Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр. Варна………………2020
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Първи касационен състав, в
публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Галина Владимирова и в
присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията
Ивета Пекова к.адм.дело № 577 по описа на Административен съд гр. Варна за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена касационна
жалба от И.М.К., чрез адв.Д. против
Решение №154/12.12.19г. по НАХД № 306/2019г. на ДРС, ІІІ състав, с което е
изменено наказателно постановление № 6321/30.08.19г. на началник отдел „Контрол
по РПМ“ при АПИ, с което на К. е наложено административно наказание глоба в
размер на 2500лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП на основание
чл.53, ал.1, т.2 ЗП, като е намален размера на глобата на 1500лв.
Касаторът И.М.К. твърди, че решението на ВРС е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. Твърди, че от събраните писмени и гласни
доказателства безспорно е установено, че при извършената проверка на
31.07.2019г. не е било извършвано теглене на МПС, като актосъставителят е приел
теглото на товарния автомобил единствено на база кантарна бележка № 109361,
издадена от „Девня-Варовик“АД. Счита, че не са събрани безспорни доказателства,
които да сочат към момента на проверката какво е било теглото на товарния
автомобил, за да бъде направен обоснован извод, че същият е бил претоварен.
Твърди и че от показанията на разпитания по делото свидетел е установено, че
след натоварване от кариерата автомобилът е изсипал част от товара си на
депо-склад, с който собственикът на автомобила разполага след излизане от
кариерата. Счита, че неправилно ДРС е анализирал събраните доказателства по
делото, поради което е и направил неправилен извод за извършено нарушение. Моли
решението на ВРС да бъде отменено, както и издаденото НП, а в условията на
евентуалност да бъде наложено минималното наказание предвидено в закона.
Ответникът Агенция пътна инфраструктура, чрез
процесуалния си представител ю.к.Ч., оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна и моли решението на ДРС като правилно и законосъобразно да бъде
оставено в сила.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е основателна, нарушението не е установено
по надлежния ред с техническо средство за измерване, каквото е изискването по
мл.35 ал.3 от Наредба №11, съответно не са събрани доказателства за извършено
от водача нарушение по чл.26 от ЗП и решението на ВРС следва да се отмени,
както и издаденото НП.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на И.М.К.
против наказателно постановление № 6321/30.08.19г. на началник отдел „Контрол
по РПМ“ при АПИ, с което му е наложено административно наказание глоба в размер
на 2500лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП на основание чл.53,
ал.1, т.2 ЗП. За да се произнесе по спора,
районният съд е установил от фактическа страна, че на 31.07.2019г., около 10.50 часа на
път III-2009, на кръстовището за кариера „Люляка”, което е част от
републиканската пътна мрежа, се е движило ППС – товарен автомобил с четири оси
и две управляеми оси с рег.№ В 84 00 НХ управляван от И.К., като при
извършването на проверка от служители на АПИ е установено, че видно от представена
кантарна бележка измерената обща маса на ППС е 45 620 кг. при допустима
максимална маса на ППС – 32 000 кг, съгласно чл.6, ал.1 т.6 б.”в” от Наредба
№11 за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС от 03.07.2001г. на МРРБ. Съставен
бил АУАН за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата, а въз
основа на него било издадено и обжалваното НП. Сезираният със
спора съд в мотивите си е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
не страдат от процесуални нарушения, правилно е квалифицирано нарушението и
наложената санкция е определена в границите, предвидени за съответното
нарушение. ДРС не е кредитирал показанията на свидетеля, че практика било на
дружеството да депонират на собствен терен част от материалите, като е прието,
че това е защитна теза, за която не са представени никакви доказателства. ДРС е
приел, че вмененото нарушение е безспорно установено от доказателствата по
делото, а относно размера на наложеното наказание е приел, че от АНО не са
съобразени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и като ги е обсъдил
е намалил размера на наложеното наказание малко над минималния, а именно в
размер на 1500лв.
Касационната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
по следните съображения:
В хода на производството
пред ДРС не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани
са исканите от страните доказателства, които са анализирани подробно и мотивирано
от въззивния съд.
Настоящият
състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се
споделят от настоящата инстанция.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
по безспорен и категоричен начин се установява
извършването на нарушението, вменено на касатора с НП, както правилно е приел районният
съд. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства обосновано ДРС е приел, че касаторът е извършил вмененото административно
нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, б.“а“ от ЗП.
Съгласно
чл.3 т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. тежки ППС или състав от ППС са тези,
които имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6. Тежките
ППС са „извънгабаритни ППС“ по смисъла на §1, т.1 от Наредба № 11.
Съгласно
чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от ЗП за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Разрешенията се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено
от съвета длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от
кметовете за съответните общини – за общинските пътища.
В
конкретния случай управляваното от касатора ППС е идентифицирано като тежко по
смисъла на чл.3, т.1 от наредбата. Видът на управляваното от касатора ППС не се
и оспорва.
Измерената
обща маса на ППС е 45.620т., съгласно кантарната бележка, издадена от
„Девня-Варовик“АД при натоварването му, която е подписана от наказаното
лице-водач на ППС.
Неоснователни са твърденията на
касатора, че не са събрани безспорни доказателства, които да сочат към момента
на проверката какво е било теглото на товарния автомобил. Общата маса на
натоварване в случая е била установена въз основа на документ, издаден при
натоварването на автомобила и подписан от водача на ППС, който е приел данните
от измерването без възражения. Твърденията, че част от товара е бил изсипан в
база на собственика на ППС не се установяват по делото.
Разпоредбата на чл.35 ал.3 от
Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ въвежда задължение на контролните органи да
извършат собствено измерване с електронна везна, но само в случаите, в които се
извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на
извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл.8,
ал.2 и ал.3 от наредбата и в документа за платена такса по чл.14 ал.3, но
разглежданият случай не е такъв. Видно от доказателствата по преписката и
показанията на св.Колев проверяващите са направили опит да измерят автомобила,
но измерването е било осуетено.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че К. е извършил вмененото
с НП нарушение.
Настоящата
инстанция намира за правилни и обосновани изводите на ДРС, че при издаване на
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Установените
в хода на административнонаказателното производство факти, отразени в АУАН и
наказателното постановление, са подведени под хипотезата на приложимата в
случая санкционна разпоредба, т.е. налице е пълно единство между описанието на
нарушението от фактическа и правна страна, което обуслява извод,
че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на лицето при ангажиране
на административнонаказателната му отговорност.
Настоящата инстанция споделя изцяло
и изводите на ДРС относно размера на наложеното наказание. При преценка на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства ДРС правилно и
законосъобразно е приел, че наказание в размер на 1500лв., т.е. към минималния
определен в санкционната разпоредба, е съобразно обществената опасност на
деянието и дееца и целите по чл.12 ЗАНН.
С оглед
гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на ВРС е
правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци,
постановено е при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
състав на Административен
съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №154/12.12.19г. по НАХД № 306/2019г. на ДРС,
ІІІ състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.