Решение по дело №3672/2019 на Районен съд - Русе

                                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                         №

 

                                                 гр. Русе, 12.06.2020 г.

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 20 май, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                            Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Миглена Кънева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3672 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по реда чл.422 от ГПК.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, гр.София, твърди, че на 19.05.2017 г. бил подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Агенция за събиране на вземания", по силата на който вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу ответниците Р.П.П. и Т.Й.М., произтичащо от договор за потребителски кредит № 2161560/23.02.2016 г., било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД съдържали изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането на трети лица. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. При повторно изпратените от ищеца уведомителни писма за цесията, ведно с уведомления за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ Иван Хаджииванов, както до Р.П., така и до Т.М., същите се считали връчени на длъжниците на 26.11.2018 г.

На 23.02.2016 г. Р.П.П. (с фамилия Милкова към датата на подписване на договора) в качеството на кредитополучател сключила договор за потребителски паричен кредит № 2161560 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД при спазване на разпоредбите на ЗПК и  Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД предоставяло потребителски кредити, които били неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването му кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема. Кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 50000 лева чрез превода им по банкова сметка ***.02.2016 г. Главницата или общият размер на кредита от 50 500 лв. представлявал сбор от чистата стойност на кредита 50 000 лв. и такса за разглеждане на кредита 500 лв., която кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора на 72 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която била договорена застрахователна премия в размер на 1830,24 лв., за което кредитополучателят подписал декларация за приемане на застраховане. Застрахователната премия била разделена също на 72 броя месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията на сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял едномесечен гратисен период, в които ако не бъде извършено плащане по застрахователната премия застрахователното покритие се прекратява автоматично. Считано от 21.02.2017 г. по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии. В погасителния план били посочени падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.

Съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора. Годишният лихвен процент бил в размер на 6.99 %. Така възнаградителната лихва за срока на договора била в общ размер 11 533,04 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора, била в размер на 63 863,37 лв., платима на 72 бр. анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от 886,99 лв., като първата погасителна вноска била дължима на 14.03.2016 г., а последната - на 14.02.2022 г., съгласно погасителния план. Според чл. 13 от ОУ, с подписването на договора за кредит Т.Й.М., в качеството на поръчител, поел задължение към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички задължения на потребителя, които възникват по силата на Общите условия.

Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б. „а" от ОУ поради неплащане на две последователни погасителни вноски. При забава в плащанията кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, изчислена върху просрочената дължима главница. На длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер 1448,78 лв. за периода от 19.05.2017 г. до датата на входиране на заявлението в съда. Сумата, която била погасена до момента по цялото задължение, била в размер на 7090,19 лв., с която били погасени: възнаградителна лихва 2119,42 лв., главница 4665,73 лв., застрахователна премия 305,04 лв. и лихва за забава 0,30 лв.

По образуваното ч.гр.д. № 883/2019 г. по описа на РС-Русе срещу двамата длъжници била издадена заповед за изпълнение. Тъй като същите не били намерени на установените адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба. Моли да бъде постановено решение, с да се признае за установено, че Р.П.П., в качеството си на кредитополучател и Т.Й.М., в качеството си на поръчител, дължат на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, присъдени с издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 883/2019 г. на Районен съд - Русе, а именно: 18 200.05 лева частично претендирана главница за периода  14.03.2018 г. - 14.04.2020 г., по отношение на които, на основание чл. 12, ал. 2, б.„а" от договора за кредит, била обявена предсрочна изискуемост; 1448.78 лева - обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени установителни искове, моли да бъде постановено решение, с което двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят на ищеца частично претендирана главница от 18200.05 лв., със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендира разноските по заповедното и по настоящото производства.

          Ответницата Р.П., чрез назначения й особен представител, счита предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск недопустим. Оспорва факта, че е уведомена за извършената цесия на задължението, както и че същото е обявено за предсрочно изискуемо. Моли предявеният установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

          Ответникът Т.М., чрез назначения му особен представител, излага подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Счита договора за потребителски кредит за недействителен, на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК. Позовава се и на разпоредбата на чл.138, ал.2 ЗЗД, според която поръчителството може да съществува само за действително задължение. Отделно от това счита, че обезщетение за забава се дължи само за падежиралите вноски преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

 От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 883/2019 г. по описа на РС-Русе, в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК солидарно срещу Р.П. и Т.М. за сумите, заявени по исковата молба, съставляващи вземания по Договор за паричен кредит № 2161560/23.02.2016 г., сключен с кредитора “УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, впоследствие цедирани на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Актът е връчен на длъжниците в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК. Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на страната на 08.05.2019 г., а исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е изпратена с писмо на 04.06.2019 г.

На 23.02.2016 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит при Общи условия, неразделна част от него, между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, кредитополучателя Р.П. Милкова и поръчителя Т.Й.М., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 50 000 лв. Договорът се сключва за срок от 72 месеца при следните параметри: ГЛП 6,99 %, годишен процент на разходите 8,71 % и фиксирана надбавка 6.56 %. Общата дължима сума възлиза на 63 863.37 лв., от които общ размер на главницата, включваща чиста стойност на кредита 50 000 лв. и 500 лв. такси за разглеждане на кредита, месечна застрахователна премия от 25.42 лв. Месечната вноска възлиза на 886.99 лв., като на 14.03.2016 г. е дължима първата вноска.

На същата дата Р. Милкова сключва и застраховка „Кредитна Протекция Плюс“ в полза на кредитора със застрахователни покрития: смърт, трайно намалена работоспособност, временна неработоспособност и  безработица.

На 20.12.2016 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ежемесечно свои необслужвани вземания, които се индивидуализират в приложения към договора. В приложение № 1 от 19.05.2017 г. (л.25-26) е посочено, че на ищеца се прехвърля и вземането срещу двамата ответници в общ размер 47 722.20 лв., от които 45 834.27 лв. главница и 1887.93 лв. лихви.

Изпълнителният директо на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД писмено упълномощава „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми всички длъжници по прехвърлените, като такива уведомления за прехвърлянето на процесното вземане се съдържат в приложените към исковата молба уведомителни писма, връчени на ответниците от ЧСИ при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

По делото е прието заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, според което размерът на неплатената от длъжника по процесния договор за потребителски кредит задължения за главница за периода 14.03.2018 г. – 14.04.2020 г. е 18 201.05 лв., а лихвата за забава за периода 19.05.2017 г. – 12.02.2019 г. възлиза на 3 210.47 лв.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният към исковата молба договор попада под приложното поле на Закона защита на потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП.

Съобразявайки възраженията на ответниците съдът констатира, че процесният договорът за потребителски кредит паричен кредит № 2161560 нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради което е недействителен.

Нарушено е законовото изискване за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договорът, а преддоговорна информация, предоставена под формата на стандартен европейски формуляр, изобщо липсва. В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че „за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.“

От една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира с недействителност на договора за кредит – чл. 22 от ЗПК.

В конкретния случай договорът е отпечатан с шрифт по-малък от 12, което се установява при визуално сравнение. Използването на шрифт с такъв размер е в нарушение на изискването по чл. 10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора само на това основание.

Освен това, в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго самостоятелно основание за нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.

Последиците от недействителността на договора (в случая на две различни основания) са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.

По изложените съображения установителните искове следва да се уважат само в частта за съществуване на вземането на ищеца в размер на 18 200.05 лева, представляващи главница за периода 14.03.2018 г. – 14.04.2020 г. Тази сума подлежи на връщане, на основание чл. 23 от Закона за потребителския кредит, поради което в тази част предявеният иск е основателен, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК. Предвид нищожността на договора в останалата част искът следва да се отхвърли.

Предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба, съставляващи основание на исковете по чл. 422 от ГПК съдът приема, че се касае до идентичност на основанието на установителния  и предявения в условията на евентуалност осъдителен иск. Действително в т. 11б на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е определено, че при условията на обективно съединяване може да бъде предявен  евентуален осъдителен иск за вземането по оспорена заповед за изпълнение, но в случаите на друго основание или до пълния размер на вземането, което не е било предмет на заповедта за изпълнение. В случая, в исковата молба не се съдържат каквито и да е самостоятелни факти досежно предявения евентуален иск, които представляват ново и различно основание на този иск. При това положение съдът намира, че заявената евентуална претенция за същата главница, предмет на установителния иск и при същото основание е недопустима и производството в тази част следва да бъде прекратено.

Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът, разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е компетентен да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая, предвид частичната основателност на претенцията, направените разноски в заповедното производство следва да се присъдят съразмерно на съществуващата част от вземането или до сумата 414 лева. В настоящото производство ищецът има разноски за държавна такса в размер на 426,12 лева, за особени представители на ответниците в размер на 1120 лева, за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 лв., като съдът определя и възнаграждение за представляващия го юрисконсулт в размер на 300 лева. Така общият размер на разноските на ищеца в настоящото производство възлиза на 1996,12 лева, от които следва да се му присъди съобразно изхода на делото сумата 1848,94 лева.

Мотивиран така съдът

   Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.П.П., с ЕГН **********,*** и Т.Й.М., с ЕГН **********,***, че дължат на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул.„Д-р. Петър Дертлиев” 25, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, солидарно сумата 18 200.05 лв., представляваща частично претендирана главница по договор за потребителски паричен кредит № 2161560/23.02.2016 г. за периода 14.03.2018 г. – 14.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019 г. до окончателното й изплащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение по ч.г.д. № 883/2019 г. по описа на Районен съд-Русе, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за дължимост на сумата 1448,78 лв. - обезщетение за забава за периода 19.05.2017 г. - 12.02.2019 г.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото по предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Р.П.П., с ЕГН ********** и Т.Й.М., с ЕГН **********, осъдителен иск за заплащане сумата 18 200.05 лв.-частично претендирана главница за периода  14.03.2018 г. - 14.04.2020 г.

ОСЪЖДА Р.П.П., с ЕГН **********,*** и Т.Й.М., с ЕГН **********,***, да заплатят на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр.София, ЕИК *********, разноски по ч.г.д. № 883/2019 г. по описа на РС-Русе в размер на 414 лева, както и разноски по настоящото дело в размер на 1848,94 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.                            

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: