Определение по дело №3102/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4353
Дата: 26 ноември 2019 г.
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20195530103102
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                          Година 26.11.2019                        Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 26.11.                                                                Година две хиляди и деветнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 3102 по описа за 2019 година.

 

            Делото е образувано по искова молба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив против И.К.П.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника чрез назначения му особен представител- адв.Ж.Р..  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уваЖ.доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, както и да се приложи ч.гр.д.№ 1360/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Препис извлечение от сметка, Фактура №**********/31.01.2017г., Фактура №**********/28.02.2017г., Фактура №**********/31.03.2017г.

            ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№ 1360/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 07.01.2020 г. от 10,40 ч., за която дата да се призоват страните.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото както следва.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив против И.К.П.. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 01.03.2019г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд Стара Загора за вземанията си към И.К.П.. Било образувано ЧГД № 1360/2019г. и издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10 05 2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 94а от Закона за енергетиката крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. До този момент ответникът не упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. И.К.П. като физическо лице имал качеството на битов клиент, съгласно §1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и присъединен на ниво ниско напрежение, видно от представените по делото фактури. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 2035186, находящ се в гр. Стара Загора, .... За И.К.П. бил открит клиентски номер **********. Ответникът съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило на обекта на И.К.П. за периода 25.12.2016г. - 22.03.2017г. електроенергия на обща стойност 716, 95 лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в общ размер от 145,85 лв. за периода 11.02.2017г. - 28.02.2019г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата. Моли съда да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията му към И.К.П., както следва: 716, 95 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 25.12.2016г. - 22.03.2017г.; 145, 85 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 11.02.2017г. -28.02.2019г.; законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 01.03.2019г., до окончателното изплащане на задължението. Моли съда да му заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 1360/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора разноски. Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител – адв.Жени Р., в който счита предявения установителен иск за изцяло неоснователен и недоказан. Оспорва наличието на валидно правоотношение между страните в настоящото производство, въз основа на което би могло да бъде ангажирана облигационната отговорност на И.К.П.. Ищецът не бил представил доказателства, въз основа на които би могло да бъде установено, че ответникът се намира в договорни отношения с него. Ищецът не бил посочил на какво основание е открил партида за потребление на електроенергия на името на ответника. Ищецът не конкретизирал за кой обект /сграда/ претендирал заплащане на електроенергия, както и връзката между този обект и ответника. Не било ясно дали ответникът е собственик, наемател или ползвател на въпросния обект /сграда/ и какво е основанието да се претендира заплащане на консумираната на този обект електроенергия именно от ответника, а не от някое трето лице. Било спорно дали общите условия са част от сключен между страните договор и дали ищецът е предоставил възможност на ответника да се запознае с тези общи условия. Следвало да се има предвид, че ответникът се явявал потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Вярно било, че Законът за енергетиката допускал общите условия да влязат в сила по отношение на клиентите им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Доколкото под „клиенти” по смисъла на Закона за енергетиката се имали предвид както физически, така и юридически лица счита, че Законът за защита на потребителите се явява специален спрямо Закона за енергетиката по отношение на физическите лица - клиенти, тъй като последните имали качеството на потребител по смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. На основание чл. 147а от ЗЗП, ответникът /физическо лице — потребител/ следвало да изрази съгласие с тези общи условия чрез полагането на подпис, а за всяка промяна на тези общи условия, ищецът следвало да уведоми ответника по реда на чл. 148 ЗЗП. Счита, че ищецът не е изпълнил нито едно от тези условия. Към исковата молба не били представени като доказателства нито сключен между страните договор, нито подписани от потребителя общи условия. Счита, че ищецът не можел да претендира плащане от ответника на каквито и да било суми на посоченото в исковата молба основание. Ищецът не бил ангажирал доказателства, които да докажат потребеното количество енергия, както и начинът на отчитането й. Не били представени доказателства за кой обект /сграда/ се претендира заплащане на електроенергия, посредством какви уреди и на кои дати е констатирано потреблението на тази електроенергия и в какви документи са обективирани констатациите на измервателните уреди при направените отчитания. Не били представени доказателства и относно изправността на измервателните уреди. Счита за неоснователна претенцията на ищеца за законна лихва за периода от 11.02.2017 г. до 28.02.2019 г. Нямало данни дали представените фактури са предявени за плащане на ответника и дали същите са приети от последния. Не било ясно дали ответникът е бил поканен да извърши плащане по тези фактури. В тази връзка, счита че не бил изпаднал в забава за периода 11.02.2017 г. до 28.02.2019 г. и не дължи лихва за този период. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1360/2019 г. описа на Старозагорски районен съд, съществува. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от договор за доставка на електрическа енергия, в това производство ищецът е следва да докаже с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства фактите, от които произтича вземането му - наличие на твърдяното договорно правоотношение и изпълнение на задълженията на ищеца по него, както и изпадане в забава на ответника по отношение изпълнение на задълженията му по спорното материално правоотношение.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: