Определение по дело №210/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Настоящият спор на основание чл.365, ал.1,т.1 от ГПК, във вр. с чл.286, ал.2, във вр. с чл.1, ал.1,т.8, предл.2 от ТЗ, по своя характер е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове- Гл. Тридесет и втора от ГПК.

Търговското производство е образувано по повод, депозирана от ищеца М. А. Б. от Г. против ответниците П. С. Б. и Е. К. Б., и двамата от Г., искова молба. В нея ищецът твърди, че въз основа на издаден от първия ответник П. С. Б. запис на заповед, последният се задължил да му заплати сумата в размер на 60 000 лева. Поръчител за изплащане на задължението по записа на заповед станал вторият ответник Е. К. Б., което обуславяло и нейната отговорност, съгласно разпоредбата на чл. 485, ал. 1 от ТЗ. Ищецът твърди, че независимо от многобройните разговори проведени с издателя на записа на заповед и с поръчителя по същия, последните не изпълнили задължението си да заплатят сумата. Твърди, че със заявление по реда на чл. 417 от ГПК поискал от Кърджалийския районен съд да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение. Въз основа на депозираното заявление било образувано ч. гр. дело № 1913 по описа на съда за 2013 г., и по делото бил издаден изпълнителен лист за процесната сума в размер на 60 000 лева, ведно със съдебни и деловодни разноски за издаването му. С оглед направените от ответниците възражения, че не дължат търсената сума ищецът твърди, че в срок депозирал исковата молба, стояща в основата на това производство. Същият моли съда да постанови своя съдебен акт, с който приеме за установено, че ответниците му дължат сумата 60 000 лв. по записа на заповед, за която сума била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1913/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски и за заповедното производство, и за настоящото производство.

В дадения надлежен по реда на чл.367, ал.1 от ГПК срок, ответниците П. С. Б. и Е. К. Б., не са депозирали отговор на исковата молба.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответникът П. С. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция. Твърди, че не дължи сумата от 60 000 лв. по издадения от него запис на заповед, защото между страните не съществувало друго каузално основание, от което да произтича задължение за заплащане на претендираната сума. За първи път в откритото съдебно заседание твърди наличие на опорочена воля при подписването на процесния запис на заповед. Изтъква, че подписал същия, а ответницата Б. го авалирала, единствено поради въвеждането им в заблуждение и измама от страна на поемателя на записа на заповед - ищецът в настоящото производство .

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответникът Е. К. Б., чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция. Ответницата твърди, че не дължи сумата от 60 000 лв.по авалиралия запис на заповед, защото между страните не съществувало друго каузално основание, от което да произтича задължение за заплащане на претендираната сума.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предявената искова претенция съставлява обективно и субективно съединени установителен по своя характер иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 538, ал. 1, във вр. с чл.485, ал.1 от ТЗ и такъв с правно основание чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

По допустимостта на така предявената искова претенция, съдът съобрази следното: Положителните процесуални предпоставки за неговото завеждане в настоящото производство са налице- депозирано от ищеца в настоящото производство до компетентния Кърджалийски районен съд на 10.12.2013 г. заявление по чл.417 от ГПК, образувано ч.гр.д. № 1913/2013 г. по описа на съда, издадена заповед № 929/ 10.12.2013 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, депозирано в срок от длъжниците Б. срещу издадената заповед, възражение с правно основание чл.414 от ГПК. И предявен на 08.04.2014 г., в предписания по реда на чл.422 от ГПК, течащ от 26.03.2014 г. срок, установителен иск.

Относно основателността на предявената искова претенция съдът съобрази следното :

От прочита на издадената по приобщеното ч.гр.д. № 1913/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, заповед № 929/ 10.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, заповедният съд е разпоредил длъжниците, ответници в настоящото исково производство П. С. Б. и Е. К. Б. , солидарно, да заплатят на ищеца в това производство М. А. Б. сумата 60 000 лв., предстаÔляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 01.03.2010 г., ведно със законна лихва, считано от 10.12.2013 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 4 200 лв., представляваща разноски в заповедното производство, от които 1 200 лв. за държавна такса и 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение.

В заповедното производство е бил представен в оригинал и документът по чл.417 от ГПК, в частност посочения в т.9, предл.1 от същия член, запис на заповед без протест. От прочита му се установява, че с издаването му/подписването му ответникът П. С. Б. безусловно се е задължил срещу предаване на този запис на заповед да заплати сумата от 60 000 лв. на поемателя на записа на заповед М. А. Б., на падежа 31.12.2010 г. и в мястото на плащане - Г.. Записът на заповед е бил подписан и от поръчителя Е. К. Б.. Същият носи дата на издаване – 01.03.2010 г. и е с посочено място на издаване – гр. Х.

На основание чл.414 от ГПК, в срок, длъжниците по заповед № 929/ 10.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, пред заповедния съд са депозирали възражения, с довод, че всеки от тях не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

По делото като доказателство са били приети жалба от ответника Б. с вх.№ 1232/30.05.2014 г. и писмо със същия номер на Районна прокуратура, Г., от които се установява, че във връзка с депозираната пред тях срещу ищеца Б. жалба, е разпоредена проверка с оглед установяване на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер /евентуално по чл.209 от НК/.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Намира предявения иск за основателен. Всъщност в производството страните не спорят, че приложеният към заявлението с правно основание чл.417 от ГПК от 10.12.2013 г. процесен документ, съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, поради което и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.536, ал.1 от ТЗ, той определено съставлява изискуемият се от т.9 на чл.417 от ГПК, запис на заповед. Ответникът Б. не оспорва, че е издател на ценната книга, поради което като частен диспозитивен документ, носещ подписа на лицето, което се сочи за негов издател, същият се ползва с формална доказателствена сила. Съгласно разпоредбата на чл.538, ал.1, във вр. с чл.463, ал.1, във вр. с чл.481, ал.1 от ТЗ, издателят на запис на заповед се задължава да заплати отразената в него сума. Задължението пък за ответника Б. възниква от извършеното от нея менителнично поръчителство върху валидния запис на заповед на основание чл.537, във вр. с чл.485, ал.1 от ТЗ. За разлика от поръчителството при гражданскоправната сделка, менителничното поръчителство придава самостоятелно значение на поетото задължение. Т.е. волеизявлението и на издателя, и на поръчителя, е необходимо и достатъчно основание да обвърже всеки от ответниците- физически лица с отразеното в ценната книга парично задължение. Следователно и за издателя, и за поръчителя по записа на заповед е необходимо и достатъчно да е поето в предписаната от закона форма задължение за плащане на посочената сума. Записът на заповед е абстрактна правна сделка, основанието за задължаването й не е елемент от фактическия й състав. Формата и съдържанието на записа на заповед изключват възможността той да служи като доказателство за предхождащи или съпътстващи издаването му каузални правоотношения. Абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна сделка обаче, не следва да се абсолютизира, особено в едно установителното производство по чл.422 от ГПК, каквото е настоящото. Но при отсъствие на изложени от ищеца изрични доводи за наличие и на каузална сделка, и най-вече при отсъствие на направени от страна на ответниците в производството, възражения за наличие на каузални правоотношения между страните в производството по повод издаването и авалирането на процесния запис на заповед, не съществува и задължение за съда да обсъжда такива. И това е така, защото въпреки дадената им надлежна възможност, в преклузивния срок по чл. 367 от ГПК, по делото не са депозирани отговори на исковата молба от ответниците. Нещо повече, воден от константната съдебна практика, обективирана в т.11 а от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът съобрази, че и във възражението по чл.414 от ГПК, ответниците не са направили надлежни оспорвания на претендираното вземане на ищеца, основаващи се на налични между страните каузални отношения. Още повече, че и в откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.375 от ГПК, ответникът Б. и ответницата Б. изтъкват изрично, че не дължат сумата от 60 000 лв. по процесния запис на заповед, защото между страните не съществувало друго каузално основание, от което да произтича задължение за заплащане на претендираната сума. Независимо от изложеното вече, следва изрично да се посочи и съображението, че доколкото ответницата Б. има само качеството на авалист по записа на заповед, тя и не може да противопоставя на кредитора-ищец каквито и да са възражения, свързани с каузални правоотношения, в каквато насока е трайната съдебна практика.

Единствено и само, настоящият съд намира, че следва да разгледа наведеното с допуснато като ново обстоятелство в откритото съдебно заседание възражение, направено от страна на процесуалния представител на ответника Б., че при подписване на процесната запис на заповед, волята на ответниците Б., първият като издател, а втората като поръчител, била опорочена, защото били въведени в заблуждение и измамени от ищеца в настоящото производство. В този аспект за доказване на твърдяното, съдът е допуснал и ангажираните от ответниците писмени доказателства – жалба от ответника Б. до Районна прокуратура, Г., с вх.№ 1232/30.05.2014 г. и удостоверение № 1232/10.09.2014 г. на Районна прокуратура, Г.. От прочита на първото се установява, че ответникът Б. пред РП, Г., е заявил, че със ищеца в производството поддържали близки приятелски отношения и при едно от гостуванията му в дома им, той ги помолил да му издадат запис на заповед за сумата от 60 000 лв., за да може при предстоящата му данъчна ревизия да докаже произхода на тези средства, за което действие той щял да им бъде много благодарен, както и че подписал процесния запис на заповед единствено поради това, че бил въведен в заблуждение от ищеца. От прочита на цитираното удостоверение пък се установява, че по повод на тази жалба е разпоредена проверка с оглед установяване на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер /евентуално по чл.209 от НК/. В удостоверението няма посочени нито резултати от разпоредената проверка, нито срокове за това. Или цитираните писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, определено не доказват по безспорен начин направеното от ответника Б. възражение.

Или казано в заключение следва предявената искова претенция в цялост да бъде уважена, като бъде призната по отношение на ответниците дължимостта на търсената в това производство сума. Основателността пък на претенцията с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, в производството се обуславя от самия й акцесорен характер.

Съдът, като съобрази задължителната съдебна практика, обективирана в т.12 на цитираното вече по делото ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, намери, че следва с оглед изхода на спора, в производството да се произнесе с осъдителен диспозитив за дължимостта на направените както в исковото /съгласно приложен списък/, така и в заповедното производство, разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. С. Б., с ЕГН * и Е. К. Б., с ЕГН *, и двамата от Г., У.М. № *, блок „Р. вх.”В”, .V, А., че съществува вземането на М. А. Б. от Г., У.А. № *, ЕГН *, в размер на 60 000 лв., представляващо неизплатено задължение по запис на заповед от 01.03.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 10.12.2013 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 929/ 10.12.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1913/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА П. С. Б., с ЕГН * и Е. К. Б., с ЕГН *, и двамата от Г., ул. М. № *, блок „Р. вх.”В”, .V, А., да заплатят на М. А. Б. от Г., У.А. № *, с ЕГН *, сумата в размер на 4 200 лв., представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №1913/2013 г. на Кърджалийския районен съд, от която сумата в размер на 1200 лв. за държавна такса и 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА П. С. Б., с ЕГН * и Е. К. Б., с ЕГН *,и двамата от Г., ул.М. № *, блок „Р. вх.”В”, .V, А., да заплатят на М. А. Б. от Г., У.А. № *, с ЕГН *, сумата в размер на 4400 лв., представляваща направени в настоящото исково производство разноски, от която сумата в размер на 1200 лв. за държавна такса и 3 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :