Р Е Ш Е Н И Е
№ 262088
гр. Варна, 28.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8631 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от К.И.В., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника му адв. Т.П. - АК *** срещу Община ***, с административен
адрес гр.***, с която е предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
Сумата от 15000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на скъсване на заден
рог на медиален мениск при падане в необезопасена решетка на отводнителен канал
на тротоара в гр.***, пред № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на вредата – ***г. до окончателно плащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. около 19:00 часа ищецът излизайки от магазин намиращ се в гр.*** внезапно попаднал в необезопасена решетка на отводнителен канал, намиращ се на тротоара. При стъпване на решетката на отводнителния канал, те се изместила и ищецът паднал, а в опит да се задържи изправен усукал лявото си коляно.
Вечерта ищецът изпитал силни болки и отток в левия си крак и на следващия ден потърсил медицинска помощ в Спешен център при МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД. Там били направени манипулации и изследвания, от които се установило, че е налице навяхване на лява коленна става.На ***г. било проведено изследване ЯМР на лява коленна става, при което било установено скъсване на заден рог на медиален мениск.
Ищецът твърди, че установеното скъсване на заден рог на медиален мениск настъпило вследствие на произшествието от ***г.
В продължение на няколко месеца ищецът имал силни болки в левия крак. Кракът му бил напълно обездвижен и ищецът бил неспособен да се грижи сам за себе си, като за ежедневните си нужди бил принуден да ползва чужда помощ.
Описаните неимуществени вреди били пряка и непосредствена последица с настъпилото произшествие и неизпълнението на задължението на ответната община да обезопасява общинските пътища, улици и тротоари.
В качеството на собственик община *** имала задължение да поддържа в изправно състояние процесния пътен участък, което включвало и тротоарите да бъдат годни за обикновеното си предназначение.
Моли за осъждане на ответника да му заплати процесната суми, прави доказателствени искания и претендира сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Описанието на мястото където е настъпил твърдения инцидент било прекалено общо, не били конкретизиращи и индивидуализиращи процесната шахта, с което се нарушавало правото на защита на ответника.
На следващо място било възможно община Варна да поддържа, изгражда и ремонтира провод на техническата инфраструктура, но в закона била предвидена възможност това да се осъществява и от съответното експлоатационно дружество. Именно по тази причина следвало да се установи съществуването на твърдяната шахта и чия собственост е същата.
В исковата молба не били въведени твърдения относно наличието на други обективни обстоятелства като нарушено зрение или други сетивни дисфункции, както и обстоятелства по отношение на метеорологичните условия обуславящи невъзможността да се възприеме дадена неравност. Ако съществувала процесната шахта, то ищеца следвало да възприеме, че капака на същата липсва и да предотврати настъпването на инцидента. Спорно било дали в настоящия случай травматичното увреждане е в причинно-следствена връзка с поведението на община *** или с поведението на ищеца, който не положил „дължимата грижа“ за да предотврати инцидента.
Твърдените в исковата молба обстоятелства относно здравословното състояние на ищеца били недоказани и необосновани.
Моли за отхвърляне на иска изцяло като недоказан и неоснователен и присъждане на разноски. В условията на евентуалност моли за значително намаляване размера на обезщетението съобразно правилата визирани в чл.52 ЗЗД и в съответствие с преобладаващата за подобни случаи съдебна практика. При уважаване на иска законна лихва върху присъденото обезщетение следвало да се присъди от датата на исковата молба, а не от настъпване на събитието, както претендира ищеца. Въвежда се и възражение за съпричиняване..
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. С писмена молба преди заседанието заявява, че поддържа исковата претенция и моли за присъждане на разноски. Ответникът, чрез проц. представител, оспорва предявения иск, моли за отхвърлянето му и присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно
представен от ищеца лист за преглед на пациент в спешното отделение издаден от
МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД, ищецът К.И.В. е посетил лечебното заведение на ***г.
в 12:20 часа, при което след преглед му е поставена основна диагноза „навяхване
на лява колянна става“ /л. 71/.
На ***г. е
извършено магнитно резонансно изследване на лява колянна става, при което е
дадено заключение „скъсан заден рог на медиалния /менискус“ /л.7/.
На ***г. е
извършен преглед на ищеца в отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна –
Варна“ АД и издадено медицинско удостоверение. Според заключението в същото се
касае за навяхване на лява колянна става, разкъсване на задния рог на вътрешния
мениск на лява колянна става. Описаните травматични увреждания са резултат на
внезапно форсирано движение на лявата колянна става при фиксирано стъпало и
биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност
травматичните увреждания са обусловили трайно затруднение в движението на ляв
долен крайник за период над един месец /л.8-9/.
По делото са
допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетеля Иван Каменов В.,
син на ищеца.
В показанията си свидетелят
твърди, че е бил заедно с баща си когато станала злополуката. Ходили да
пазаруват в магазин „***“ на ***. На излизане имало отводнителен канал, на
който имало поставена решетка. Решетката била разместена и когато ищецът стъпил
на нея кракът му хлътнал и той паднал назад. Впоследствие ищецът усетил силна
болка в крака. Първоначално не можел да ходи и казал, че нещо се разтегнало в
крака му. На следващия ден ищецът отишъл на ЯМР и се оказало, че е скъсал
менискус. Първите двадесетина дни свидетелят помагал на ищеца да ходи, след
което започнал да стъпва на крака си, като няколко месеца не можел да води
нормален начин на живот. Ищецът имал нужда от чужда помощ, първоначално
свидетелят му помагал за ходене до тоалетна. Трудно било първите две седмици.
След около двадесет дни с много почивка и лежане се пооправил. Ищецът започнал
работа и се наложило доста време да поседи вкъщи, което също му се отразило
емоционално.
По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза за установяване на релевантните за
спора факти и обстоятелства.
В заключението си
вещото лице посочва, че ищецът е получил навяхване на лява колянна става,
разкъсване на задния рог на вътрешния мениск на лява колянна става. Описаните
травматични увреждания са резултат на внезапно, форсирано движение на лявата
колянна става при фиксирано стъпало, респективно по посочения в исковата молба
начин. В своята съвкупност уврежданията са обусловили трайно затруднение в
движението на левия долен крайник за период не по-малък от два месеца.
Проведено е лечение с обезболяващи, извършено е изследване на колянната става с
Ядреномагнитен резонанс, при което е установено разкъсване на задния рог на
вътрешния мениск на лявата колянна става.
Съдът кредитира
заключението на вещото лица като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните по делото /л.83-85/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
За уважаване на предявените исковата претенция с правно основание 49 вр. чл.45 от ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване положителните факти, на които се позовава, включително получаването на описаната в исковата молба травма в резултат на падане в отворена и необезопасена шахта на ***г. в гр.*** по тротоара на ***, настъпването на твърдените неимуществени вреди – претърпени болки и страдания по вид, степен и интензитет с твърдените в исковата молба, твърдяното противоправното деяние – неизпълнение на задълженията на ответната община за поддържане на тротоара на ***, както и причинно-следствената връзка между противоправното поведение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди.
Съдът намира за доказано от показанията на разпитания по делото свидетел, представения Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „ Св. Анна – Варна“ АД и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, че ищецът е претърпял инцидент на ***г. когато вървейки по тротоара на *** е стъпил върху отводнителна решетка, която е била разместена, кракът му е потънал и е получил травма - разкъсване на задния рог на вътрешния мениск на лявата колянна става. Свидетелят е пряк очевидец на инцидента и макар да е заинтересован от изхода на спора, тъй като е син на ищеца, показанията му се подкрепят от заключението на вещото лице и представената медицинска документация.
Съгласно чл. 31, ал.1 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда - чл. 3 ЗДвП. Съгласно чл. 5, ал.1 и 2 ЗП пътищата имат следните основни елементи: обхват на пътя; пътни съоръжения и пътни принадлежности, а според §1, т.2 от ДР на ЗП "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени и тротоарите. От анализа на цитираните разпоредби следва, че поддръжката на конкретния път, в това число и за ремонтиране, обезопасяване и поддържане на тротоара е в тежест на настоящия ответник – община ***, нейна собственост /чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата, вр. чл. 3, ал.2, т.1 ЗОС/, част от който път е и тротоарът, находящ се в гр.***.
Възраженията на ответника за наличие на съпричиняване и процесната шахта да е собственост на трето за спора лице останаха недоказани от събраните в производството доказателства.
Настъпилите от падането наранявания за ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между падането на ищеца и настъпилите за него вреди се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза.
По посочените съображения съдът намира исковата претенция за доказана по своето основание.
По отношение на претендираните от ищцата неимуществени вреди, то същите на основание чл.52 от ЗЗД съдът следва да определи обезщетението за същите по справедливост. Съгласно посочената норма и трайно установената съдебна практика по същата обезщетението за неимуществени вреди се определя след преценка на вида и характера на увреждането, начин на причиняването му, последиците за здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените морални страдания. В настоящия случай от СМЕ и гласните доказателства се установява, че ищецът е получил травма – скъсване на заден рог на медиален мениск. Получената травма е обусловила трайно затруднение на левия долен крайник за период не по-малък от два месеца, според заключението на вещото лице. В показанията на свидетеля се твърди, че ищецът е имал затруднения да ходи и не стъпвал на крака си първите двадесетина дни, а няколко месеца не можел да води нормален живот. Ищецът имал нужда от чужда помощ през първите две седмици, а след около двадесетина дни с много почивка и лежане се пооправил. По отношение на твърдените емоционални и психически травми, както и интензитета на изпитаните болки и страдания по време и след инцидента не бяха ангажирани доказателства относно настъпване на такива в по-висока степен от обичайните за всеки човек претърпял подобна травма и получил трайно затруднение на долен крайник за период от поне два месеца.
В съответствие с установените конкретно претърпени болки и страдания от физическо естество, а също и изживения стрес и търпените неудобства от ищецът, обемът и интензитетът на търпените от него болки и страдания, както и неудобствата при затруднение в движението на долен крайник и необходимостта от чужда помощ за около две седмици, настоящият съдебен състав намира, че необходимо и достатъчно обезщетение за обезвреда на търпените в случая неимуществени вреди, е такова в размер на 3 000 лв. Обезщетение в посочения размер следва да е достатъчно да компенсира действителния обем на болките, страданията и битовите неудобства, които пострадалия е изпитвал и продължава да изпитва като последица от процесната злополука, като за разликата до пълния претендиран размер от 15 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК страните имат право на поискани и доказано сторени по делото разноски. Ищецът е направил разноски в размер на 350 лева, като съответно на уважената част от иска следва да се присъдят такива в размер на 70 лева. В полза на адвокат Таня Полежанова следва да бъде определено възнаграждение за осъществената безплатно правна помощ в размер на 980 лева, което да бъде присъдено в размер съответен на уважената част от иска – 196 лева. В полза на ответника съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, което с оглед изхода от спора следва да се възложи в тежест на ищеца до размер от 160 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответната община следва да заплати по сметка на Варненски районен съд сумата от 120 лева, представляваща дължима държавна такса за уважения иск в полза на лице, освободено от авансово заплащане на държавна такса.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община ***, с административен адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на К.И.В., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на скъсване на заден рог на медиален мениск при падане в необезопасена решетка на отводнителен канал на тротоара в гр.***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на вредата – ***г. до окончателно плащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 3000 лева до пълния претендиран размер от 15000 лева.
ОСЪЖДА Община ***, с административен адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на К.И.В., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 70 /седемдесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община ***, с административен адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т.И.П. – АК *** сумата от 196 /сто деветдесет и шест/ лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА К.И.В., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Община ***, с административен адрес гр.*** сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща сторени по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Община ***, с административен адрес гр.*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща държавна такса за уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: