№ 319
гр. Севлиево, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИАНА Р. ХУБЕНОВА
при участието на секретаря ТРАЯНА П. СПАСОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело №
20244230100054 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД, искова молба срещу А. Г. И., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 240 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. чл. 9 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от
ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както
следва: сумата от 3852,63 лева - главница, дължима за периода 14.10.2022 г. -
14.11.2023г. (вноски с настъпили падеж); сумата от 1665,11 лева - договорна
лихва, дължима за периода от 14.10.2022 г. - 14.09.2023 г. (вноски с настъпили
падеж), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2023 г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 703 от 29.11.2023 г. по ч. гр.д. № 1265/2023 г. по описа на
Районен съд – Севлиево.
В исковата молба се излагат съображения, че на 21.06.2022 г. бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер 5099966 между
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, с ЕИК ******, и
1
ответника, по силата на който „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ"
ЕАД отпуснало на длъжника паричен кредит с общ размер 40 300 лева.
Кредитът следвало да бъде издължен чрез ежемесечни погасителни
вноски, първата от които била дължима на 14.07.2022 г. Крайният срок на
издължаване на погасителните вноски е 14.06.2032г. Съгласно условията на
договора, кредитът бил отпуснат при годишен лихвен процент в размер на
4,56 % и годишен процент на разходите 5,58%. Кредиторът „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД бил изпълнил задълженията си по
Договора за кредит, като отпуснал договорения кредит, но не получил пълно и
точно насрещно изпълнение от страна на Заемополучателя.
Ответникът не бил изпълнил поетите от него задължения по Договора
за кредит, като не бил изплатил задълженията си по последния, поради което
дължал на кредитора по посочения по-горе договор за кредит непогасена
сума.
В исковата молба се посочва и че на 12.05.2023 г. първоначалният
кредитор „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД прехвърлил
вземанията си от ответника на ищеца - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, чрез договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). На основание посочения
договор за продажба на вземане /цесия/ от 12.05.2023 г., непогасеното
задължение на А. Г. И.. произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит с номер 5099966 от 21.06.2022 г. било изкупено от ищеца, ведно с
привилегията и обезпеченията.
Ищецът твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.
99 от Закона за задълженията и договорите на 13.10.2023г. на посочения в
договора за кредит адрес на задълженото лице, било изпратено писмено
уведомление за извършената цесия. Сочи се, че писмото не било връчено,
въпреки опитите на пощенския служител да връчи писмото на адресата му на
16.10.2023 г. и на 26.10.2023 г., същото останало непотърсено и било върнато в
цялост на подателя с отбелязване недоставено като непотърсено.
Освен уведомлението за цесия, с посочената по-горе пратка на
длъжника било изпратено и писмено известие - покана, с което му се
предоставял 15-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното
задължение по горепосочения договор за кредит и изявление, че при липса на
доброволно изпълнение в рамките на указания срок, с изтичането му цялото
2
задължение ставало изцяло и незабавно дължимо. Сочи се, че старият
кредитор, действащ чрез упълномощено лице, надлежно изпълнил своето
задължение да уведоми длъжника за извършено прехвърляне на парично
вземане.
Ищецът твърди, че в случай, че длъжникът не получи пратката си,
съдържаща уведомлението за цесия и уведомлението за предсрочна
изискуемост или пък в случай, че е сменил адреса си, който е вписан в
договора за кредит, същият следвало да понесе последиците от собственото
си недобросъвестно поведение. Твърди се, че когато едната от страните не
пребивава на посочения от нея адрес и не е уведомила съконтрахента си за
актуалния си адрес, респективно е отказала да получи волеизявление,
адресирано до нея, тя сама се поставяла в невъзможност да узнае за
волеизявлението на другата страна и в този смисъл, не следвало длъжникът
вследствие на своето недобросъвестно поведение да се ползва и да черпи
благоприятни за себе си права.
Ищецът моли съда, че в случай, че не приеме основателността на
гореизложеното, то на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК да приеме, че по
отношение на ответника е налице валидно уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
извършено с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея,
сред които уведомление за цесия, както и че на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето на задължението е породило действие за длъжника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е представил отговор на
исковата молба, с който се иска отхвърляне на така предявените искове, като
прави възражение, че не бил уведомен за извършената цесия.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, а и от представения Договор за
потребителски паричен кредит с номер 5099966 от 21.06.2022 г., сключен
между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД и ответника, се
установява, че по силата на същия договор, ответникът е получил като кредит
сумата от 40 300 лева, която следвало да върне на 120 месечни вноски, всяка с
размер от 434,04 лева, първата от които с падеж 14.07.2022 г., а последната – с
падеж 14.06.2032 г. Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 4,56 %, а
годишният процент на разходите – 5,58 %. В договора са посочени и
фиксирана надбавка в размер на 4,54 % и референтен лихван процент 0,02 %.
3
Договорът е сключен при Общи условия (ОУ), като потребителят е
подписал декларация, че е прочел, разбрал и приема ОУ, текстът на които е
отпечатан на гърба на договора и е неразделна част от него. От приложените
към договора ОУ, подписани на всяка страница от потребителя, е видно, че в
чл. 12, ал. 6 и ал.7 е уредено правото на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД по всяко време да прехвърля правата си по договора за
паричен кредит на трети лица или части от него, заедно с такси, комисионни и
др., като потребителят дава изрично съгласие „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД да прехвърля правата си по договора на трети лица.
От приложения по делото индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.05.2023 г. е видно, че „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД е прехвърлило на дружеството ищец
свои вземания, като към договора е представено и Приложение № 1. В
Приложение № 1 срещу името на прехвърленото вземане на длъжника А. Г. И.
са посочени суми 39 471,19 лева – остатък главница и 1665,11 лева – остатък
лихви.
С пълномощно „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД е
упълномощило „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с правото да уведоми от негово име
длъжниците за извършената цесия. С Уведомление за извършено прехвърляне
на вземания ищецът, в качеството си на пълномощник на „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, е изпратил уведомление до ответника за
извършената цесия, като е посочил, че от датата на получаване на
уведомлението всички плащания на дължими суми по договора трябва да
бъдат насочвани по сметка на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Според представената
обратна разписка към известието за доставяне писмото, изпратено на адреса
на получателя, същото е непотърсено, като отбелязването е с дата 06.11.2023 г.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1265/2023
г., по описа на Районен съд – Севлиево, се установява, че ищецът „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
процесните суми.
На първо място, следва да се посочи, че предявените искове са
допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с
изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената
заповед, заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си в
1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда, който
срок в случая е спазен.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното
наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от
съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата,
предмет на договора със съответната възнаградителна лихва, настъпила
изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице
4
неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен
договора за цесия, с който е придобил вземането, както и факта на съобщаване
на цесията на длъжника.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е
по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което
същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е
достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи
положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на
задължението си, за което доказателства в производството не са ангажирани.
За установяване на валидно правоотношение между страните с
типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан
правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна
правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може
да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на
процесния Договор за потребителски паричен кредит с номер 5099966 от
21.06.2022 г. ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за
поемане на правно задължение да върне предоставената му сума, на 120
месечни вноски, с размер от 434,04 лева всяка.
С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 12.05.2023 г., по силата на който „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД е прехвърлило вземанията, описани в Приложение № 1
към него на ищеца - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Трайно установена е съдебната
практика, обективирана и в постановените Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 2352/2013 г., II т. о., че установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и първоначалния кредитор, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде
извършено именно от първоначалния кредитор - цедента. Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на предишния му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, законодателят е предвидил, че правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от първоначалния кредитор.
Приложеното към исковата молба уведомление за извършената в
полза на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД цесия на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е направено от предишния кредитор –
5
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД, чрез надлежно
упълномощения пълномощник – цесионера „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
С решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., е
прието, че по силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/
няма пречка предишния кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, поради
което е прието, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор
да съобщи на длъжника за извършената цесия, като това съобщение поражда
предвиденото в чл. 99, ал. 4 ЗЗД действие спрямо длъжника.
По делото не са представени безспорни доказателства за надлежно
уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането. Видно
от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на ответника
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на посочения в договора адрес, като същото е
върнато, като непотърсено. Съдът намира, че следва да се разгледа искането
на ищеца, направено в исковата молба, а именно, уведомяването на ответника
за извършената цесия, да стане с връчването на съдебните книжа.
Действително, не съществува пречка с връчването на исковата молба да се
извърши и уведомяване за цесията, тъй като не са налице специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен
от цедента за извършената цесия. Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /Решение
№123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о./. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Аналогично становище е застъпено и в Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.
№1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съдът намира, че
доколкото ответникът е упълномощил адвокат, подал е отговор на искова
молба, както и становище относно провеждането на съдебното заседание, се е
запознал със съдебните книжа и е редовно уведомен за извършената цесия.
Следва да се отбележи, че длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението /какъвто не е настоящия случай/. След като бъде
известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване.
6
/Така определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г.
о. /.
В случая, с подписването на процесния Договор за потребителски
паричен кредит с номер 5099966 от 21.06.2022 г. ответникът е изразил воля в
предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне
предоставената му сума, като предаването на сумата не е елемент от
фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече
възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният
договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на
задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на
уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на
предмета му на заемателя. В случая сключването на договора не е спорен
между страните факт. Също така не се оспорва усвояването на кредита от
длъжника, както и неговото неизпълнение/неплащане за претендирания
период.
С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени
служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията
въвеждат постановките на решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14г. на СЕС, в
което изрично е разяснено, че системата на националното процесуално право
трябва да позволява в рамките на заповедното производство или на това по
изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно
евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в
разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието, че
за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния
характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно
тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за
правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А
в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да
разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са
налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Отпуснатият на А. Г. И., като физическо лице, заем представлява
предоставяне на „финансова услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този
закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
Съдът дължи извършване на служебна проверка за наличието на
основания за недействителност на процесния договор в случаите, когато: е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква
събиране на доказателства; относимо е до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; налице е
противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои
7
други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани
с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват
поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността
в гражданското съдопроизводство.
В процесния договор е посочено, че размерът на лихвата е 4,56 %,
като същата е плаваща и в чл. 6 от ОУ е посочен начинът на нейното
формиране. Видно от договора размерът на ГПР е 5,58 % - т.е. ГПР не
включва само и единствено лихвения процент. Вероятно в ГПР са включени и
други такси, но предвид формулировките в договора, ОУ и в Стандартния
европейски формуляр за съда и за потребителя е невъзможно да определи
какви точно такси са включени в ГПР и как същите се отразяват на размера му.
На следващо място следва да се отбележи, че съгласно Решение на
Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, когато в договор
за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички разходи, предвидени в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г., посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Поради изложеното съдът приема, че договорът е сключен в
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на
договора за потребителски кредит, на осн. чл. 22 от ЗПК, поради което на осн.
чл. 23 от ЗПК ответникът – потребител, дължи връщане само на чистата
стойност на кредита.
Доколкото съдът намира, че се дължи само чистата стойност на
кредита, то така предявеният иск за сумата от 3852,63 лева - главница,
дължима за периода 14.10.2022 г. -14.11.2023 г. се явява основателен, като
върху тази сума длъжникът дължи и законната лихва, считано от 28.11.2023 г.
до изплащане на вземането.
Поради недействителността на договора ответникът не дължи на
ищеца възнаградителна лихва.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно
уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат
присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. №
1265/2023 г., по описа на Районен съд – Севлиево – арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се
приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
8
съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 350,35 лева,
като следва да му се присъдят по съразмерност 198,92 лева. В исковото
производство ищецът е представил доказателства за сторени разноски за
държавна такса в размер на 110,35 лева. С оглед уважената част от
предявените искове следва да бъде присъдена сумата от 62,65 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответната страна се дължат
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
С молба от 16.09.2024 г. процесуалният представител на ищеца е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът намира за основателно, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото. Съгласно същата разпоредба съдът може да присъди по-
нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, който
препраща към Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС и с оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на
адвокатските възнаграждение не са задължителни, поради нарушаващи
забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и произтичащата от това нищожност. С
оглед на изложеното, съдът намира, че размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна
сложност на делото, проведените съдебни заседания, както и цената на
предявения иск. В конкретния случай съдът намира, че адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело, следва
да бъде определено в размер на 300 лева, като съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, а именно – 129,66 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че А. Г.
9
И., с ЕГН **********, дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ******,
сумата от 3852,63 лева - главница, дължима за периода 14.10.2022 г. -
14.11.2023 г. (вноски с настъпили падеж) по Договор за потребителски
паричен кредит с номер 5099966 от 21.06.2022 г., сключен между
„УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ” ЕАД и ответника, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2021 г., до
окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед № 703 от
29.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 1265/2023 г., по описа на Районен съд – Севлиево, като
ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за лихва, като неоснователна.
ОСЪЖДА А. Г. И., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ******, сумата от
общо 261,57 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, от които:
сумата от 62,65 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски пред
първата инстанция, съобразно уважената част от иска, и сумата от 198,92 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, сторени по ч. гр. д. №
1265/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК ******, да заплати на
А. Г. И., с ЕГН **********, сумата от 129,66 лева, представляваща разноски
по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
10