Определение по дело №3511/2018 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 2357              Година  2018            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

в закрито заседание на 22.11.2018 година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                              ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело но­мер 3511 по описа за 2018 година и като обсъди :

 

След като служебно се занима с въпроса, касаещ допустимостта на така подадената жалба от Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, настоящият съдебен със­тав намира, че оспорването от сдружението срещу нормата на чл.44 ал.4 от действащата на територията на Община – Пловдив общинска Наредба за при­до­биване, управление и разпореждане с общинско имущество/наричана по-на­до­лу само Наредбата/, е процесуално недо­пус­ти­мо, поради липса на личен, непос­редствен/пряк/ интерес от оспорващия правен субект.

Всъщност от самата депозирана жалба е видно, че по-голямата част от нея/пункт I/ обхваща именно въпроса за допустимостта на формулираното оспор­ване на общинската подзаконова уредба, действаща на територията на Об­щина - Пловдив.

Самият жалбоподател претендира, че за него е налице интерес от оспор­ване на атакуваната правна норма на вторична правна уредба, тъй като същият е сдружение, в чийто устав, като средство за постигане на целите, е посочено и „участието му в провежданите от общините публични търгове и публично опо­вестени конкурси за продажба или отдаване под наем на подхо­дящи общински имоти за представителства на сдружението“. Сочи все в тази връзка, че учас­тието му в такива процедури не е хипотетична възможност, а регистрирано средст­во за постигане на целите му.

Въпреки така направената обосновка, настоящият съдебен състав счита, че досежно правния интерес за казуса следва да се имат предвид е следните няколко обстоятелства.

Не е спорно, че юридическото лице е субект на частното право/сдру­жение, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ/, със седалище и адрес на управление на територията на Община - Пловдив.

Твърдението на сдружението е, че с оглед заложеното в устава му за пос­ти­гане на легитимните си цели, респ. черпейки основание и от решение на КС №5 от 17.04.2007г. по к.д. №11/2006г., същото неминуемо ще попадне в обх­вата на действието на атакуваното правило от общинската Наредба, поради кое­то и претендира отмяната му.

В казуса обаче не се установява/то и няма твърдения, а още повече над­лежни писмени доказателства/, жалбоподателят да е в каквото и да е произ­водство, чието приключване неминуемо ще наложи прилагане на новелата на чл.44 ал.4 от Наредбата, т.е. ще са наложи заплащането на незаконосъоб­разните според него било като такса, било като цена -  „режийни разноски“ по смет­ка на Община – Пловдив.

В тази връзка няма също така твърдения, нито доказателства и за това, че сдружението е разкрило, или е в процес на разкриване на свои предста­вителства на територията на която и да е община в страната, които да действат ка­то дискусионни граждански клубове по актуални въпроси на местното само­управление и да бъдат коректив на местната власт, нито по какъвто и да е на­чин да се предприети действия,насочени към закупуване или наемане на под­хо­дящи общински имоти - чрез участие в провежданите от общините публични търгове или публично оповестени конкурси - по реда на техните Наредби по чл.8, ал.2 от ЗОС.

При тази безспорна фактическа обстановка, настоящият състав намира, че следва да се споделят и следните съображения.

Съгласно нормата на чл.186 от АПК право да оспорват подзаконов нор­ма­ти­вен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Законода­телят е въвел изискване за наличието на правен интерес от обжалване на под­за­конов нормативен акт. С решение № 5/17.04.2007 год. по к. д. № 11/2006 год. на Конституционният съд на Република България е прието, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК е в съответствие с чл.120 ал.2 от Конституцията на РБ. За­сег­нати по смисъла на чл.186 ал.1 от АПК са тези субекти, до които админист­ративният акт се разпростира, като ин­те­ресът трябва да е обоснован. Активна легитимация имат всички правни су­бекти в случаите, в които подзаконовият нормативен акт засяга пряко, непос­редствено и лично права, законни интереси, свободи или създава задължения за тях. За да е налице пряк интерес е необхо­димо със самото отменяване на оспо­рения административен нормативен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпъл­нението на административния акт, да е налице действително и незабавно удов­летворяване на лицето. Лич­ният правен интерес предполага физическото или юридическо лице да има пра­во на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни инте­реси, а не на други лица. Правният интерес е непосредствен, когато оспо­реният нормативен административен акт засяга прав­ната сфера на жалбопо­дателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за него. Наличието на правен интерес е от категорията на абсо­лют­ните процесуални предпоставки за подаване на жал­ба и подлежи на доказ­ване от оспорващия. Липсата му има за правна пос­ле­дица недопустимост на жал­бата и прекратяване на делото.

От събраните по делото доказателства се установява, че на първо място не са налице каквито и да било доказателства, че жалбоподателят е засегнат или е в производство едно такова възможно засягане в дейността си от атаку­ва­ното правило за поведение, така че предвидената в оспорената разпоредба за евентуално заплащане на режийни разноски и то във визирани размер от 3% да засяга правната му сфера.

Освен това следва да се споделят и аргументите в цитираното от самия оспорващ решение на КС, а именно „..........Легитимацията при съдебната защи­та на правата от страна на гражданите и юридическите лица срещу актове на из­пълнителната власт, която допуска Конституцията, е максимално отворена, но не и безгранична. В това отношение законодателят се е съобразил с разпо­ред­бата на чл.120, ал. 2 от основния закон и не е предвидил actio popularis или възможността на всеки всякога и за всички да атакува актове на изпълнителна­та власт дори когато ничии права не са нарушени или потенциално застрашени. Именно възможността за въвеждане на actio popularis би влязла в противо­речие с изискванията на чл. 120, ал. 2 от Конституцията и би следвало да се обя­ви за противоконституционна....". 

Или следва да се обобщи, че формалното вписване на цели, заложени в устава на сдружението, за да се обосновава с това, последващо наличие на ли­чен, непосредствен пряк интерес,не е, според този съд,онази необходима пред­поставка, която законодателят, разтълкуван от КС, има предвид/в таза насока по оспорвания на сдружението е и преобладаващата практика на ВАС на РБ – така Определение №5512 от 26.04.2018 по дело №4419/2018г.;Определение №1274 от 30.01.2018г. по дело №687/2018г.;Определение №14245 от 22.11.17г. по дело №12075/2017г.;Определение №13902 от 16.11.2017г. по дело №9918/ 2017г.;Определение №13751 от 14.11.2017г. по дело №9953/2017г.; Определе­ние №7702 от 19.06.2017г. по дело №3297/2017г.; Определение №7066 от 30.05.2018г. по дело №4215/2018г.;Определение №1025 от 24.01.2018г. по дело №303/2018г.;Определение №14718 от 01.12.2017г. по дело №9919/2017г.; Ре­ше­ние №13476 от 06.11.2018г. по дело №9106/2017г.;     Решение №7276 от 01.06.2018г. по дело №3521/2017г.;Решение №711 от 17.01.2018г. по дело №8906/2017;Решение №7419 от 05.06.2018г. по дело №8842/2017г.;Определе­ние №1137 от 25.01.2018г. по дело №994/2018г.;Решение №10397 от 03.08. 2018г. по дело №8904/2017г.;Решение №9659 от 13.07.2018г. по дело №13649/ 2017г.;Определение №6331 от 15.05.2018г. по дело №5059/2018г.; Решение №9782 от 17.07.2018г. по дело №9115/2017г.;Решение №3892 от 26.03.2018г. по дело №1360/2017г./.

Консеквентно това обосновава извода на съда - за оставяне жалбата без разглеждане и прек­ратяване на съдебното производство на основание чл.159 т.4 АПК.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Български правозащитен алианс“ със седалище и адрес на управление гр. Пловдив срещу нормата на чл.44 ал.4 от действащата на територията на Об­щина – Пловдив общинска Наредба за при­до­биване, управление и разпорежда­не с общинско имущество.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №3511/2018г. по описа на Ад­министративен Съд – Пловдив – ІІ отд., VІІ състав.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя за постановяването му.

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                      2.