхността. Освен това, за
този времеви период, в развилото се събитие, категорично следващо от цялата доказателствена
съвкупност, че участие в него имали точно четири лица, а именно – подсъдимия М.,
П. Е., св.Д.Е. и св.С.Е., а също толкова категорично е устатовено от цялата
доказателствена съвкупност, че при развилото се събитие в имота на пострадалите,
за разлика от подсъдимия, в нито един момент, който и да е от тях нито е
държал, нито е извършвал съответно каквито и да е действия с предмет/предмети,
представляващи
такива с остър
връх и рещещ ръб. Всъщност единствените данни за въобще държани предмети от
пострадалите, са телефон и торба с дрехи в началото на ситуацията от св.Е.,
съответно Е.. Или, самото обсъждане с оглед изчерпателност по този начин,
фантазните хипотези и вероятности, внушавани от подсъдимия и в алтернативен
смисъл от защитниците, относно автора на причинените по пострадалалите
множество увреждания, всъщност изяснява, че всички обстоятелства от този кръг
въз основа на цялата останала част от съвкуппостта, категорично определят, че причинител
на тези увреждания е именно подс.М. /разбира се, отчита се отделно наличието и на
причинени на практика пак като следствен процес от негови действия, сцепената
вежда на св.Е. и счупен горен крайник на П. Е., но по механизъм, невключващ
използването на нож/.
В
продължение, без противоречие се установява и последвалото намушкване и на св.Е.
от подсъдимия в антрето, място на попадане на удара, вида нараняване, продължилите
опити на св.Е. да обезоръжи подсъдимия,
и последвалите действия на последния, с нанасяне на множество удари с
мушкащи и режещи движения, както и по кои места и причинени конкретни
наранявания, по описаната конкретика в приетото по фактическата обстановка.
Доказателствените източници са идентични на предходно посочените, освен което
индиректно, а и за предходнопосочените, на практика и следващите в цялата
хронология и за всички причинени увреждания, индиректни източници са и
показанията на свидетелите Е.Д. /възпроизвеждаща узнатото от останалите живи
пострадали, че уврежданията по тях, както и по починалата след това П. Е., били
причинени именно с нож и именно от действията на подс.М., както по узнатия
начин въведени и чрез показанията на св.а.П. /в частта им, където описва
възприетите по св.Е. наранявания, течаща кръв извън имота, по време на
започналите спасителни действия от същия, съчетано със също пряко възприетия от
този свидетел факт, че от имота се показал именно подсъдимия, държащ в ръцете
си нож/острие/, свидетелите полицейски служители В.В. и Н.М. – възпоизвеждащи в
производството узнатото от св.Е. веднага след задържането на подсъдимия, че
именно това е лицето, причинило уврежданията на всички пострадали, съответно и
показанията на св.Х.К. – също пресъздаващ в производството заявеното пред него
от посочените лица, при първоначалното събиране на информация в деня на случая.
Отново всички посочени източници определят за несъмнени и последвалите действия
на св.Е. и П. Е. и целта им, нанесените и към нея първоначален удар с нож в
хълбочната област, както е отчетено по фактите, Също така водят до сигурна установеност
и за действията на св.Е. по излизане от имота, търсене на помощ, следването му
от подсъдимия и нанасяне на още удари с ножа в близост до дворната врата,
начина на реализирането им, причинените
и от тях увреждания, последвалото излизане на св.Е. по улицата и насочване към
бензиностанцията за да търси помощ, влошаването на състоянието му,
възприемането му от, и притичване на помощ от страна на А.П., конкретните
движения на Е., влошаване на състоянието му, последвалото придържане към стълба
на уличния знак /в частност течащата при движението му кръв и оставяне на
такива следи, както е ивизирано по обстановката и всеки друг по-подробен елемент
от нея/, излизането за кратко на държащият нож в ръката си, подсъдим - от
дворната врата навън, репликата на св.Е. към него, последвалото връщане на подсъдимия
обратно, влошаване още на състоянието на св.Е. и възприетите тогава наранявания
по него от страна на св.П., и последвалото отиване на последния в
бензиностанцията, за да вземе от там телефона и се обади за помощ с оглед
видяното. В частност, за последните обстоятелства източник са и показанията на
св.К., чието присъствие за определено време на мястото в участъка пред двора,
съответно обективност и правдивост на показанията й, по делото също липсва
съмнение /включително и поради съответствието им с тези на св.П., св.Е. за
ситуацията при излизането – негово и на подсъдимия от двора на имота/. Без
противоречие, от същите източници /а допълнително и от възпроизвеждащата
състоянието на св.Е. след пристигане на полиц. служители, св.Р.А., възприела
състоянието му към него момент/, се установяват и последвалото влизане на св.Е.
в двора и падането му на циментова площадка, в непосредствена близост до входа на
антрето, и невъзможност вече да става, като там продължавала под тялото му да
изтича кръв от нараняванията по него, съответно наличието там на излизащата от
къщата заедно с П. Е., св.С.Е., последването им от подсъдимия с нож в ръка и
факта, че нанесъл с него с мушкащо
движение, удар с него в областта на коремната кухина на П. Е., както тези
обстоятелства са изведени в обстановката. Също несъмнено обстоятелство е и
резултата от това въздействие върху П. Е. – бързото й падане на мястото на причиняване
на увреждането, а след това без противоречие следват установените действия на
подсъдимия по надвесване над П. Е., последвалото действие на св.Е. за да я
защити, предвид това, че същият продължавал да държи нож, опитите й да го
обезоръжи, при което подс.М. мяткайки ножа, не допускал това, опитвал се да я
промуши С.Е. в областта на корема, и успял да й причини увреждания, като причинил рани по лявата предмишница и по
пръсти на една от ръцете, както и прорезно нараняване под дясната й гърда.
Несъмнено се установява и последвалия
временен успех на св.Е. с падане за кратко на ножа на земята, невъзможността й
да го вземе и махне от мястото и вземането му обратно от подс.М., последвалата
борба между него и св.Е., опитваща се отново да го отдалечи от дъщеря й, факта,
че докато бил дърпан от св.Е., хващайки фланелката му, тя се скъсала и
последвалото влизане на подсъдимия в къщата, за да се преоблече и че го направил.
Тук в допълнение действията на С.Е. спрямо подсъдимия и последното се установява
и от самото наличие на тази фланелка, с нарушена по описания от св.Е. начин
цялост и място, където била установена вътре в имота /при огледа, иззета и
приложена като веществено доказателство по делото/.
Също при липса
на съмнение се установяат от доказателсвата последвалото излизане на св.Е.
извън двора за да търси помощ, че поискала това и от
подсъдимя, обаждането на последния по
тел. /вкл. и въз основа информацията, събрана чрез Отговор от „Районен център
112 – Русе“ – л.62, п.2 от ДП – в която са посочени по хронология обажданията
от лица за процесното събитие, в това число това на св.П., а и второто след
това от страна на подсъдимия, като видно от съдържанието на разговорите,
събрани по делото чрез изводите на Техническа експертиза № 655, п.3 от ДП, второто
от подсъдимия – от тел №……211, съвпаднал с малко по – късно прието обаждане от
жена по същото време, в което време подсъдимия междувременно бил задържан от първо
пристигналите полицейски служители – л.90, п.3 ДП. Съответно при липса на
съмнение от последните източници са установени изрично и описаните реплики от
страна на подсъдимия към лежащият на земята в кръв св.Е., към момента, в който
подсъдимия съобщавал за случилото се на тел 112. По идентичен начин, това се
отнася и за факта на обаждането и от св.П. и съобщеното за ситуацията, налагаща
помощ и конкретно, че „колят хора, зетя имал нож и навсякъде имало кръв и
пострадали хора“ /индиректно
допълнителна индиция в горепосочения смисъл, относно категоричната доказаност за
авторството на процесното деяние/, в това число /посочено от него и в
показанията му/, че в този момент възприел намиращата се навън св.Е. със
стичаща се от нея кръв, и оставяните кървави петна от босите й крака по улицата
и за отправяния към св.П. зов за помощ. Сигурно
въз основа на съвкупността /показанията на св.Е., на св.Е., св.П., а и
обясненията на подсъдимия в части от тях по тези обстоятелства/, се установява
последвалото обратно влизане на св.Е. в двора, състоянието на св.Е., движенията
на подсъдимия из двора и къщата, факта, че към него момент имал поставен на
кръста си нож, действията на св.Е. в помощ на св.Е., молбата й към подсъдимия
да помогне на намиращата се също на земята П. Е., последвалите му действия и
начина, по който го направил /влачейки П. Е. от мястото в двора пред вратата на
антрето, до вътрешността на антрето/, действията на св.Е. в опит да спре
кървенето от раните на П. Е., последвалото вземане на бебето и излизане с него
навън при св.П. и връщане обратно на св.Е. с бебето в къщата, така както всички
тези обстоятелства са изведени във приетото за устатовено по фактическата
обстановка горе. По хронологията й несъмнено /отново от покаазнията на св.Е., а
индиректно и въз основа установеност на самото увреждане на горен крайник по П.
Е. посредством изводите на приетите по делто СМЕ - зи относно нея, се установяват
и обстоятелствата за оплакването на П. Е.
за силни болки в ръката, за последвалите действия на св.Е. в опит да й помогне,
при което клекнала над нея, за влошаване още повече и на състоянието на св.Е.
към него момент и продължаващото обилно кръвотечение, което същата й усещала по
крайниците си и опита й да се изправи, за да излезе отново и търси за пореден
път помощ и провери дошла ли е такава. Също така категорично се установява от
източниците /за това вкл. и въз основа извода за съответност на описания от св.Е.
механизъм на настъпване на установената по нея разкъсно - контузна рана на
дясна вежда - от удар и или върху твърд тъп предмет – л.460, т.2 СП – каквото
именно се получава при описаното от нея удряне на главата й в стената, в
резултат инерцията, създадена при ритането на тялото й от подсъдимия/,
последвалият ритник от подс.М. върху св.С.Е. в областта на кръстта й,
изречените тогава думи, причиненото от удара залитане на свидетелката,
опирането й с кървави ръце на стената /последното индиректно доказано и от
наличието именно на следи с такъв характер при извършвания малко след това
оглед, вкл. и заснети – л.25, т.1 ДП – долна снимка дясно/, последвалите молби
от св.Е. към подсъдимия, неговите няколкократни излизания до улицата и обратно.
Съответно, без противоречие в съвкупността (въз основа обясненията на
подсъдимия в тази им част, показанията на свидетелите В. Великов и Н.М., за
част от тях и показанията на св.Ф. К. – относно задърж. На подсъдимия и други, в
същият смисъл и на св.Д.Е. – изрично възприел това, а и показанията на св.Е. по
тези обстоятелства, и косвено и тези на св.Х.К., а относно наличието на нож у
подсъдимия при задържането му – и въз основа на обективирането на това
обстоятелство индиректно чрез тази констатация в съставения Протокол за оглед
на местопроизшествие – л.9 до 29, п.1 ДП, вкл. и визуализирано чрез намиращият
се нож, до тялото на задържания вече на земята подсъдим – снимките на л.13 и
14, п.1 ДП – горе вдясно на първата и двете снимки в ляво на втората), следват и описаните в обстановката
факти по задържането на подсъдимия,
състоянието и мястото на установяването му, начина на задържането му и
възприетото от служителите, в частност и намиращият се на кръста му нож и, че
това бил именно ножа /описвания като нож със синята дръжка/ - обозначен под № 3
в доказателствената съвкупност и един от ножовете част от веществените
доказателства по делото /обсъдено и
по-долу/, последвалите действия от
служителите и съответно възприети от тях обстоятелства на местопрестъплението,
вкл. а състоянието на пострадалите и узнатото от тях за случилото се /в
частност и за заявеното от св.Е., че задържаният от служителите намушкал него,
съпругата му и дъщеря му, които се намирали в къщата/, така както всички тези
обстоятелства са конкретизирани в приетото по фактите. Също от посочените
източници от доказатествената съвкупност, в допълнение и въз основа на
показанията на св.Р.А. за съответна част от тях, несъмнено следват и
пристигането на мястото на св.К., съответно установеното от него и действия,
описани по фактологията, откарването на пострадалите в болнично заведение в
гр.Русе, извършените незабавно там, животоспасяващи хирургични операции на всеки
от пострадалите. Несъмен факт, в това число въз основа на официализиращият
това, медицински документи и Акт за смърт, конкретизирани по място в
доказатествените източници, а и чрез отразения и обективиран факт и на
извършена аутопсия съгласно съответните документи, в това число съставяните СМЕ
- зи за нея, базирани на извършването й, е настъпването смърта на П. Е.,
въпреки проведените хирургични интервенции, в 14,43 същият ден – на
13.09.2019г. Липсва съмнение и за факта на извършени операции, проведено
лечение на другите двама пострадали и изписването им на посочените в
обстановката, последващи дати. Несъмнено се установява и факта на искана от
подсъдимия информация за състоянието на П. Е. и кратката дадена от него
информация към полиц. служител М., непосредствено след задържането му, както е
описано по фактите. На следващо място, също безпротеворечиво въз основа
съвкупността следва факта, че по време на престоя на подсъдимия в РУП – Ветово, същият дал обяснения пред полиц.
служител И.М. съответно, че последния впоследствие починал /източници са обясненията
на подс.М. в съдебното следствие – л.151, т.1 от СП, свързани с предявеният му
в заседанието Протокол за предаване по реда на чл.159 НПК от 13.09.2019г. –
л.42, п.1 от ДП, както и самия Протокол като даденост – относно факта на
съставяне на такъв, дата и съставител, както и лице дало пояснението, вписано
саморъчно в частта му „За предадените вещи предаващият даде следните пояснения“
и съответно Акт за смърт на л.77, п.2 ДП/. Също така несъмнено – от логиката на
самата структура и смисъл на този протокол, така и изрично – въз основа обясненията
на подсъдимия в съдебното следствие, в посочената им част, се установява, че
саморъчният текст, изписан в посочената част на протокола на л.42,
п.1 от ДП, била изпълнена именно от подсъдимия М..
Въз
основа показанията на свидетелите полицейски служители – В., М., К., Протокола
за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него /9-29, п.1 от ДП/, както и
протоколите, също изрично обозначени по място в материалите, обективиращи
извършените впоследствие огледи на веществени доказателства, предаването им за
целите на наказателното производство, за да бъдат приложени съответните установени
вещи /в това число и трите ножа/, представляващи веществени доказателства по делото,
а като източник на практика се явява и фактическото наличие на последните по
делото/, по категоричен начин се установяват всички обстоятелства, описани във
фактологията за запазване на местопроизшествието, пристигането на мястото
веднага след деянието на служители на ДОСГ, извършената работа от тях – оглед,
заснимане, установяване и приобщаване с фактическото им вземане от местата,
където били установени множеството вещи, следи – от засъхнали кафяво – червени
вещества, засъхнали кафеви материй и мястото на което се намирали и др., описани
изрично във фактическата обстановка, установените данни при огледа в
индивидуализация конкретно и на трите установени ножа и към него момент и
самоделно направена своеобразна кания описана тогава в протокола като такава, след
описанието на обозначеният с номер при в протокола и на снимката нож № 7 като с
режеща част „увита с шарена хартия“, и
мястото, на което бил установен всеки от трите ножа. При липса на съмнение
следва /въз основа данните от нарочния Протокол за освидетелстване, оглед на
лице и фотоалбум към него, а общо и обясненията на подсъдимия/ факта на
извършване на това действие по отношение на подс.М., както и установеното при
него, както е описано по фактите, а и въз основа на визираният малко по-горе
протокол, съдържащ и саморъчно пояснение за предадените вещи, факта, че
подсъдимия предал и посочените в него вещи – негови нокти, обувки и дрехи. При
липса на съмнение /от съставеният нарочен портокол/ следва и предаването на органа
по разследването, на вещите на пострадалите, описани във фактологията, между
които и после изследваните със съответните, цитирани горе технически
експертизи, техни мобилни телефони, приобщени като веществени доказателства по
делото.
По
хронология на отчетеното по фактите, несъмнен такъв е откриването в намиращата се в двора на имота
в гр.Г.вещ, описана като “свита хартия, увита с тиксо във формата на кания за
нож с дължина 18, 5см.“ и предаването на тази вещ /от св.Д.Е./ на ограна по
разследването. Източник доказващ този факт, вкл. и мястото, времето на установяване
на тази вещ и това, че не е собственост, нито виждана до него момент от
семейство Е., са показанията на св.Д.Е., С.Е., а за факта на предаването й – наличието
и съдържанието на съставения нарочен Протокол по чл.159 НПК – л.79, т.2 ДП. Без
съмнение освен това, е и фактическото наличие на тази вещ /представляваща
саморъчно направена кания за нож/ по делото, в частност една от двете, налични
по делото такива вещи, част от приложените веществени доказателства, предявявани
и обсъждани и в съдебното следствие, което изрично съдът е отчел и по-долу в
анализа, в частта му за съображенията за да приеме за доказано, че подсъдимия М.
носел със себе си от Пловдив два ножа, както и точно кои били те.
Безспорно
по делото /въз основа на изводите на съответната за целта СМЕ на веществени
доказателства и въз основа на изследване
на кръвта на пострадалите по време на оперативните интервенции/ е установена кръвногруповата
принадлежност на всеки от пострадалите и на подсъдимия, както и въз основа на
документите обективиращи това, и в частност съдържанието и изводите на
назначените по време на ДП и приети в съдебното следствие СМЕ за всеки от
пострадалите, се установяват обстоятелствата по предаване на трите ножа на
експерта който ги изготвил, изследването им и описването им по начина изведен във
фактическаата обстановка горе. От СМЕ относно всеки от тримата пострадали на ДП,
освен това безспорно в производството за всеки от пострадалите се установява
вида, броя местоположението на уврежданията по всеки от тях, типа на всяко
увреждане, неговото описание, настъпилите въз основа на въздействието конкретни
увреждания и засягания на органи, тъкани и кост /последното свързано с едно от
уврежданията по П. Е./, животозастрашаващи състояния за всеки от свидетелите Е.,
а за П. Е. – причината за настъпилата смърт, наличието и на защитни наранявания
по пострадалите Д. и С. Е., така както всички тези дадености са описани в
обстановката /изведено от експертните изводи и потвърждаващите ги разяснения от
експерта П.Д. по време на проведените разпити при приемането им/. Освен това,
несъмнени се явяват по делото, така както още в посочените експертизи по време
на ДП, така и въз основа на тези изготвени и приети в съдебната фаза за всеки
от пострадалите /изогвените от в.л.П.Д. допълнителни СМЕ-зи за всеки от
пострадалите в съдебното следствие, също приети в съдебта фаза/ и въз основа на
разпита му и по последните, достигнати изводи на въпросите относно давността на
уврежданията за всеки от пострадалите, средството на причиняването им и
съответствието за това да бъдат причинени с трите или които и да е от ножовете,
приложени като веществени доказателства по делото /с една условност относно
описания под № 1 нож, за прободно - порезните наранявания по П. Е./, а също и
по начина – при механизма описан за всяко от уврежданията в показанията на
останалите след деянието живи свидетели, очевидци на действията на подсъдимия /Д.
и С. Е./, така както те са пресъздали в производството възприетото – упражненоно
спямо тях и спрямо дъщеря им П. Е., физическо въздейтвие с нож. Тези СМЕ – зи от двете фази на процеса и значимото
им за предмета на делото съдържание по посочените несъмнени обстоятелства,
изрично е описано като даденост във изложената по-горе фактическа обстановка.
Несъмнено
установени /визирани по обстановката като дадености въз основа приетата по
делото СМЕ на веществени доказателства, съответно същата е източник за тях,
както и показанията на в.л. в съдебно следствие при приемането й – л.400 и 401,
т.2 СП/, са и всички отразени във фактологията обстоятелства, като дадености свързани
с изследването и констатациите за наличие на кръв /идентична като груповата
принадлежност на пострадалите, съответно възможността тя да е такава/ по конкретната
част от изследваните вещи, подробно описани там, както и в частност това, че не
е налице еднозначност за кръвната група по обекти, между който и два от
ножовете под № 1 и 5 по номерацията на тази експертиза /описани под № 3 и № 1 в
СМЕ-зи, изготвени от в.л. П.Д. в двете фадзи на процеса/, като във всеки случай
зацапванията по тях съдържат белези на всяка от кръвните групи на кръвта на
всеки от тримата пострадали.
По
сигурен, безпротиворечив начин /въз основа на приетата по делото КСПСПЕ относно подс.М. - л.62-80, п.3 от ДП и
потвърждаващите изводите й, разяснения от експертите при провеждания разпит в
съдебното следствие в тази им част – л.47 - 482, т.2 СП, а и обективирано от
цялостното поведение на подс.М. и по-конкретно битието му при последователното
съжителстване с лица от женски пол/, така както също от съвкупността е установено
като даденост и отразено по фактите по хронология, в производството се
установяват в конкретиката и специфика на неговата личност в психологичен и
психичен аспект, както изрично е иведена в приетото по фактите по-горе /стр.26
и 27 от мотивите/, прието по същият начин и в частта на фактологията, отразяваща
същностните, базови особености на личността му, посочено на стр.5 от мотивите. Съдът
визира синтезирано изявената му склонност да отстоява своите решения, като обяснявал своето поведение
в случаи на безпокойство или агресия с външни причини (обвинявал и осъждал фактори,
стоящи извън него), своенравност и хладност
на моменти, склонност дълго време да кумулира агресивни тенденции и впоследствие да ги реализира,
принципно високи нива на ревностни преживявания - преживявания в кръга на патологична ревност, и
следваща от това склонност
на подсъдимия към агресивно отреагиране по всички аспекти на агресивността.
Несъмнено
установени, отчетени в обстановката съобразно изводите на Комплексна съдебно
медицинска и съдебно психологична експертиза относно св.Е., и показанията на
св.Д.Е., св.Е.Е. и св.С.Е., както и показанията на св.С.К., а и медицинската
документация, събрана в съдебното следствие, са и обстоятелствата за здравословните
проблеми на св.С.Е. и провеждани лечения /преди и след деянието/ и дадените конкретни
отговори по експертизата за недоказаност на връзка между процесните травматични
увреждания и установеното онкологично заболяване, и за такава връзка по
отношение на установеното посттравматично стресово разстройство и възможен
период за възстановяване на емоционалното състояние на тази пострадала /както и
относно психологичните преживявания, настъпили у нея в резултат на деянието/,
както всички тези обстоятелства са описани в приетото по фактите по-горе.
Както бе посочено
в началото на анализната част, конкретизирано и при извеждане
на обстоятелствата, които следват несъмнено въз основа на съвкупността, за конкретни
въпроси попадащи в предмета на доказване, доказателствените източници съдържат противоречия,
на които се дължи преценка и отговор за решаването им в смисъла обективиран в приетото
от фактическа страна, съобразно чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
На първо място, за поведението на подс.М. спрямо П. Е. и
по-конкретно проявите му на реализираното по хронологията на съжителството им,
физическо и психическо въздействие върху нея, доказателствената съвкупост се
състои от вече обсъжданите в този смисъл гласни доказателствени източници (показанията на свидетелите Е.Е.,
Д.Е. и С.Е.) и в тяхна продкрепа стоят
установяващото се и следващата логика за причините обуславящи, обективирано от
цялата съвкупност поведение на П. Е. по време на съжителстването им, а от друга
страна в обясненията на подс.М. се съдържат само изявления с декларативен
характер, отричащи да е упражнявал подобно отрицателно въздействие върху П. Е.,
така както е прието като даденост съгласно фактическа обстановка /напр. обясн.
на л.142 и 145, т.1 СП в това отношение/. Или спрямо обилната, еднопосочна,
обстоятелствено описвана от посочените свидетели и в двете фази на процеса,
доказателствена информация за налаганите от подс.М. към П. Е. забрани и
ограничения, физическо въздействие изразяващо се в разпореждане с вещите й,
заключване в помещения, недопускане да ползва свои конкретни вещи, върху
контактите и с околните, в побои, душене, закани, вкл. и за живота й, ако го
напусне /така както са отразени във факт.обстановка/, в контраст стои едно
формално, безсъдържателно изявление на подсъдимия, че това не отговаря на
реалното положение. В този смисъл, поначало в обясненията си подсъдимия не дава
никаква информация, а по време на съдебното производство и то в отговор на
изрични въпроси в тази насока /обясн. на л.142, т.1 СП/ само декларативно
отрича реализирането на подобно поведение. Разбира се, липсата на едни или
други обяснения от страна на подсъдим, не подлежи на обсъждане в негов ущърб
при анализната дейност, но във всеки случаи, след като са дадени, в случая
съдът отчита характера им в тази им част, констатирайки крайно лаконично
съдържание. Едновременно с това обаче, многократно разказва за недоброто
отношение към него от страна на родителите на П. Е. в периода на съжителството
му с нея, включително и ситуация, в която не била съгласна с тях по отношенията
им, и че същото предпоставило и решението на двамата да си тръгнат от Г.при
един от описаните по фактите такива случай. Това качество на завеното от подсъдимия
съдът приема, че си има своето напълно логично обяснение с оглед установеното
по фактите, въз основа на останалата част от доказателствената съвкупност.
Всъщност твърдението за недобро отношение към него и П. Е. от страна на
родителите й, вкл. и твърденията за обидни изрази от страна на св.Е. към нея,
се опровергава, а и за липса на описания по фактите физически и психически
тормоз към П. Е., освен от обилната гласна информация, изхождаща от свидетелите
Е., се обективира като недостоверно от самите събития в процеса на
съжителстването между П. Е. и подс.М.. По-конкретно, изгонването на подс.М. от
домът на Е.през месец август 2018г., последвалото по-късно – през месец
Октомври 2018год. предложение на св.Е. към дъщеря му и подсъдимия да останат да
живеят при тях (въпреки,
че поначало били отишли за кратко за честване на рожден ден) и вече най - ярко като
демонстрация това, чe на
12.09.2019год. П. Е. на практика избягала от подсъдимия, са все събития които
категорично съответстват на това да са били предпоставени и предизвикани,
именно от продължилото във времето психично и физическо насилие от подсъдимия
спрямо П. Е., със съдържание, така както обстоятелствено и описано от
родителите й и сестра й, в дадените и в двете фази на наказателно производство
показания. Ясно следва от тях, че всеки от тези случаи, всъщност се явявал опит
да се ограничи и тушира, а в последния случай и въобще да се изключи занапред,
именно реализираното от страна на подс.М., насилие спрямо П. Е. в периодите на
тяхно съжителстване. Тук не следва да се пропуска също като показателна в
същият смисъл, самата невъзможност на подсъдимия да даде някакво /още по-малко
смислено/ обяснение на факта, че на 12.09.19г. П. Е. го напуснала, заедно с
детето им и багажа им, по внезапен, скрит за него начин. На няколко пъти в обясненията
си /напр. отразено на л.141, т.1 СП, а и от твърдените субект. преживявания в
този момент, разказани в обясненията му в ДП – л.68-69, п.1 ДП/, същият
изразява незнание на причината за това й действие, което е логично с оглед
развиваната защитна версия, че не негово, а от поведението на други лица било
предпоставено процесното събитие. Достига се до там, че в производството се
прави достатъчно несъстоятелното и напълно фантасмагорично с оглед
доказателствата, за не се коментира
повече, внушение /чрез защитниците му в пренията/, че всъщност, напускането на
Пловдив от П. Е. с детето й на 12.09.19г. не било по нейна воля, а имало
характер на отвличане /сигурно се визира баща й като извършител/. В
действителност, въз основа показанията на свидетелите Е., на св.В.С., както и
самата конкретика на начина, по който П. Е. и детето напуснали Пловдив, категорично
установяват, че така П. Е. искала да спаси себе си и детето от малтретиращият я
подсъдим и окончателно да преустанови това състояние. Или причината да напусне
Пловдив била именно насилието, което подсъдимия й прилагал по това време. Ето
защо, визираните декларативни твърдения
на подсъдимия, категорично се установяват за недостоверни и непочиващи на
реалността по събитията предмет на делото, поради което се отхвърлят от съда.
На следващо
място, съвкупността се явява съмнена по отношение
приетото по фактите за изтегленият на 26.08.2019год. заем от подсъдимия и конкретно
за това, дали подс.М. направил това без съгласието на П. Е.. Същият твърди в
обясненията си, че то станало с нейно
знание, като му дала възможност да го направи онлайн, ползвайки данните от
личната й карта. От друга старна, в показанията си, противно на твърдяното от
подсъдимия, всеки от свидетелите Е.пресъздава в производството узнатото от П. Е.,
че това действие на подсъдимия и станало известно случайно, разбирайки за
съществуване на договор с кредитна институция, и това именно при последвало
обсъждане с подсъдимия, в случая довело до малтретирането от подсъдимия за
последно, преди тя да поиска съдействие от сестра си, и чрез нея от родителите
си, за да го напусне, бягайки от Пловдив. Съдът приема за достоверен източник
именно последната част от съвкупността, и отвърля обясненията на подсъдимия за
същото, констатирайки първо обстоятелствеността и идентичността на съдържанието
й и в двете фази на процеса, на второ място - индиректно подкрепящото
достоверността на приетото по фактите в това отношение, обстоятелство, че
подсъдимия поначало трайно държал в себе си личната карта на пострадалата. Наред
с това, съдът не намира основание да не приеме за обективно настъпили
обсотятелствата, разказани от пострадалата П. Е. на
своите родители и сестра, в деня предхождащ процесната дата, за продължаващото
отрицателно психическо и физическо въздействия върху нея от страна на
подсъдимия /вкл. и в частност противоправното й задължаване с въпросния кредит,
ползвайки поначало намиращата се в него, нейна лична карта/, тъй като именно
такова въздействие по вид включая и разказаното за физическото й малтретиране
при поредния конфликт, е логично да доведе до, и сътветства на настоятелното
искане за помощ от П. Е., за да прекъсне това състояние, бягайки с детето си,
от лицето реализиращо това въздействие.
Както
бе посочено по-горе, налице е отлика в доказателствената сувкупност за това, в
какво по - конкретно се изразила комуникацията между подсъдимия и намиращите се
в антрето на къщата Е., като за отделни елементи, този момент от фактологията
се явява спорен. От една страна са обясненията на подсъдимия, като общо от тях
следва, че не той реализирал вербална агресия към свидетелите Е.и П. Е., а
такава била реализирана от тях. За разлика от твърдяното от подсъдимия, в показанията
си свидетелите Д. и С. Е.разкриват конкретика на случилото се в тази част,
именно която съдът приема за обективно отразяваща случилото се и съотдетно тя е
залегнала и в приетото по фактите. При съпоставка показанията на св.Д.Е. и
Стежанка Енчеав се констатира съответствие в хронологията на поведението на
намиращите се лица в антрето, с начало влизане на пъдсъдимия вътре, освен което
всеки от тях дава идентична информация по този въпрос в двете фази на процеса
/както е прието по фактите/, поради което и съдът ги приема за достоверен
източник. Обясненията на подсъдимия не притежават това свойство, като в тези на
досъденото производство сочи, че влизайки в антрето, последвал нормален
съгласно обясненията му разговор с П. Е. /хванати за ръце и казвайки й
„бебче“/, и я помолил да си поговорят, като искал да я пита защо си е тръгнала.
/обясн. на л.69, п.1 ДП/, докато в обясненията си по време на съдебното
следствие сочи друга хронология на случилото се и по - точно твърди за
директно, с влизането му, агресивно поведение от страна на св.Е. към него, и за
веднага отправени множество обидни думи и закани в насока, че повече нямало да
види детето си, Не сочи подобно на обясненията си от предходната фаза, въобще
да е приближавал и хващал П. Е. при пребиваването си в антрето, още по-малко и
да е провеждал с нея разговор в идиличната обстановка, която според описаното
на досъдебното производство, се опитвал да постигне в ситуацията. Освен поради
установяващото се вътрешно несъответствие в самите обяснения на подсъдимия /за
разлика от установеното от показанията на свидетелите Е./, по тези
обстоятелства същите се преценяват от съда като недостоверни и предвид една
същностна констатация. Съдът визира това, че информацията за твърдяна вербална
агресия от св.Е. към него, била ограничена до това, че същият „го обиждал и
крещял“, в дадените в отстояние на малко над месец от процесната дата, обяснения
по време на ДП /л.69, п.1/, докато вече в съдебното следствие подсъдимия доста
обстоятелствено, в конкретика вече демонстрирайки добра памет в това отношение,
сочи, че бил наречен боклук, че за нищо не ставал, нещастник, несретник, некадърник.../л.139,
т.1 СП/. Контраста на спомен у подсъдимия в това отношение е толкова значителен,
че не може да не породи съмнение, доколко поначало достоверно е твърдението,
вложено в тях, че не той имал агресивно първоначално вербално поведение срещу
пострадалите в къщата /както те свидетелстват/, а всъщност той бил адресат на
такова от тяхна страна и то в степен, която именно съгласно обясненията му вече
пространни в този аспект в съдебната фаза, се внушава, че имали характера да
предизвикат и според обясненията у него специфични недотам съзнати, негови последващи
действия с нож или ножове срещу пострадалите. Ясно е, че с тези твърдения се
домогва да обслужи защитната теза за извършване на процесното деяние в
условиятта на института на чл.118 от НК, която обаче се установява по делото
като неоснователна. Наред с това,
налице е допълнителен комплекс от доказателствени източници, съобразяването на
които по категоричен начин опровергават защитната теза за извършване на
процесното деяние в условията на този институт, в частност определя за
недостоверно твърдението на подсъдимия за неосъзнаване на извършеното /както
твърди за точно същественият период от първото намушкване на П. Е. до момента в
който тя била паднала в двора – в който период всъщност вече били причинени
всички увреждания по всеки от пострадалите/, заявено с налегналата го според
обясненията му амнезия за действията му в този, основен за предмета на делото
период от време. Останалата част от съвкупността обаче, достатъчно категорично
установява съставомерните му, изпълнителни действия при реализиране на
процесното престъпление.
Като
допълнителен комплекс от доказателствени източници, изключващ извършването на
деянието в условията на чл.118 от НК, съдът съобразява изводите на всяка от
назначените и приети в двете фази на процеса комплексни експертизи, даващи
отговори на въпроси в това отношение, както съобразява и значим в същият
смисъл, установен по делото факт, свързан със съдържанието на изхождаща от
подсъдимия информация за събитието предмет на делото, непосредствено след
настъпването му.
По
конкретно, съдът не намира основание да не приеме за обосновани и поради това се позовава на изводите на всяка
от тези експертизи (л.79,
п.3 от ДП и л.552, т.2 от СП),
потвърдени и при проведените разпити на експертите К. и Д. при приемането им (л.478 – л.481, т.2 от СП и
л.577 - 585, т.2 от СП).
Противно на твърдяното от защитата на подсъдимия в заседание при обсъждане на
последната е-за, същата е достатъчно аналитична, подлагайки на преценка цялата
относима доказателствена съвкупност, включая и събраните по време на съдебното
следствие гласни доказателства, въз основа на която съвкупност е проверено
налице ли са или не, клиничните критерии, които да покриват изискванията на
състоянието физиологичен или патологичен афект у подсъдимия при извършване на
процесното деяние. Отрицателният, категоричен извод по този въпрос и в двете
КСПСПЕ е аргументиран с контретно установени констатации въз основа
съвкупността, разкриващи действителното емоционално състояние на подс.М., в периода
имащ значение с оглед предмета на делото (с рамки от момента, непосредствено
предхождащ извършване на деянието – действията на подсъдимия по отношение на
тримата пострадали, до момента непосредствено след приключването им). Едновременно с това,
предмет на изследване на експертизите и експертно обсъждане било и
емоционалното състояние на подсъдимия в аспекта на установеното за структурата
на личността му и психичните му качества (изведени в същностната им част във фактическата
обстановка), които именно особености,
както бе вече обсъдено по-горе, се потвърждават от самото пресъздадено въз
основа на делото, битие на подсъдимия и в частност, установеното в хронологията
на времето, негово поведение спрямо П. Е. /с такъв характер и спрямо
предходното лице с което съжителствал/ така, че се дава резонно, изхождащо от
съвкупността обяснение и картина на действителните психологични преживявания и
емоционално състояание на подс.М. към момента на реализиране на деянието на
процесната дата – същият се намирал в емоционален дискомфорт, обусловен от натрупвания с времето гняв и
склонност за агресивно отреагиране (поради ревностните
преживявания с високо ниво) на житейските ситуации и в
случая поради ситуацията по напускането му от П. Е. и детето, за което й
съдейтвали родителите й. Освен чрез обсъжданите експертизи, съответно на установеното
по фактите за поведението на подсъдимия до момента на начеване на деянието, констатициите
в този смисъл, са разяснени и при разпитите на експертите, например от
в.л.Силвея К., отразено в протокол от с.з. на 24.03.21г. – л.479, т.2 от СП -
горен абзац. На тези установени обстоятелства за личността и психичните качества
и емоционално състояние на М., приемайки ги за обосновано доказани дадености,
съдът е базирал и фактическата обстановка по тези еспекти. При това, следващо
от тази ситуация, между подс.М. от една страна и П. Е. и родителите й от друга,
несъмнено като даденост са настъпили неприязнени отношения, които са обусловили
натрупването на гняв и напрежение у подсъдимия още преди да се отправи към Г.
което било и почва за взетото решение за начина, по който да се справи с нея,
как да реши тази ситуация.
Посочените
субективни качества на подс.М. именно обусловили и решението му да прекъсне
това фактическо състояние, насочвайки агресия към нея и родителите й, със
субективно приеманото, че може да постигне това и чред отнемане живота на който
и да е от тях, или всички тях, обстоятелствата по което обуславят правната
оценка на извършеното от субективна страна като убийство, извършено при
предумисъл, за което в мотивите съдът е изложил и допълнителни съображения.
Следва да се посочи, че самата установеност на предумишления характер на извършеното
убийство от субективна страна, и сама по себе си изключва извършването му в условията
на чл.118 от НК. Съответно, в случаят умисълът за реализираното съставомерно
убийство, съвсем не възникнал внезапно или инцидентно, а се формирал известно
време преди деянието и се установява със съдържанието на предумисъл.
Допълнително,
в случая неоснователността на тезата на защитата за извършване деянието в
условиета на чл.118 от НК, следва и от липсата на фактически изискуемите за
приложението му, въздействие от който и да е от тримата пострадали върху
подсъдимия, по начина като вид и с характер предвидени изрично в текста (включително и което би могло
да се причисли към „друго противозаконно действие“), така, че поначало да е налице тази
обективна предпоставка юридически критерий, като основа за преценка съответно, предизвикало
ли такова поведение на пострадалия, стеснение на съзнанието на извършителя – до
душевно вълнение, което надхвърля едно обикновено раздразнение. Още повече – в
случая поначало чрез установените за недостоверни негови твърдения, подсъдимия
заявява за отправяни обиди срещу него единствено от св.Д.Е., а не и от
останалите двама пострадали – С.Е. и П. Е., което положение също само по себе
си, изключва приложимост на този институт. Ще рече, даже и хипотетично да се
приеме стесненост на съзнанието по необходимите медицински критерии у
подсъдимия по време на престъплението (като по делото е доказано, че не е така), то не би могло да е с правна стойност
по приложимост на чл.118 от НК, а само отново в хипотетиен аспект на такава
хипотеза - евентуално за въпросите по тежестта на санкцията. В случая обаче,
както бе посочено, не е налице което и да е от изискваните комулативно (медицински и юридически) предпоставки за приложение
на чл.118 от НК.
Като
допълнително обстоятелство, изключващо извършването на деянието в условията на
чл.118 от НК (едновременно и в
потвърждение на достигнатият извод от обсъжданите експертизи, и от съда по -
горе в анализа, че споделените преживявания на М. в обясненията му демонстрират
единствено защитно поведение),
съдът отчита следното: Налице е по делото доказателствен източник, съдържанието
на който по сигурен начин определя за недостоверна декларацията на подсъдимия
за липса на спомен за налегнала го амнезия за дейтвията му с начало първото
намушкване на П. Е. и до момента, в който тя била вече паднала в двора, ще рече
периода от време - няколко минути през
който подсъдимия успял да реализирал изцяло физическото въздействие с нож по
пострадалите, което се явява същностен предмет на делото. Както бе посочено и
по-горе, това твърдение на подсъдимия със сигурност е призвано именно да
обслужи развиваната от защитниците му версия за осъществяване на деянието в
условията на чл.118 от НК. То обаче категорично се опровергава въз основа на
установеното от съдържанието на лично изявление, направено от М. непосредствено
след задържането му, още на процесната дата. В съставеният от разследващ
полицай на 13.09.2019год., Протокол за предаване по реда на чл.159 от НПК
(л.42, п.1 от ДП), М.
саморъчно записал в частта за пояснение, направено от предаващото лице, че това
били панталона и обувките, с които бил обут по време на случилото се -…“когато наръгах с ножа жена ми П. и нейните
родители Д. и С.“…Това, изхождащо лично от подсъдимия М. изявление, по сигурен
начин опровергава вече твърдяното след около месец и половиа по време на
разпита му на ДП, и в последвалите обяснения в съдебното следствие, за
неосъзнаване и липса на спомен за действията му с нож спрямо всеки от
пострадалите на процесната дата, а индиректно – разкрива, в потвърждение правилността
на изводите и на двете нарочни КСПСПЕ,
липсата в частност и на подобно проявление на извършване на деянието при
стеснение на съзнанието на дееца. Не може да се приеме за състоятелно, поради
което и се отхъврля от съда твърдението на подсъдимия /при предявяване на
обсъждания протокол, при което неговото изявление изрично залегнало и като
съдържание на събраната съвкупност в съдебното следствие – л.151, т.1 от СП/,
за неистинност на написаното, след като по делото, а и въз основа обясненията
на самия М., липсват данни в насока за
оказвана върху него принуда в какъвто и да е аспект след задържането му,
включително и при действията по съставяне на този протокол. Всъщност например в
частта на обясненията му, отразени на л.140, т.1 от СП, същият изрично споделя
за нормалните, предоставящи му доброволен избор за изявления условия, при
полицейските действия в РУП – Ветово, където именно бил съставен и обсъждания
протокол. Като факт се изяснява по делото, че на същото място, на процесната
дата, той изложил и по-обстоятелствени обяснения, съдържанието на които обаче
не е налице възможност да се съобразява при решаване на делото, а и не е била
налице възможността за обективирането им чрез показанията на служителя, който
ги снел /И.М./, тъй като същият впоследствие починал, и предвид липсата на съгласие на
страни в съдебното следствие, дадените показания на ДП да бъдат приобщени към
съвкупността /приложени на л.108, п.1 ДП/. Изложеното
налага извода, че конфликта, развил се между намиращите се в антрето пострадали
и подсъдимия, при влизането на последния при тях и предхождащ действията му с
нож срещу П. Е. и продължилите такива и спрямо другите пострадали, даже и да е
отпочнал по твърдения от подсъдимия начин – чрез посочените упреци и имащи
характер обидни думи от страна на само един от пострадалите /св.Д.Е., както се
твърди от подсъдимия/, те са предизвикали у подсъдимия максимално едно
обикновено раздразнение, предпоставено и от посочената с експертизата негова
личностна характеристика, насложило се към вече наличния у него емоционален
дискомфорт, повишена агресивност и гняв, което раздразнение няма наказателно-правно
значение.
По изложените
съображения, съдът приема за установено, че процесното убийство, не било
извършено при условията на чл.118 от НПК, поради което сътоветно не е налице
основание, при ангажиране наказателната отговорност на подс.М. да бъде прилаган
този институт, както в алтернативен смисъл пледират защитниците му, а и каквато
претенция следва от самата развивана защитна теза на подсъдимия в
производството.
Както
бе посочено в по-горе в мотивите, въз основа на съвкупността се извежда
съмненост в отговор на въпроса, било ли обусловено осъщественото от подсъдимия М.
деяние, или не, от предварително вземане на решение за неговото извършване –
налице ли е предумисъл за реализираното на поначало съставомерно и по отношение
на бройността на постадалите лица, процесно, убийство, или то било извършено
при инцидентен, или пък внезапен умисъл, като срещуположна по съдържание характеристика
от субективна гледна точка. Съдът, съобразявайки доказателствената съвкупност,
и основно отразената чрез нея същност на психичните качества и специфични
особености и структура на личността на подсъдимия, както и обективираното също
чрез съвкупността конкретно негово поведение в периода, от момента с малко
предхождащ тръгването му към гр.Г. до момента на начало на изпълнителното
деяние в антрето на къщата на сем.Е., приема за установено, че процесното
убийство се явява предумишлено. Първо отчита установената по делото специфика
на личността на подсъдимия, и по - точно, че същият е лице с изявена склонност
дълго време да кумулира агресивни тенденции и впоследствие да ги реализира,
както и бил склонен на агресивно отреагиране, особено в житейски ситуации,
които за него са с по - висок интензитет на затруднение. В случая несъмнено /предвид патологичните си
ревностни преживявания, така както са конкретизирани по фактите и следващи като
даденост категорично, от самото му поведение към към жените с които съжителствал -
в голям обем установено за П. Е./, напускането на П. Е. и детето на домът им,
по скрит за него начин, със съдействието на баща й, със сигурност се оказала
именно такава ситуация за него. И тук, вече конкретно негово действие,
последвало узнаването от подс.М. на тази ситуация на 12.09.2019г., категорично
според съдът, показва формиране на едно решение, взето в сравнително спокойно
състояние за начина, по който ще се справи с тази затрудненена за него
ситуация. Без съмнение желаел да възстанови предходното фактическо състояние на
нещата, като върне П. Е. и детето в негово притежание, както и едновременно да
демонстрира пред нея и родителите й, че е крайно недоволен от стореното от тях
и предвид повишените и натрупани агресия и гняв у него, при случай, че създадат
пречка за реализиране на това от тяхна страна, обмислил възможността и решил да
причини смъртта на който и да е от тях или на всичките. Действието, което
разкрива и доказва по делото точно това негово решение е това, че се снабдил,
подготвил и взел със себе си от Пловдив за гр.Г.две идеални за целта средства –
два ножа. /по-долу съдът е дал
решението си и за бройността на ножовете, с оглед, че се явява спорно обстоятелство
по делото/. Процеса на вземане на ножовете от дадено място, където се намирали
в Пловдив в свое владение, изработването на своеобразна самоделна кания за
всеки от ножовете и фактическото им
носене от Пловдив до Г. сигурно показва, предвид рамките от време за извършване
на тези действия, в това число и предвид грижливата подготовка на кании, че решението
за намисленото деяние било взето в сравнително спокойно състояние, в случая
освен това - по време докато М. се намирал на над 300 км. разстояние от
мястото, където предстояло да осъществи намисленото умъртвяване, ползвайки като
средства ножовете, които взел в себе си. Крайно несъстоятелна и сама по себе
си, за да бъде кредитирана, е развитата от подсъдимия теза в обясненията му и в
двете фази на процеса /като между другото по време на досъдебната заявил
носенето на два ножа, а в съдебната вече настоява, че бил един/, че взел тези
ножове/нож, за да се предпазва от диви животни, при престоящото преминаване
пеша в даден участък от разстоянието до достигане на гр.Г.. Освен това, следващо
от обясненията на подсъдимия, а липсат и минимални данни в различен смисъл,
очевидно тръгвайки от Плодвид, не е бил
наясно за възможността да не му достигнат парите за придвижване с възможен
транспорт, та да се наложи след последното по време придвижване към посоката с
управляваното от св.С. такси, да се върви
до там пеша, и то именно през гористи местности, с очакването освен това за
горски зверове, защитата от които налага носенето и дори на един нож, камо ли
два, при положение, че самия той сочи в обясненията си, че принципно, обичайно
не носел нож със себе си /л.145, т.1 СП – горе/. От показанията на св.С.
отделно, достатъчно ясно следва, че недостига на средства за исканото от подс.М.
*** до Г.изцяло, му станало известно едва при уговорката помежду им за цената
на превоза. Съответно на това, съдът приема за установено, че вземането,
подготовката, поставянето в негово държане, носенето и пристигането в гр.Г.със
съоветните два ножа, е резултат и демонстрира именно предварително взетето от
подсъдмия решение да ползва това оръжие за реализиране на намисленото убийство.
Както бе посочено, въз основа на съвкупността
сигурно следва, че подсъдимия взел и носел в себе си до Г.един нож, а се явява
спорно това, носел ли е още един нож /съответно общо два ножа/. Следващо от обясненията на подсъдимия, взел
от Пловдив и носил до местопрестъплението
поне един нож /в тези на ДП сочи, че носил два ножа – л.69, п., от ДП, а
в тези по време на съдебното следствие сочи, че ножовете не били два, а
всъщност един/. Съображенията на съда да приеме за установено по фактите, че
подс.М. взел от Пловдив и носел със себе си до Г. а освен това и ползвал именно
два ножа, както и че във всеки случаи ползвал същите тези два ножа, така както
са кокретизирани по фактологията /под № 2 и № 3 - съгласно наложилата се при
изгогвянето на СМЕ на труп и на другите двама пострадали номерация/, са
следните: Първо отчита обясненията на подс.М., като същият дава информация по
този въпрос и в двете фази на процеса, като съдържанието на обясненията му в
тази им част, са вътрешно противоречиви. В обясненията, дадени в ДП – л.69, п.1
от същото заявил, че преди да тръгне от гр.Пловдив си взел два кухненски ножа, както и, че увил остриетата им с хартия и ги
носел на кръста отзад. В съдебното следствие вече сочи, че взел в „себе си
нож“ – л.139, т.1 СП и в същият смисъл на л.148 и л.150, т.1 СП. На последното
място, след прочитане на обясненията му от ДП, в които сочи за два взети ножа, подс.М.
просто декларативно заявява, че не било така, а тръгнал от Пловдив с един нож.
Само така разглеждано като даденост, противоречието в обясненията му по
бройността на взетите от Пловдив ножове, не може да предпостави сигурен извод
за действителното положение. В случая обаче, въз основа съвкупността се достига
достатъчно категорично до извода, че именно дадените по време на ДП оябяснения
в това отношение, дават достоверна информация, съответно отричащите носенето и
на втори нож обяснения по време на съдебното следствие, са опровергани. Преди
да се посочи значимото в този смъсъл обстоятелства, следва да се отчете факта,
че по делото като част от веществените доказателства, са приложени две кании, саморъчно изработени от хартия и увити с
тиксо по специфичен начин, а не само една, както това фигурира в справката към
обвинителният акт. Там като предпоследна позиция е записано…“- хартия свита във
формата на кания за нож“..... Всъщност, в действителност като част от
веществениите доказателства по делото, са приложени две имащи точно тази характеристика кании, като едната е поставена върху острието - клина на нож
№ 2 /розова дръжка – средния на снимката на л.33, т.3 от ДП във фотоалбума към
СМЕ на труп/ и в този вид той е предявяван и в съдебното следствие, а другата
се намира в отделно – свободно положение, в найл. джоб към тях и също бе предявявана в съдебното следствие
и обсъждана – л.148, т.1 СП. Видно е /от Протокола за оглед на
местопроизшествие – л.10, т.1 от ПД/, че при огледа на 13.09.2019г. на мястото
– в т.нар. антре е установен и иззет ножа с обозтначение № 2 в съдебното
производство – с розова дръжка, именно в този вид – с поставена на него кания –
описано изрично в отбелязаната с маркер част от протокола, както това положение
е и заснето, съотв. разпечатано на л.24, п.1 от ДП - снимка дясно горе и л.25,
п.1 от ДП – ляво, долу, по начин изключващ съмнение, че именно този нож след
това бил предаден на, и изследван и от СМЕ на труп, и СМЕ – зи за всеки от
пострадалите С.Е. и Д.Е., така както е фиксиран на снимката на л.33, т.3 от ДП
– ножа в средата и съответно самостоятелно на л.35, същия том. От друга страна
– както бе посочено изрично горе,
сигурно установено в производство е, че на органите по разследване била предадена
и съответно и е приложена по делото, по - късно намерената в двора от св.С.Е., друга кания – именно отделно наличната
такава, в свободно положение, непоставена върху режещ клин на нож, веществено
доказателствмо по делото, което съответно било отразено в Протокол от 79,
п.2 от ДП. При тази изясненост на нещата, веднага прави впечатление сходния
начин на изработка на всяка от двете кании /използвана е даже идентично шарена
хартия от списание или нещо подобно/, възможността
всяка от тях да бъде поставена върху всеки от ножовете под № 2 /обективиран в материалите от ДП и в гласната съвкупност
като нож с розова дръжка/ и № 3 /обективиран
в материалите от ДП и в гласната съвкупност като нож със синя дръжка/, което е
установено и в съдебното следствие в присъствието на страните /прот. на л.148,
п.1 от СП/, и също сигурно установеното, че която и да е от тези две кании не
били притежание на, и не се намирали до момента на стартирането на дейността на
подс.М. спрямо пострадалите, в техния имот в гр.Г.. Тези дадености, както и
съгласуваността /съответствието/ между обясненията на подсъдимия М. в досъдебна
фаза за това, че изработил от хартия кании с които „увил остриетата на двата
носени ножа“ и самото наличие на именно такива саморъчно изработени кании на
местопроизшествието, където до пристигането и активните действия на подсъдимия,
със сигурност тези кании не се намирали, вече категорично определят именно тези
му обяснения за достоверни в тази им част, и опровергават обясненията му в
съдебното следствие, стоящи в противоречие с тях /за подготовка в Пловдив и
носене до Г.само на един нож/.
На следващо
място, съдът приема за установено, че във всеки случай, подсъдимия причинил
именно с всеки от тези два ножа, определени увреждания по пострадалите.
Едновременно с това приема за установено, предвид неизчерпателността на
съвкупността по отношение това, с кой нож точно било причинено всяко едно
увреждане, но предвид наличието на местопроизшествието и на описания като № 1
нож /с по-голяма от другите два дължина и описан като нож със зелена дръжка по
изготвените СМЕ на труп и на другите двама пострадали/ и изводите по тези
експертизи, за доброто съответствие конкретни наранявания по пострадалите да се
причинени и с него, като даденост, възможността и той да е послужил – да е бил
ползван от подсъдимия като средство за причиняване на дадено увреждане по някои
от пострадалите. За да приеме първото - по отношение нож № 2 и нож № 3, съдът
се позовава на доказателствената информация, следваща от показанията на
свидетелите Д.Е. и С.Е. - първия /че
възприел в ръката и разпознал ножа, който първоначално подсъдимия извадил откъм
кръста си и с който нож извършил първото промушване на П. Е. в антрето, като
нож, принадлежал по-рано на закупен от семейството комплект от три ножа с
еднаква дължина и такъв вид, различаващи се само по цвета на дръжката – розов – нож № 2/ а втората
/възприела нож описан от нея със синя дръжка,
в ръката на подсъдимия по време на събитията в двора, при насочването му и
хаотични с него движения с ръка от подсъдъми с цел да причини и причинявайки
увреждания по нея и опита й, временно успешен да го отстрани от подсъдимия, съответно
и същият нож, който тя възприела на кръста му и на земята след това при
задържанвето му, така както е описано във фактологията – нож № 3/. Освен това, съдът съобразява и изхождащата от св.Д.Е. информация
за възприет нож със синя дръжка на
кръста на подсъдимия /потвърдена поради съответствието й с факта, че точно нож
с такива белези, бил установен при задържането на подсъдимия, както и
съответстващ и на заявеното от св.Е., че малко преди това по хронология на
действията на подсъдимия в двора, той ползвал срещу нея нож отново с точно
такава външност и белези, въприет от свидетелката и при краткото му падане на
земята/, за наличие у подс.М. малко преди задържането му, нож със синя дръжка,
поставен на кръста му в двора, в момент, с малко предхождащ задържането му. По
този начин, несъмнено се установява, че последният нож бил именно нож № 3. Съдът приема описаните възприятия на двамата
свидетели за обективно отразили действителното положение, включително и по
отношение разпознаването по посочените от тях белези – цвят, вид и външен изглед
на ножовете, за които всеки от тях свидетелства, предвид категоричното им
съдържание, а и предвид потвърждаване на тази информация въз основа посочените
съответствия.
И тук,
едновременно и в отговор и противно на считаното за съществено, няколко пъти повтаряното
от защитниците, в насока, че за предмета на делото във всеки случай следвало да
се установи, точно с кой от ножовете, точно кое увреждане по пострадалите било
причинено, съдът счита за необходимо ясно да заяви ясно следното:
Независимо, че от доказателствената
съвкупност не се извлича по - голяма конкретика, освен посоченото дотук в
мотивите, за това с кой нож или ножове от трите установени на
местопроизшествието, било причинено всяко останало конкретно нараняване по
всеки от тримата пострадали, това не внася по никакъв начин съмнение нито във
факта на причиняването им на процесната дата, нито за автора на тяхното
причиняване /и че той е именно подс.М./, нито за това, че във всеки случаи
именно тези, или във всеки случаи със сигурност посочените два от тези три
ножа, намерени на местопроизшествието, именно били средство на причиняване на
тези увреждания по пострадалите, в частност на смъртоносния резултат за П. Е..
Значимото е категоричната доказаност на комплекса от дадености, че непосредствено
преди влизането на подсъдимия в имота, намиращите се там свидетели Д.Е. и С.Е.,
както й дъщеря им П. Енева нямали никакви травматични увреждания /наранявания/ по
себе си, а 10 - макс. 15 мин след това –
към момента, в който подсъдимия бил задържан на тророара пред двора им, а
всъщност и още малко преди това, вече по всеки от тези трима пострадали били налице
множество травматични уврежданвия /наранявания/, с разположението, броя, тежестта,
вида и характеристиките за всеки съответно от тях, каквито изрично, също така категорично
са установени от доказателствените източници по делото, даващи тази информация.
И към това – налице, сигурно установени на местопроизшествието са средствата,
годни да причинят тези увреждания и със сигурност поне с ползването на две от
тях – реално причинени, налице е доказаност и на принадлежност на две от тези
средства към подсъдимия – двата посочени ножа /донесени на местопрестъплението
и намирали се в него/, както и за ползването им от него пряко в причиняване на
увреждания по пострадали. В допълнение, без да е сигурно, че настъпили за това време,
категорично обаче е установеното е, че по подсъдимия били установени /за разлика
от множеството и сериозни, причинени с режеща повържност и с промушвания по Е./
единствено повърхностно нараняване с отделяне на кожата на дясната му ръка при китката
– наранявания, очевидно нищожни и трудно забележими без внимателен оглед /протокол
и снимки на л.37-40, п.1 ДП/, както и две
незначителни охлузвания по всяко от колената с кафява коричка по повърхността. Освен
това, за този времеви период, в развилото се събитие, категорично следващо от цялата
доказателствена съвкупност е, че участие в него имали точно четири лица – подсъдимия
М., П. Е., св.Д.Е. и св.С.Е.. При това, налице са гласни доказателства с пряк
характер /показанията на С.Е. и Д.Е. – на останали живи лица, пряко понесли
част от физическото въздействие на подсъдимия с нож, и пряко свидетелстващи за
него, както и въздъствие с ножа от страна на подсъдимия и върху умъртвената по
този начин П. Е., в допълнение към което, както и бе изведено по-горе,
истинността на съдържанието на тези източници на преки доказателства па главния
факт, подлежащ на доказване, се потвърждава по косвен начин и посредством
показанията на други лица, възприели съответна част от събитието, в това число
състоянието на пострадалите, в това число и държащият нож подсъдим, в момент на
преследване на един от пострадалите до дходната врата /св.П., К., св.Р.А./. Всички
тези дадености, заедно със сигурно установеното от цялата доказателствена
съвкупност физическо въздесйтвие с нож върху всеки от пострадалите, точно в
този кратък времеви период – от началното влизане на подс.М. в имота на
пострадалите на процесната дата, до задържането му от поалиц. служители на
тротоара пред него, несъмнено обективират подс.М. за автор на престъплението,
за което именно е обвинен по това дело. И в доказаността на изпълнителното деяние,
в частност в какво се изразило срещу всеки от тримата пострадали, непълната
изясненост именно с кое от трите оръжия било причинявано дадено увреждане от
общо установените 16 броя такива по пострадалите, категорично не може да внесе,
и не внася никакво съмнение по въпросите по чл.102 от НПК. По това дело, те са
изяснени категорично.
По същият начин,
до съмнение в достатъчно сигурно установената
процесна деятелност на подсъдимия, не води констатацията за някои отлики
в съдържанито на показанията на пострадалата С.Е. (за
което в противен смисъл защитниците също настояват, стигайки до там, при
висящността на това дело, да инициират пред Районна прокуратура – Русе
производство с оглед извършено от нея лъжесвидетелстване). Като се съобрази цялото, значително по обем
съдържание на показанията на тази пострадала в двете фази на процеса, и
определени специфики (първите по
време, даващи по-неизчерпателна информация били снети докато се намирала в
болнично легло, при първа възможност след оперативното лечение, в присъствието
на съдия, по което време състоянието й се влошило),
резонно, както и обяснява вече в съдебното следствие, поради скоротечното
реализиране на физическата агресия от нападателя и шока от възприеманото
увреждане на всеки член от семейството й, намиращ се там, и предвид
възможността впоследствие да обмисли преживяното, вече при вторите по време
показания в досъдебна фаза, така и пред съда дава по - подробна и конкретна
информация за поведението на подсъдимия, предмет на делото. В показанията си в
съдебното следствие, предвид максимално предоставените времеви условия и
спокойствие при провеждане на разпита й, включително и в отговор на
последвалото приобщаване на предходно дадените такива показания, дадената от
св.С.Е. информация на практика стои в съответствие с останалите доказателствени
източници по същностните елементи на събитието, по които начин, тази информация
се установява за достоверна. Наред с това, основната отлика касателно мястото
където се намирала с подсъдимия, в момента, в който той я промушил в областта
на левия бъбрек /в антрето или на метри от там – до входа за антрето в двора/,
по никакъв начин не внася предвид непосредствено посоченото горе, съмнение по
главните факти, подлежащи на доказване. За да се демонстрира несъстоятелността
на противната теза на защитата, може да се зададе въпроса, би ли била изключена
доказаността на процесното убийство, ако са налице всички дадености, както са
установени от съвкупността в случая, но които и да е от останалите живи пострадали,
по някаква причина се яви неспособен да опише точните по местоположение и механизъм
на причиняване, както и пространствено разположение на пострадал и извършител, за
всяка от установените по този пострадал, и по другите пострадали, увреждания ?.
Отговора явно следва да е отрицателен.
Анализа
на писмените и гласни доказателства, както и тези от експертен порядък, разгледани
в тяхната съвкупност, налага по безспорен начин следните правни изводи:
Подсъдимият М. е годен субект на престъплението,
a което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
Положителният отговор за последното качество в случая освен от външна страна въз
основа на съдържанието на самите му обяснения и обективираните му действия въз основа
на съвкупността, изрично следва и от изводите на назначените и приети по делото,
две комплексни съдебно психиатрични и съдебно психологични експертизи (изготвени в двете фази на
процеса), както и въз основа на изложеното
и от експертите, при разпита им в процеса на приемането им в съответните съдебни
заседания, в потвърждение на същите изводи.
Подсъдимият П.Ю.М. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.9, във вр. чл.115, във вр.
чл.18, ал.1 от НК, като на 13.09.2019г. в гр.Г. обл.Р., умишлено умъртвил П. Д.Е.,
ЕГН: ********** и направил опит умишлено да умъртви Д.Е.Е., ЕГН: ********** и С.Р.Е.,
ЕГН: **********, като изпълнителното деяние по отношение на последните двама е останало
недовършено поради независещи от дееца причини, деянието представлява убийство и
опит за убийство на повече от едно лице и е извършено предумишлено.
Деянието съставлява система от телодвижения, извършени от подс.М. и
насочени към умъртвяване на всеки един от тримата пострадали поотделно,
посредством нож, с който подсъдимия причинявал по тях увреждания за постигане
на тази цел. Изпълнителното деяние се изразило в умъртвяването на друг човек – П.
Е. (лишаването й от живот), и опит да бъдат умъртвени при същото събитие (да ги лиши от живот), още двама човека – Д.Е. и С.Е.. Смъртта на
пострадалите Д.Е. и С.Е. (целеното от подсъдимия и тяхно лишаване от живот), не настъпила, причините за което, били извън волята на подсъдимия. За
тези двама пострадали изпълнителното
деяние останало недовършено – не настъпила смъртта им, основно поради
извършените на всеки от тях навременни, явяващи се животоспасяващи за тях, спешни хирургични
интервенции. Без извършването им, те е нямало да останат живи. Допълнителни
фактори за недовършеност на деянието, за всеки от тези двама пострадали, били и
техните действия в опит да обезоръжат нанасящият с нож увреждания по тях
подсъдим и да се предпазват доколкото е възможно от движенията, извършвани от
него с ножа срещу телата им и да получат още повече животозастрашаващи
наранявания, съответно на което, са и обективираните от съвкупността
наранявания по всеки от тези пострадали, характерна последница от това – т.нар.
защитни наранявания. Освен това в допълнение такъв фактор се явил по отношение
на св.Е. и отдалечаването му от подсъдимия, излизайки от антрето, и извън
имота, в търсене на помощ, а индиректно и наличието и на св.П. в този момент на
улицата, което било възприето и от подсъдимия, преследващ с ножа пострадалия до
дворната врата.
Начинът по който подсъдимия постигнал
по отношение на П. Е. умъртвяването й, приложен и за целеното умъртвяване и на Д.Е.
и С.Е., бил физическо въздействие върху организма на всеки от тримата
пострадали – чрез причиняване с нож на увреждания по тялото на всеки от тях.
Конкретно по отношение на П. Е. – чрез нанасяне на описаните по фактите, мушкащи
движения с нож, имащи естеството по начина и насочеността им, и попадането им в
известно за всяко лице места с намиращи се жизненоважни органи, да предизвикат смъртта
на пострадалата. С нанасянето на два последователни удара с нож, довели до две прободно
- порезни проникващи рани в тялото на П.
Е., бил постигнал целеният от подсъдимия резултат – причиняване на смъртта й. Този
резултат е бил неминуем с оглед силата и посоката на ударите с ножа, което се установява
от дължината на раневите канали – рана №1 е с дължина 14см., а рана №2 е с дължина
10-15см., както и от мястото на нараняванията
по тялото на пострадалата – коремната кухина - в предвид на множеството засегнати и увредени
жизненоважни органи - черен дроб, стомах, напречно дебело черво, панкреаса, клон
на вена кава инфериор, тънко черво. Използвайки остър режещ и пробождащ предмет
– нож – подс.М. демонстрирал и постигнал целта си по умъртвяване на пострадалата
П. Е.. Нанесените мушкащи движения с нож, по своето естество, по начина на
реализирането им, насоката им и местата където попаднали, са типични за
постигане умъртвяването на дадено лице, което демонстрира, че извършвайки ги,
субективното му отношение включвало представата, че смъртта й ще настъпи неизбежно,
което в случая и станало. Налице е изискваната причинно - следствена връзка между
нанесените две прободно - порезни проникващи рани, какъвто категоричен извод е
изведен в нарочната първоначална СМЕ на труп – частта на л.7-8, п.3 /по време на ДП/, потвърдено и
чрез отговора на втори въпрос по допълнителна СМЕ относно П. Е. изготвена и
приета в съдебното следствие /л.455, п.2 СП/, както и при разпита на експерта
при приемането им. Конкретно – причината за настъпване на смъртта на П. Е. е
острата кръвозагуба при проникващи прободно-порезни наранявания в коремната
кухина със засягане на коремни органи и магистрален кръвоносен съд. Изведен е
изричен извод, че настъпването на смъртта на П. Е. е в пряка - причинно следствена
връзка с установените по нея прободно - порезни наранявания.
С настъпването на смъртта, изпълнителното деяние с пострадал П. Е. /убийство/
било довършено.
Конкретно по отношение на Д.Е. – чрез нанасяне на описаните по фактите, мушкащи и режещи движения
с нож по тялото и ръцете на пострадалия, част от тях имащи естеството по начина
и насочеността им, и попадането им в известно за всяко лице, места с намиращи се
жизненоважни органи, да предизвикат смъртта на пострадалия. Тези мушкащи и
режещи движения се изразили в нанасяне от подс.М. по св.Е. на общо 10бр. удара с нож, като като три броя от тях били извършени с мушкащи движения, които попаднали в областта на тялото на Е. и довели
до три прободно -порезни рани проникващи в гръдната кухина, двустранно, а
останалите седем броя удара с нож причинили на Е. седем прободно - порезни рани
на лява мишница, лява лакетна става, лява предмишница и дясна предмишница. Използвайки
остър режещ и пробождащ предмет – нож – подс.М. демонстрирал и целта си да умъртви
пострадалия Д.Е.. Мушкащите движения с нож, по своето естество, по начина на реализирането
им, насоката им и местата където попаднали, а и бройността им допълнително, са типични
за постигане на умъртвяване на дадено лице, което демонстрира, че субективното
отношение на извършващият ги М. включвало представата, че смъртта на св.Е. ще настъпи,
стига да няма някаква външна причина, която да допринесе този искан от
подсъдимия резултат да бъде избегнат. В частност, мушкащите движения, извършени с ножа в ръка от страна на подсъдимия, са били
с достатъчна сила да предизвикат желаният летален изход, тъй като са били насочени
в жизненоважна област - в областта на гърдите на пострадалия Д.Е.. Деянието му останало
недовършено (смъртта на св.Е. не настъпила) по независещи от подс.М.
причини, в хипотезата по чл.18, ал.1, пр.1 от НК, така, че това обуславя
привеждане на стореното от правна страна, и при приложение на този институт – изпълнителното
деяние не било довършено основно поради малко след това извършената на св.Е. ***,
животоспасяваща хирургична операция. Без нейното извършване, имало изключително
голяма опасност - почти 100 % - на, за настъпване на летален изход (пояснено от експерта и в съдебно заседание – л.409 и л.410, т.2 СП) – поради кръвоизлив в двете плеврални пространства, в
резултат на трите проникващи наранявания в гръдната кухина на св.Е., причинени
от мушкащите движения с ножа. Допълнителен фактор за недовършеност на деянието,
били и неговите действия в опит да обезоръжи
нанасящият го с нож подсъдим и да се предпази
доколкото е възможно от движенията, извършвани от него с ножа срещу тялото му и
от възможноста да получи още повече животозастрашаващи наранявания, съответно на
което, са и обективираните от съвкупността наранявания по св.Е., характерна последница
от това – т.нар. защитни наранявания (действията на подсъдимия с
ножа, причинили на Е. седем прободно - порезни рани - на лява мишница, лява лакетна
става, лява предмишница и дясна предмишница). Освен това в допълнение
за Е., такъв фактор се явил и отдалечаването му от подсъдимия, излизайки от антрето,
и извън имота, в търсене на помощ, а индиректно и наличието и на св.П. в този момент
на улицата, което било възприето и от подсъдимия, преследващ с ножа пострадалия
до дворната врата. Налице е и изискваната причинно - следствена връзка между действията на подсъдимия
и получените увреждания по пострадалия, които имат животозастрашаващ характер, във
връзка с които не настъпил летален изход поради своевременно извършените животоспасяващи
медицински манипулации, в това число и хирургична интервенция.
Конкретно по отношение на С.Е. –
чрез нанасяне на описаните по фактите, мушкащи
и режещи движения с нож по тялото и ръцете на пострадалата, част от тях имащи естеството
по начина и насочеността им, и попадането им в известно за всяко лице, места с намиращи
се жизненоважни органи, да предизвикат смъртта на пострадалата. Тези мушкащи и режещи
движения се изразили в нанасяне от подс.М. по св.Е. на общо четири удара с нож,
като с два от тях й причинил порезна непроникваща рана на гръдния кош и прободно
- порезна рана в лява хълбочна област, със засягане на артериален съд и долния полюс
на левия бъбрек. С останалите два удара й причинил порезна (прободно - порезна) рана на лява предмишница и порезна
рана на третия пръст на лявата ръка. Използвайки остър
режещ и пробождащ предмет – нож – подс.М. демонстрирал и целта си да умъртвяви пострадалата
С.Е.. Мушкащите движения с нож, по своето естество, по начина
на реализирането им, насоката им и местата където попаднали, а и бройността им допълнително,
са типични за постигане на умъртвяване на дадено лице, което демонстрира, че извършвайки
ги, субективното отношение на подс.М. включвало представата, че смъртта на св.Е.
ще настъпи, стига да няма някаква външна причина, която да допринесе този искан
от подсъдимия резултат да бъде избегнат. Насочил оръжието към, и нанесъл с него
с него увреждания в жизненоважна област, а именно в областта на тялото - гърдите
и хълбока, където бил засегнат артериален съд и долния полюс на левия бъбрек на
пострадалата, наложило оперативна интервенция. Деянието му останало недовършено
(смъртта на св.С.Е. не настъпила) по независещи от подс.М. причини, в хипотезата
по чл.18, ал.1, пр.1 от НК, така, че това обуславя привеждане на стореното от правна
страна, и при приложение на този институт – изпълнителното деяние не било довършено
основно поради малко след това извършената на св.Е. ***, животоспасяваща хирургична
операция. Без нейното извършване, имало голяма опасност за настъпване на летален
изход, при неизвършване на операция, основно поради прободно - порезната рана в
лява хълбочна област, със засягане на артериален съд и долния полюс на левия бъбрек,
причинено от намушкването в лявата хълбочна област (пояснено от експерта и в съдебно
заседание – л.411 и л.412, т.2 СП). Допълнителен фактор за недовършеност на деянието,
били и действията пострадалата С.Е. в опит да обезоръжи нанасящият с нож увреждания
по нея подсъдим и да се предпази доколкото е възможно от движенията, извършвани
от него с ножа срещу тялото й и от възможността да получи още повече животозастрашаващи
наранявания, съответно на което, са и обективираните от съвкупността наранявания
по св.Е., характерна последница от това – т.нар. защитни наранявания (прободно-порезни
и порезни рани по левия горен крайник на пострадалата). Налице е и изискваната
причинно - следствена връзка между действията на подсъдимия, и получените увреждания
по пострадалата Е., които имат животозастрашаващ характер, във връзка с които не
настъпил летален изход поради своевременно извършените животоспасяващи медицински
манипулации, в това число и хирургична интервенция.
Деянието, извършено от подс.М. спрямо тримата пострадали на 13.09.2019г. в гр.Г.
представлява убийство и опит за убийство на повече от едно лице (обуславящо квалифицирането му като убийство
на повече от едно лице по смисъла на т.4, пр.3 от ал.1 на чл.116 от НК), съответно. Това е така, тъй като представлява действия с цел умъртвяване
на повече от едно – три лица, въз основа на едно (в случая и
предварително) решение за реализирането им – да убива. На практика, самата установена
конкретика на настъпилото събитие в рамките на имота на пострадалите, за кратко
време, с последователно по отношение на всеки от пострадалите физическо въздействие
от подсъдимия, с нож върху всеки от тях, определя деятелността му като едно
единно негово поведение, целяло да умъртви тези три лица, както бе посочено
горе – довършено за едно от тях, и останало недовършено за другите две.
От субективна страна подсъдимият П.М. е
осъзнавал съставомерните обективни признаци
- че извършва действия обективно годни поради начина и използуваното
средство да причинят смъртта на всеки от тричата пострадали. Самите му обективирани чрез съвкупността
действия (по промушване и порязване с острието на ножа на телата на пострадалите в жизненоважни, уязвими места), свидетелстват за съзнаваното от него и очакването му, да доведат до
негативно въздействие върху организма на
всеки от тримата пострадали, и по-конкретно включително и настъпването въз
основа на тях (тъй като били насочени към места, в които се намират основни органи,
свързани с функциониране на организма и съществуването на живот - където всяко нараняване и
увреждане може да доведе до бърза смърт) летален изход за всеки от тримата пострадали. Деянието е
извършено виновно, при съставомерната форма на вина пряк умисъл, като подсъдимият
е целял да причини смъртта на всеки от тримата пострадали. Чрез използването на остър режещ и пробождащ
предмет – нож - подсъдимият е искал и целял настъпване на смъртта на пострадалите.
При мушкащите /пробождащи движения, той много добре съзнавал, че не може да ги
отмери така, че да се ограничи само до нанасянето на телесна повреда и
субективното му отношение включвало представата, че смъртта ще настъпи
неизбежно.
Наред с това, деянието представлява убийство,
извършено предумишлено (обуславящо
квалифицирането
му по т.9 от ал.1 на чл.116 от НК). Съображенията
на съда, за наличието на това квалифициращо деянието обстоятелства са изложени
изрично в анализната част на мотивите. Основно изведени – подс.М. осъществил
действията, предмет на делото, след като в сравнително спокойно състояние,
докато се намирал още в Пловдив, обмисляйки начина по който да постъпи при
създалата се ситуация при напускането на П. Е. и детето на гр.Пловдив, с
оказвано й съдействие от страна на родителите й, за да живее занапред в
семейната им къща в Г. взел решение да даде отговор на това, с отиване в домът
им, като обмислял възможността да убие някой от тях или всичките, обмислил
начина за това, и взел решение да го стори, като подготвил и взел със себе си
подходящо за целта оръжие – два ножа.
Неоснователно
е (тъй като не са налице медицинските и юридически
кретирии въведени от законодателя), искането на
защитниците на подсъдимия да се прилага института на чл.118 от НК при оценка на
деятелността на подс.М., съответно не е налице основание за приложение на тази
разпоредба при квалифициране и ангажиране на наказателната му отговорност. Съображенията
на съда по този въпрос се съдържат в анализната част на мотивите.
Видно е, че с диспозитива на настоящата присъда, съпоставено със
заключителната част на обвинителния акт, описанието на състава на
престъплението е прецизирано по преценка на съда, в аспекта на привеждане на
фактите към правото, касателно словесния израз в отговор на съставомерните обстоятелства
и конкретно това по т.4, пр.3 от ал.1 на чл.116 от НК, което по мнение на съда,
поначало не показва несъответност на подвигнатото обвинение, нито по някакъв
начин засяга и стои в противоречие с разпоредби на материалният закон, НПК и
процесуални права на страните. Такъв словесен израз на убийство с квалифициращо
обстоятелство „убийство на повече от едно лице“, е даден например с
потвърдената от АС – София и ВКС, Присъда № 420/02.12.2009г. на СГС по НОХД№
866/2008г. на същия (делото Джок Полфрийман).
Причини за извършване на престъплението – незачитане на чуждото право на живот.
Преживявания в кръга на патологичната ревност, кумулиране на агресивни
тендинции и реализирането им, решаване по агресивен начин на житейски ситуации,
който за подсъдимия са с по - висок интензитет на затруднение (психични качества, специфични особености и структура на личността на
подсъдимия).
Индивидуализация на наказанието:
При индивидуализация на наказанието, съдът отчита наличието на единствено
смекчаващо вината обстоятелство – чистото съдебно минало на подс.М.. Налице е
съвкупност от отегчаващи вината обстоятелства. Като такова съдът съобразява
липсата на критично отношение към извършеното – именно това психологично
отношение следва от съдържанието на обясненията на подсъдимия и то много добре
се обяснява и с установената специфика на личността му и по-конкретно
склонността му да обяснява свое поведение на безпокойство и агресия с външни
причини (обвинява и е укорителен не към себе си, а към външни фактори) – констатираната от експертите „екстрапунитивна насоченост“. Показателни
например точно в това отношение са гласно изразените вълнения на подсъдимия,
записани по време на разговора с тел.112, изразили се в упреци срещу лежащият
на земята в локва кръв, св.Д. Е.. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
отчита и факта, че в резултат на деянието, умъртвил лице в млада възраст (П. Е.), с което освен това едновременно лишил току - що роденото дете Д.М., от
майка. Освен това, също като отегчаващо отговорността на подс.М. обстоятелство,
съдът отчита бройността на лицата, пострадали от престъплението, доколкото
поначало и хипотеза на повече от едно такова (ще рече
достатъчни са и две в този смисъл), деянието, отново би било съставомерно по
квалифициращото обстоятелство, предвидено в т.4, пр.3 от ал.1 на чл.116 от НК.
Или извършеното надхвърля поначало предвиденият от законодателя критерии в това
отношение, за да приеме, че се изисква съгласно състава по - строга санкция за
такова престъпление. Отделно от това, като негативно обстоятелство за
индивидуализацията на наказанието на подс.М., следва да се отчете и самия факт на бройност на квалифициращи
престъплението обстоятелства – две /всяка от което и самостоятелно достатъчно
за привеждане на извършеното към квалификация по чл.116 НК/. Също така, не следва да се пропусне в аспекта
на повелите на чл.18, ал.2 от НК, относно наказването, като обстоятелство със
същото значение и факта, че в случая степента на осъществяване на намерението
при двете останали във фаза на опита изпълнителни деяния, съставляващи
престъплението, е твърде висока – може да се каже към максимума. Добре това се
демонстрира от показанията на св.С.Е., пресъздаваща преживяното по време на
своеобразното клане, сочейки, че очаквала подсъдимия да ги „довърши“.
Тази съвкупност от отегчаващи вината обстоятелства обуславя степен на обществена
опасност на дееца и на деянието, надвишаваша обичайната за извършители на престъпление
като процесното, предмет на делото, и съдът вземайки предвид факта, че за процесноизвършеното
квалифицирано убийство, законодателя е предвидил като възможност да се наложи едно
от три алтернативно предвидени наказания (които градират по своята тежест съобразно
чл.37, ал.1 от НК), приема, че съответния вид наказание, следва да е различен от
минималното по тежест (лишаване от свобода), от предвидените в чл.116, ал.1, т.4,
пр.3 и т.9, във вр. чл.115, във вр. чл.18, ал.1 от НК. Едновременно с това, съдът
приема за установено, че се касае за престъпление, което е изключително тежко (чл.38а, ал.2 от НК). Това следва от натрупването на множество отегчаващи вината обстоятелства,
както бяха конкретизирани, от факта на умъртвяване на млад човек (при което принципно
се очаква по-дълъг период от време напред да живее и се реализира в обществото),
от факта, че останалите живи негови родители несъмнено до края на живота си ще
живеят с болката и страданието от загубата на тяхно дете, а и такива последици
настъпват и за тяхната друга дъщеря. Освен това обрича детето на убитата жена
да живее без майка. Въз основа на тези обстоятелства съдът приема, че двете превенции
(лична и генерална) биха се реализирали спрямо подсъдимия П.Ю.М. с налагане на второто
по тежест наказание, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР. Именно чрез изолирането съобразно
чл.38а, ал.1 от НК на подс.М. до края на живота му в място за изтърпяване на това
наказание, биха се постигнали целите на чл.36 от НК, като основната охранявана се
явява, наред с принципния превъзпитателен ефект, да му се отнеме възможността да
върши други престъпления. Липсват и минимални данни, че при неограничаване на възможността
за същото занапред, подс.М., би коригирал общественоопасното си поведение и би се
вградил в обществото без да стои постоянната заплаха, че за пореден път ще го увреди.
Това наказание съответства на обществената опасност на убийството като най - тежкото
посегателство над най - ценното човешко благо - живота, на тежестта на конкретното
престъпление и на посочените по-горе обстоятелства от значение за отговорността,
и личността на подсъдимия.
По тези съображения, съдът е
наложил на подс.П.М., наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което наказание съгласно чл.57,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС, следва да се изтърпи при първоначален специален режим.
При наличие предпоставките на чл.59, ал.1 от НК, съдът е постановил при
изпълнение на наказание лишаване от свобода, приспадане на времето през което
подсъдимия П.Ю.М. е бил задържан по това дело - от 13.09.2019год., до датата, до
която се изпълнява мярката за неотклонение „задържане под стража“.
При наличие на предпоставките на чл.53, т.1, б.“а“ от НК, съдът е
постановил отнемане в полза на държавата на три броя ножове приложени като
вешествени доказателства по делото, като същите бъдат унищожени по съответния
ред, като вещи с незначителна стойност.
По гражданските искове:
Относно С.Р. Е.
Съвместно за разглеждане с наказателното
производство е приет граждански иск, предявен от С.Р.Е. против подс. П.Ю.М., с който
се претендира заплащане от последния на причинени на Е. неимуществени вреди от престъплението,
твърдяно съгласно обвинителния акт, в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди
лева/, от които 100 000 лв. за действия спрямо нея и 50 000 лв. по отношение действията
спрямо починалата П. Д.Е., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деликта – 13.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като
се претендират и сторените разноски по делото.
Съобразно
гореизложеното по делото са установени по несъмнен и категоричен начин
елементите от хипотезата по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - авторството на увредилият
пострадалата опит за убийство, причинно - следствената му връзка с уврежданията
и другите, настъпили за пострадалата последици и вината на ответника –
подсъдим. Едновременно с това, по
несъмнен и категоричен начин тези елементи и причинно - следствена връзка са
установени и касателно причиненото умъртвяване на дъщерята на пострадалата /П. Е./.
Преживените от пострадалата шок, болки, страдание при посегателството върху
живота й, и накърняването на телесната и неприкосновеност и правото й на живот,
както и преживяното и продължаващо във времето страдание за причинената от
подсъдимия смърт на дъщеря й, представляват увреждане - накърняване на
неимуществения й патримониум, което съгласно чл. 52 от ЗЗД подлежи на обезвреда
в имуществена форма. С.Е. при реализиране на деянието е преживяла силно
стресогенна ситуация, обусловено от извършените в домът на семейството
последователни действия от подсъдимия с оръжие, многократно ползвано срещу нея
и всеки от близките й намиращи се там, по начин целящ умъртвяването им, с
нанасяне на множество увреждания, и възприемани болка и въздействие, което
оказвали върху всеки пострадал – течаща кръв от уврежданията, визуално
възприеманите последици от въздействието
– затруднението за движение, затруднено дишане
и последвалото падане на всеки от роднините й на земята, стоновете и
молбите за помощ. В резултат на нанесениете срещу нея удари с нож от подсъдимия
за С.Е. са настъпили различни увреждания /включително и животозастрашаващи/,
със сигурност от част от тях е понесла
значителна болка още на местопрестъплението, обусловили са необходимостта от
извършване на животоспасяваща операция, извършвнането на която и престоя при
болничното лечение, е довело до преживяване на интензивни болки и физическо и
психическо страдание от С.Е.. Установените рани и свързаните с тях оперативни
интервенции, са довели до оформяне на раневи белези, които няма да се заличат
напълно. Такива са налице и ще останат в областта на дясната й вежда, лява
предмишница, трети пръст и лява ръка и в лява хълбочна област, като последния е
с дължина 17 см. Увреждането в лявата хълбочна област и наложилата се
хирургична операция, са обусловили изпитването на болки от св.Е. при клякане и
навеждане, което състояние ще подължи и занапред. Деянието е имало стресогенно
въздействие върху психическото й състояние, в резултат на което при нея се регистрира
наличие на посттравматично разстройство, като пълно възстановяване на нейното
емоционално състояние не се очаква да настъпи, основно поради травмата от
загубата на дъщеря й П. Е.. Освен това, налице е и възможността, установеното
посттравматично стресово разстойство при С.Е., да е изиграло потенциираща роля
по отношение на установеното онкологично заболяване, установено на 17.12.19г. и
за което е проведено оперативно лечение на 08.01.20г. и са последвали множество
курсове на лъчетерапия, медикаментозно лечение и текущо проследяване на
състоянието й, продължаващо обекновено в десет годишен период. Като последица
на възприетото причиняване на смъртта на дъщеря й, на св.Е. е причинено душевно
страдание от загубата на най-ценното за един родител, обхваната е от мъка, гняв
и тревожност, не вижда перспектива в съществуването си. Тези обстоятлства се
установяват както въз основа на нейните показания, така и показанията на
свидетелите Д.Е. и Е.Е., в професионален аспект – и въз основа показанията на
св.С.К., и по експертен път – въз основа изводите на нарочната Комплексна
съдебномедицинска и съдебнопсихологична експертиза /ЕКЦР-2001/2021 – л.379 –
384, т.2 от СП/ и потвърдилите ги, изявления в разпитите на експертите при
приемането й. Като съобрази всичко изложено, съдът приема, че дължимия размер
на обезщетението по справедливост, по гражданският иск в частта му за настъпили
лично за Е. неимуществени вреди от престъплението следва да бъде уважен, но не
в предявения размер изцяло, а за сумата от 70 000 лева, като в останалата му
част /за претенцията надвишаваша този размер до 100 000 лева/, следва да се
отхвърли. На следващо място, отново предвид изложеното съдът приема, че дължимия размер на обезщетението по справедливост, по гражданският
иск в частта му за настъпили за С.Е. неимуществени вреди, в резултат на
престъплението, извършено срещу П. Е., следва да бъде уважен в пълния
претендиран размер за обезвреда, а именно за сумата от 50 000 лева. Като
последица от това, сумарният размер на обезщетението, което следва да се
присъди е 130 000 лева, съответно,
съобразно размера по отхвърлената част, да се постанови отхвърляние от цялостния
размер на претенцията за обезщетение, претенцията за общ размер над
130 000 лева /до 150 000 лева/.
Предвид
това, съдът е постановил осъждане на подсъдимия М., да заплати на С.Р.Е. сумата
от 130 000 лева /сто и тридесет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от извършеното от М., престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3
и т.9, във вр. чл.115, във вр. чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.09.2019г. до окончателното й заплащане, и отхвърля гражданския
иск в останалата му част – по претенцията за обезщетение в общ размер над 130
000 лева, до 150 000 лева.
Съвместно за разглеждане с наказателното
производство е приет граждански иск, предявен от Д.Е.Е., против подс.П.Ю.М., с които
се претендира заплащане от последния на причинени на Е. неимуществени вреди от престъплението,
твърдяно съгласно обвинителния акт, в размер на 150 000 лева /сто и петдесет хиляди
лева/ - от които 100 000 лв. за действия спрямо него и 50 000 лв. по отношение действията
спрямо починалата П. Д.Е., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на деликта – 13.09.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като
се претендират и сторените разноски по делото.
Съобразно
гореизложеното по делото са установени по несъмнен и категоричен начин
елементите от хипотезата по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - авторството на увредилият пострадалият
Д.Е., опит за убийство, причинно - следствената му връзка с уврежданията и
другите, настъпили за пострадалия последици и вината на ответника – подсъдим. Едновременно с това, по несъмнен и категоричен
начин тези елементи и причинно-следствена връзка са установени и касателно
причиненото умъртвяване на дъщерята на пострадалият Е. /П. Е./. Преживените от
пострадалия Д.Е. шок, болки, страдание при посегатеството върху живота й, и
накърняването на телесната й неприкосновеност и правото й на живот, както и
преживяното и продължаващо във времето страдание за причинената от подсъдимия
смърт на дъщеря му, представляват увреждане - накърняване на неимуществения
патримониум на Д.Е., което съгласно чл. 52 от ЗЗД подлежи на обезвреда в
имуществена форма. Д.Е. несъмнено при реализиране на деянието е преживял
стресогенна ситуация, обусловено от извършените в домът на семейството
последователни действия от подсъдимия с оръжие, многократно ползвано срещу него
и всеки от близките му намиращи се там, по начин целящ умъртвяването им, с
нанасяне на множество увреждания, и възприемани болка и въздействие, което
оказвали върху всеки пострадал – течаща кръв от уврежданията, визуално
възприеманите последици от въздействието
върху другите и върху самия него – изразило се конкретно за Д.Е. и в
затруднения на движението му, следващо от бързо влошаване на състоянието му
поради уврежданията и обусловено от това, падане на земята, както и при същата
причина и на П. Е., стоновете и молбите за помощ. В резултат на нанесените
срещу Д.Е., удари с нож от подсъдимия, по Е. са настъпили различни увреждания
/включително и животозастрашаващи/, със сигурност от част от тях е понесъл
значителна болка още на местопрестъплението, обусловили са необходимостта от
извършване на животоспасяваща операция, което и престоя при болничното лечение,
довело до до това, св.Д.Е. да изпита интензивни болки, и физическо и психическо
страдание. Установените рани и свързаните с тях оперативни интервенции, са
довели до болки при определени обичайни движения на пострадалия в дълъг период
занапред във времето. Деянието е имало стресогенно въздействие върху
психическото му състояние, като подобряване на влошеното му в резултат на деянието
емоционално състояние не се очаква да настъпи, основно поради травмата от загубата
на дъщеря му П. Е.. Като последица на възприетото причиняване на смъртта на
дъщеря му, св.Д.Е. изживява душевно страдание от загубата на най - ценното за
един родител, обхванат е от мъка, гняв и тревожност, не вижда перспектива в
съществуването си. Тези обстоятелства се установяват както въз основа неговите
показания, така и показанията на свидетелите С.Е. и Е.Е., в професионален
аспект – и въз основа показанията на св.С.К.. Като съобрази всичко изложено,
съдът приема, че дължимия размер на обезщетението по справедливост, по
гражданският иск в частта му за настъпили лично за Д.Е. неимуществени вреди от
престъплението следва да бъде уважен, но не в предявения размер, а за сумата от
70 000 лева, като в останалата му част /за претенцията надвишаваша този размер
до 100 000 лева/, следва да се отхвърли. На следващо място, отново предвид
изложеното съдът приема, че дължимия размер на обезщетението по справедливост,
по гражданският иск в частта му за настъпили за Д.Е. неимуществени вреди, в
резултат на престъплението извършено срещу П. Е., следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер за обезвреда, а именно за сумата от 50 000 лева.
Като последица от това, сумарният размер на обезщетението, което следва да се
присъди е 130 000 лева, съответно,
съобразно размера по отхвърлената част, да се постанови отхвърляние от претенция
за обезщетение, за общ размер над 130 000 лева /до 150 000 лева/.
Предвид
това, съдът е постановил осъждане на подсъдимия М., да заплати на Д.Е.Е., сумата
от 130 000 лева /сто и тридесет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от извършеното от М., престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3
и т.9, във вр. чл.115, във вр. чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.09.2019г. до окончателното й заплащане, и отхвърля гражданския
иск в останалата му част – по претенцията за обезщетение в общ размер над 130
000 лева, до 150 000 лева.
Следващо
от изрично искане за това от страна на повереника и доказаност на плащането,
както и въз основа данните за процесуално представителство в съдебната фаза
/договори за правна защита и съдействие – л.567 и 768, т.2 от СП/, съдът е
постановил осъждане на подс.М., да заплати на С.Р.Е., ЕГН: ********** и Д.Е.Е.,
ЕГН: ********** сумата от 4000 лева
/четири хиляди лева/ - разноски на същите за повереник.
Следва
подсъдимия да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 10 400 лева /десет
хиляди и четиристотин лева/ - държавна такса върху присъденият
размер по гражданският иск.
Съобразно установеното за принадлежността, съответно лицата от които са предадени
или иззети вещи, представляващи веществени доказателства по делото, съдът е постановил:
Да бъдат върнати на подс. П.Ю.М. -
1 бр. сива тениска, 1 бр. черен дънков панталон и 1 чифт спортни обувки;
Да бъдат върнати на С.Р.Е. - тъмносиньо долнище от анцуг, тъмносини слипове,
бежови ластични гащи, бяла блуза с къси ръкави, син дънков панталон, тъмно лилави
бикини, бежов сутиен, бял потник, чифт гумени чехли, черен клин, черни бикини, чифт
бели чорапи.
Да бъдат върнати на С.Р.Е. и Д.Е.Е. мобилен телефон марка „Nokia“, с IMEI 1: ***, IMEI 2: ***, мобилен телефон марка „Nokia“, с IMEI 1: *** и
IMEI 2: *** и момобилен телефон марка
„Iphone“, модел „SE“, с IMEI: ***, със СИМ
карта № ******.
Да бъде върнат на П.Ю.М. мобилен
телефон марка „Microsoft“, с IMEI: ****, със СИМ карта.
Също така, съдът е постановил по делото да останат - нокти от лява и дясна ръка, биологични следи –
частици кръв, бяла пластмасова плочка, като същите да бъдат унищожени по съответния
ред.
Съобразявайки
направените в наказателното производство до момента разноски, и изхода по
същество, съдът ги е възложил на подсъдимия, като го е осъдил да заплати в
полза на ОД на МВР – Русе сумата от 3859, 38 лева /три хиляди осемстотин
петдесет и девет лева и тридесет и осем стотинки/ – разноски на досъдебното
производство, и в полза на Окръжен съд – Русе сумата 3905, 74 лева /три хиляди
деветстотин и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ – разноски в съдебното
производство.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Председател:
Член – съдия:
мл.с.