Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар П.Славова, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 4306 по описа за 2021 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Т.Т.Д. против М.А.П. иск с правно основание чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че живял на съпружески начала с ответницата в периода от 2009 г. до 2019
г., през който им се родили две деца - А.Т.Д. на 02.02.2010 г. и А.Т.Д., роден
на *** г. Ищецът твърди, че в периода от 2012 г. до 2019 г. сумите от трудовото
му възнаграждение постъпвали директно в банковата сметка на ответницата в “Първа
инвестиционна банка” АД - IBAN***. През 2018 г. страните решили да закупят недвижим имот – жилище
и гараж в гр.София, а именно - апартамент № 20 със застроена площ от 118 кв.м. и
гараж № 6/7 с площ от 23.36 кв.м., находящи
се сграда, която следвало да бъде построена в УПИ № I - 1270, кв. 98 по плана на
гр. София, кв.“Кръстева вада” за сумата от 108 900 евро за апартамента и 10 000
евро за гаража. Ищецът и ответницата помолили сестрата на ищеца - Ц.Т.Д.да им
помогне за заплащане на част от сумата, като изтегли кредит от банка. На 18.01.2018
г. Ц.Т.Д.превела на строителя и продавач “Н.” ООД сумата от 5000 евро за
резервация на имотите. Впоследствие страните установили, че ищецът отговаря на изискванията
на “Първа инвестиционна банка” АД за получаване на кредит. По тази причина на 27.06.2019
г. ищецът издал в полза на ответницата нотариално заверено пълномощно, с което
я упълномощил да изтегли ипотечен кредит
от негово име като кредитополучател, съкредитополучател, солидарен длъжник,
залогодател и/или ипотекарен
длъжник за заплащане на посочените по-горе недвижими имоти, като го задължи по
договор за банков кредит, обезпечен с ипотека за сумата от 90 000 евро. На 30.01.2019
г. майката на ищеца М.Ц.Т.изтеглила спестяванията си от 4930 евро в лева - 9 642.24
лв. и ги предала на ответницата за закупуване на недвижимите имоти. На 04.02.2019
г. ответницата сключила предварителен договор с „Н.” ООД за покупко-продажба и
строителство на гореописаните недвижими имоти. В т.3.3.1 от договора изрично било
посочено, че сумата от 5000 евро за резервация на имотите /платената на 18.01.2018 г. от сестрата
на ищеца Ц.Д./ се счита за платена по договора и е част от първоначалната
вноска от 30 % - 35 670 евро /З0 % от 118 900 евро/. Сумата от 35 670 евро била
платена на строителя от ответницата в срока по договора - от 4.02.2019 г. до 9.02.2019
г., като част от цената била преведена по банков път, а друга част била дадена в
брой - 20 000 лева. Банковият превод бил извършен от сметката на ответницата, в
която постъпвали възнагражденията за труд на ищеца, както и от тази сметка била
изтеглена сума за плащане в брой - около 10 000 лв., тъй като предадената от
майката на ищеца сума от 4930 евро, равностойна на 9 642.24 лв. се явявала
около половината от сумата от 20 000 лева, предадена на строителя в брой. Част
от средствата за закупуване на имотите- 25 740 евро принадлежали на ищеца (извън сумата от 5000 евро/собствена
на сестра му/ и 9642.24 лв. /собствена на майка му). Два месеца след сключване на предварителния договор и
заплащане на сумата от 30 % за покупката на имотите, ответницата се разделила с
ищеца. На 15.4.2020 г. ответницата завела дело по чл. 127, ал.2 СК за
родителските права по отношение на децата, тяхната издръжка и режим на лични отношения.
Ответницата развалила/прекратила действието на сключения на 04.02.2019 г. предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и строителство. С покана от 09.03.2021
г. ищецът поканил ответницата в 7 -дневен срок да върне сумата от 25 740 евро, която
й бил предоставил за покупката на посочените по-горе имоти, но с отпадането на
основанието, за което била дадена – разваляне/прекратяване на предварителния
договор, следвало да бъде върната. Ответницата получила изпратената покана на 11.03.2021
г. В посочения в поканата срок П. не върнала получената сума. Подобни покани от
09.03.2021 г. до ответницата отправили и сестрата на ищеца - Ц.Т.Д., както и майка
му - М.Ц.Т.. Изпълнение обаче не последвало и по тези покани. Поради изложените
доводи, ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 25 740
евро, получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответницата оспорва
предявения иск. Признава обстоятелството, че през периода от 2009 г. до 2019 г. е живяла на
съпружески начала с ответника, както и обстоятелството, че в периода 2012 г. – 2019
г. сумите от трудовото възнаграждение на ищеца са постъпвали по нейна банкова
сметка. ***, че двамата осъществявали трудовата си дейност заедно - той като
музикант, а тя като певица на различни кораби, работещи като дует. Средствата
от трудовото възнаграждение на ищеца, които постъпвали по банковата й сметка, били разходвани
лично от самия него, както и
за задоволяване на нуждите им от храна, облекло, закупуване на вещи за
домакинството им, заплащане на консумативи за жилища, закупуване на самолетни
билети, разходи във връзка майчинството и раждането на децата, както и за
отглеждане и задоволяване потребностите на двете им деца от храна, облекло,
учебни пособия и други. По същата сметка постъпвали и общи хонорари на дуета,
лични средства на ответницата, като тези доходи били използвани за осигуряване
издръжката на общото домакинство и отглеждане на децата. Ответницата твърди, че
през 2018 г. решили заедно с ищеца единствено тя да закупи жилище за
задоволяване на нуждите на цялото домакинство. В резултат на това съвместно
решение на 12.02.2019 г. ответницата сключила предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот с „Н.” ООД. Твърди, че два месеца след сключване на
предварителния договор – през м.април 2019 г. – се разделила с ищеца. Към датата
на раздялата им тя вече била заплатила първата вноска, представляваща капаро,
по предварителния догор на строителя „Н.” ООД. Страните имали намерение апартаментът
да бъде закупен от ответницата с банков кредит, за което ищецът й предоставил
пълномощното от 27.06.2019 г. През м.октомври 2019 г., когато наближавал срокът
за заплащане на втората вноска, ищецът казал на ответницата да преустанови действията
по сключване на договор за банков кредит и отказал да предостави информация за
доходите си на кредитиращата банка, с което на практика оттеглил даденото
пълномощно. Ищецът казал на ответницата, че е намерил купувач на имота, който
да я замести в правата и задълженията по сключения предварителен договор, но в
крайна сметка купувачът се отказал. След това ищецът публикувал обява за продажба
на процесния имот в сайт за недвижими имоти. Появата на брокери на строежа предизвикало
намесата на управителя на „Н.” ООД, който остро се противопоставил и заявил на
ответницата, че няма право да предлага за продажба собствения му имот на трети
лица. В резултат на тези събития и липсата на парични средства П. изпаднала в просрочие
за заплащане на втората вноска по предварителния договор. Ответницата оспорва твърденията, че претендираната сума в
размер на 25 740 евро й била предадена от ищеца за заплащане на първата вноска
по предварителния договор. Оспорва тази сума да е представлявала лични средства
на ищеца. Твърди, че му предала своя
дебитна банкова карта VISA, издадена по личната й сметка в евро IBAN*** „Първа инвестиционна банка”АД, чрез
която той разходвал средства от нея. Ищецът до раздялата им не бил титуляр на
собствена банкова сметка ***ната карта на ответницата. Постъпленията от
трудовото му възнаграждение в банковата сметка в голямата си част били разходвани
лично от него, използвайки VISA
картата на ответницата. Пребивавайки за дълго време в чужбина той заплащал по
този начин всички свои разходи за храна, облекло, консумативи, самолетни билети.
През времето, което страните не били заедно в чужбина, включително периодите
свързани с бременността на ответницата, раждането и отглеждането на децата,
ищецът бил сам в чужбина и се издържал от
постъпленията си от трудово възнаграждение в сметката на ответницата,
използвайки собствената й дебитна карта. На следващо място ответницата твърди, че в банковата
й сметка постъпвали не само суми от трудовото
възнаграждение на ищеца, но и суми от общи хонорари на двете страни, хонорари
на ответницата, както и вноски от трети лица с различни основания. На 01.02.2019
г. бащата на ответницата А.П.В.и нейната майка М.Т.В.превели по левовата й сметка
по 3000 лв., които били дадени във връзка със закупуването на апартамента. На
06.02.2019 г. ответницата превела тази сума от 6 000 лв. по евровата си сметка
и отделно внесла лични 1000 лв. в
евровата си сметка или общо сума в размер на 3390.68 евро. На 13.02.2019 г.
ответницата сключила Договор за банков
кредит с „ПИБ” АД за 2500 евро, която сума превела по сметката си, в която
събирала средства за плащане задълженията си по предварителния договор. Ответницата
оспорва твърденията на ищеца, че сумата от 25 740 евро се дължи на отпаднало
основание – разваляне /прекратяване на предварителен договор. Твърди, че ищецът
не е страна по предварителния договор от
12.02.2019 г., поради което не може да претендира връщане на суми по този
договор. Твърди, че „Н.” ООД все още не било върнало на ответницата сумата от 35
670 евро по предварителния договор. Оспорва
и твърдението, че ищецът й предал в брой сума в размер на 4930 евро или нейната
равностойност в лева, която бил получил от майка си. Ответницата внесла по сметката
си на 30.01.2019 г. сума в размер на 4930 евро, които представлявали нейни
лични средства, а не дадени й от ищеца. Твърди, че капарото по предварителния
договор заплатила с лични свои средства,
които спестила от личните си доходи, както и с помощта на трети лица. Всички
парични средства по банковата й сметка представлявали нейна лична собственост и
ищецът не можел да има претенции към тях. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че са
живели съвместно на съпружески начала в периода от 2009 г. до 2019 г. и от
фактическото им съжителство са се родили две деца – А.на 02.02.2010 г. и А.на
04.05.2015 г.
Страните не спорят, че
през периода 2012 г. – 2019 г. сумите от трудовото възнаграждение на ищеца са
постъпвали по банкова сметка *** “Първа инвестиционна банка” АД с № IBAN***.
На 12.02.2019 г. между „Н.“
ООД /продавач – изпълнител/ и ответницата М.А.П./купувач и възложител/ е сключен
предварителен договор за продажба и строителство на недвижими имоти –
апартамент № 20 с площ от 118 кв.м. и гараж № 6/7
с площ от 23.36 кв.м., находящи се в жилищна сграда в УПИ I -1270 в кв.98 по
плана на гр.София, кв.“Кръстова вада“,
за сумата от 108 900 евро с ДДС за апаратмента и 10 000 евро за гаража.
Договорената цена е следвало да бъде платена по следния начин: първа вноска
– 30 670 евро в срок до 5 работни дни от подписването на договора, която сума
заедно с платената за резервация сума от 5000 евро представлява 30 % от общата
проджна цена. Посочено е че сумата от 35 670 евро по т.3.3.1 от договора
представлява задатък - капаро по смисъла на чл.93 от ЗЗД; втора вноска -
35 670 евро чрез банков кредит в срок до 45 дни след като продавачът завърши
„грубия строеж на сградата“. Посочено е, че сумата се заплаща след сключване на
нотариалната сделка по покупко- продажба, вписване на ипотека върху имотите в
полза на банката и получаване на
удостоверение за тежести, от което е видно, че банката е първи по ред кредитор.
Преди сключване на нотариалната сделка банката – кредитор издава на продавача
писмо за банков ангажимент за заплащане на следващите вноски от уговорената
продажна цена, които се записват в нотариалния акт; трета вноска – 17
835 евро в срок до 10 дни от издаването на акт обр.19 за извършено СМР,
касаещо доставка и монтаж на ПВЦ дограма по архитектурен проект за сградата; четвърта
вноска – 17 835 евро в срок от 10 дни след подписване на акт образец 15 и последна
вноска – 11 890 евро в срок от 10 работни дни от датата на уведомянане за
издаване разрешение за ползване на обекта и въвеждане на същия в експлоатация.
На 13.02.2019 г.
ответницата е сключила с „Първа инвестиционна банка“ АД договор за банков
кредит за сумата от 2 500 евро
Страните не спорят, че през
м.април 2019 г., два месеца след сключване на предварителния договор, са се разделили.
На 27.06.2019 г. ищецът
е упълномощил ответницата да го представлява пред „Първа инвестиционна банка” АД, като подаде молба за
получаване на банков/и кредит/и и подпише от негово име в качеството му на кредитополучател,
съкредитополучател, солидарен длъжник, залогодател и/или ипотекарен длъжник
договор за банков кредит, обезпечен с ипотека, общо за сумата до 90 000 евро, с
краен срок за погасяване на кредита до 25 г.(включително), при годишна лихва в
размер, изцяло по преценка на упълномощеното лице, и при други условия, каквито
намери за добре, като в тази връзка се учреди ипотека в полза на банката върху
следните негови собствени недвижими имоти, находящи се в ЖИЛИЩНА СГРАДА с ГАРАЖИ,
която ще се построи, в УПИ I -1270, в кв. 98, с площ от 915 квадратни метра,
находящ се в град София, кв. „Кръстова вада“, а именно: апартамент № 20 със
застроена площ от 118 кв.м. и гараж №6/7
с площ от 23,36 кв.м., находящ се на партер, кота +0,00 м. С пълномощното Д. е
упълномощил ответницата да подаде молба за предоговаряне и съответно да подпише
необходимите за това анекси, споразумения и всякакви други допълнителни
документи, свързани с условията за предоговаряне на кредита.
Със
същото пълномощно ищецът е упълномощил ответницата да го представлява пред
Столична община, Национална агенция за приходите, Агенция по геодезия,
картография и кадастър, нотариусите, Службите по вписванията и Регистъра на
имуществените отношения на съпрузите към Агенция по вписванията при
осъществяване на сделки по пълномощното, както и да получава, подава и подписва
всякакви книжа, декларации, преписи, удостоверения и други документи; да
открива банкови сметки на негово име в каквато и да е валута в „Първа инвестиционна
банка” във връзка с ползването и обслужването на банковия/те кредит/и; да се
разпорежда с откритите сметки (сметка), да внася, тегли и нарежда суми от тях
(нея), вкл. и при необходимост след изплащане на кредита да ги закрие; да го
представлява пред нотариус, като подписва Приложение №4 към чл. 47, ал.1 - декларации по чл. 66, ал. 2 от ЗМИП,
Приложение №3 към чл. 38 - Декларации по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, приложение №2
към чл. 37, ал. 1 - Декларации по чл. 59, ал. 1, т. 3 от ЗМИП, Приложение № 1
към чл. 26, ал. 1 - декларации по чл.
42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП.
С анекс от 12.12.2019 г.
предварителният договор между „Н.“ ООД и М.А.П. е прекратен. В чл.2 от анекса е
посочено, че до този момент по предварителния договор е платена сума от 35 670
евро, която представлява вноски по т.3.3.1 и т.3.3.2 от предварителния договор.
Съгласно чл.3 от анекса, сумата от 35 670 евро следва да бъде върната на
купувача М.А.П. в срок до 7 дни от продажбата на имотите по сметка, посочена от
нея.
С покана от 09.03.2021
г., връчена на 11.03.2021 г., ищецът е
поканил ответницата в 7 дневен срок да върне смата от 25 740 евро като поручена
на отпаднало основание, поради разваляне на предварителен договор за
покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 04.02.2019г., сключен с „Н.“
ООД./ л.23- 24/.
Представено е нареждане
– разписка от 30.01.2019 г., от което се установява, че трето за спора лице - М.Т.е
изтеглила от „ОББ“АД сума от 4 930 евро.
Видно от вноска бележка
от 15.01.2018 г. трето за спора лице – Ц.Т.Д.е заплатила по сметка на „Н.“ ООД
сума от 5000 евро с основание – договор за депозит за апартамент 20, гараж 6/7
УПИ I-1270, кв.98 .
Представени са фишове за
заплата на ищеца от 25.09.2017 г., от 25.04.2018г., от 25.01.2019 г.
Представено е удостоверение от „Е.“, че на конкретни дати,
посочени в удостоверението, са извършени преводи от трудовото възнаграждение на
ищеца към сметка с IBAN *** - на 25.09.2015 г. – 1790 евро; на 31.03.2016г. – 2390
евро; на 30.06.2016 г. – 15 000 евро; на 28.09.2016 г.- 28 000 евро; на
28.04.2017г. – 2900 евро и на 29.05.2017г. – 2900 евро.
Видно от
удостоверение от RAM AGENCY AS/друг рабогодател на ищеца/ са извършени преводи от трудовото
му възнаграждение на 31.01.2018г. – 2 290 евро, на 30.05.2018г. – 2990 евро и на 29.07.2019г. – 3200 евро към същата
банкова сметка.
***ка № IBAN*** „Първа
инвестиционна банка“ АД, открита на името на ответницата М.А.П., за периода 25.06.2012 г. - 25.10.2019 г.
Представени са договори, сключени от ищеца и
ответницата като музиканти- изпълнители от една страна, и „Е.“ като възложител от
друга страна, от 26.09.2012г., от 04.01.2013г., от 18.10.2013 г. и от
15.08.2014 г., в които е посочено договорено между страниге възнаграждение и
условията, при които е следвало да работят ищеца и ответницата.
Видно от писмо от “Първа инвестиционна банка” АД от 18.07.2022 г. ответницата е притежавала в тази банка
общо четири банкови сметки през периода 12.02.2019 г. - 28.02.2019 г. По
банковите сметки на ответницата няма извършени преводи от „Н.“ ООД през периода
12.12.2019г. – 15.06.2022 г. Към писмото са приложени извлечения от четирите
банкови сметки на ответницата за периода 12.02.2019г. – 28.02.2019 г.
Представени са вносна
бележки от 30.01.2019г. за внесена от ответницата по банковата й сметка № *******в „Първа
инвестиционна банка“ АД сума от 70 евро; вносна бележка от 30.01.2019 г. за
внесена от ответницата по същата банкова сметка ***.35 евро; вносна бележка от
06.02.2019 г. за внесена от ответницата по същата банкова сметка ***.68 евро;
вносна бележка от 06.02.2019г. за внесена от ответницата по същата банкова
сметка ***.
Представено е извлечение
от друга банкова сметка *** № *******в „Първа инвестиционна банка“АД, от което е видно , че на
01.02.2019г. е получила сумата от 3000 лв. от М.Т.В.и 3000 лв. от А.Петров
Върбанов, а на 06.02.2019 г. е превела сумата от 6 640.64 лв. по евровата си
сметка в „Първа инвестиционна банка“
АД - *******./л.96/
Представена е вносна
бележка от 06.02.2019 г. за внесена от ответницата сума от 1000 лв. по банкова
сметка № *******в „Първа
инвестиционна банка“ АД.
При така събраните по делото доказателства съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Съдът квалифицира иска
по посочената правна норма, тъй като като ищецът в исковата молба твърди, че заедно
с ответницата са решили да закупят недвижими имоти – апартамент и гараж в
новострояща се сграда в гр.София и за да
осъществят това свое общо решение ответницата ползвала негови парични средства
от трудовото му възнаграждение в размер на 25 740 евро, които превел по нейна
банкова сметка, ***едварителен договор с „Н.“ ООД за закупуване на апартамент №
20 с площ от 118 кв.м. и гараж № 6/7 с площ от 23.36 кв.м. в новострояща се
сграда в УПИ I- 1270,
кв.98 в гр.София. Поддържа, че научил, че предварителният договор с „Н.“ ООД е
бил „развален/прекратен“, с
оглед на което на 09.03.2021 г. е отправил писмена покана до ответницата за връщане на сумата от
25 740 евро, поради отпадане на основанието, на което е била предоставена.
С молба, подадена по
пощата на 15.03.2022 г./ л.106/ ищецът по повод на уточняващи въпроси,
поставени с проекта на доклад, заявява, че не е възлагал на ответницата да
сключи предварителния договор от негово име, но е очаквал да стане страна
заедно с нея по окончателния договор, без това да е било уговорено надлежно в
писмена форма.
След направените
уточнения със същата молба от 15.03.2022 г. ищецът се опита да измени обстоятелствената
част на исковата молба, като за заяви, че при тези факти счита, че сумата от 25
740 евро е дадена при изначална липса на основание. В първоначалната искова молба
сам твърди, че сумата от 25 740 евро следва да бъде върната, тъй като е
отпаднало основанието за даването й – предварителният договор за
строителство и продажба на имотите е бил „развален/прекратен“.
С определение от съдебно
заседание от 15.06.2022 г. не е допуснато изменение на обстоятелствената част на
исковата молба, поради противопоставяне на ответницата и тъй като съдът прие,
че изменението в обстоятелствената част на иска е неуместно, с оглед защитата
на ответната страна.
При така изложените
твърдения в исковата молба, при недопуснато изменение на обстоятелствената част,
предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
За да бъде уважен, трябва
да е установен следният ФС: 1/ между страните да е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по което ответницата да е получила някакво
имуществено благо; 2/това имуществено благо да е предоставено от ищеца; 3/ правоотношението
да е отпаднало с обратна сила.
Предявеният иск е
неоснователен, тъй като липсват основни елементи от фактическия състав на
чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД – не бе доказано между страните да е съществувало
валидно облигационно правоотношение като основание за получаване на сумата от
25 740 евро от ответницата, нито бе доказано тази сума да е била платена от
ищеца на ответницата, за да сключи
предварителен договор и да заплати част от договорената цена по него.
От представения по
делото предварителен договор за строителство и покупко-продажба на недвижим
имоти от 12.02.2019 г. се установява, че е сключен между „Н.“ ООД и
ответницата. Липсват доказателства ответницата да е поемала задължение спрямо
ищеца да сключи предварителния договор и от негово име. Самият ищец в уточняващата молба от 15.03.2022 г./л.106/,
подадена след изготвяне на проекта за доклад, твърди, че не е възлагал на
ответницата да сключи от негово име предварителния договор.
В уточняващата молба от
15.03.2022 г. и в съдебно заседание от 15.06.2022 г. ищецът заявява, че е предоставил паричните средства на ответницата,
тъй като очаквал да стане страна по окончателния договор за продажбата на имотите и да придобие идеални
части от правото на собственост върху тях. Липсват обаче доказателства ответницата да е
поела задължение спрямо ищеца при сключване на окончателния договор за имотите
той да придобие идеални части от правото на собственост. За да се приеме, че
между страните е съществувал договор за поръчка, при който имотите да се придобият
на името на ответницата, но във вътрешните отношения между нея и ищеца същите
да се считат за съсобствени, договорът
за поръчка между тях е трябвало да бъде сключен писмено с нотариална заверка на
подписите /чл.292, ал.3 от ЗЗД/.
По делото има косвени
доказателства, че страните са имали намерение заедно да придобият имотите, а
именно – на 15.01.2018 г. трето за спора лице – Ц.Т.Д., за която не се спори,
че е сестра на ищеца, е внесла по сметка на „Н.“ ООД сумата от 5 000 евро за
депозит за процесните апартамент и
гараж, описани в предварителния договор, а на 27.06.2019 г. ищецът е упълномощил
ответницата да сключи от негово име като кредитополучател, съкредитополучател,
солидарен длъжник, залогодател и/или ипотекарен длъжник договор за кредит в размер до 90 000 евро и да
учреди от негово име ипотека в полза на банката върху процесните апартамент и
гараж, за които е бил сключен предварителният договор.Съгласно предварителният
договор, втората вноска по него от 35 670 евро е следвало да бъде заплатена
чрез банков кредит в срок до 45 дни след като продавачът завърши „грубия строеж
на сградата“. Посочено е, че сумата се заплаща след сключване на нотариалната
сделка по покупко-продажба, вписване на ипотека върху имотите в полза на
банката и получаване на удостоверение за
тежести, от което да е видно, че банката е първи по ред кредитор. Преди
сключване на нотариалната сделка банката – кредитор издава на продавача писмо
за банков ангажимент за заплащане на следващите вноски от уговорената продажна
цена, които се записват в нотариалния акт.
Макар съдът да приема,
че горепосочените косвени доказателства установяват общо намерение на страните
заедно да придобият имотите, при
липсата на писмен договор за поръчка с
нотариална заверка на подписите няма основание да се приеме, че са били
обвързани от валидно правоотношение.
На следващо място, по
делото липсват и доказателства ищецът да е предоставил на ответницата сумата от
25 740 евро на посоченото от него основание – за сключване на предварителен
договор за имотите и заплащане на договорената цена.
Ищецът твърди, че сумата
от 25 740 евро представлявала негови трудови възнаграждения, преведени по
банковата сметка на ответницата. По делото не се спори, че през периода 2012 г.
– 2019 г. по банковата сметка на ответницата в евро в „Първа инвестиционна
банка„ АД с № *******са
постъпвали средства от трудовото възнаграждние на ищеца. По банковата сметка
обаче са постъпвали не само средства от трудовото възнаграждение на ищеца, но и
лични хонорари и средства на самата ищца./отчет по сметка с № *******за периода 25.06.2012 г. - 25.10.2019 г. –
л.113 – 176; договори с „Е.“ от 26.09.2012 г., от 04.01.2013 г., от 18.10.2013
г. и от 15.08.2014 г. - л.178-231; вносни бележки за внесени от ответницата
суми по банковата сметка от 30.01.2019 г. и от 06.02.2019 г. – л.94-95, 98-99/.
От отчета по сметката за периода 25.06.2012 г. - 25.10.2019 г. се установява,
че от банковата сметка на ответницата са извършвани плащания към „Софийска
вода“ ЕАД, „Чез Електро България“ АД, „Мобилтел“ АД, „Кауфланд“ и др., както и
са теглени суми през 2018 г. в Стокхолм, където ищецът е работел, докато
ответницата се е намирала в България. От друга страна, ищецът и ответницата
имат две деца, за които ищецът също е следвало
да осигурява издръжка. Така, макар да е превеждал средствата от трудовото си
възнаграждение по сметката на ответницата, след като не е посочил основание за
преводите, не може да се приеме за установено, че тези суми са били дадени с
цел да се плати договорената цена за недвижимите имоти по предварителния
договор, респ. да се придобият идеални части от правото на собственост върху
тях от името на ищеца. Към 12.02.2019 г./датата
на сключване на предварителния договор/ салдото по банковата сметка на
ответницата е било 28 662.46 евро/справка
за периода 12.02.2019 г. - 28.02.2019 г. - л. 243/, като по делото не е
установено каква част от тази сума са средства, внесени от ищеца, и каква част
са средства, внесени от ответницата и от трети лица.
Непосредствено преди
сключването на предварителния договор – през м.01.2019 г. и м.02.2019 г. по
банковата сметка на ответницата отново са постъпили суми както от ответницата,
така и от ищеца./л.156, л.155/. На 28.01.2019 г. по сметката е постъпила
заплатата на ищеца в размер на 3756 евро. На 30.01.2019 г. ответницата е внесла
по банковата си сметка 4 930 евро и още 70 евро, а на 06.02.2019 г. е внесла 3
390.68 евро/л.156/. На 14.02.2019 г. ответницата е внесла по банковата си сметка
2500 евро/л.155/ или през периода м.01.2019г. до 14.02.2019г. ответницата е
внесла по банковата си сметка общо 10 890.68 евро./л.156 и л.155 от делото/. Липсват
доказателства внесената на 30.01.2019 г. сума от 4930 евро да е била предадена
на ответницата от майката на ищеца, а и
това обстоятелство е ирелевантно за спора, тъй като не се твърди тази сума да
представлява лични средства на ищеца и не се претендира в настоящото
производство.
От справката за банковата
сметка за периода 12.02.2019 г. - 28.02.2019г./л.243/ е видно, че ответницата два
дни след сключване на предварителния договор /на 14.02.2019г./ е изтеглила 5000 евро, на следващия ден - 15.02.2019 г. е
изтеглила още 5000 евро и на 15.02.2019 г. е превела по банкова сметка *** „Н.“ ООД сумата от
20 670 евро или общо е заплатила на „Н.“ ООД - 30 670 евро от банковата
си сметка.
По делото не е доказано
сумата от 30 670 евро, налична към 14.02.2019 г., да е била внесена по банковата
сметка единствено от ищеца, нито е установено извършените преводи по банковата
сметка на ответницата на трудовото възнаграждение на ищеца да са били с основание
– заплащане на договорената цена по предварителния договор за строителство и
продажба на имотите.
По изложените съображения,
поради недоказаност на фактическия състав на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 2505 лв./2 500 лв. за адвокатско възнаграждение
и 5 лв. за съдебно удостоверение/.
При определяне размера
на разноските съдът не уважи възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от ответницата, тъй като заплатеното от нея
възнаграждение е в размер на 2500 лв., което е под предвидения минимален размер
от 4677.44 лв., съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/ изм. - ДВ, бр. 88/2022 г./.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Т.Д., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв. Г., против М.А.П., ЕГН *** *** – за адв.
Попова, иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 25 740 евро, чиято левова равностойност е 50343.06 лв., дължима на
отпаднало основание, поради разваляне на предварителен договор за
покупко-продажба и строителство на недвижим имот от 12.02.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 31.03.2021г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Т.Т.Д. да заплати на М.А.П., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените
по делото разноски в размер на 2505 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: