O П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 79
гр.М*** , 19.02.2019 год.
Административен съд - М*** ІІ – ри съдебен състав в
закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в
състав,
Административен съдия: С*** К***
като разгледа докладваното от съдията Административно
дело №634/2018г. по описа на
Административен съд - М*** , взе предвид следното:
Производството е образувано на основание постъпила искова
молба и уточнение към нея /в писмено изявление/ подадена от Г.С.М. чрез
пълномощника С.С.М. ***, с посочен имейл - ****************@*****.*** против
„Б*** България” ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.С*** ,
ул.”Р*** ”№* , представлявано от управителя Н*** Г*** Р*** , за присъждане на
обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 236,053лева за периода от
16.01.2014год. до 31.12.2018год., ведно със законната лихва за просрочие на
всяко едно от неполучените месечни брутни трудови възнаграждения изчислени към
момента на издължаване и заплащане на социално осигурителните и
здравноосигурителните вноски, ведно със законната лихва до издължаването им и
неимуществени вреди в размер на 300,000лева, вследствие злоупотреба в
обработката на лични данни, с посочено правно основание чл.203 от АПК и чл.79,
чл.80 и чл.82 от Регламент 2016/679 на ЕП и Съвета във вр. чл.39, ал.2 от З***
Твърди се в исковата молба, че се касае за недопустимо
обработване на лични данни, касаещи здравословното състояние на ищцата Г.М. от
търговско дружество “Б*** България“ЕООД – неин работодател, с цел преодоляване
на защитата срещу уволнение в чл.333, ал.1, т.3 от Кодекса на труда.
С Определение по адм.
дело 14642/2018год. по описа на ВАС, делото е изпратено за разглеждане в АС – М***
.
По делото е приложено
Решение №Ж-504/04.07.2014г. на Комисията за защита на личните данни, с което е уважена
като основателна жалба с рег.№Ж-504/30.12.2013г., подадена от Г.С.М. чрез
представителя срещу „Б*** България” ЕООД с ЕИК * , за недопустимо обработване
на лични данни, посредством предоставянето на личните данни касаещи
здравословното състояние на Г.М., съдържащи се в два броя епикризи –
изх.№04478/2012год. издадени от У*** специализирана болница за активно лечение
по ендокринология „А*** И*** П*** ” ЕАД и изх. №9321/2013год. издадена от М*** болница
за активно лечение по неврология и психиатрия „С*** Н*** ” на д-р Л*** Б*** Л***
от МБАЛ „Т*** Б*** ”АД и д-р А*** Д*** М*** от МЦ „Х*** Н*** И*** ”ЕООД. Прието
е за осъществен от „Б*** България” ЕООД състав на чл.42, ал.2 от З*** , за
извършено нарушение на чл.5, ал.1,т.3 от З*** , поради което му е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 15000лева.
С Решение
№431/27.01.2015г. постановено по адм. дело №8444/2014г. по описа на АС-С*** град,
в производство по реда на чл.38, ал.6 от З*** е отхвърлена жалбата на „Б*** България”
ЕООД срещу Решение №Ж-504/04.07.2014г., в частта, с която е уважена жалбата на М.
и е установено извършено недопустимо обработване на личните данни на Г.С.М.. С
Решение №5463 по адм.д.№3938/2015г. по описа на ВАС е оставено в сила решението
на А*** .
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира конкретното оспорване за недопустимо, по
следните съображения:
Видно от петитума на
исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД във вр. чл.203 и сл. от АПК. Ищцата е поискала осъждане на
ответника „Б*** България” ЕООД с ЕИК * , да заплати обезщетение за неправомерно
обработване на личните данни на Г.М. отнасящи се за нейното здраве, без нейното
изрично съгласие, за имуществени и неимуществени вреди в конкретен размер.
Този иск настоящия
съдебен състав намира за недопустим, тъй като липсва сезиране на съда по реда
на чл. 39, ал. 1
от ЗЗЛД. Производството по чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД е специално, като искането за обезщетение е допустимо само
ако е предявено с жалба срещу действия или актове на администратора на лични
данни.
Предвиждането на специалния закон е, че физическото
лице, понесло вреди от неправомерно обработване на лични данни от страна на
администратора, може да предяви иск за обезщетение по чл. 39, ал. 2
ЗЗЛД само в производството по ал. 1
от З*** , ако е обжалвало актове и действия на администратора на лични данни
пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд. В
случая обаче такава жалба не е подадена. На разположение на лицето, засегнато
от нарушение на изискванията за обработване на лични данни по Закона за защита на личните данни,
са две самостоятелни производства: едното, което се провежда пред Комисията за
защита на личните данни, и другото, което се развива пред административните
съдилища.
Съгласно чл. 38, ал. 1
от ЗЗЛД всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита
на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно
от пет години от извършването му. Комисията се произнася в 30-дневен срок от
сезирането с решение, като може да даде задължителни предписания, да определи
срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание.
Предвид разпоредбата на чл. 39, ал. 1
от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо
лице може да обжалва действия и актове на администратора по съдебен ред пред
съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите
правила за подсъдност. В производството по ал. 1 физическото лице може да иска
обезщетение за претърпените от него вреди вследствие на неправомерно обработване
на лични данни от страна на администратора. Физическото лице не може да сезира
съда, ако има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно
решение относно същото нарушение е обжалвано пред съда и не е влязло в сила (чл. 39, ал. 4
ЗЗЛД). Това означава, че провеждането на производството по чл. 38, ал. 1
ЗЗЛД и приключването му с влязъл в сила акт изключва възможността за
провеждането на производство по чл. 39, ал. 1
ЗЗЛД по жалба на същото лице и за същия случай.
Решението на
Комисията за защита на личните данни е обжалвано пред съда, като жалбите са
били отхвърлени и решението влязло в законна сила на 10.05.2016 г., което
означава, че провеждането на производството по чл. 39, ал. 1
ЗЗЛД по подадена от М. повторна жалба, в което може да се предяви и
иск за обезщетяване на вреди е недопустимо.
Предвид петитума в
исковата молба търсената защита е с правно основание чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД. Физическото лице, което е претърпяло вреди от неправомерно
обработване на лични данни от страна на администратора, може да предяви иск за
обезщетение по чл. 39, ал. 2
от ЗЗЛД, но само в производството по оспорване на актове и действия
на администратора на лични данни пред съответния съд. Абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иска е наличието на обжалване на административен
акт или действия на администратора по чл. 39, ал. 1
от ЗЗЛД.
По отношение на
предявения иск в производство за обезщетение по чл.203, ал.1 от АПК, настоящия
съдебен състав го счита за недопустим, тъй като, съгласно тази разпоредба
исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия, касае дейността на административни органи и
длъжностни лица. В случая законодателят има предвид фактически действия или
бездействия, като това разбиране е дадено и в т.4 от ТР№3 по т.гр.дело
№3/2004г. на ОСГК на ВКС и произтича от разпоредбите на чл.250 и чл.256 от АПК,
като целта на закона е да обхване цялата административна дейност, всички
действия и бездействия, които са извършени в нарушение на правилата за
упражняване на административна дейност. Актовете, действията или бездействията
трябва да са на държавни и общински органи или длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. /в този см. е решение по адм. дело 4011/2008г.
по описа на ВАС /. Като според правната теория административната дейност е
синоним на изпълнителната, което изхожда от делението на държавната власт на
законодателна, съдебна и изпълнителна по чл.8 от Конституцията,
административната дейност е властническа дейност, която не е нито
законодателна, нито съдебна, тя е подзаконова дейност и има за цел
изпълнението, реализирането на закона. Законодателя в чл.1 от ЗОДОВ и в чл.203
от АПК не прави разграничение за допустимостта на исковата защита на плоскост
форма на административната дейност, като е важно вредите да са от
административен акт /индивидуален, общ или нормативен/, издаден по реда на АПК.
От друга страна
актовете, действията и бездействията трябва да са на органи на държавата или
общините и техни длъжностни лица във връзка с осъществяване на административна
дейност, т.е. органите съставляват част от структурата на държавата и
общинската власт и са натоварени с властнически правомощия. Докато в конкретния
случай иска за обезщетение е предявен срещу търговско дружество - “Б*** България“
ЕООД с ЕИК * , което не представлява субект на административна дейност, дори и
в качеството си на юридическо лице обработващо лични данни по см. на § 1, т.3
от З*** и като такъв не би могъл да бъде ответник в настоящето производство.
Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални
предпоставки за възникване на правото на иск, а нейната липса обосновава и
недопустимост на иска по чл.203 от АПК.
По изложените съображения исковата молба,
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.39, ал.2 от
Закон за защита на личните данни, настоящият състав на Административен съд М***
,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба и уточнение
към нея /в писмено изявление/ подадена от Г.С.М. чрез пълномощника С.С.М. ***,
с посочен имейл - ****************@*****.***
против „Б*** България” ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на управление гр.С***
, ул.”Р*** ”№* , представлявано от управителя Н*** Г*** Р*** , за присъждане на
обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 236,053лева за периода от
16.01.2014год. до 31.12.2018год., ведно със законната лихва за просрочие на
всяко едно от неполучените месечни брутни трудови възнаграждения изчислени към
момента на издължаване и заплащане на социално осигурителните и здравноосигурителните
вноски, ведно със законната лихва до издължаването им и неимуществени вреди в
размер на 300,000лева, вследствие злоупотреба в обработката на лични данни,
поради недопустимост.
ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело №634/2018г. по описа на
Административен съд - М*** .
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.
На основание чл.138 от АПК на страните да се изпрати
препис от настоящото определение.
Административен съдия: