Р Е Ш Е Н И
Е
№ 19.06.2020
година гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на
19.05.2020 година, в публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. №
96/2020г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от Д.Д.И., чрез адв.В.К., се обжалва решение № 933/19.12.2019г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 5100/2018г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Д.И., ЕГН ********** ***, иск по чл.45 от ЗЗД срещу З.И.С. за заплащане на имуществени вреди в размер на 240лв., като неоснователен и осъжда ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 300лв..
Първоинстанционното решение се обжалва като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения, че ЯРС е направил грешен фактически извод, че оградата между имота на ищеца и имота на ответника е собственост само на ответника и действията му по премахване на маркерите не могат да бъдат квалифицирани като противоправно поведение. Според въззивника, този извод противоречи на чл.48, ал.3 от ЗУТ. Излага съображения, че оградата е обща собственост на страните като част от нея е в имота му и е негова собственост на основание чл.92 от ЗС. Поставянето на лека ажурна ограда в мястото на ищеца е налагало геодезическо заснемане за определяне къде точно минава границата между имотите. Намира, че неправилно ЯРС се е позовал на строителни разрешения №22/24.03.1945г. и №225/22.07.1946г., издадени на името на З. И. Б., и от тях не се установява, че само ответникът е собственик на оградата. Оспорва като неправилен изводът на ЯРС, че не са установени предпоставките за отговорността за непозволено увреждане - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между неправомерното поведение и причинените вреди. По изложените в жалбата съображения се иска да бъде отменено обжалваното решение и постановено друго, с което да бъде уважен предявения иск като бъдат присъдени на въззивника направените от него разноски в двете съдебни инстанции.
В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия, чрез адв.В.К., в който се излага становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно и не страда от пороците, посочени в жалбата. Оспорва направените доказателствени искания. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. въззивникът се явява лично и с адв.В.К., която поддържа въззивната жалба и моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови решение, с което да уважи предявения иск.
В с.з. въззиваемият не се явява, представлява се от упълномощен адв.В.К., която оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Д.И. срещу З.И.С., с искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 240лв., представляваща обезщетение за нанесени му имуществени вреди от извършения от ответника деликт на 14.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от момента на деянието до окончателното изплащане на сумата.
По делото не е спорно, че страните са съседи с обща граница на имотите им, находящи се в гр.Ямбол.
Видно от
постановление за възлагане на недвижим имот от 03.04.2014г. на ЧСИ И. Х., с рег.№ ***, с район на действие ЯОС издадено по
изп.дело № 20108780400451, на Д.Д.И. е въложена собствеността върху следния
недвижим имот, находящ се в гр.Я.,
ул.”П. Б.” №**, именно: ”ПИ с идетификатор №
87374.532.102 по КК на града, с площ от
По делото ищецът-въззивник е представил протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен имот 87374.532.102 по КК на гр.Ямбол от 14.09.2018г., извършено на 14.09.2018г. от правоспособно лице - инж.Г. И. - представител на „АУТОКАД” ЕООД, вписано в регистъра на правоспособните лица със заповед №862/25.09.2001г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра. Видно от протокола по молба на Д.Д.И. е извършено трасиране, означаване на имотни граници, въз основа на скица на имота и регистър на координатни точки, които са неразделна част от протокола.
Видно от протокол за трасиране, означаване и координиране на същия поземлен имот 87374.532.102 по КК на гр.Ямбол, по молба на въззивника Д.Д.И. на 08.11.2018г. е извършено от същото правоспособно лице отново трасиране, означаване на имотни граници, въз основа на скица на имота и регистър на координатни точки, които са неразделна част от протокола.
От фактура № **********/09.11.2018г., издадена от „АУТОКАД” ЕООД на Д.Д.И., се установява, че стойността на извършените от „АУТОКАД” ЕООД геодезически услуги – трасиране на имот 87374.532.102 по КК на гр.Ямбол, е в размер на 240.00 лв. с ДДС.
Представена е преп.№2228/2018г. по описа на ЯРП, образувана въз основа на постъпила в ЯРП жалба от Д.Д.И., в която е посочил, че на 14.09.2018г. съседът му заличил поставени маркери при очертаване на имотни граници, отправил заплахи със саморазправа и го замерил с предмети. С постановление на РП-Ямбол от 25.10.2018г. по преп.№2228/2018г. на ЯРП е отказано образуването на наказателно производство.
По делото са представени от ответника зав. копие на строително разрешение № 225 от 22.07.1946 г. на Градско общинско управление -техническо отделение и зав. копие на строително разрешение № 22/24.03.1945 г. на Градско общинско управление - техническо отделение, във връзка с твърденията в отговора на исковата молба, че ответникът е собственик на оградата между имота му с ищеца.
Представени са
от ответника зав. копие на нотариален акт за собственост на недвижим имот
придобит въз основа на съдебна делба и продажба № 96, том І, дело № 230/14.02.1990
г. на Б. – нотариус при
Ямболският районен съд, зав. копие на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 78, том ІІ, н.д. № 696/22.05.1979 г., зав. копие на нот.акт за придобит
недвижим имот по регулационен ред том І, № 104, рег. 687, дело № 97/07.03.1930
г. и зав. копие на скица на ПИ № 15-721909/08.10.2018 г. на СГКК – гр. Ямбол,
декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижимите имоти вх.№ ДИ 14000030/03.01.2019г. в която същият е
декларирал освен имота си и масивна ограда с височина
Представено е копие на изх. № 15/23.01.2019 г. от Окръжна прокуратура – гр. Ямбол до З.И.С., с което му е изпратено постановление от 21.01.2019г., видно от което е уважена жалбата на З.С. *** и отменено постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.12.2019г. на Районна прокуратура-гр.Ямбол по преписка вх.№ 2726/2018г. по описа на ОП-гр.Ямбол, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на събраните данни. Преписката е изпратена на РП-гр.Ямбол, за извършване на допълнителна проверка.
По делото са събрани гласни доказателства като от страна на ищеца-въззивник са разпитани като свидетели М. Д. – съпруга на ищеца, и Д. Т. - без родствена връзка със страните, а от страна на ответника е разпитана като свидетел М. С. -съпруга на ответника.
В показанията си свидетелката М. Д. сочи, че действително със съседа, който е ответника по делото, имат спор във връзка с това, че ответникът отглежда котки, които влизали през оградата в техния имот и го замърсявали. Те искали да се ограничи достъпа на котки по хигиенни съображения, т.к. имали зъболекарски кабинет и котките създавали предпоставка за инфекции. Понеже оградата в тяхната страна била по-ниска, те искали да опънат мрежа, която да ограничи достъпа им. Съседите им отказали каквото и да съдействие по въпроса. Във връзка с това те ходили в общината, където им казали да наемат фирма да замери имота. Извикали фирма, която дошла и маркирала границата на имота с червени точки. Това станало в началото на м.септември - след като дошли, замерили и сложили маркерите. След половин-един час свидетелката видяла, че ответникът маже по оградата и е заличил червените точки. Съпругът ù го попитал защо го направил, а той му отговорил, че няма право и колкото пъти да викат фирма, той пак ще ги заличи. Извикали втори път фирмата, като говорили със съседа, ако иска да присъства на второто измерване, но той категорично отказал. Свидетелката сочи, че платили 240лв. на мерене. При второто замерване били поставени метални маркери, по които трябвало да поставят въже, по което да маркират границата.
Свидетелката Т. в показанията си сочи, че познава страните, ищецът ù е работодател, а ответникът е техен съсед. Знае, че имат спор за котките, които влизали в имота на ищеца, като от имота на ответника прескачали оградата и влизали в имота на ищеца. Посочва, че през м. 09. ищецът извикал оторизирано лице да измери границите на имота, да за може евентуално да вдигне олекотена ограда. Дошло лице, замерило границите и ги отбелязало с червени точки. След около час ответникът ги заличил със сива боя отгоре като ги замазал. Знае, че ответникът е казал, че не иска да се вдига такава ограда, т.к. оградата си е негова. Втори път идвал геодезист и на второто измерване сложили нещо като пирони - клинчета, които и сега си стояли.
Свидетелката Стефанова - съпруга на ответника, посочва, че тази ограда е тяхна, строена от дядото на съпруга ù. Сочи, че червените точки били поставени на оградата, която е с бетонова плоча, че те не били уведомени защо е необходимо това нещо, нито първия път, нито втория път. Заявява, че съседите им имали претенции, че в двора им има котки, но тя не е виждала техни котки да влизат в съседния двор на ищеца. Те били улични котки, които тя не можела да ограничи къде да ходят. В тази връзка ищецът им казал, че иска да вдига ограда, а те му казали, че оградата е достатъчно висока от тяхната страна, и ако той желае да построи от страна на неговия двор нещо временно. Когато ответникът заличил червените точки никой не бил ги уведоми за това, вторият път също не били уведомени. Свидетелката сочи, че нейният мъж заличил червените точки със сива боя. Второто трасиране станало през м.11 в тяхно отсъствие, като те не били уведомени за него.
Съдът възприема показанията на свидетелите досежно релевантните за делото факти и обстоятелства като достоверни и непротиворечиви, подкрепени от събраните писмени доказателства.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е основателна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
За да се ангажира отговорността на ответника, следва да бъде налице непозволено увреждане като кумулативно следва да са изпълнени предпоставките: 1. да има деяние (действие или бездействие); 2. деянието да е противоправно; 3. да е налице вреда; 4. да е налице причинна връзка между деянието и вредата; 5. деянието да е извършено виновно.
По делото е установено от показанията на свидетелите, включително показанията на свид.С. - съпругата на ответника-въззиваем, че ответникът е заличил маркери с червена боя, поставени от правоспособно лице при очертаване на имотните граници на 14.09.2018г.. От протокол за трасиране, означаване и координиране на ПИ 87374.532.102, извършено на 14.09.2018г., се установява датата на означаването на границата между имотите, а от показанията на свидетелите, че само около час след поставяне на маркерите ответникът ги е заличил замазвайки ги със сива боя. Това деяние, извършено от ответника на 14.09.2018г., е противоправно. В чл.38, ал.1, т.4. от Закона за кадастъра и имотния регистър е посочено императивно задължение и е казано, че собственикът е длъжен да опазва поставените в имота геодезически знаци. А в чл.96, ал.1, т.2 и 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър е предвидено, че се наказва с глоба от 100 до 1000 лв. физическо лице, което: унищожи или премести геодезически знак или траен знак, означаващ граница на поземлен имот или землище (т.2.); не изпълни задължения по чл.38, ал.1, т.4 от същия закон (т.3). Въззивният съд намира, че по делото е установено противоправно деяние - унищожаване на геодезически знак, означаващ граница на поземлен имот, което деяние е извършено от ответника-въззиваем на 14.09.2018г..
По делото е установено, че стойността на извършените от „АУТОКАД” ЕООД геодезически услуги за второто трасиране на имот 87374.532.102 по КК на гр.Ямбол, е в размер на 240.00 лв. с ДДС (фактура № **********/09.11.2018г., издадена от „АУТОКАД” ЕООД), а от показанията на свид.Димитрова - съпруга на ищеца, се установява плащането на тази сума за всяко измерване и трасиране. Повторното заплащане от ищеца-въззивник на сумата 240лв. за измерване и трасиране на границата на имота от правоспособно лице представлява имуществена вреда, която ответникът следва да обезщети. Налице са и останалите предпоставки за уважаване на иска - причинна връзка между деянието и вредата, и деянието да е извършено виновно. Несъмнено, повторното геодезическо заснемане и трасиране на същия имот на 08.11.2018г. се е наложило заради противоправното поведение на ответника, който е заличил поставените геодезически знаци. Ето защо имуществената вреда за ищеца в размер на 240лв. - разходи за заплащане на повторно геодезическо заснемане, означаване и трасиране, е в пряка причинна връзка с противоправното деяние на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В случая ответникът не доказва липса на вина, а по делото са събрани доказателства за виновното му поведение. Ето защо възивният съд намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да се уважи .
Предвид изложеното, ЯОС следва да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи предявения иск срещу ответника.
С оглед изхода от делото, на въззивника следва да бъдат присъдени направените в двете инстанции разноски общо 675лв., от които 350лв. разноски за първата инстанция (300 лв. платено адвокатско възнаграждение и 50 лв. д.т.) и 325лв. направени разноски за въззивната инстанция (300лв. платено адвокатско възнаграждение и 25 лв. д.т.).
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
Отменя решение
№ 933/19.12.2019г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 5100/2018г. по описа на ЯРС, вместо което постановява:
Осъжда З.И.С. ***, да заплати на Д.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата 240 лв., представляваща
обезщетение за нанесени му имуществени вреди от извършения от ответника деликт
на 14.09.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от 14.09.2018г. - датата на извършване на деянието, до
окончателното заплащане.
Осъжда З.И.С. ***, да заплати на Д.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 675лв. - направените в двете инстанции разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.