Р Е Ш Е Н И Е
№912
гр. Перник, 08.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в
откритото съдебно заседание на 11 09 2018 година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : Д МАТЕЕВА
при секретаря Д Асенова, като
разгледа докладваното от съдията Златарева гр. дело № 7252 по описа на съда за 2017 год. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
Р.Д.Ц. ЕГН ********** – за 1/ 2 ид.част
В.Д.Н. ЕГН
С аб.№ ********** на името на Р.Д.Ц.
Обща сума 2077.88лв. от която
при условията на разделност
за следните суми:всеки един от тях-
сумата 1038.94лв. обща сума неплатена но доставена топлоенергия на топлофициран
имот гр.Перник ул. бл. ап.
от която - главница 887.03лв. за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
сумата 151.91лв. законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 20.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 12.05.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 47,27 лв. за държавна
такса и сумата от 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение в
законовия срок по чл.414 ГПК са постъпили възражения по образец от двамата
длъжници.
След постъпилите възражения в срока по чл.415 ГПК е предявен установителен
иск срещу 2-та ответници за същите задължения.
Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през посочения период за
топлоснабден имот, находящ се в в гр. Перник, който ответниците придобили по
наследство от
Д. Ц. М.-починал 08.09.1998г.
Твърди, че ответниците не са платили задълженията си. Моли съда да установи
вземанията, за които е издадена оспорената заповед за изпълнение на парично
задължение. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба всеки от ответниците прави възражения за нередовност
и недопустимост на производството по делото със съображения за липсата на изложени
твърдения за това на какво основание ищецът поддържа, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се
конкретни съображения за неоснователност на иска поради това, че не са
собственици или ползватели на имота с посочения в исковата молба
административен адрес.
Ответницата В.Д.Н. представя отказ от наследство то на Д. Ц. М. -№ 6 /
03.02.1999г.и на М. Т. М. починала 29.07.2001г.- под № 20 / 01.08.2001г.
Посочената прави възражение- че не е нито собственик нито ползвател на
топлофицираното жилище, поради което иска спрямо същата да се отхвърлят
исковете.
Претендира разноски в размер 380лв. адв.възнагр. на адв.И.К. САК
Възразяват, че не се намирал в облигационно правоотношение с ищеца, като в
тази връзка поддържат, че не е приемали писмено общи условия за доставка на
топлинна енергия, а всяка уговорка за презюмирано присъединяване към такива
била нищожна поради противоречие със закона и заобикалянето му.
Оспорват доказателствената стойност на представените от ищеца с исковата
молба писмени доказателства, включително и на
извлечение от сметка, като в тази връзка навеждат и възражение срещу
редовността на воденото от същия счетоводство.
Правят възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, предмет
на предявения установителен иск.
При условията на евентуалност
поддържат, че сумите са неправилно изчислени.
Поддържат, че за процесния период за имота, за който са начислени
процесните суми, не е съществувал
договор с фирма за дялово разпределение. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по
чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия.
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства :
-съдът приема, че на осн. чл. 26, ал 1 вр. с
чл. 94 СК от 1985г. (отм.) и чл. 9, ал. 1 ЗН към момента на откриване на
наследството на собствеността върху имота, за който са начислени процесните вземания,
е принадлежала на родителите на двамата ответници
Видно от представеното по делото доказателство –
Ответницата се е отказала от наследството на баща си и на майка си, като отказите е вписани в специалната книга на съда съотв. 1999 и 2001г.
Видно от декларация от ДМДТ от 23.06.1998г.-
Съсобственици на жилището към 1998г. са първият
ответник и М. Т. М./ майка/ЕГН **********
Към настоящия момент майката е починала, видно от
доказателствата / удост. за насл./и от отказа от наследство 2001г. на втората
ответница.
Т.е. към процесния период едноличен собственик се
явява първият ответник.
Имотът е идентичен / старият и новият адрес са
отнасят за едно и също топлофицирано жилище, съгл. удостоверенията/
Нормата на чл. 48 ЗН въвежда законна презумпция,
по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от
откриване на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на
наследството по опис или отказ от наследство / Решение №437 от 17.01.2012г. по
гр.д. № 70/2011г. III г.о. на ВКС, ГК/. Поради това
и на основание чл. 53 ЗН съдът приема, че след отказа на втората ответница , с
частта й от 1/2 от наследството се
уголемява делът на другия наследник – първият ответник
Поради това и ответницата В.Д.Н. не е пасивно материално
легитимиран да отговаря по делото и искът по отношение на нея следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на другия ответник се установява, че същият е собственик на имота, за
който са начислени процесните вземания, от където съдът приема, че има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
От приетите като писмени доказателства по делото
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
С доклада по делото, приет без възражения от
страните, е отделено за безспорно, че ответниците не оспорват коректността на
воденото от ищеца счетоводство, в това число и обстоятелството, че в представеното
по делото извлечение от сметка е отразена коректно стойността на доставената до
процесния имот топлинна енергия за посочения в исковата молба период, както и
че същото извлечение отразява коректно размера на обезщетението за забава в
месечните плащания.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена от
ответника.
С оглед на диспозитивното начало в процеса,
обаче, и доколкото ищецът търси от първия ответник 1/2, а втория- е с отказ от наследство, то съдът
следва да осъди първия ответник за 1/ 2 о т задължението, както е по ИМ и по
заповедта
Възражението за погасителна давност е
неоснователно, като за да достигне до този извод съдът съобрази, че моментът на
настъпване на изискуемостта на вземането за главницата се определя съобразно
уговореното от страните.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите
условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
От друга страна, съгласно
разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията за
заплащане на цената за доставена топлинна енергия.
Предявяването на иска спира течението
на давността.
В случая на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - на 12.05.2017г.,
поради което извън погасителната давност са всички вземания
По разноските в настоящото производство:
С оглед на указанията, дадени с Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ, с
решението си съдът следва да разпредели разноските както в настоящето, така и в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, като същият е представил списък по чл. 80 ГПК за
разноските в исковото и заповедното производство.
При този изход на спора ищците следва да получат от първия ответник
следните разноски :
Д.такса 40.20лв.
За вещи лица 120лв. юк.възнаграждение 75лв. и 25лв. за съд.удостоверения
По заповедното производство първият ответник дължи на ищците
-25лв.д.такса25лв.юк.възнаграждение
Ищцовата страна дължи разноски 380лв. на адв.И.К. на втората товетница , на
първия ответник не дължи разноски при този изход на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК, че
Р.Д.Ц. ЕГН ********** – ДЪЛЖИ СПРЯМО СОБСТВЕНАТА МУ 1/ 2 ид.част
С аб.№ ********** на името на Р.Д.Ц.
сумата 1038.94лв. обща сума неплатена но доставена топлоенергия на
топлофициран имот гр.Перник ул. бл. ап.
от която - главница 887.03лв. за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
сумата 151.91лв. законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 20.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 12.05.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове
по отношение на ответника В.Д.Н. ЕГН **********
сумата 1038.94лв. обща сума неплатена но доставена топлоенергия на
топлофициран имот гр.Перник ул. бл. ап.
от която - главница 887.03лв. за периода 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
сумата 151.91лв. законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 20.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 12.05.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.Д.Ц. ЕГН ********** ***.св..и
бл. ап.
да заплати на „Топлофикация Перник”
АД, ЕИК BG113012360, гр.
Перник, ТЕЦ „Република“ разноски по уст.иск-
Д.такса 40.20лв.
За вещи лица 120лв. юк.възнаграждение 75лв. и 25лв. за съд.удостоверения
По заповедното производство първият ответник дължи на ищците
-25лв.д.такса25лв.юк.възнаграждение
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, ЕИК BG113012360, гр.
Перник, ТЕЦ „Република“ да заплати на
В.Д.Н. ЕГН ********** гр.Перни ул. бл. ап.
на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 380 лв.,
адв.разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.