№ 436
гр. В., 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20231420102837 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Я. И. П., ЕГН:
********** и Л. П. П., ЕГН ********** против М.на Рег.раз. и благ., представлявано
от О.У. на Област В., със съдебен адрес: гр.В., п.к.3000, бул. „Д.“ № 1.
Ищците Я. И. П. и Л. П. П. са предявили отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 124 ГПК за установяване по отношение на ответника Министър на
регионалното развитие и благоустройството на Р.Б., представляван от О.У. на Област
В., че отчуждената част от бившия УПИ - V /пети/, п.и. 9 /девет/, в квартал 4
/четвърти/, на ул.“Г. Д.“ № 10 /десет/ по плана на село З., Община В., Област В.,
одобрен със Заповед № 2897/ 26.09.1988 г., с площ на целия имот от 1210 /хиляда
двеста и десет/ кв.м., при граници и съседи на целия имот: улица, УПИ VI-10, УПИ IV-
8 по силата на НА № 188, том IV, рег.№ 5356, дело № 452 от 2006 год. и НА № 34, том
I, рег.№979, дело № 27 от 2011 год. на Нотариус с рег.№ 026 на НКРБ Р.С., с район на
действие PC В., не е собственост на държавата.
Ищците твърдят, че са собственици на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - V
/пети/ п.и 9 /девет/ , в квартал 4 /четвърти/, на ул.“Г. Д.“ № 10 /десет/ по плана на село
З.’ Община В., Област В., одобрен със Заповед № 2897/ 26.09 1988 г., с площ на целия
имот от 1210 /хиляда двеста и десет/ кв.м., при граници и съседи на целия имот: улица,
УПИ VI-10, УПИ IV-8 по силата на НА № 188, том IV, рег.№ 5356, дело № 452 от 2006
год. на Нотариус с рег.№ 026 на НКРБ Р.С., с район на действие PC В..
Посочва се също, че от издадената комбинирана скица на имота № 1231/13
10.2023 год. от Община В. се установява, че собственият им УПИ V-9 в кв.4 е
идентичен с част от бивш УПИ V, в кв.4 по плана на село З. от 1988 год., който не е
действащ, и останалата част от който УПИ V е била одържавена с АДС № 76/ 25.05.
1967 год. В акта като основание за одържавяването е посочено ПМС № 20 от
1
03.05.1966 год., във връзка с наводнението на селото. Отчуждената част от имота им е
около 480 кв.м., като същата винаги са владеели непрекъснато, като своя собственост.
Твърди се по – нататък, че актовете за държавна и за общинска собственост са
официални документи съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в
закон - чл.5, ал 2 от Закон за държавната собственост и чл.5, ал.2 от Закон за
общинската собственост. Те, обаче, само констатират правото на собственост на
държавата или общината и нямат правопораждащо действие за правото на собственост
по смисъла на чл.5, ал.3 ЗДС и чл. 5 от ЗОбС, както няма правопораждащо действие и
констативния нотариален акт за собственост по чл.587 ГПК.За да се ползват съгласно
чл.179,ал. 1 ГПК, като официални документа с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, тези актове следва
да съдържат не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на
фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от държавата
или от общината.Съставянето на акт за държавна собственост не представлява
основание за придобиване право на собственост от държавата, ако не съществува
конкретно придобивно основание. Съгласно чл.6 ЗС /редакция от 1951 год./ държавни
стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите,
които нямат друг собственик.
В случая първата хипотеза не е налице, тъй като същата предполага
осъществяване на такъв юридически факт, чиято правна последица според
предвижданията в нормативен акт се състои в изгубване правото на собственост от
досегашния му носител и преминаване му в патримониума на държавата. Както е
видно от АДС № 76/25.05.1966 год., в него като придобивно основание се сочи ПМС
№ 20/03.05.1966 год., от съдържанието на което става ясно, че същото няма за правна
последица отчуждаването на недвижими имоти. Съгласно чл.5, ал.З от ЗДС актовете за
държавна собственост нямат правопораждащо действие, което ще рече че само на
базата на неправилно съставен акт за собственост ответното дружество не може да
обосновава собствеността си над недвижимия имот, актуван в него. Съгласно §4 от
ПЗР на ППЗДС „Актовете за държавна собственост, съставени по установения ред до
влизането в сила на правилника, запазват правната си сила. Следователно по аргумент
за противното от актовете за държавна собственост, които не са съставени по
установеният ред до влизане в сила през 2006 год. на правилника не пораждат правно
действие.Претендират разноски.
В срочно подаден отговор ответникът считат предявения иск за неоснователен.
Твърди, че през 1967 г. и до влизане в сила на действащата Конституция, не е
имало разграничения на собствеността на държавна и общинска, а тези две форми са
обединени в общата категория „държавна собственост“. Не е имало и разграничение
на собствеността на публична и частна. Разделението се извършва в резултат от
прилагането на приетите през 1996 г. Закон за държавната собственост и Закон за
общинската собственост. В АДС № 76/25.05.1967 г. е отбелязано, че имотът се
отстъпва за ползване на ГНС (Градския народен съвет) - В.. Ако се приеме, че имотът е
държавна собственост, то е важно е да се уточни дали собствеността е публична или
частна.
Посочва се също, че с АДС № 76/25.05.1967 г. на основание Постановление № 20
на Министерския съвет от 03.05.1966 г. за възстановяване щетите от наводнението в
гр. В. и пл. № 32964/15.07.1966 г. на ГНС - В. е одържавен имот в с. З. - бивша
собственост на Е.С.П.. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗДС държавата удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с
2
акт за държавна собственост, който е официален документ. В предметния АДС са
посочени фактическото и правното основание за придобиване от държавата и той се
ползва с материална доказателствена сила относно удостовереното в него право,
поради което искът е неоснователен.
Навеждат се и аргументи, че в разпоредбата на чл. 109 от Правилника за
приложение на закона за държавната собственост е предвиден специален ред за
отписване на имоти от книгите на държавната собственост, като съгласно разпоредбите
на чл. 112 и 113, компетентния орган се произнася със заповед за отписване, като
евентуално, ако не бъде издадена заповед за отписване, то чак тогава, лицето, което е
поискало отписване на имота може да докаже правото си на собственост по общия
исков ред. В настоящия случай, ищците правят опит да заобиколят една
законоустановена процедура, която е строго регламентирана в ППЗДС.
Поради тези и други подробно развити в отговора съображения, моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установи се от представените по делото Нотариален акт №188, том 4, рег. №
5356, дело № 452/2006 г. и Нотариален акт № 34, том 1, рег. № 979, дело № 27/2011 г.,
и двата на нотариус Р.С., че ищците са собственици на процесния недвижим имот.
Приета като доказателство по делото е и комбинирана скица № 319/08.04.2021 г.,
издадена от Община В.. В същата е отразено, че УПИ V-9 в кв.4 е идентичен с част от
бивш УПИ III - 469, в кв. 5 по плана на село З. от 1966 год., който не е действащ, който
имот е бил одържавен с АДС № 76/ 25.05.1967 год. Приета като доказателство по
делото е и комбинирана скица № 1231/13.10.2023 г., издадена от Община В.. В същата
е отразено, че УПИ V-9 в кв.4 е идентичен с част от бивш УПИ V-9 в кв.4 по плана на
село З. от 1966 год., който не е действащ в тази част.
Представено като доказателство по делото е и копие от АДС № 76/ 25.05. 1967
год. В акта като основание за одържавяването е посочено ПМС № 20 от 03.05.1966
год.
Представено като доказателство по делото е и копие от Постановление № 20 на
Министерския съвет от 03.05.1966 г. за възстановяване щетите от наводнението в гр.
В..
Други относими доказателства по делото не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
С предявяването на този отрицателен установителен иск за собственост на
процесния недвижим имот, ищците отричат претендираното от ответника право на
собственост върху имота.
В тежест на ищците в това производство е да установят правният си интерес от
предявяване на иска, в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко
доказване да установи, че е собственик на процесния имот на твърдяното правно
основание – Акт за държавна собственост.
Актовете за държавна и за общинска собственост са официални документи
съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон - чл.5, ал 2 от Закон
за държавната собственост и чл.5, ал.2 от Закон за общинската собственост. Те, обаче,
3
само констатират правото на собственост на държавата или общината и нямат
правопораждащо действие за правото на собственост по смисъла на чл.5, ал.3 ЗДС и
чл. 5 от ЗОбС, както няма правопораждащо действие и констативния нотариален акт за
собственост по чл.587 ГПК. За да се ползват съгласно чл.179,ал. 1 ГПК, като
официални документа с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостовереното право на собственост, тези актове следва да съдържат не само
описание на имота и местонахождението му, но и посочване на фактическото и правно
основание, по силата на което имотът е придобит от държавата или от общината.
Съставянето на акт за държавна собственост не представлява основание за
придобиване право на собственост от държавата, ако не съществува конкретно
придобивно основание. Съгласно чл.6 ЗС /редакция от 1951 год./ държавни стават
имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които
нямат друг собственик.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в настоящия
случай Държавата не може да се легитимира за собственик на процесния имот с
представения акт за държавна собственост № 76/ 25.05. 1967 год., при посочено
основание ПМС № 20 от 03.05.1966 год. Както е видно от представеното по делото
копие от последното, същото няма за правна последица отчуждаването на недвижими
имоти, а обезщетяване на засегнати от природно бедствие – наводнение лица.
Съгласно чл. 6 ЗС /редакция от 1951 год./ държавни стават имотите, които
държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. Първата хипотеза не е налице, тъй като същата предполага осъществяване
на такъв юридически факт, чиято правна последица според предвижданията в
нормативен акт се състои в изгубване правото на собственост от досегашния му
носител и преминаване му в патримониума на държавата/ в.т.см. решение № 81 от
24.07.2018 год. по гр. д. № 4029/17 год. , ВКС, ІІ г.о. /. Както се посочи, в цитираното в
акта за държавна собственост ПМС № 20 от 03.05.1966 год. не е предвидено като
правна последица от отпускане на помощ на засегнати лица, като юридически факт,
държавата да придобива правото на собственост.Настоящият състав намира, че не е
налице и втората хипотеза на чл. 6 ЗС / в първоначалната му редакция/, за да премине
имотът в патримониума на държавата - като такъв без собственик.
Предявеният установителен иск следва да бъде уважен изцяло, като основателен
и доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски.Последният е доказал разноски в размер на
650.00 лева, от които 50.00 лева - заплатена държавна такса, както и 600.00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я. И. П., ЕГН: ********** и Л.
П. П., ЕГН **********, че Държавата представлявана от М.на Рег.раз. и благ., чрез
О.У. на област с административен център В., НЕ Е СОБСТВЕНИК на
отчуждената с акт за държавна собственост № 76/ 25.05. 1967 год. част от бившия
4
УПИ - V /пети/, п.и. 9 /девет/, в квартал 4 /четвърти/, с площ около 480 кв.м.,
находяща се на ул.“Г. Д.“ № 10 /десет/ по плана на село З., Община В., Област В.,
одобрен със Заповед № 2897/ 26.09.1988 г., с площ на целия имот от 1210 /хиляда
двеста и десет/ кв.м., при граници и съседи на целия имот: улица, УПИ VI-10, УПИ
IV-8, на основание чл.124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Държавата представлявана от М.на Рег.раз. и благ., чрез О.У. на
област с административен център В., ДА ЗАПЛАТИ на Я. И. П., ЕГН: **********
и Л. П. П., ЕГН **********сумата от 650.00 /шестотин и петдесет/ лева ,
представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7,
ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - гр. В. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5