Р Е Ш Е Н И
Е №
77
Гр. Сливен, 03.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският
окръжен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на
тридесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При
участието на секретаря Соня Василева и прокурор Руси Русев, като разгледа
докладваното от съдия Ченалова ВНОХД № 460 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е
въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнителна въззивна
жалба на
подсъдимия С.И.И. срещу Присъда № 114/16.07.2019 г., постановена по НОХД №
824/2019 г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
признал подсъдимия С.И.И. за виновен в това, че на 26.05.2019 г. в с. Гавраилово,
общ. Сливен, ул. „Георги Кирков“, управлявал МПС – „Ауди А-3“ с холандска
регистрация 18-DJ-VG, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила,
а именно 1,80 промила, установено по надлежния ред с показанията на техническо
средство „Дрегер Алкотест 7410“, с фабричен № ARSM 0140, поради което и на основание
чл. 343Б, ал.1 от НК и при условията на чл.58а ал.4 вр. чл.55, ал.1 т.1 от НК
на подс. И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца,
което да се изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.55, ал.3 от НК
на подс. И. не е наложено кумулативно предвиденото по-леко наказание „глоба“.
На основание чл.343Г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за
срок от една година, считано от датата на отнемане на СУМПС. На основание
чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наложеното на подс. И. по НОХД №
546/2018 г. по описа на СлРС наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок
от 7 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим и отделно от
наложеното наказание с присъдата.
С въззивната жалба и допълнителната въззивна жалба е
изразено несъгласие с присъдата на СлРС. Навеждат се доводи за материална и
процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а наложеното наказание е
преценено като несправедливо. Твърди се недоказаност на обвинението. Подсъдимият
оспорва да е управлявал процесния лек автомобил, като настоява, че не е правил
признание в посочения смисъл. Претендира се и неправилно определяне на
отегчаващите отговорността обстоятелства от страна на първоинстанционния съд.
Според допълнителната въззивна жалба големия брой нарушения по ЗДвП са
административни и не са съществени, а подсъдимият неправилно бил възприет от
СлРС като системен нарушител. Иска се отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която подс. И. да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
В открито
съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично.
В ход по
същество прокурорът взема становище за неоснователност на въззивната жалба и
претендира потвърждаване на първоинстанционната присъда.
В личната си
защита и последната си дума подсъдимият И. моли да му бъде наложено друго по
вид – по-леко
наказание, различно от ефективно лишаване от свобода.
Съдът, след
като се запозна с въззивната и допълнителната въззивна жалба, като взе предвид
становищата на страните, изразени писмено и устно в съдебно заседание пред
въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши
цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намери следното:
Първоинстанционният съд при разглеждане на
делото е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са
довели до ограничаване на процесуалните права на страните в производството и в
частност правото на защита на подсъдимия в производството, проведено по реда на
глава ХХVІІ-ма от НПК. По същество тези нарушения се свеждат до следното:
Производството пред СлРС е образувано като
бързо по смисъла на глава ХХІV-та от НПК по внесен обвинителен акт на РП –
Сливен срещу подс. С.И.И. за престъпление по чл.343б ал.1 от НК. В това
производство не се провежда разпоредително заседание, като съдът преценява
евентуално допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в
досъдебната фаза, накърняващи правото на защита на обвиняемия по смисъла на
чл.249 ал.4 т.1 от НПК и се произнася по реда на чл.358 ал.1 т.3 от НПК. В
конкретния случай такова нарушение е допуснато в досъдебната фаза, но не е
констатирано от първостепенния съд и делото не е било върнато на прокурора за
отстраняването му.
Видно от материалите по досъдебното
производство С.И.И. е привлечен в качеството на обвиняем с постановление на
разследващия орган от 29.05.2019 г., предявено на обвиняемия в присъствието на
упълномощен защитник на 29.05.2019 г. в 15:45 ч. След предявяване на
постановлението за привличане като обвиняем на С.И.И. не е била предоставена
възможност да даде обяснения по обвинението. Единственият протокол за разпит на
обвиняем, приложен в досъдебното производство е от същата дата 29.05.2019 г.,
но проведен от 14:50ч. до 14:55 ч. Същият предхожда по време предявеното
обвинение, поради което не отговаря на изискването на чл.221 от НПК незабавно
след предявяване на постановлението за привличане на обвиняем органът на
досъдебното производство да пристъпи към разпит на обвиняемия. Съгласно
приложените в досъдебното производство документи липсва друг разпит на
обвиняемия, като следва да отбележи, че дори първото предявяване на
разследването от 29.05.2019 г. също предхожда по време момента на предявяване
на постановлението за привличане като обвиняем /от 15:00 ч. до 15:10 ч./.
Последното нарушение е отстранено доколкото е налице ново предявяване на
разследването от 31.05.2019 г. Допуснатото нарушение на чл.221 от НПК с липсата
на разпит на обвиняемия незабавно след предявяване на постановлението за
привличане като обвиняем е ограничило правото на защита на обвиненото лице да
даде или да заяви, че отказва да даде обяснения по обвинението. Това нарушение
е съществено и отстранимо по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК, поради което
съдът е следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора за неговото отстраняване по надлежния ред, вместо да внася делото за
разглеждане в съдебно заседание.
В съдебно заседание пред районния съд са
допуснати нови нарушения, които са съществени и налагат връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав.
Районният съд е разгледал делото по реда
на глава ХХVІІ-ма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция“ в хипотезата по чл.371 т.2 от закона, очевидно преценявайки,
че подсъдимият е направил признание изцяло относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
Видно от съдържанието на съдебния протокол
от 16.07.2019 г. такова изявление, представляващо признание от страна на
подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не
е било направено преди съдът да
прецени по кой процесуален ред да даде ход на съдебното следствие. В съдебния
протокол преди даване ход на делото е отразено единствено изявление на
защитника на подсъдимия, който е поискал провеждане на делото със съкратено
съдебно следствие без разпит на свидетелите. В това изявление липсва конкретика
дали искането на защитата е за провеждане на съкратено съдебно следствие по
реда на чл.371 т.1 или чл.371 т.2 от НПК. Без да изясни този въпрос, съдът е
взел решение за разглеждане на делото със съкратено съдебно следствие по чл.371
т.2 от НПК, без да спази установения процесуален ред, регламентиран в
разпоредбата на чл.372 от НПК. Анализът на тази разпоредба сочи, че преди да
реши дали да разгледа делото със съкратено съдебно следствие в хипотезата на
чл.371 т.2 от НПК, съдът, след разясняване на правата на подсъдимия по чл.371
от НПК, трябва на първо място да е възприел самопризнание от подсъдимото лице
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което да е
надлежно документирано в съдебния протокол. На второ място подсъдимият следва
да се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Изявленията на
подсъдимия трябва да бъдат направени лично и непосредствено пред съдебния
състав, разглеждащ делото в първата съдебна инстанция в рамките на
предварителното изслушване, т.е. преди даване ход на съдебното следствие.
Съобразно разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК, когато са налице самопризнания
на подсъдимия и съдът установи, че те се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, съдът с определение обявява, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Едва след извършване на
тези процесуални действия, съдът пристъпва към даване ход на съкратеното
съдебното следствие, което провежда по правилата на чл.373 и сл. от НПК.
В конкретния случай самопризнания на
подсъдимия не са налице в рамките на предварителното изслушване, нито съдът е
държал определението по чл.372, ал.4 от НПК своевременно преди даване ход на
съдебното следствие. Едва след като съдът е дал ход на съдебното следствие,
докладвал основанията за образуване на съдебното производство, а прокурорът е
прочел обвинителния акт и пояснил обстоятелствата, включени в обвинението,
съдът е изслушал признания на подсъдимия за виновността му по повдигнатото
обвинение и на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на съответствие на същите със събраните доказателства в
досъдебното производство съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще
ползва същите без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Процедурата по глава XXVII от НПК е строго формална и спазването на стриктно разписаните
правила е гаранция от една страна за осигуряване бързина на процеса, а от друга
страна – за охраняване правата на страните. Нарушения в процесуалния ред за провеждане
на предварителното изслушване от характера на допуснатите в настоящия случай –
липса на самопризнание на подсъдимия при предварителното изслушване, заявено
лично и непосредствено пред първоинстанционния съд относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, даване ход на съдебното следствие
по глава XXVII от НПК в хипотезата на чл.371 т. 2 от НПК без да е налице
непосредствено заявено самопризнание на подсъдимия и констатация на съда дали
същото се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства,
опорочава процедурата по начин, който я прави негодна да произведе целените от
законодателя последици – провеждане на производството в кратки срокове без
разпит на подсъдим, свидетели и вещи лица, като респ. подсъдимият, ако бъде
признат за виновен, би получил наказание в намален размер, съобразно правилата
в чл.373 ал.2 вр. чл. 58а от НК.
С така протеклото досъдебно и съдебно
производство в нито един момент на подс. И. не е било предоставено правото да
даде обяснения или заяви отказ да дава обяснения по обвинението. В досъдебната
фаза липсва надлежен протокол за разпит на обвиняем, следващ по време
предявеното постановление за привличане като обвиняем, а в съдебната фаза
подсъдимият не е имал процесуална възможност да даде обяснения, поради
възприетата от съда процесуална ситуация, в която делото е разгледано със
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. В тази връзка се
явява основателно възражението във въззивната жалба за липса на признание от
страна на подсъдимия, че е управлявал процесния лек автомобил. Дори и в
часовете, отразени в протокола за разпит на обвиняем да са допуснати технически
грешки, същите са отстраними само с повтаряне на процесуалното действие, след
връщане на делото в досъдебната фаза. В настоящия момент съдът съобразява
единствено съдържанието на приложените в досъдебното производство процесуални
документи, доколкото е обвързан с извод за тяхната процесуална годност предвид
разпоредбата на чл.131 от НПК.
Констатираните съществени процесуални
нарушения не могат да бъдат отстранени в хода на производството пред въззивната
инстанция, но са отстраними при ново разглеждане на делото от
първоинстанционния съд. Това налага необходимостта присъдата на СлРС да бъде
отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. В този случай не е необходимо окръжният съд да се
произнася по оплакванията, съдържащи се в жалбата, с която е бил сезиран,
касаещи съществото на атакуваната присъда.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.1 и
чл.335 ал.2 във връзка с чл.348 ал.3 т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда
№ 114/16.07.2019
г., постановена по НОХД № 824/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за
ново разглеждане от друг състав.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: