Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 05.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 14741 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 28.06.2018 г., постановено по гр. д. № 16923/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, е отхвърлен иска на З. „Б.В.И.Г.“*** заведен против „Ч.Р.Б.“ АД, ***, Бенчмарк БЦ за приемане за установено, че се дължат сумите – 1010 лв., ведно със законната лихва считано от 06.12.2017 г. до датата на изплащане и 83.21 лв. мораторна лихва за периода 25.01.2017 г. – 16.11.2017 г. С решението е осъден ищецът З. „Б.В.И.Г.“ да заплати на ответника „Ч.Р.Б.“ АД разноски -378.10 лв. по заповедното производство и 592 лв. по исковото производство. С определение № 44221 от 14.09.2018 г. постановено по гр. д. № 16923/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав е изменено решение от 28.06.2018 г., постановено по гр. д. № 16923/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав, като е отменено осъждането на З. „Б.В.И.Г.“ да заплати на ответника „Ч.Р.Б.“ АД разноски в размер на 378.10 лв. по заповедното производство.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от З. „Б.В.И.Г.“, чрез адв. П.Д., като са изложени съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, което било постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че районният съд неправилно бил приел, че в момента на аварията в района имало бури с мълнии, както и, че падането на мълния довело до скъсването на мост на един от стълбовете, което било причинило процесните увреждания. Посочва се, че възражението, че именно мълния била повредила електроразпределителната мрежа не било въведено с отговора на исковата молба, а било изградено на основание на събраните доказателства. От събраните свидетелски показани и удостоверени от НИХМ не се установявало, че действително падането на мълния било довело до скъсването на мост, като съдът не бил взел предвид и обстоятелството, че двамата свидетели били служители на дружеството и евентуално били заинтересовани от изхода на делото, като неправилно била кредитирана и експертизата в този смисъл. Твърди се още, че падането на мълния само по себе си не изключвало отговорността на ответника, защото вероятността на възникването на пренапрежение по електрическата мрежа от падането на мълния не било непредвидими и непредотвратимо събитие, като следвало да бъде доказано, че ответника бил изпълнил всички нормативни изисквания, което не било сторено. Районният съд не бил обсъдил доказателствата, от който се установявало, че попадането на мълния върху или в близост до мрежата средно напрежение не можело да доведе до пряко възникване на вредите по застрахованото имущество. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна „Ч.Р.Б.“ АД, чрез юрк. с.д.изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че страната в срока за отговор своевременно била реализирана възражението си за непреодолима сила. Не били на лице предпоставките за реализиране на отговорността на ответника, тъй като не било установено ответникът да е причинител на вредата, а от събраните по делото доказателства се установявало настъпването на непреодолима сила. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа отговора на въззивната жалба и претендира разноски, за което прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата подадена от З. „Б.В.И.Г.“, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на З. „Б.В.И.Г.“. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 62 състав, решение за валидно, допустимо, а по отношение на правилността му намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от З. „Б.В.И.Г.“ с искова молба, с която срещу „Ч.Р.Б.“ АД е предявен иск по реда на чл. 422, ал 1 от ГПК с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 1010 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 83.21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.01.2017 г. до 16.11.2017 г. В исковата молба се твърди, че във връзка с некачествено подаване на електрическа енергия на 24.06.2016 г. бил настъпил „токов удар“, поради което ищецът е изплатил по имуществена застраховка застрахователно обезщетение в размер на исковата сума за увреденото имущество, което застрахователно събитие било причинено по вина на „Ч.Р.Б.“ АД, поради лошото качество на подаваната по мрежата електрическа енергия. В изпълнение на договорното задължение ищецът заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1010 лева.

По делото не е спорно, а и от представената комбинирана застрахователна полица Булстрад бизнес решение № 2204160220000013 се установява, че между ищеца и „И-ЕНД-А“ ЕООД е бил сключен договор за имуществена застраховка за обект бензиностанция местност „Бинека“, град Дупница, за срок от 00.00 часа на 25.02.2016 г. до 23.59 часа на 24.02.2017 г., като по делото е представен и добавък № 1 към застрахователна полица № 2204160220000013, съгласно който е предвидено застрахователно покритие „късо съединени и токов удар на електрически инсталации и/или уреди“.

По делото е представен констативен протокол № 31 за нанесени имуществени вреди от 28.06.2016 г. изготвен от представители на ответника в присъствието на представител на потребителя „И-ЕНД-А“ ЕООД с адрес на обекта бензиностанция местност „Бинека“, от който протокол се установява, че потребителят бил захранван от подстанция „Бобов дол“, от извод „Мламолово“ 20 KV, от ВС „Бинека“. В протокола е направен опис на нанесените имуществени вреди.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ищеца е била образувана преписка по щета № **********/114-16. Към преписката са приложени заявление от 27.06.2016 г. от „И-ЕНД-А“ ЕООД за извършване на оглед от страна на застрахователя и оценка, констативен протокол от 27.06.2016 г. изготвени от представители на застрахователя и застрахования с констатации за наличие на застрахователно събитие, претенция за обезщетение с вх. № 48/27.06.2016 г. депозирана от „И-ЕНД-А“ ЕООД, доклад по щета № **********/114-16, съгласно който е определено обезщетение в размер на 1010 лв. Представено е преводно нареждане от 25.10.2016 г., с което е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1010 лв.

Представена е и регресна покана по щета № **********/114-16 с изх. № 00035/04.01.2017 г., съгласно която „Ч.Р.Б.“ АД е уведомен, че във връзка с щета ищецът бил заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1010 лв., поради което встъпвал в правата на застрахования срещу отговорното за уврежданото лице и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ в петнадесет дневен срок моли да бъде възстановена сумата от 1010 лв. Видно известието за доставяне поканата е била получена от „Ч.Р.Б.“ АД на 09.01.2017 г. Във връзка с регресната покана е депозиран отговор от страна на ответника с изх. № 16.02.2017 г. получен на 20.02.2017 г., съгласно който ищецът е уведомен, че претенцията за обезщетяване на вреди била неоснователна, като на 24.06.2016 г. имало регистрирани две прекъсвания вследствие на преходни процеси и лоши метеорологични условия.

От представеното писмо с изх. № ОД-03-254-1 от 04.05.2018 г. от Националния институт по метрология и хидрология към БАН се установява, че въз основа на експертна оценка на синоптичната обстановка, данни от представителни метеорологични станции и данни от Европейската система за регистриране на мълнии, през периода: 23.06.2016 г. -25.06.2016 г. в района на гр. Дупница гръмотевична дейност имало на 24.06.2016 г. Също така е посочено, че на 24.06.2016 г. след обяд, между 14.50 ч. и 15.30 ч. имало регистрирана гръмотевична дейност, с условия на разряд на мълния от типа „облак-земя“.

По делото е разпитван свидетелят Л.М.в качеството му на техник обслужващ процесната бензиностанция по ел. частта. Свидетелят посочва, че му се обадил управителя на бензиностанцията и му каза, че имало авария, токов удар и неработели колонките. Свидетелят твърде, че всички уреди имали защита, като на всеки блок имало бушони и предпазители, като стриктно се следяло за защитите. Свидетелят лични бил монтирал защитите.

По делото бил разпитван и свидетеля А.Д., който се явявал управител на обекта. Свидетелят посочва, че отишъл в обекта веднага след спирането на тока, като на място се установило, че имало токов удар, който не бил само в процесния обект, но и и в село Баланово. Всички системи се били запалили и имало след от горене, след което се обадил на сервиза, който се занимавал с поддръжката на съоръженията. Свидетелят посочва, че трафопоста бил близо до обекта, като служителите на ответника вече били там и отстранявали повредата, като дълго време нямало ток и служители на ответника стояли с часове докато открият проблема. Свидетелят посочва, че имало случай на стълбовете при чашките присъединените кабели да се късат и скъсания кабел да удрял другия кабел, поради което се получавало свръх напрежение и изгаряли уредите.

Разпитан е и свидетеля Р.П.в качеството му на ръководител район, Оперативен център Дупница, поддържане и експлоатация при ответника. Свидетелят посочва, че знаел за процесния случай, който бил в резултат на аварирал електропровод 20 киловолта, като в този момент имало буря, като първия път изключването на електропровода било по причина мълния. Посочва, че мълния ударила електропровода и защитите на подстанцията изключват, като дежурния след няколко минути правил проба на електропровода като го включвал, но в случая пак имало обаждания за слабо напрежение и била изпратена аварийната група да търси проблема. Групата била установила, че има прекъсване на една от фазите на електропровода, като отново бил изключен елетропровода този път целево, за да се отстрани аварията. Свидетелят твърди, че тези изключвания не можели да предизвикат пренапрежение, като свидетелят посочва, че не е бил в аварийната група и не бил посещавал бензиностанцията, а има информация от наличните документи. Свидетелят посочва, че в процесния обект е установено, че не работи системата, която предпазвала клиенти от аномалии в системата на ответника. Нямало оплаквания от други клиенти за изгорели уреди.

От разпита на свидетеля Н.В.се установява, че същият е участвал в аварийната група на ответника, която е отстранявала процесната авария. Свидетелят посочва, че били изпратени на място поради оплакване от клиенти за променливо напрежение. Твърди, че преди бензиностанцията открили аварията, която представлявала скъсан мост, като мостът бил скъсан и бил опушен. Свидетелят посоча, че вързали моста и включили електропровода. Предполага, че имало мълния, тъй като по самия стълб имало опушване, като от електрожен.

Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, се установява, че при прекъсване на ел. захранване или оперативни превключвания може да се получат по-високи пускови токове на включените в мрежата консуматори, като било възможно и получаване на пренапрежение, към което уредите са по-уязвими. Вещото лице посочва, че било възможно да бъдат увредени процесните електроуреди, поради процеси възникнали в съоръженията на застрахованото лице след границата на собственост- при неизправности и неинсталирана защита, но такива нямало, като по врене на огледа на 30.08.2016 г. се установили защити срещу пренапрежение, АВР и два резервни агрегата за производството на ток. Съгласно експертизата винаги било възможно да настъпят повреди на електроуредите, поради нормалното им износване вследствие на дълга употреба, като при пряко попадение на мълния върху въздушен електропровод напрежението се повишавало до стотици хиляди волта. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че със сигурност е имало пренапрежение, което може да е било причинено от мълния или от неправилно превключване на мрежата.

По делото е приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, от която се установява, че дефектирането на уредите в констативен протокол № 31/28.06.2016 г. се дължал на пренапрежение. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че скъсването е по-скоро по причина на метрологичните условия, паднала макар и непряко мълния, като директно от мълнията можело да няма никакви следи, включително и от опушване.

Пред въззивния съд е била допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, която съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, от която се установява, че мостът се намирал на далекопровод 20 kV с начало подстанция 110/20 20 kV с крайна точка трафопост означен ВС Бинека. Изключването на подстанция прекъсва подаване на напрежение към трафопоста от нея, но пренапрежение от мълния върху моста към трафопоста не може да предотврати. По-вероятната причина е пренапрежението в мрежата средно напрежение да е причинно от пряко или косвено въздействие вследствие на мълния. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че пренапрежението в мрежата е преминало задължително през трафопоста. Вещото лице посочва, че пренапрежение се образувало от две неща, от оперативни превключвания и евентуално от мълния, като в случая по-вероятно е било да бъде вследствие на мълния. При мълния напрежението се покачвало от 100 до 150 хиляди волта, а мрежата била за 20000, като ако не са били изгорели защитите в бензиностанцията щетите са щели да бъдат много по-големи. Вещото лице твърди, че дали е било пряко попадение от мълния или в обсега на заряда се получавало пренапрежение.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, която норма се явява приложима като материалноправна норма към разглежданата хипотеза, с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и може да реализира пряк иск срещу деликвента.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа на основание чл. 49 от ЗЗД т.е., вредите да са причинени от служители на ответника, с тяхно виновно и противоправно поведение. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.

От събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на сключения между ищеца и застрахования договор за имуществена застраховка за обект бензиностанция местност „Бинека“, град Дупница, обективиран в представената застрахователна полица Булстрад бизнес решение № 2204160220000013, е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото имущество са били нанесени вреди, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1010 лв.

Основния според въпрос пред въззивната инстанция се явява дали следва да бъде изключена отговорността на ответното дружество за причинените вреди, тъй като същите не били причинени по вина на ответника, а в резултата на непреодолима сила, изразяваща се в падането на мълния, довела до настъпването на процесните увреждания.

Неоснователни се явяват твърденията изложени във въззивната жалба по отношение на обстоятелството, че възражението, че именно мълния била повредила електроразпределителната мрежа не било въведено с отговора на исковата молба, а било изградено на основание на събраните доказателства по делото. В настоящият случай в срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на страна на ответника, в който отговор изрично са наведени твърдения за наличието на неблагоприятни метрологични явления, които представлявали непреодолима сила по смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, която водела до изключване отговорността на ответника. Нещо повече за доказаване на своите твърдения от страна на ответника по делото своевременно са направени и съответните доказателствени искания, които са били уважени и е проведено доказване в тази насока.

Неоснователни се явяват изложените оплаквания във въззивната жалба, че по делото не било доказано, наличието на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което да изключи отговорността на ответника. Според чл. 81, ал. 1 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността да изпълни се дължи на причина, което не може да му се вмени във вина. Разпоредбата на чл. 306 от ТЗ регламентира като обстоятелство, изключващо отговорността при неизпълнение, непреодолимата сила, която е дефинирана като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след облигационното задължение. В гражданското право като обстоятелство изключваното отговорността на длъжника се възприема и случайното събитие. Тя също се дефинира като непредвидимо, непредотвратимо, непреодолимо събитие или действие, при което липсва виновно поведение на длъжника. Като част от фактическият състав и на двете е наличието на причинна връзка между събитието/ непреодолимата сила и невъзможността за изпълнение. В тежест на този, които се позовава на такова обстоятелство е да го докаже, тъй като той черпи за себе си благоприятни правни последици от него. Други елементи от фактическия състав на непреодолимата сила/ случайното събитие е установяването, че длъжникът няма вина за настъпването им, както и осъществяването им. Събраните доказателства установяват, че процесните вреди са реализирани от непряко попадение на мълния върху електропровода, която обстоятелство се явява от непредвидим и непредотвратим характер и ответника няма вина за осъществяването му. Съгласно приетите по делото съдебно-техническа експертиза, както и две допълнителни съдебно-технически експертизи изготвени от вещото лице В.Б. се установи, че процесната авария е била причинена от пренапрежение, което принципно било резултата от мълния или от неправилно превключване на мрежата, като в настоящият случай пренапрежението било причинено от мълния, паднала макар и непряко. Вещото лице изрично е посочило, че при падането на мълния е възможно да няма никакви следи, включително и от опушване. Мостът, който се е скъсал се намирал на далекопровод 20 kV с начало подстанция 110/20 20 kV с крайна точка трафопост означен ВС Бинека. Изключването на подстанция прекъсва подаване на напрежение към трафопоста от нея, но пренапрежение от мълния върху моста към трафопоста не можело да се предотврати, тъй като пренапрежението в мрежата средно напрежение е причинно от пряко или косвено въздействие вследствие на мълния. При мълния напрежението се покачвало от 100 до 150 хиляди волта, а мрежата била за 20000 волта, като вещото лице посочва, че независимо дали е било пряко попадение от мълния или е било в обсега на заряда се получавало пренапрежение. Заключенията на представените по делото основана и двете допълнителни експертизи на се потвърждават и от останалите събрани по делото доказателства, а именно писмо с изх. № ОД-03-254-1 от 04.05.2018 г. от Националния институт по метрология и хидрология към БАН, в което е посочено, че въз основа на експертна оценка на синоптичната обстановка, данни от представителни метеорологични станции и данни от Европейската система за регистриране на мълнии, през периода: 23.06.2016 г. -25.06.2016 г. в района на гр. Дупница гръмотевична дейност е имало на 24.06.2016 г., като след обяд, между 14.50 ч. и 15.30 ч. имало регистрирана гръмотевична дейност, с условия на разряд на мълния от типа „облак-земя“. В този смисъл са и показанията на свидетеля Владивичарски, който е участвал в аварийната група на ответника, която е отстранявала процесната авария, като свидетелят изрично посочва, че причината за аварията бил скъсан мост, който бил опушен, като свидетелят посочва, че предполага, че е имало мълния, тъй като по самия стълб имало опушване, като от електрожен. В този смисъл са и показанията на свидетеля Райко Паскалев, който е разпитван в качеството му на ръководител район, Оперативен център Дупница, като свидетеля посочва, че в процесния случай аварирал електропровод 20 киловолта, като в този момент имало буря, като първия път изключването на електропровода било по причина мълния. Действително свидетелят не е бил пряк очевидец на процесната авария, както и същият не е участвал в нейното отстраняване, но свидетелят изрично посочва, че се е запознал с процесния случай от наличните при ответника документи, още повече, че показанията на свидетеля се подкрепят от другите събрани по делото доказателства.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че в случая настъпилите вреди не са не са в резултат от виновно и противоправно поведение на служители на ответника, а се явяват резултат от настъпването на събитие, което предвид своя извънреден характер се явява непредвидимо и непредотвратимо, поради което ответникът не следва да носи отговорност за тяхното настъпване, като по делото не са и ангажирани доказателства, които да установят противното.

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно.

При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски, поради което направеното искане за присъждането на такива следва да се остави без уважение. На въззиваемата страна с оглед неоснователност на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.06.2018 г., постановено по гр. д. № 16923/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 62 състав.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“*** да заплати на Ч.Р.Б.“ АД, ***, Бенчмарк БЦ, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лв., представляваща направените разноски пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

                              2.