Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................
Гр. София, 03.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело
№ 5003 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 317557 от 19.01.2018
г. по гр. д. № 50950/2014 г. на СРС, І ГО, 47 състав, съдът е признал за
установено на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.225, ал.6 от ЗУТ, че ответникът Ф.Я.П. дължи на ищецът Дирекция за национален строителен
контрол (ДНСК) сумата от
2 744,69 лв., ответницата С.Н.И. -
сумата от 1 372,24 лв.
и ответникът Н.К.И. също сума от
1 372,24 лева, за извършени разходи
по премахване на незаконен строеж
по принудителен ред на 23.04.2012 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК
на 18.10.2013 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил исковете за разликата от общо 9 237.91 лв., като
неоснователни.
Със същото решение съдът е осъдил Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) да заплати по предявените
срещу нея насрещни инскове на Ф.Я.П. сумата
от 2500,00лева, на Н.К.И. сумата от 1250,00 лева и на С.Н.И. - сумата от
1250,00 лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат от принудително
премахване на 23.04.2012 г. на югозападна тераса, входно антре и констатираните щети, ведно със законната лихва
върху посочените суми от датата
на увреждането 23.04.2012 г. до
окончателното им плащане.
Недоволна от така постановеното
решение е останал ищецът ДНСК, която в срока по чл. 259, ал 1 от ГПК
го обжалва в ЧАСТТА, в която предявените от нея искове са отхвърлени, както И В
ЧАСТТА, в която предявените срещу нея искове са уважени. Поддържа, че изводите
на съда за дължимост на разноските по
премахване на строежа до размера на средната пазарна цена за тях, са в явно
противоречие с Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на
заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях он органите на
ДНСК, предвиждаща особена процедура по провеждане на малка обществена поръчка,
която изключва свободното договаряне на пазарен принцип. Поради това счита,
че след като ДНСК е изразходвала сумата от 9237.91 лв., то толкова следва плати
и лицето или лицата, вместо които тя извършва премахването. От друга страна, по
насрещния иск се оспорва заключението на съда, че терасата от южната страна на
сградата е премахната именно от изпълнителя, на когото ДНСК е възложила
работата, тъй като липсвали достатъчно доказателства, които да установяват този
факт, а и същият бил настъпил преди повече от пет години. В тази връзка е
развита тезата, че след като в протоколи № 4 и № 5, които по своята същност
представляват официални свидетелстващи документи, не е описано премахване на
тераса на югозападната фасада, то този факт следва да се счете за неосъществил
се. Индиректно е застъпено и становище, че описаният южен балкон, който
безспорно е бил премахнат, не е идентичен със спорната тераса на югозападната
фасада. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено, като исковете на
ДНСК бъдат уважени изцяло, а тази, насочени срещу нея - изцяло отхвърлени.
Въззиваемият Ф.П. оспорва жалбата, а въззиваемия Н.И. не ангажира становище.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - само в обжалваната му част,
а относно проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия съдът намери от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са установителни
искове при правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК връзка с чл.225,
ал.6 от ЗУТ, за установяване, че ответниците Ф.Я.П. и К.М.И., починал в хода на делото и заместен от
своите законни наследници С.Н.И., също починала, но в
хода на въззивното производство, и Н.К.И., дължат на ищцовата ДНСК сумата от общо 9237.91 лв. или по 4618,96 лева, дължими от П. и И. за извършени за тяхна сметка разходи по премахване на
незаконен строеж по принудителен ред, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК на 27.11.2013 г. по ч. гр.д. № 43588/2013 г. на СРС.
Производството се развива след постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от
страна на длъжниците по заповедта.
По реда на чл. 211 от ГПК в срока за отговор ответниците са предявили срещу
ДНСК насрещен иск за заплащане на
основание чл. 49 от ЗЗД на сумата от 5000 лв., представляваща причинени
вреди при премахването на незаконния строеж от лицето, на което е била
възложена работата, изразяващи се в премахване на тераса, която не била
включена в заповедта.
При съвкупна преценка на събраните по
делото писмени доказателства, вкл. заключенията на вещото лице по
приетите от първостепенния съд основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че със Заповед
№ ДК-02-СО-33/31.07.2007
г. на Началника на Столична РДНСК е наредено премахване на незаконен строеж - "Двуетажна постройка" към северен близнак
на съществуваща жилищна сграда, находяща се в УПИ, представляващ парцел VІІ-316, от кв.13, в.з."Беловодски път" по плана
на гр.София с адм. адрес:
гр. София, ул."******. След обжалването и влизане в сила на заповедта,
в определения срок за премахване на
незаконното строителство, даден с поканата за доброволно изпълнение,
изпратена до К.И. и Ф.П., заповедта не е изпълнена добоволно от последните. Поради това, премахването
е възложено на "А.-Р" ЕООД, с което дружество е
сключен договор на 21.02.2012г. след провеждане на обществена поръчка. На
20.04.2012 г. е
съставен протокол, от който се
установява, че на същата дата
към 17.00 часа премахването на незаконния строеж "двуетажна пристройка в УПИ
VІІ-316 от кв. 13 по плана на
гр. София" е приключило,
а на 23.04.2012 г. е съставен
протокол за извършените разходи по премахване на
незаконния строеж, които са остойностени
на 9237,91 лева с ДДС. Издадена е фактура, сумата по която
е заплатена от първоначалния ищец ДНСК с платежно нареждане от 27.06.2012 г.
В протокола
за извършени разходи по премахването на незаконния строеж от 23.04.2012 г. изпълнителят
"А.-Р" ЕООД е посочил в перото "разбиване на стоманобетон с
къртач" 21.67 куб.м. на
стойност 2791.10 лв. В действителност, според заключението на основната
съдебно-техническа експертиза, общото количество разбит стоманобетон е възлизал
на 10.13 куб.м. или описаното
количество е с 11.54 куб.м. повече от реално извършеното, на стойност от
1304.74 лв. Следователно, разликата от 1486.36 лв. е заплатена без основание от
ДНСК. Същата подлежи на връщане, но не от ответниците, а от лицето, което я е
взело без да има основание за това и така неоснователно се е обогатило с нея, а
именно - изпълнителят "А.-Р" ЕООД. На основание чл. 225, ал. 6 от ЗУТ
изпълнението на заповедта за премахване по принудителен ред е за сметка на
извършителите на незаконния строеж. Като е платила възнаграждението на
изпълнителя за събарянето с платежно нареждане от 27.06.2012 г., ДНСК е изпълнила
едно чуждо задължение, поради което ответниците П. и И.
дължат да й възстановят всичко, с което по този начин са се обогатили за нейна
сметка. Следователно, на връщане подлежи сумата от 7751.55 лв., представляваща разликата между преведените по сметка
на изпълнителя 9237.91 лв. и недължимо платените от ДНСК 1486.36 лв. В тази
връзка настоящият въззивен състав намери възражението на жалбоподателя за
неприложимост на критерия "средна пазарна цена" за основателно. Ищецът
е нормативно обвързан да определи изпълнителя, който да извърши премахването на
незаконния строеж, чрез обществена поръчка по реда на Наредба № 13/23.07.2001
г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи
или части от тях от органите на ДНСК и Наредбата за възлагане на малки
обществени поръчки (ДВ бр. 84/2004 г., отм.), в която процедурата той е длъжен
да сключи договор с предложилия най-ниска цена. Поради това, ищецът не може да
заобиколи или игнорира този ред, като встъпи в преговори и сключи договор с
лице, предлагащо икономически най-изгодна на свободния пазар оферта, щом това
лице не е участвало в процедурата по поръчката. Особеният ред, при който следва
да бъде избран изпълнител, респ. сключен
и изпълнен договора, изключва възможността за участие на свободния пазар.
Поради това и критерият "средна пазарна цена" е неприложим в
хипотезата, при която страната е нормативно задължена да сключи договор след
провеждане на обеществена поръчка. По изложените съображения е правно
ирелевантно, че стойността на извършените СМР по премахване на незаконната сграда, определена по
средни пазарни цени, е в размер на
5489,38 лева. Съгласно чл.225, ал. 6 от ЗУТ принудителното
премахване е за сметка на извършителя,
поради което ответниците дължат заплащане на разходите за премахване на незаконния
строеж в размера, в който са били направени. Ако техният
интерес е диктувал да изберат средната пазарна цена, те са имали възможността
сами да премахнат незаконния строеж в предоставения им срок за доброволно
изпълнение на влязлата в сила заповед. Ето защо, главните пасивно субективно
съединени искове на ДНСК се явяват основателни и следва да бъдат уважени в общ
размер на 7751.55
лв., или всеки от двамата
ответници П. и И. дължи ищеца
ДНСК сумата от
по 3 875.78 лв., (а не по 2744,69 лева, както
е приел СРС), съставляващи по 1/2 част от горепосочената сума.
В Протокол от 20.04.2012 г.
за установяване състоянието на строежа и строителната площадка след започване
на принудителлното изпълнение изрично е посочено, че наред с останалите
дейности, на място са били премахнати и "входното антре с балкон над него
на южната фасада". Тези два
обекта според неоспореното основно заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза не са предмет на Заповед № ДК-02-СО-33/31.07.2007
г., но въпреки, че не са били включени в заповедта за премахване, на практика
са били разрушени и включени в обема на работите по количествено-стойностната
сметка. Ето защо, настоящият въззивен състав споделя извода на
първоинстанционния съд, че терасата (балкона) от южната страна и антрето
отдолу са били разрушени именно от изпълнителя "А.-Р" ЕООД при
премахване на незаконния строеж, въпреки, че те не са били предмет на заповедта
за премахване. Твърдението на ДНСК, че така описаната тераса (балкон) от южната
страна на сградата е различна от терасата, описана в уточнението към насрещната
искова молба като тераса на югозападната фасада, не е доказано. Ето защо, съдът
приема, че искът по насрещната искова молба също е доказан по основание.
Според допълнителната СТЕ,
размерът на строително-монтажните работи, необходими за възстановяване на
липсващата югозападна тераса, възлизат на 3165.40
лв., а общата стойност на всички видове СМР, които следва да се извършат, вкл. за
възстановяване на антре на кота 0.00 и дейности за отстраняване на констатирани
щети, т.е. за ремонт на останалата, законна, но пострадала при разрешаването на
незаконната част, възлизат на 5424 лв. (с
включени разходи и за терасата). Насрещният
иск, обаче, е само за вреди от премахване на югозападна тераса, той не включва
други щети, нанесени при премахването на незаконния строеж. Поради това,
ДНСК следва да заплати по несрещните искове на П. и И. суми от по 1582.70 лв., които се съизмеряват с
вредата, причинена по повод извършване на възложената работа от ответната ДНСК,
на основанаие чл. 49 от ЗЗД. Отговорността на възложителя на работата е
обективна, безвиновна, за чужди действия, поради което възражението за липса на
вина се явява неоснователно.
Изводите на двете инстанции
частично не съвпадат. Това налага решението на СРС да бъде отменено на първо
място в ЧАСТТА, в която първоначалният иск е отхвърлен за разликата над
установеното вземане на ДНСК от общо 5489.38 лв., съставляващо сбор на двете
отделни вземания срещу ответниците П. и И. от по
2744.69 лв., и вместо него постановено друго, с което вземанията срещу двамата
бъдат признати в размери от по 3875.78 лв. На следващо място, решението следва
да бъде отменено и в ЧАСТТА, в която насрещните искове са уважени за разликата
им над 2500 лв. до сумите от по 1582.70 лв. за Ф.П. и Н.И., останал единствен
наследник на първоначалния ответник К.И. след смъртта на ответницата С.И. в хода
на въззивното производство, и вместо него следва да бъде постановено друго, с
което исковете им бъдат отхвърлени за разликата над посочените размери от по
1582.70 лв. за всеки един от тях. На последно място, решението следва да бъде
отменено и в частта за разноските. От общо направените разноски по делото, вкл.
и в заповедното производство, при включено юрисконсултско възнаграждение от по
150 лв. за всяка инстанция, ответниците дължат на ищцовата ДНСК съразмерно
уважената и отхвърлената част на иковете разноски в размер на 624.73 лв. общо за двете инстанции. От
своя страна, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК въззивникът ДНСК следва да заплати на въззиваемите И. и П. разноски в размер на 950.94 лв., включващи и съответната част от платеното възнаграждение за един адвокат, което
в конкретния случай е съобразено с предвидения в чл.7
ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения минимум.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 317557 от 19.01.2018 г. по гр. д. № 50950/2014
г. на СРС, І ГО, 47 състав, В ЧАСТТА, в която искът по чл. 422 ГПК на
Дирекцията за национален
строителен контрол е отхъврлен за разликата над установения размер на вземането от общо 5489.38 лв., до действителният
такъв от 7751.55 лв., В ЧАСТТА, в която насрещните искове срещу Дирекцията за национален строителен
контрол са уважени за разликата над присъдените общо 5000 лв. до
действително дължимите общо 3165.40 лв., както и В ЧАСТТА за разностите, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с
чл. 225, ал.6 от ЗУТ, че
всеки от ответниците Ф.Я.П. и Н.К.И., дължат на Дирекция за национален
строителен контрол суми от по 1131.09 лв., представляващи припащата им се 1/2 част от разноските, платени за премахване на незаконен строеж по принудителен ред на 23.04.2012 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т.2 от ГПК на 27.11.2013 г. по ч. гр. д. № 43588/2013 г.
на СРС, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК
на 18.10.2013 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф.Я.П. и Н.К.И. срещу Дирекция за национален строителен
контрол насрещни искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на суми от по 917.30 лв.,
представляващи разликата над действително дължимите им се суми от по 1582.70
лв. до присъдените им 2500 лв. като имуществени вреди, настъпили в резултат
от принудително премахване на 23.04.2012 г. на югозападната тераса на сградата, находяща
се в УПИ VІІ-316 от кв.13,
в. з."Беловодски път" по плана на
гр.София, с
административен
адрес: гр. София,
ул."******.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА Ф.Я.П. и Н.К.И. да заплатят на Дирекция за национален строителен контрол на основание
чл.78 ал.1 и 3 от ГПК сумата 624.73
лв. предсатвляваща направени
разноски по делото общо за
двете инстанции.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати
на Ф.Я.П. и Н.К.И. на основание
чл.78 ал.1 и 3 от
ГПК сумата 950.94 лв.,
предсатвляваща направени разноски за двете
инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.