Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063
гр.Ботевград, 21.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря
Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №63 по описа за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В.
П.В. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***г., издадено от
Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна полиция ОДМВР - София, упълномощен
със заповед № ***г. на МВР, с което за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00
лева. В жалбата си В.
моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, като сочи, че към
момента на проверката е бил заплатил винетна такса за управлявания от него
авотомобил.
В. П.В. , редовно призован, не се явява в
съдебно заседание и не се представлява.
Въззивната страна – ОДМВР - София,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а депозира
писмено становище по жалбата от името на
упълномощения по делото гл. юрисконсулт в ОДМВР-София – Р.И.Р., с което я оспорва и претендира за присъждане на
юрисконсулстко възнаграждение в размер на сто лева.
Ботевградска районна прокуратура,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: картон на НП №***г.; АУАН сер.Д №
***г.; ЗППАМ № ***г.; ЗППАМ № ***.; справка от КАТ за промяна на регистрация на
МПС и собственици на превозно средство; заповед № ***.; заповед № ***.; справка
за нарушител/водач – заверени копия и събраните гласни доказателства – показанията
на свидетеля И.С.И. – актосъставител, на длъжност
“мл. автоконтрольор ” в ОДМВР-София и Н.И.С., се установява следната фактическа
обстановка:
На 05.10.2018г.
около 22.59ч. свидетелите И.С.И. и Н.И.С. - полицейски служители при ОДМВР - София били на
работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното
движение на автомагистрала „Хемус”, като в участъка на 40-ти км. в пътното платно, в посока гр.Варна, спрели за
проверка движещия се по същото платно
лек автомобил м.”фолксваген голф” с рег.№***, управляван от
жалбоподателя В. П.В.. При извършената
проверка В. не представил на полицейските служители квитанция за платена винетна
такса за движение по републиканската пътна мрежа, за което св.И. съставил АУАН сер.Д № ***г. на жалбоподателя в
присъствието на С., който му бил
предявен за запознаване със съдържанието
и същият го подписал без възражение. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №***г. от Началник група към ОДМВР – София, сектор
пътна полиция ОДМВР – София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетеля И. и С., както и от писмените доказателства по делото, които са
безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима,
тъй като е депозирана в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Проверяваният акт е издаден от
упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна
заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също
е съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на
нарушителя. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не да допуснати съществени
процесуални нарушения. В този смисъл съдът намира, че изложените в жалбата твърдения за допуснати в административно
наказателното производство процесуални нарушения са неоснователни. Съдът
счита, че със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на
свидетелите И. и С., както и от съставения АУАН се доказа, че В. В. е осъществил нарушението по чл.139,
ал.5 ЗДвП. Съдът възприема показанията на св.И. и св.С. като категорични и непротиворечиви. В конкретният случай не са налице
доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради
което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за
обстоятелствата, изложени в него. Жалбоподателя
не е представил по делото доказателства, опровергаващи констатациите, отразени в съставения АУАН, респ. такива, доказващи друга
фактическа обстановка, различна от тази описана
в процесното НП.
Правилно
административно наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.139, ал.5 от ЗДвП, тъй като на посочените в НП дата и място е
управлявал МПС по републиканската пътна мрежа, без да е заплатена
съответната винетна такса за
управляваното от нея ППС. В случая съдът
счита за неоснователни и голословни доводите, изложени от жалбоподателя в
жалбата си, поради които според него следва да се отмени атакуваното НП.
Правилно за нарушението по чл.139, ал.5 от ЗДвП, АНО е наложил на Ставрев
наказание "глоба" в размер на 300.00лв., което е и фиксирания размер,
предвиден в чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. В този смисъл, съдът намира, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и правилно.
С оглед решението за
потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в
негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в полза на
жалбоподателя. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона
за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63
ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №***г, издадено от Началник група към ОДМВР – София, сектор пътна
полиция ОДМВР - София, упълномощен със заповед № ***г. на МВР против В. П.В.
с ЕГН**********,*** , като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА
В. П.В. с ЕГН**********,*** да заплати на ОДМВР – София разноски по
делото в размер на 80.00лв/осемдесет лева/ за юрисконсулстко възнаграждение по настоящото АНД №63/20г. на БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :