№ 556
гр. Варна , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Х.а
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503434 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решението си ВРС–XLIXс-в № 260383/25.09.2020г по гр.д.№ 20951/2019г в
отношенията между ищеца Д. С. Р. ЕГН ********** от *** и ответниците Х. Я. Р. ЕГН
********** *** ет.1 и Т. С. Р. ЕГН ********** *** ет.3, че ищецът е собственик въз
основа на наследяване от баща си С. С.ов Р., *********, поч.24.08.2009г в гр.Варна, на
1/6ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04426.503.101 по КК и КР, одобрени със
Заповед РД-18-18/6.03.2015г на Изп.директор на АГКК, находящ се в с.Близнаци,
общ.Аврен, обл.Варна, с адм.адрес: ***, с площ от 1285кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, с номер
по предходен план: 14 кв.7, парцел III, при съседи: 04426.503.98, 04426.503.102,
04426.503.103, 04426.503.100, 04426.503.484, 04426.503.99, и на 1/6ид.ч. от СГРАДА с
идентификатор:04426.503.101.2 с предназначение жилищна сграда, еднофамилна,
едноетажна, със застроена площ от 59кв.м.; на 1/6ид.ч. от втора СГРАДА с идентификатор
04426.503.101.1 с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от
39 кв.м.; на 1/6ид.ч. от трета СГРАДА с идентификатор 04426.503.101.3 с предназначение
селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ от 32кв.м., на осн.чл.9 ал.1 вр.чл.5
ал.1 Закона за наследството, вр.чл.124 ал.1 ГПК, като Е ОТХВЪРЛЕН искът му за приемане
за установено, че е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от
1989г. до 20.12.2019г на следния недвижим имот: 5/6ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
1
идентиф.№ 04426.503.101 /подробно описан по-горе/, на 5/6ид.ч. от СГРАДА с идентиф.№
04426.503.101.2 /подробно описана по-горе/; 5/6ид.ч. от втора СГРАДА с идентиф.№
04426.503.101.1 /също подробно описана по-горе/; 5/6 ид.части от трета СГРАДА с
идентиф.№ 04426.503.101.3 , като неоснователен и недоказан, на осн.чл.124 ал.1 ГПК;
ОСЪДЕН Е ищецът Д. С. Р. да заплати на ответниците Х. Я. Р. и Т. С. Р. сумата от
860лв-сторени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Д. С. Р.
вх.рег.№ 273523/15.10.2020г.
На първо място е наведено оплакване за недопустимост на постановеното решение,
поради което моли за неговото обезсилване и връщане на РС за произнасяне по предявените
искове
В евентуалност са наведени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
решението му и затова същото следва да бд отменено, като вместо това бъде постановено
друго за уважаването на предявените от него искове.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.рег.№
283383/20.11.2020г. от Х. Я. Р. и Т. С. Р. със становище за неоснователност на жалбата.
Считат постановеното решение за правилно и законосъобразно и молят за неговото
потвърждаване.
Претендират присъждане на разноски за въззивното производство, вкл.и заплатено
адв.възнаграждение.
В обстоятелствената част на исковата си молба Д. С. Р. излага следните фактически
твърдения:
Ответниците са негови майка и брат, като баща му С. С.ов Р. е починал на
24.08.2009г.
Приживе баща му изразил волята си придобитият от него и майка му недвижим имот
в с.Близнаци да се стопанисва и придобие от ищеца, за което всеки от тях написал и
завещание на 10.03.1989г.
Макар да счита завещанието за нищожно, все пак същото изразявало волята
притежаваният от тях имот в с.Близнаци да бъдел придобит от него, като за компенсация
той да дарял на брат си /втория ответник/ 1/2 ид.ч. от друг недвижим имот-лична
собственост на ищеца.
Твърди се, че фактическата власт, упражняване от ищеца върху имота датирала от
1986г, когато започнал да подготвя бъдещото строителство, а владението върху него му
било предадено от родителите още през 1989г с представените документи, наречени
2
„завещания". Към него момент в имота имало една кирпичена къщичка с навес, като със
знанието на родителите си презаверил издаденото разрешение за строеж и изцяло със свои
средства и за себе си започнал строителство в имота. Затова осъществява фактическата
власт върху имота от 1989г за себе си и понастоящем явно, непрекъснато. Сочи, че никой не
е оспорвал владението му, никой не е посещавал имота до тази пролет, когато лично завел
там майка си по нейно желание.
В замяна на получения от родителите си имот, дарил на брат си 1/2ид.ч. от
собствената си жилищна сграда и 75/367 кв.м.ид.ч. от собствения си недвижим имот на ***
в гр.Варна.
Твърди, че през годините финансова възможност за закупуване на имоти и
строителство от цялото семейство имах само ищецът, тъй като родителите му отдавна били
пенсионери и имали заболявания.
Ответниците от 33 години не били посещавали имота.
През 2016г му се наложило спешно да уреди въпросът с квадратурата на имота, тъй
като имало придадена част, за която нямал документ за собственост и затова предложил на
ответниците да му съдействат пред нотариус и се снабдили с КНА № 51 т.4 рег.№ 6971 н.д.
№ 579/2016г на ВН, който признава него брат му и майка им за съсобственици на процесния
имот. С този НА било удостоверено правото му на собственост върху 1/6ид.ч. от имота по
наследство от баща му. Впоследствие се снабдил с нов КНА № 12 т.1 рег.№ 763 н.д.№
46/21.02.2019г на ВН, с който е признат за собственик по давност и на останалите 5/6ид.ч. от
същия недвижим имот.
Твърди, че брат му и майка му никога не са оспорвали владението му на целия имот.
Намира, че отдавна е придобил по давност целия имот по силата на 10-годишно давностно
владение, застроил го със знанието и съгласието на родителите си, а брат му знаел, че
владее, застроява и подобрява имота.
Сочи, че брат му и майка му завели срещу него дело за разпределение на ползването
на процесния имот, № 6956/2019г на ВРС-ІХс-в и това обусловило правния му интерес от
водене на установителен иск за собственост върху имота, с който да се защити срещу
желанието на брат му да завладее собствения му имот.
Твърди, че в годините е подобрил значително имота, като извършените подобрения
увеличавали стойността му със 130 800лв, т.е. вложените от него средства за подобряване на
имота също са значителни.
Подобренията е извършил като владелец на имота на родителите си, с тяхно знание и
съгласие, т.е. като добросъвестен подобрител.
Въз основа на изложеното моли съда да постанови решение, с което
3
1/ да признае за установено в отношенията му с ответниците, че ищецът - да бъде
прието за установено в отношенията между страните, по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1989г
до 20.12.2019г на гореописания недв.имот: ПИ с идентиф.№ 04426.503.101 по КК и КР,
находящ се в с.Близнаци, общ.Аврен, обл.Варна, с адм.адрес: ***, с площ от 1285кв.м.,
ведно със ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентиф.№ 04426.503.101.2, еднофамилна, едноетажна,
със застроена площ от 59кв.м.; и ВТОРА СГРАДА с идентиф.№ 04426.503.101.1 с
предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39кв.м., както и
ТРЕТА СГРАДА с идентиф.№ 04426.503.101.3 с предназначение селскостопанска сграда на
един етаж, със застроена площ от 32кв.м., или
2/ да бъде прието за установено, че имотът е придобит за 1/6 ид.ч. по наследство от
С. С.ов Р., а за останалите 5/6ид.ч. по давностно владение, осъществявано в периода от
24.08.2009г и понастоящем, на същия недвижим имот, или
3/ да бъде прието за установено, че е придобил 1/6ид.ч. от ПИ по наследство, а
жилищните постройки - по давностно владение, осъществявано от 1989г и понастоящем.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответниците Х.Я. Р. и Т. С. Р. считат
предявените исковете за неоснователни.
Оспорват твърдението, че родителите на ищеца приживе били изразили воля
процесният имот да се стопанисва от ищеца и той да придобие собствеността върху него,
както и че владението да му е било предадено през 1989г.
Отв.Х.Р. твърди, че със съпруга си никога не са обсъждали такъв вариант, като
желанието им било имотът да се подели между двамата братя. Твърди, че не е подписвала
завещание в полза на ищеца, както и покойният й съпруг.
Двамата ответници оспорват както подписите, така и съдържанието на приложените
завещания.
Твърдят, че са заплатили част от продажната цена за закупения от Д.Р. недвижим
имот АПАРТАМЕНТ № 154, находящ се на 5-ти етаж в жилищна сграда в *** с площ
40,25кв.м., като при замяната били доплатени 10 000лв, осигурени от тъста на отв.Т.Р., но
предвид действието на разпоредбата на чл.16 ЗСГ, в нот.акт не била посочена цената за
доплащане.
Било извършено и дарението от ищеца в полза на брат му Т.Р., обективирано в НА №
91 т.1 н.д.№ 156/1989г, като оспорват твърдЯ.ят от ищеца мотив.
Оспорват и че ищецът бил осъществявал владение върху имота, считано от 1989г,
както и че бил извършил строителството на находящите се в имота сгради. Сградите били
строени от С. и Х. Р.и с техни средства в периода 1980-1985г, като до смъртта на С. Р., той и
4
съпругата му ползвали имота, грижили се за засаденото в имота лозе на бетонова
конструкция, за овощните дръвчета, отглеждали зеленчуци в двете оранжерии в двора с
приблизителна обща площ 200кв.м. В находящия се в имота склад бащата на ищеца и брат
му до смъртта си съхранявал около 20 тона на сезон ябълки от ябълковата си градина в с.С..
Оспорват твърдението, че жилищната сграда и гаражът били построени от ищеца
след презаверка на издадените строителни книжа. От представените по делото книжа си
личи извършена поправка на датите и печатите.
Твърдят, че след смъртта на С. Р. през 2009г ищецът е изхвърлил намиращите се в
имота движими лични вещи-собственост на Х.Р., както и част от мебелите и от този момент
започнали пререканията между страните по повод процесния имот.
Въпреки несъгласието на ответниците, ищецът съборил оранжериите и по-голямата
част от асмата, по всякакъв начин възпрепятствал достъпа им и ползването на имота.
Оспорват твърдението, че не били посещавали имота от 33 години и че не са
проявявали интерес.
През 2016г страните по делото се снабдили с НА за собственост, вписан в СлВп под
№ 25973/18.10.2016г, вх.peг.№ 26218 нот.акт № 185 т.LXIX нот.д.№ 14717 с изрично
посечени квоти, а именно 4/6 ид.части за от.Хр.Р. и по 1/4 ид.ч.за Д. и Т.Р.и, но не поради
посочените от ищеца мотиви, че същите му били съдействали да се снабди с документ за
собственост без излишни усложнения. Сочат, че нотариалното производство било започнало
по инициатива на ответниците, подозирайки намеренията на ищеца да завладее имота, който
след смъртта на С. Р. през 2009г поставил нови ключове на входната врата на имота, а също
и на построените в него сгради и затова те нямали достъп до имота.
Твърдят, че молбата до нотариуса била подписана от страните по делото, които по
същото време постигнали съгласие от имота да се обособят два самостоятелни парцела. В
тази връзка бил изготвен проект за делба, съставен бил протокол за извършено трасиране на
15.11.2016г, подписан от страните по делото. Процедурата не била завършена поради
последващ отказ от страна на ищеца.
Излагат още, че многократно искали от него ключове и поради отказите му бил
поканен да се яви на 15.02.2019г в 15ч пред нотариус Ваня Георгиева, peг.№ 549 в кантора и
в ***, за да им ги предаде, за да имат достъп до имота, но той или негов представител не се
бил явил и това било видно от съставения КП № 1489 т.1 нот.акт № 63/15.02.2019г.
Твърдят, че след смъртта на общия им наследодател в Община Аврен, била подадена
декларация по чл.14 ЗМДТ, в която като собственици били вписани страните по делото със
съответните квоти.
Ответниците заплащали дължимите за имота данъци, ел.енергия, вода и телефон.
5
Въпреки, че ищецът се бил снабдил с КНА на 21.02.2019г за собственост върху
процесния имот, той не бил подал декларация по чл.14 ЗМДН, което било видно от
приложената по делото данъчна оценка от 12.12.2019г. Не бил извършил и необходимите
промени в регистъра на собствениците в СГКК-Варна.
По заведеното дело за разпределение на ползването под № 6956/ 2019г на ВРС-ІХс-в,
ищецът не се бил позовал на НА № 12 т.1 peг.№ 763 нот.д.№ 46/21.02.2019г на нотариус
В.П.-peг.№ 205 на НК.
Считат, че предвиденият в чл.79 ЗС срок не бил изтекъл и затова ищецът не бил
осъществявал безспорно, необезпокоявано владение и затова не е придобил собствеността
върху имота, на основание изтекла в негова полза давност. Предприетите от тях действия не
потвърждават твърдението на ищеца за липсата на интерес от тяхна страна и
непротивопоставяне на действията му за завладяване на целия имот, а напротив.
Оспорват НА № 12/21.02.2019г на н-с В.П.-peг.№ 205, в който е посочено, че ищецът
Д. С. Р. е признат за собственик на основание представените от него писмени доказателства
по реда на чл.587 ал.1 ГПК.
Твърдят, че е налице противоречие с описаните писмени документи, които са
предпоставка за издаване на НА за собственост на осн.чл.587 ал.2 ГПК. Не бил посочен № и
дата на заверяване на молба-декларацията, Удостоверение № ГП-928 било без посочена
дата, за Удостоверение ОП-15-9400-294 на Обл.управител Варна също не била вписана дата
на издаване.
Оспорват претенциите за извършени СМР и подобрения в имота. Твърдят, че са се
противопоставили на извършваните от ответника действия по събаряне на изградените
оранжерии, асма, изсичане на плодни дръвчета и лозе, продажба на находящия се в имота
фургон, както и с последващото преустройство на гаража в стая с кухня през м. юни 2019г,
като сочат, че, освен това преустройство, други строителни работи и съществени
подобрения не били извършвани в имота. Твърдят, че извършеното преустройство било
осъществено, въпреки заявеното от тях изрично несъгласие.
Поради изложеното молят за отхвърлянето на исковете
Молят за отмяна на НА № 12 т.1 peг.№ 763 н.д.№ 46 от 21.02.2019г на н-с В. П. - peг.
№ 205 на НК, с който са удостоверени неверни обстоятелства и издаден при съществени
нарушения на процесуалните правила.
Така предявените в условията на субективно евентуално съединяване
положителни установителни искове за собственост намират правното си основание в
разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
При проверката досежно допустимостта на постановеното решение, въззивният съд
6
приема, че същото подлежи на обезсилване, тъй като РС не се е произнесъл по исковете, с
които е сезиран и в поредността, в която са посочени, при това са били смесени периодите
на твърдяното давностно владение по първия и по втория искове. Необходимо е да се
посочи и това, че фактическите основания по трите иска е следва да бъдат разграничавани:
1/ по първия установителен иск ищецът претендира да е собственик по силата на
давностно владение върху целия недвижим имот - дворно място заедно намиращите се в
него три сгради, като началото на фактическа власт е от 1989г, установена от ищеца още
приживе на неговия баща и е била осъществена чрез предаването на владението направо от
него заедно със съпругата му, т.е. доброволно, т.нар. „предаване на владението на къса ръка“
/“brevi manu“/;
2/ по втория установителен иск – твърдението е за осъществявана фактическа власт
само по отношение на 5/6ид.част от имота и сградите, чието начало датира от 2009г, т.е.
след смъртта на наследодателя С. Р. и е била установена със знанието и
непротивопоставянето на останалите двама съсобственици – неговият брат и майка им.
Що се отнася до останалата 1/6ид.част от ПИ и сградите , за която се твърди, че е
придобита по наследство, следва да се прецени и доколко е налице правен интерес от
търсената защита в случай, че правата на ищеца в този им обем и на соченото основание –
придобиването по силата на правна сделка /НА за придобиване на процесния имот по силата
на НА № 87/26.10.1978г за договор за издръжка и гледане, сключен между прехвърлителя Я.
Ж. Х. и настоящата отв.Х.Р. по време на брака й със съпруга й С. Р., поч.2009г/ и
впоследствие наследяване, не са оспорени от ответната страна.
3/ по третия установителен иск, в случай, че се стигне до неговото разглеждане,
отново следва да бъде преценено доколко е налице правен интерес от търсената защита по
отношение на 1/6ид.ч. от ПИ, придобита по силата на наследственото правоотношение по
закон при положение, при липсата на спор от ответната страна в този обем права на ищеца.
А що се отнася до намиращите се в имота постройки, по отношение на които се
твърди суперфициарно давностно владение, т.е. осъществената от ищеца фактическа власт с
намерение за своене за себе си е само по отношение на тях, т.е. претендира придобиване по
давност само на ограниченото вещно право на собственост върху постройките, но с начало
от 1989г досега. При това, по отношение на сградите отново е необходимо да бъде
преценено доколко е налице правен интерес от търсената защита до размера от 1/6ид.ч. в
случай, че правата на ищеца не са били оспорени от ответната страна в този обем.
Гореизложеното налага обезсилването на постановеното от ВРС решение и връщане на
делото на същия съдебен състав за постановяване на решение по предявените искове, като бъдат
съобразени изложените по-горе указания.
Воден от горното, СЪДЪТ
7
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решението си ВРС–XLIXс-в № 260383/ 25.09.2020г по гр.д.№
20951/2019
ВРЪЩА делото на ВРС за постановяване на решение по предявените искове от
същия съдебен състав.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок, считано от датата на уведомяването на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8