№ 245
гр. Пловдив, 10.05.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20235001000173 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят П. Д. В., редовно призован, се представлява от
особения представител адв. М. Ш., упълномощена по делото.
Ответникът Б.Д. АД, редовно призован, се представлява от юриск.
Д. Д., упълномощен по делото.
Адв. Ш. – Да се даде ход на делото.
Юриск. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва го.
С решение от 18.11.2022 г., постановено по т.д. № 584/2021 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, е признато за установено на основание чл.
422 ГПК, че П. Д. В. дължи на Б.Д. АД, по договор за ипотечен кредит от
11.05.2015 г., плащане на 132 960.88 лв. главница, 7 812.50 лв. договорна
лихва за периода 10.11.2019 г.-19.11.2020 г., 43.55 лв. обезщетение за забава
1
/неустойка/ за същия период, 184.67 лв. ЗЛ върху главницата за периода
20.11.2020 г. – 24.11.2021 г., 120 лв. такса изискуемост и 1 166.98 лв. платени
от името и за сметка на ответника застрахователни премии, за които суми
Б.Д. АД се е снабдила със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1554/2020 г. на
Районен съд Пловдив. Искът е отхвърлен за размерите над посочените до
претендираните такива. Осъден е П. В. да заплати на Б.Д. АД направени
разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 11 475.38
лв.
След постановяване на основното решение, по делото е
постановено определение в производство по чл. 248 ГПК от 15.12.2022 г., с
което е отхвърлена молбата на първоначално посочен като И. Д. В.,
впоследствие поправено по реда на чл. 247 ГПК, с определение от 20.01.2023
г. - П. Д. В., чрез назначения особен представител адв. М. Ш., за изменение на
постановеното решение в частта за присъдените разноски на ищеца, като
сумата от 11 475.38 лв. се намали със сумата 2 952.08 лв., представляваща
направени в заповедното производство разноски.
На 21.12.2022 г. е постановено и решение за допълване на
първоначалното решение по реда на чл. 250 ГПК, като е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК, че П. В. дължи на Б.Д. АД ЗЛ, считано
от 25.11.2020 г. до окончателно изплащане на установените с решението от
18.11.2022 г. парични вземания.
Производството по настоящото дело е образувано по две въззивни
и една частна жалба.
С въззивната жалба, подадена от адв. М. Ш., като особен
представител на ответника в първоинстанционното производство П. В., е
обжалвано постановеното първоначално решение от 18.11.2022 г. в частта, с
която исковете са уважени. Искането е същото да бъде отменено и да се
отхвърлят предявените искове по чл. 422 ГПК. Изложени са подробни
съображения за незаконосъобразност и необоснованост, които се свеждат до
неприложимост в отношенията между страните на общите условия към
договора за кредит, за неоснователност на изводите на съда, че възражението
за нищожност на клаузите за лихви, съдържащи се в чл. 7 и чл. 7.1 от
Договора, както и чл. 9.1 и чл. 9.15 от общите условия, не може да бъде
уважено. Посочено е, че неправилно е прието от съда, че след като промените
2
на лихвените проценти, извършени от Б., не са довели до завишаване размера
на месечните вноски, то тези клаузи не са неравноправни и нищожни. Твърди
се, че без значение дали Б. се е възползвала или не от възможностите за
едностранна промяна на лихвените проценти, клаузите са нищожни, като
уговорени такива, и нищожността на тези клаузи, отнасящи се до съществен
елемент от съдържанието на договора, а именно дължимите лихви, влече
нищожност на целия договор. Посочена е неравноправност и на клаузата на
чл. 14 от Договора, поради нейната нищожност, на чл. 15 от същия. Изложени
са подробни съображения във връзка с поддържаната нищожност на клаузи
от договора и неприложимост на общите условия в отношенията между
страните. Твърди се също, че изявлението на Б. за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита не е породило правни последици, поради нищожност
на клаузите от общите условия, на които тя се е позовала. Поддържа се
нищожност на клаузата за санкционни лихви. По тези съображения се иска
отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на исковете и
присъждане на възнаграждение на особения представител за въззивната
инстанция.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от Б.Д. АД,
представлявана от юриск. Д., с изразено становище за нейната
неоснователност. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
оплакванията във въззивната жалба. Искането е да се потвърди
първоинстанционното решение и да се присъдят на Б.Д. АД разноски за
въззивното производство в размер на 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Постановеното по делото решение от 21.12.2022 г., с което е
допълнено първото решение, е обжалвано с въззивна жалба от адв. М. Ш.,
като особен представител на П. В.. Поддържа се незаконосъобразност на
решението в частта, с която са прибавени законни лихви върху всички
вземания на Б.Д. АД, като е посочено, че такава се дължи само върху
главницата по договора за периода от 25.11.2020 г. до окончателното
заплащане.
Становището на Б.Д. АД по тази жалба е за нейната
основателност, изразено в подадения писмен отговор.
Подадена е въззивна частна жалба срещу определението по чл.
3
248 ГПК, с което е отказано намаляване размера на присъдените разноски на
Б.Д. АД със сумата, представляваща разноски, направени в заповедното
производство, за която се твърди, че е реално събрана от Б.Д. АД в хода на
принудителното изпълнение. Искането е за отмяна на определението по чл.
248 ГПК за изменение на първоначалното решение в частта за разноските
чрез намаляване на присъдените такива на Б.Д. АД със сумата от 2 952.08 лв.
В частната жалба има особено искане за събиране на доказателства служебно
от съда, а именно да се изиска и приложи по делото удостоверение от ЧСИ
М.К., от което да е видно дали събраните по посоченото изпълнително дело
суми включват сумите за разноски в заповедното производство.
Срещу тази частна жалба е подаден писмен отговор от Б.Д. АД с
изразено становище за нейната неоснователност, което е мотивирано с това,
че след подаване на възражението по чл. 414 ГПК издадената заповед за
изпълнение в частта за разноските не произвежда действие и разноските
следва да бъдат присъдени от съда в исковото производство, съобразно
изхода на спора.
Адв. Ш. – Поддържам двете въззивни и частната жалба, както и
доводите и съображенията в тях. Поддържам и направеното особено искане,
което моля да бъде уважено, с оглед изясняването на фактическата
обстановка по делото. В случая моите съображения относно недължимост на
тези разноски в заповедното производство не се базират на тълкувателно
решение и как следва да се процедира в случая, а на данни по делото, че
фактически тези разноски са били събрани, данни, които съм установила
впоследствие, тъй като те се съдържат в молба за допускане на обезпечение, и
аз няма как да се запозная с тази молба своевременно. От друга страна нямам
и представителни правомощия по изпълнителното дело, където тече
принудително изпълнение, за да знам там какви суми са били събрани. Но
считам, че фактически се е стигнало до събирането на тези суми. Втората
инстанция е инстанция по същество и е от значение да се установи дали
фактически тези суми са били събрани, тъй като в отговора на банката не се
съдържа становище относно фактическото положение на нещата. Независимо
от тълкувателното решение как следва да се процедира, събрани ли са тези
суми в изпълнителното производство, или не. Това са моите съображения.
4
Юриск. Д. – Оспорвам жалбата срещу първоначалното решение и
поддържам отговора на същата. По отношение втората жалба срещу
допълващото решение считам, че същата е основателна и че следва да се
присъди единствено ЗЛ от 25.11.2020 г. до окончателното заплащане
единствено върху главницата. Оспорвам частната жалба, подадена от
жалбоподателя, доколкото в предмета на иск по чл. 422 ГПК не се изследват
суми, които се събират по принудителното изпълнение.
Съдът намира, че следва да остави без уважение доказателствено
искане, формулирано в частната жалба, подадена от адв. Ш., в качеството й
на особен представител на ответника П. В.. В тази връзка съдът намира, че
дори фактически в хода на изпълнение производството да е събрана сума,
която, съгласно законовите разпоредби, е недължима, отношенията между
страните следва да бъдат уредени по друг начин, а не чрез събиране на
доказателства в настоящото производство. В тази връзка съдът съобразява и
разрешенията, съдържащи се в ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/3013 г. на ОСГТК
на ВКС, отнасящи се както до задълженията на съда да съобрази
новонастъпили обстоятелства до приключване на устните състезания в хода
на производството по чл. 422 ГПК, с изключение на извършени плащания в
хода на образуваното по заповедта за изпълнение изпълнително
производство, така и изричното разрешение, че в производството по предявен
иск по чл. 422 ГПК отговорността за разноски за заповедното производство
се разпределя от съда, съобразно изхода на спора, наред с разноските за
исковото производство. Принудително събиране на суми, за които след
подаване на възражението по чл. 414 ГПК липсва изпълнително основание, е
свързано с уреждане на отношенията между страните по друг начин, а не в
хода на настоящия процес, ако такова съществува.
По тази причина съдът намира, че събирането на поисканото с
частната жалба доказателство е неотносимо към настоящия спор, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение доказателственото искане, формулирано в
частната въззивна жалба.
Адв. Ш. – Нямам други искания.
5
Юриск. Д. – Също нямам искания. Представям списък на
разноските.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото списък с разноски на Б.Д. АД.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Ш. – Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите двете
въззивни жалби и частната такава по съображенията, които подробно съм
развила в тях и поддържам.
Моля също така да ми се заплати възнаграждение като особен
представител на жалбоподателя П. В. в настоящото производство.
Юриск. Д. – Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
решение, с което да потвърдите решение № 377/18.11.2022 г. на Окръжен съд
Пловдив. Моля да постановите определение, с което да потвърдите изцяло
определение № 1256/15.12.2022 г. И на следващо място моля да измените
второто решение в частта, с която е присъдена ЗЛ върху всички вземания.
Същата следва да се присъди единствено върху главницата.
Съдът, след проверка в книжата по делото, установи, че на
особения представител адв. М. Ш. е определено от Окръжен съд Пловдив и
внесено от Б.Д. АД възнаграждение в размер на 10 341.54 лв. за въззивната
инстанция, което следва да й бъде изплатено, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. М. Ш. РКО за посочената в мотивите на
определението сума.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 09.54 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7