Р Е Ш Е Н И Е
№ 260217
гр. Кюстендил, 03.08.2021г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски районен съд, III-ти състав , в открито съдебно заседание на шести юли, две хиляди двадесет и първа година, в състав
:
Председател: Мая Миленкова
при
секретаря: Даниела Кирилова
като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 502 по описа за 2021 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
В
Районен съд – Кюстендил е постъпила жалба срещу Наказателно постановление /НП/
№ 28/ 19.02.2021г., издадено от Регионална инспекция по
околната среда и водите /РИОСВ/ - София срещу кмета ********. С посоченото НП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6 000.00
/шест хиляди/ лева на Д.И.С., ЕГН **********, в качеството му на кмет на *****,
с адрес: с. ******, ул.“****“ № ** за нарушение на чл.19, ал.3, т.15, предл.1
във връзка с чл.151, ал.2, т.6 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
С
жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени нарушение на
административнопроизводствените правила в производството по издаване на НП и
нарушения на материалния закон.
Административнонаказващият орган,
чрез своя упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и изразява
становище за законосъобразност на атакуваното НП, като моли същото да бъде
потвърдено.
С цитираното и
обжалвано пред съда НП е ангажирана отговорността на Д.И.С., в качеството му на кмет ******** за това, че на 10.08.2020г., в поземлен имот с идентификатор 81284.73.10, намиращ се в
землището на село Четирци, общ. Невестино, местност „Мездрето“, частна общинска
собственост, с начин на трайно ползване – пасище, длъжностното лице не е предприело
мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място.
Районен съд - Кюстендил, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
От
фактическа страна
На 10.08.2020 г. е извършена проверка на място от
експерти на РИОСВ-София в землището на село Четирци, общ. Невестино.
Констатациите от проверката са обективирани в констативен протокол /КП/ № ККФОС-СЙ-7/ 10.08.2020г. Според
съдържанието на посочения протокол, съставен от С.Г.Й. – гл.експерт в отдел
„ККФОС“ и С.В.М. – ст.експерт в отдел „ККФОС“, се установява, че в поземлен
имот в землището на село Четирци, местност „Мездрето“ с идентификатор
81284.73.10 /земеделски имот с начин на трайно ползване-пасище/, представляващ
общинска частна собственост, е обособено нерегламентирано сметище, със смесен
вид неопасни битови, строителни и
производствени отпадъци на площ около 1 600 кв.м.. Във връзка с
констатациите на място и установеното от компетентните органи, на 21.08.2020г. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 108/2020г.
от С.Г.Й. – гл.експерт в отдел „ККФОС“ в присъствието на свидетеля при
установяване на нарушението и съставяне на акта - С.В.М. – ст.експерт в отдел
„ККФОС“. Видно от представена по делото Заповед № РД-69/ 17.06.2020г. на
директора на РИОСВ-София, актосъставителят е оправомощено с тези функции лице
на основание чл. 37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН и чл.157, ал.1, 2, 3, 7 и чл. 159 от ЗУО.
Актът е съставен и връчен в същия ден на упълномощено от кмета на *********
лице.
В законоустановения тридневен срок не са постъпили
възражения срещу съставения акт, такива не са отбелязани и в самия акт.
С оглед на това, на 19.02.2021г. е съставено НП № 28 от инж.
И. П., в качеството си на директор на РИОСВ – София. В НП са подробно описани
констатациите, установени при проверката. Наказващият орган е счел, че
длъжностното лице, отговорно за предотвратяването на образуване на
нерегламентирани сметища, е нарушило законови разпоредби, поради което е
ангажирал административнонаказателната отговорност на кмета на **********, като
е наложил наказание „глоба“ в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лв.
Горните констатации, съдът намира за установени на базата на събрания в
хода на процеса доказателствен материал: гласни и писмени доказателства,
включително показанията на свидетелите С.Г.Й.
и С.В.М., както и от приложените писмени материали към
административнонаказателната преписка. При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното
от правна страна
Жалба срещу цитираното НП е първоначално подадена от лице, спрямо което не е ангажирана административнонаказателна отговорност, но предвид личния ѝ характер, единственото легитимирано лице да подаде жалба е наказаният с НП, което представлява абсолютна процесуална предпоставка и за която съдът следи служебно. Поради тази причина е оставена без разглеждане жалбата на Й. Г. – изпълняващ длъжността кмет на *******. С оглед представения по делото болничен лист за временна неработоспособност № Е20202614435, наказаното лице не е изпълнявало длъжността си за периода от 18.02.2021г. до 12.03.2021г., поради което издаденото срещу него наказателно постановление не му е връчено лично. Именно поради тази причина, съдът счита, че за меродавен момент, от който започва да тече преклузивния седемдневен срок за подаване на жалбата, е момента на връчване на Определение № 260252 от 14.04.2021г. по АНД № 367/ 2021 г. на Районен съд – Кюстендил, съобразно дадените в акта указания. С оглед на това, съдът установява, че жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване, съгласно чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 19, ал.3, т.15,
пр.1 във вр. чл. 151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО. Първата разпоредба вменява в
задължение на кмета на общината да отговаря за предотвратяването на изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места, а втората съдържа в себе си самия
състав на административното нарушение. Същите текстове са цитирани и в
обжалваното наказателно постановление, поради което е налице правилна правна
квалификация на нарушението. Текстът на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО, по който е
ангажирана отговорността, гласи: "Наказва
се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на
община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища
и/или организиране на почистването им ". В настоящия казус, както в
АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано, че се
касае за пр. 1 от текста, което въвежда като изпълнително деяние бездействие от
страна на кмета на общината, по повод непредприемане на мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места.
Съдът намира, че при съставянето
на акта и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. АУАН е издаден от надлежен орган в рамките на неговите
правомощия, като нарушенията по чл. 151, ал. 1 - 4 от ЗУО се установяват с акт
на директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица /чл.157, ал.2
от ЗУО/, както е в настоящия случай. От друга страна, НП също е издадено от
компетентен орган съгласно чл.157, ал.4 от ЗУО. Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН
тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно едногодишен срок от
нарушението. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е
постановено в шестмесечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
преклузивни срокове, визирани в разпоредбите на ЗАНН. Крайният акт на
административнонаказващия орган съдържа изискуемите от закона реквизити, поради
което наказателното постановление се явява изцяло законосъобразно.
Обжалваното наказателно
постановление се явява правилно. Съдът счита, че наказващият орган безспорно е
установил осъществяване на нарушението по чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. 1 от ЗУО от
страна на жалбоподателя. Същият притежава качеството на кмет ****, поради което
е отговорно длъжностно лице за вменените му със ЗУО задължения. На следващо
място, от свидетелските показания на извършилите проверката и съставили констативния
протокол свидетели и от приложените писмени доказателства безспорно се
установи, че жалбоподателят, в качеството си на кмет на общината, чрез
бездействие, не е изпълнил задължението си, като не е предприел мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места.
Възраженията на жалбоподателя,
свързани с допуснати съществени процесуални нарушения, като липса на
изчерпателно фактическо описание на елементи от състава на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, се явяват изцяло неоснователни. Описаното
в АУАН и НП е точно и изчерпателно, като са посочени всички обстоятелства, при
които е извършено нарушението, като същото кореспондира с посочените норми -
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, водещо до ангажиране
на отговорност по чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. 1 от ЗУО. От друга страна, след
като е установено, че замърсеният имот се намира на територията на община Невестино
остава ирелевантен фактът чия собственост е имота, тъй като задължението на
кмета на общината по чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. 1 от ЗУО е за предприемане на действия по предотвратяване на изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места в границите на цялата общината.
Съдът счита, че при преценка дали
се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена
опасност на нарушенията, като негово обективно качество, за да бъде социално
необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно
наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното
нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като не се отличава от
останалите от същия вид, като от представите писмени доказателства по делото се
установява, че нарушението, поради което кметът на ******* е санкциониран, е
поредно за него, което показва неглижиране на законовите му задължения. Наложената
глоба в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лева е по-висока от минимума за
този тип нарушения, като съдът счита, че наказващия орган правилно е отчел особеностите на нарушението и е спазил изискванията
на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е
отчел оттегчаващите вината обстоятелства, които са степента на обществена
опасност на конкретното нарушение, поредност на нарушението и засягането на
конкретните обществени отношения. В тази връзка съдът намира, че наказанието е
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и следва да изпълни в
най-голяма степен целите на чл. 12 от ЗАНН.
Мотивиран от посочените по-горе
доводи и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд Кюстендил, III-ти
състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 28/19.02.2021 г., на директора
на РИОСВ- София, с което на Д.И.С., ЕГН **********, в качеството му на кмет на ******,
ул. „***“ № **, на основание чл. 151,
ал. 2, т. 6, пр. 2 от Закона за управление на отпадъците е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Кюстендил в 14-дневен срок от
датата на съобщаването на страните за изготвянето му.
Районен съдия
: