Р Е Ш Е Н И Е
№ 1535
гр. Русе, 09.10.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на десети
септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3205 по описа за 2016 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл. 346 и сл. ГПК – втора фаза на делбата.
С влязло в сила
решение № ****/15.11.2016г. е допусната съдебна делба на недвижим имот,
представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр. Русе, ул. „*****” № **, ет.1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********, като
самостоятелният обект е разположен в сграда №3, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********, състоящо се от две стаи, дневна, кухня, антре и
сервизни помещения, с площ по схема 45 кв.м., с прилежащо избено помещение и
идеални части от общите части на сградата, заедно с прилежащите 10/83 ид. части
от поземлен имот с идентификатор ********, намиращ се в гр. Русе, ул. „*****” №**
с обща площ по схема 1984кв.м., при права 2/6 ид. части за П.С.Д., по 1/6 ид.
част за И.С.А. и П.С.А. и 2/6 ид. части за И.С.А. и Г.Е.А. в режим на СИО.
Във втората фаза на
делбеното производство, съделителите И.С.А. и Г.Е.А. са направили искане
делбеният имот да бъде поставен в техен дял. Останалите съделители са поискали
имотът да бъде изнесен на публична продан.
В производство е
прието за съвместно разглеждане искане за сметки на П.С.Д. срещу И.С.А. и Г.Е.А.
с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС - за
заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на делбения имот в размер
на 9000лв. или по 150лв. месечно, считано от 07.03.2013г. до 07.03.2018г.,
ведно със законната лихва от 07.03.2018г. до окончателното им заплащане.
Ответниците по това искане са го оспорили като неоснователно.
След преценка на
събраните по делото доказателства, заключението на вещите лица по назначените
съдебно-технически експертизи, доводите и становищата на страните, както и
свидетелските показания, съдът приема за установено от фактическа страна и
относимо към разрешаване на въпросите по приключване на допуснатата делба
следното:
Пазарната стойност на
делбения имот измерен по скица и нотариален акт е в размер на 60 544лв., а
от измервания на място в размер на 71 792лв. Вещото лице е установило при
извършените измервания на място, че процесната жилищна сграда е 60 кв.м. в
резултат на извършено дострояване, а по скица квадратурата на имота е 45 кв.м.
Според заключението на експертизата, допуснатия до делба имот е неподеляем в
конструктивно състояние и архитектурно разпределение.
По делото е
изготвено заключение на тройна съдебно-техническа експертиза, според което
средния пазарен наем (обезщетението за ползване) на целия делбен имот (необзаведен)
за периода 07.03.2013г. до 07.03.2018г. е в размер на 176лв. месечно.
С нотариална
покана, връчена на 23.08.2006г., съделителката П.Д. е поканила И.С.А. и Г.Е.А.
да й заплащат по 150лв. месечно обезщетение за ползването от тях на цялото
съсобствено жилище – делбения имот в настоящото производство.
С декларации от
12.04.2018г. съделителите И.С.А. и Г.Е.А. са потвърдили, че не притежават друг
недвижим имот освен този предмет на делбата, както и, че първият от тях живее в
него от придобиването му през 1962г., а втората от 15.11.1970г., когато
сключила граждански брак с И.А.. Според представените копия от личните им карти
и двамата съделители са с постоянен адрес съвпадащ с този на делбения
имот.
Свидетелят П.Д.Н.
установява, че познава страните по делото. След смъртта на тяхната
наследодателка (бабата), те започнали да се карат. П.Д. поискала от И. и Г. да
й осигурят достъп до процесния имот, но те й отказвали на няколко пъти.
Свидетелят присъствал на разговор между тях, в който те казали на П., че няма
да й дадат ключ. И. твърдял, че къщата е негова, той бил собственик. В имота
живеели И. и Г.. След известно време П. отново поискала да получи достъп до
имота, но й бил отказан, поради което тя се принудила да им пусне покана за
наем.
При тази фактическа
обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Няма спор по
делото, а и от заключението на първата съдебно-техническа експертиза се
установява, че делбеният имот не би могъл да бъде поделен в реални граници. Не
са налице и предпоставките по чл.346, ал.1 и 2 ГПК за възлагането му в дял на
съделителите И.А. и Г.А., както те са поискали. В случая съсобствеността не е
възникнала от прекратяване на съпружеска имуществена общност (ал.1), или само
от наследяване (ал.2), за да може да бъде уважено тяхното искане. Както и в
решението по допускане на съдебната делба е посочено, съсобствеността върху
делбения имот е възникнала в резултат на наследяване, дарение и възмездно
прехвърляне на части от него. Поради това и с оглед невъзможността за реално
поделяне, имотът на основание чл.348 ГПК следва да бъде изнесен на публична
продан, в която съделителите също биха могли да участват за до го придобият в
цялост.
По искането на
съделителката П.Д. с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 31, ал.2 ЗС:
Когато общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Съвкупната
преценка на доказателствата по делото дава основание да се направи извод, че за
претендирания от нея период Д. действително е била лишена от възможността да
ползва съсобствения имот съобразно правата си. Както свидетелят П.Н., така и
ответниците по тази претенция признават, че в този период те и семейството им
са живели в делбеното жилище. Размерът на последното не предполага възможността
то да се ползва и от ищцата Д. съобразно правата й, а и свидетелят посочва, че
такава възможност изрично й е отказана. Няма доказателства по делото, които да
опровергават тези изводи, с оглед на което следва да се приеме, че искането на
съделителката Д. за заплащане на обезщетение е доказано по основание. Относно
определяне на неговия размер съдът следва да възприеме заключението на
изготвената тройна съдебно-техническа експертиза, като напълно компетентно и
обосновано. Според същото за процесния период средния пазарен наем за целия
делбен имот е в размер на 176лв. или общо за периода 07.03.2013г. до
07.03.2018г.(60месеца) в размер на 10560лв. Дължимото обезщетение за лишаване
от ползване на съделителката Д. съобразно правата й в съсобствеността (1/3
ид.ч.) възлиза на 3520лв. До този размер
искът й следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер от 9000лв.
като неоснователен.
При приключване на
делбата, на основание чл. 71, ал. 1 ГПК и чл. 8 от Тарифа към ГПК, всяка от
страните следва да заплати в полза на държавния бюджет по сметката на Районен
съд - Русе държавна такса в размер на 4% върху стойността на полагащия й се дял
от недвижимият имот. При определяне на дължимите от страните държавни такси,
съдът съобразява пазарната оценката на делбения имот според действителното му
състояние, а не това по скица и нотариален акт. Дължимите държавни такси за
извършване на съдебната делба са както следва: П.С.Д. -957,24лв., И.С.А.
-478,60лв., П.С.А. -478,60лв. и общо от И.С.А. и Г.Е.А. – 957,24лв.
Съгласно чл. 355 ГПК всяка от страните в делбеното производство заплаща разноските съобразно
стойността на дела си. Направените разноски, които са ползвали всички
съделители и са били необходими за приключване на делбата са тези за първата
съдебно-техническа експертиза. Депозита за същата е изцяло платен от съделителя
П.Д., поради което останалите съделители следва да бъдат осъдени да й заплатят
припадащите им се части, посочени още с определението за насрочване на първото
съдебно заседание от втората фаза на производството – И.А. и П.А. по 40лв. и И.А.
и Г.А. общо 80лв.
Разноски по иска с
правно основание чл. 31, ал.2 ЗС следва да се определят по общите правила на
чл. 78 ГПК. Във връзка с тази своя претенция, ищцата П.Д. е направила разноски в
размер на 420лв. за вещи лица. Съобразно уважената част от иска, ответниците И.
и Г. А. следва да й заплатят 164,27лв. Последните следва да заплатят и държавна
такса върху уважения размер на иска или сумата от 140,80лв. П.Д. следва да
заплати държавна такса върху отхвърлената част от исковата й претенция или
сумата от 219,20лв. Няма доказателства някоя от страните да е направила
разноски за адвокатски хонорар само по облигационната претенция, за да бъдат
присъждани такива. Направените от страните разноски за адвокатски хонорари за
производството по съдебна делба следва да останат за тяхна сметка.
Така мотивиран и на
основание чл.348 ГПК, Районен съд-Русе
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
- жилище, апартамент,
находящ се в гр. Русе, ул. „*****” № **, ет.*, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **********, като самостоятелният обект е
разположен в сграда №*, разположена в поземлен имот с идентификатор ********,
състоящо се от две стаи, дневна, кухня, антре и сервизни помещения, с площ по
схема 45 кв.м., с прилежащо избено помещение и идеални части от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ********.*.*,
********.*.*, под обекта няма, над обекта няма, заедно с прилежащите 10/83 ид.
части от поземлен имот с идентификатор ********, намиращ се в гр. ***, ул. „*****”
№** с обща площ по схема 1984кв.м.,
След извършване на
проданта, съсобствениците следва да се удовлетворят от продажната цена при
права 2/6 ид. части за П.С.Д., по 1/6 ид. част за И.С.А. и П.С.А. и 2/6 ид.
части за И.С.А. и Г.Е.А. в режим на СИО.
ОСЪЖДА И.С.А. ЕГН********** и Г.Е.А. ЕГН********** и двамата с
адрес *** да заплатят на П.С.Д. ЕГН**********
***, адв. К. Д. сумата от 3520лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на делбения имот за периода 07.03.2013г. до 07.03.2018г., ведно със
законната лихва върху нея от 08.03.2018г. до окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.С.Д. ЕГН********** срещу И.С.А. ЕГН**********
и Г.Е.А. ЕГН********** иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
на делбения имот за сумата над 3520лв. до пълния предявен размер от 9000лв.
като неоснователен.
ОСЪЖДА П.С.Д. ЕГН**********
***, адв. К. Д. да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 957,24лв., както и държавна такса върху
отхвърлената част от иска й по чл. 31, ал.2 ЗС в размер на 219,20лв.
ОСЪЖДА П.С.А. ЕГН**********
с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 478,60лв.
ОСЪЖДА И.С.А. ЕГН**********
с адрес *** да заплати по сметка на
Районен съд – Русе държавна такса върху стойността на дела си в размер на
478,60лв.
ОСЪЖДА И.С.А. ЕГН**********
и Г.Е.А. ЕГН********** и двамата с адрес ***
да заплатят по сметка на Районен съд – Русе държавна такса върху
стойността на дела си в размер на 957,24лв., както и държавна такса върху
уважения размер на предявения срещу тях иск по чл. 31, ал.2 ЗС в размер на 140,80лв.
ОСЪЖДА И.С.А. ЕГН**********
и Г.Е.А. ЕГН********** и двамата с адрес ***
да заплатят на П.С.Д. ЕГН********** ***, адв. К. Д. сумата от 164,27лв.
разноски по иска с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС и сумата от 80лв. разноски
по иска за съдебна делба.
ОСЪЖДА И.С.А. ЕГН**********
с адрес *** да заплати на П.С.Д. ЕГН**********
***, адв. К. Д. сумата от 40лв. разноски по иска за съдебна делба.
ОСЪЖДА П.С.А. ЕГН**********
с адрес *** да заплати на П.С.Д. ЕГН**********
***, адв. К. Д. сумата от 40лв. разноски по иска за съдебна делба.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: