№ 33
гр. С. , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20201800500544 по описа за 2020 година
С решение № 116/26.02.2020 год. по гр. дело № 425/2018 год. Районен съд – гр.
Сливница е отхвърлил предявените от В. П. АЛ. чрез адв. М. искове срещу „Б.Ф.“ ЕООД, гр.
Б. за осъждане на дружеството да заплати на ищцата незаплатена част от възнаграждения и
обезщетения за периода м. април 2018 год. – м. юни 2018 год., както следва: възнаграждение
по договор за възлагане на управление за м. април 2018 год. – 238,24 лева, за м. май –
1 163,97 лв., а за м. юни – сумата 4 147,92 лв., от която 1682,10 лева – възнаграждение по
договор за възлагане на управление, 90,82 лв. – ДМС съгласно договор за управление или
10% от печалбата за 2017 год. и сумата 2375 лева – обезщетение за неползван платен
годишен отпуск по чл. 224 от КТ – 19 дни/, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. С решението
ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 900 лв., представляваща направените по
делото разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в частите, с
които са отхвърлени исковете й за осъждане на дружеството да й заплати възнаграждение по
договор за възлагане на управление за м. май – 1 163,97 лв., както и сумата 4 147,92 лв.,
включваща възнаграждение по договор за възлагане на управление, ДМС и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск по чл. 224 от КТ, ведно със законната лихва, с твърдения,
че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли
съда да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи така
1
предявените искове.
Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд в
обжалваната част.
Ищцата твърди в исковата молба, че на 11.07.2017 год. между нея в качеството й на
магистър-фармацевт и ответното дружество чрез община Б., представлявана от кмета на
общината, бил сключен договор за възлагане на управлението на „Б.Ф.“ ЕООД, чийто
единствен собственик на капитала е община Б., с основен предмет на дейност отпускане по
лекарско предписание и свободна продажба на разрешените за употреба в страната
лекарствени средства за профилактика, диагностика и лечение, както и на други продукти и
предмети за опазване и подобряване на здравето. Дружеството осъществявало тази дейност
в недвижим имот, в който е и седалището му, пригоден за аптека. На основание чл. 141, ал.
7 от ТЗ отношенията между ищцата и дружеството били уредени с договор за възлагане на
управлението на „Б.Ф.“ ЕООД, сключен чрез кмета на Община Б.. По силата на
постигнатите между страните договорености за периода от сключване на договора за
управление – 11.07.2017 год. до прекратяването му и заличаването й от търговския регистър
като управител, на ищцата се дължи възнаграждение и осигуряване, на основание раздел V,
чл. 31, чл. 32 и чл. 33 от договора в размер на 2,5 средномесечни работни заплати в
обществения сектор по данни на НСИ и допълнително материално стимулиране при
реализиран добър финансов резултат, в размер на 10% от годишната печалба, след
приспадане на дължимите данъци, такси и др. Освен това за времето на ползване на
годишен отпуск на управителя се дължи възнаграждение, изчислено по реда предвиден в чл.
32 от договора или съответно обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ако
последният не е ползван. Към 18.06.2018 год. ответникът й дължи възнаграждения и
обезщетения за периода м. април 2018 год. – м. юни 2018 год., както следва: възнаграждение
по договор за възлагане на управление м. май 2018 год. – 1 163,97 лв., както и сумата
4 147,92 лв. за м. юни 2018 год., от която 1682,10 лева – възнаграждение по договор за
възлагане на управление, 90,82 лв. – ДМС съгласно договор за управление или 10% от
печалбата за 2017 год. и сумата 2375 лева – обезщетение за неползван платен годишен
отпуск по чл. 224 от КТ – 19 дни, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищцата била
освободена като управител на дружеството, считано от 11.05.2018 год., на основание чл. 38,
ал. 2 от договора за управление, без да са налице предвидените в този член предпоставки за
това, като управлението било възложено на лицето И.А., който подал заявление до
Агенцията по вписванията – Търговски регистър за вписването му като управител.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че ищцата е била управител на
дружеството до 10.05.2018 год., когато е сменена с решение на Общински съвет – Б., след
като са установени множество нарушения на договора за управление. Сочи, че договорът е
прекратен с решение на Общинския съвет на проведено заседание на същата дата
/10.05.2018 год./ и е подписан нов договор с настоящия управител. На 18.04.2018 год. със
2
заповед на кмета на общината № РД-84/13.03.2018 год. е затворена общинската аптека за
извършване на инвентаризация.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Здравкова от
30.08.2019 год. за процесния период няма данни на ищцата да са заплащани възнаграждения
по договора за възлагане на управление. Ищцата е била в отпуск по болест през периодите
16.03.2018 год. – 25.03.2018 год.; 26.03.2018 год. – 14.04.2018 год. и 15.04.2018 год. –
14.05.2018 год. Болничните листа са с продължение и няма болничен лист за сметка на
работодател. За м. май 2018 год. ищцата има 8 работни дни, през които е ползвала отпуск по
болест, без прекъсване на временната неработоспособност и за сметка на НОИ и 12 работни
дни – неотработени, без осигурителни вноски. За м. май 2018 год. по данни на НСИ
средномесечната работна заплата в обществения сектор е 1134 лв. За 12 дни брутният
размер на работната заплата възлиза на 1546,32 лева. ДМС е в размер на 90,82 лева при
реализиран добър финансов резултат. По данни на НАП лицето през м. юни 2018 год. има
18 неработни дни без осигурителни вноски. За месец юни 2018 год. по данни на НСИ
средномесечната работна заплата в обществения сектор е 1143 лв., а за 18 дни, които по
данни от НАП се отчитат като неотработени и без осигурителни вноски, дължимата брутна
работна заплата е 2 337,95 лв., плюс 90,82 лв. за ДМС. Дължимото обезщетение за
неизползван отпуск за 19 дни е общо в размер на 2 238,01 лева.
С решение № 55 от заседание на Общински съвет – гр. Б., проведено на 10.05.2018
год., ищцата В. П. АЛ. е освободена от управлението на „Б.Ф.“ ЕООД, гр. Б., възложено й с
решение № 128 от 11.07.2017 год. на Общински съвет – Б. и договор за възлагане от
11.07.2017 год., считано от 11.05.2018 год. Със същото решение управлението на
дружеството е възложено на магистър-фармацевт И.А.А., считано от 11.05.2018 год.
Представен е и договор за възлагане на управлението, сключен на 11.05.2018 год., с който
Община Б. в качеството на едноличен собственик на капитала на „Б.Ф.“ ЕООД е възложила
управлението на дружеството на И.А., за срок от шест месеца, считано от датата на
подписването му.
Със заповеди №№ РД-101/23.03.2018 год., РД-133/12.04.2018 год. и РД-
155/30.04.2018 год. кметът на община Б. е наредил общинска аптека „Б.Ф.“ да не работи
през периода 24.03.2018 год. – 31.05.2018 год.
Във въззивното производство е представен отказ № 20180605172004/11.06.2018 год.
на Агенция по вписвания, с който се отказва вписването на промени по партидата на „Б.Ф.“
ЕООД, а именно – заличаване на досегашния управител и вписването на нов управител на
дружеството. Мотивите за отказа са, че решението за избор на нов управител не е в
предвидената в чл. 137, ал. 4 от ТЗ форма – с нотариално заверен подпис и съдържание.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
3
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 141, ал. 7 от
ТЗ.
Претенцията се основава на сключен договор между кмета на община Б. в качеството
на представител на едноличния собственик в капитала на ответника „Б.Ф.“ ЕООД и ищцата
с предмет възлагане от страна на доверителя на В.А. на управлението на дружеството.
За основателността на претенцията си ищцата следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, че е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за възлагане на управлението между нея, в качеството на
управител, и ответното дружество; че е изпълнявала възложената й работа за процесния
период, както и размера на претенцията.
Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ отношенията между дружеството и
управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена
форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на
съдружниците, или от едноличния собственик /както е в случая/. Договорът за възлагане на
управление има смесен характер и съдържа елементи от договора за поръчка /мандат/ и
договор за изработка, доколкото включва в съдържанието си задължения за извършване
както на материални, така и на правни действия. Законът изисква писмена форма за неговата
действителност. Съгласно чл. 286 от ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника
възнаграждение, само ако е уговорено
Въпреки изрично дадените от съда указания до ищцата с доклада по делото по реда
на чл. 146 от ГПК, че носи тежестта да докаже обстоятелствата, на които основава иска си, а
именно - сключването на твърдяния договор за възлагане на управлението на „Б.Ф.“ ЕООД
и размера на претенцията, доказателства в тази насока не са представени. Съдът изрично е
указал също така, че за тези обстоятелства ищцата не е представила доказателства, при
спазване разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от ГПК. Независимо от липсата на спор по делото, че
страните са били обвързани от договор за възлагане на управление, ищцата не доказа
периода, през който е изпълнявала функциите си на управител и размера на претенцията, т.е.
размера на уговореното възнаграждение, обезщетение за неползван платен годишен отпуск
и др. Установи се по делото, че с решение № 55 от заседание на Общински съвет – гр. Б.,
проведено на 10.05.2018 год., ищцата В. П. АЛ. е освободена като управител на „Б.Ф.“
ЕООД, гр. Б., считано от 11.05.2018 год. Видно от ангажираните във въззивното
производство писмени доказателства, така взетото решение не е било вписано в Търговския
регистър. Спорно е откога е произвело действие освобождаването на ищцата - от момента на
вземане на решението от едноличния собственик на капитала или от вписването, както и
дали на същата се дължи възнаграждение през процесния период. По делото не е
представен договора за възлагане на управлението, поради което не може да се провери кога
и при какви условия, както и от кой момент същият е прекратен. Такова решение за
прекратяване е взето на 10.05.2018 год. от едноличния собственик на капитала на
4
дружеството. От този момент от страна на последния е изразена воля за прекратяване на
правоотношението с ищцата. Вписването на това обстоятелство в Търговския регистър има
значение само и единствено по отношение на третите лица, за които при липса на вписан
друг, нов управител дружеството се представлява/управлява от лицата, посочени като такива
в актуалното състояние на търговеца. Ако до момента на вписването на нов управител
старият реално е осъществявал дейност, то той би могъл да има право на възнаграждение,
съгласно уговореното. В този смисъл решение № 150/ 29.05.2015 г., постановено по гр. д. №
5272 по описа за 2014 г. на ВКС, IV г. о., според което ако избраният управител продължи
да изпълнява задълженията си след изтичане на срока, респ. след прекратяване на мандата –
до избора на нов управител, отношенията между него и дружеството се уреждат от договора
за управление с изтекъл срок, докато трае фактическото изпълнение на задълженията. В
случая, ищцата не доказа пълно и главно при разпределена доказателствена тежест, да е
изпълнявала реално задълженията си по процесния договор за управление. Напротив, с
представените по делото заповеди на кмета на община Б. е наредено общинска аптека
„Б.Ф.“ да не работи през периода 24.03.2018 год. – 31.05.2018 год., като именно там
дружеството е осъществявало своята основна дейност по продажба на лекарствени средства.
Тази дейност през процесния период е била преустановена, като дружеството не е
упражнявало предмета си на дейност.
Освен това фактическият състав на правото да се търси възнаграждение произтича не
от статуса управител, а от добросъвестното изпълнение на функциите, които законът
вменява на този орган. С оглед направеното от ответника възражение за недължимост на
възнаграждение на ищцата за процесния период не само поради липса на уговорка за
заплащане на такова, с оглед прекратяване на договора, но и поради ненадлежно изпълнение
на задълженията й като управител, в тежест на ищцата беше да проведе успешно пълно
доказване, че точно е изпълнила задълженията си по договора за управление и е извършвала
дейностите, които са й били възложени. Възнаграждението е функция на реализирани
правомощия, чието съдържание и параметри са изрично дефинирани в закона и в договора
за възлагане на управление. По делото ищцата не е ангажирал доказателства за извършени
от нея каквито и да било действия във връзка с управление на дружеството през процесния
период. С оглед това и предявените искове са изцяло неоснователни.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да заплати на ответника сумата 470
лева, представляваща направени разноски във въззивното производство, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116/26.02.2020 год. по гр. дело № 425/2018 год. на
Районен съд – гр. Сливница в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил исковете на В. П. АЛ. от
гр. С. срещу „Б.Ф.“ ЕООД, гр. Б. за осъждане на дружеството да заплати на ищцата
възнаграждение по договор за възлагане на управление за м. май – 1 163,97 лв., както и
сумата 4 147,92 лева, от която: 1682,10 лева – възнаграждение по договор за възлагане на
управление за м. юни 2018 год., 90,82 лв. – ДМС съгласно договор за управление или 10% от
печалбата за 2017 год. и сумата 2375 лева – обезщетение за неползван платен годишен
отпуск по чл. 224 от КТ – 19 дни, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата 900 лв., представляваща направените по
делото разноски.
ОСЪЖДА В. П. АЛ. ЕГН ********** от гр. С. да заплати на „Б.Ф.“ ЕООД, гр. Б.
сумата 470 лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6