№ 115
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600526 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор срещу влязло в сила
Определение № 3612/06.07.2021г. по нохд № 4480/21г. на Районен съд
Пловдив.
В искането се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
НПК. Неправилното приложение на материалния закон е свързано с
неправилно отмерения размер на наказанието лишаване от право да се
управлява МПС. Петитумът е насочен към възобновяване на наказателното
дело, отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново
разглеждане от първата инстанция.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура се
солидаризира с изложените в искането съображения за неправилно
приложение на материалния закон и предлага уважаването му.
Защитата на осъдения моли делото да не бъде възобновявано, но с оглед
1
доказателствата по делото за нарушение на закона, предоставя преценката на
съда.
Осъденият не се явява и не ангажира становище.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок
от процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването за съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е
основателно, тъй като води до извод, че законът е приложен неправилно.
По настоящото дело прокурорът и защитникът на подсъдимия са
постигнали съгласие за престъплението по чл.343б, ал.3 НК на подсъдимия Х.
да бъде наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода,
чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 НК за срок от
три години.
За същото престъпление страните са постигнали съгласие подсъдимият
Х. да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от единадесет месеца
на основание чл.343г НК.
Очевидно е, че размерът на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ е по – нисък от размера на наказанието „ лишаване от
свобода“.
Определянето на по – нисък размер на кумулативното наказание по
чл.37, ал.1, т.7 НК от този на основното „лишаване от свобода”, е в
нарушение на чл. 49, ал. 2 и 3 НК, в какъвто смисъл са и обвързващите
разрешения, дадени с Постановление № 1/1983 г. на Пленума на ВС и
Тълкувателно решение № 61/1980 г. на ОСНК на ВС. Аналогично е
тълкуването на цитираните норми, застъпено и в други решения на ВКС /
Р. 70/1997 - III н. о., Р. 75/1986 - I н. о., Р. 212/1987 - III н. о., Р. 42/1992 - III н. о ./, т.е.
съдебната практика е константна, непротиворечива и последователна. Поради
това, определянето на размера на наказанието „ лишаване от право да
управлява МПС” от първоинстанционния съд се оказва в нарушение на
материалния закон и установената съдебна практика. Без значение в случая е,
че изпълнението на основното наказание „лишаване от свобода”, е отложено
2
по реда на чл. 66 НК, а не е постановено ефективното му изтърпяване, тъй
като и законодателят не разграничава тези хипотези, установявайки
идентичен режим при определяне на кумулативното, съпътстващо го
наказание, а именно „лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК“.
Съдът е бил длъжен да констатира, че със споразумението неправилно
е приложен материалния закон и да изпълни правомощието си по чл. 382, ал.
5 НПК, като предложи съобразена със закона промяна в споразумението,
която да се обсъди от страните и като не е сторил това е допуснал съществено
нарушение на разписаната в НПК процедура.
Тези съображения налагат извода, че касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК са налични, тъй като в тази част на определението
материалния закон не е приложен правилно и нарушението не може да бъде
отстранено от касационната инстанция.
Обобщено, налице са предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, които
водят до отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Поради това искането на Главния прокурор за възобновяване на
производството по делото и отмяна на определението се явява основателно и
законосъобразно и следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 4480/21г. на
Районен съд Пловдив.
ОТМЕНЯ Определение № 3612/06.07.2021г. по нохд № 4480/21г. на
Районен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4