Р Е
Ш Е Н
И Е № 96
гр. Раднево,
05.11.2019г.
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛЕН състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември, две
хиляди деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
при секретаря Живка Манолова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 185/2019
г. по описа на съда, намира следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „Ради-ИК” ЕООД с ЕИК: хххххх, със седалище и адрес на
управление – с.С., общ.Р., обл.С. З., чрез управителя Т. П. З. срещу Наказателно
постановление № 24-002228/19.06.2019 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - гр. С. З., с което за нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ
и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 6000
лева.
С жалбата се моли за отмяна
на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че дружеството не е
извършвало вмененото му нарушение, тъй като към онзи момент обекта не е работил
като заведение, не всяко полагане на труд представлява престиране на работна
сила, доколкото лицето Д. Г. К. е престирал труд. Жалбоподателят развива
подробни доводи, че административно наказателното обвинение не е формулирано от
фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, че наложената
имуществена санкция е завишена по размер и административно наказващия орган
дължи преценка за приложението на чл.28 от ЗАНН. Оспорва се размерът на наложената
санкция, като се излагат съображения за произволност на така индивидуализирания
размер от 6000 лева и под евентуалност се прави искане за изменение на НП, чрез
намаляване на наложената санкция в предвидения от закона минимум.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник - адв. Г.Д., която
поддържа доводите, изложени в жалбата и моли за отмяна на НП. В условията на
евентуалност моли за намаляване на размера на имуществената санкция.
Административнонаказващият
орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. С. З., надлежно призован, се представлява
от юрисконсулт Лекина, която оспорва жалбата. Посочва, че нарушението, за което
е санкционирано дружеството е безспорно доказано. Застъпва, че работодателя към
датата на проверката не е сключил трудов договор, поради което и правилно е бил
санкциониран. Пледира за потвърждаване на НП в неговата цялост.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 03.05.2019г. при
извършена проверка в „Ради-ИК” с.С., общ. Р., ЕИК хххххх на обект Бистро „С.”
с.З., общ.Р., и на 22.05.2019г. в Д „Инспекция по труда” със седалище гр. С. З. по представени
документи се установило, че „Ради-ИК” ЕООД в качеството си на работодател
урежда в посоченото предприятие от 01.05.2019г. и към момента на проверката
03.05.2019г. отношения при предоставяне на работна сила като отношения по ЗДД с лицето Д. Г. К., ЕГН **********,
със сключен граждански договор № 2/01.05.2019г. Д. Г. К. работил като „сервитьор”
с работно място в бистро, находящо се на
центъра на село Знаменосец, което е било индивидуализирано като бистро „С.”,от
17,00ч. до 23,00ч. под контрола и ръководството на работодателя /декларирано от
работника на 03.05.2019г. в 21,33ч. с декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ/, които са елементи на трудово
правоотношение. В хода на събиране на гласни доказателства се установи, че Д.
К. е престирал своя труд за около четири дни. В този смисъл съдът не дава вяра
на възражението на адв. Д., че вечерта по време на проверката е имало частно
парти и престирането на труд е било инцидентно.
Св. Г. предоставил на
работещите да попълнят Справки по реда на чл. 402, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 402, ал. 2 КТ,
като Д. Г. К. собственоръчно декларирал, че работи в „Ради-ИК” ЕООД като сервитьор от 03.05.2019г. със съответното
работно време (л. 17). В представения на АНО граждански договор е означено, че
Д. К. се е задължил да работи като сервитьор, считано от 01.05.2019г. Съдът
предяви на Канев договора и той не отрече да го е подписвал. Напротив: със
свидетелските си показания установи, че след проверката е полагал труд за още
три дни.
Св. Г. преценил, че с
поведението си търговецът е осъществил състав на административно нарушение по чл. 1, ал. 2 КТ,
поради което му съставила АУАН с № 24-002228/22.05.2019 г. Актът бил връчен на
управителя на дружеството Т. П. З, ЕГН ********** на 22.05.2019г.
На 19.06.2019г. въз основа
на АУАН административ-нонаказващият орган издал и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават
разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ,
поради което и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция” в размер на 6000
лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на разпитаната
свидетел Д.Г.. Като цяло между страните няма спор, че към момента на проверката
между работодателя и св. К. е имало сключен граждански договор и че Канев е
престирал труд. Не се спори и че е имало уговорено работно време и трудова
функция, както и е било уговорено място за полагане на труд. Спори се само и
единствено относно характера на договорните отношения между страните- дали те
представляват по съществото си трудов или граждански договор. Доколкото в
българското право липсва легална дефиниция на понятията „трудов договор” и
„граждански договор”, разграничителният критерий между тях следва да се изведе
от правните им характеристики. Трудовият договор има за предмет престирането на
работна сила – жив труд от работника за продължителен срок, който в повечето
случаи е за неопределено време или срочен такъв за извършване на определена
работа по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, т.е. на определена длъжност, в рамките на
определено работно време, на работно място, със средства и материали на
работодателя. Работникът има задължение да спазва определен ред и трудова
дисциплина, да получи правно регламентирано трудово възнаграждение и др.,
докато при гражданския договор се дължи конкретен трудов резултат за определен
срок, при което изпълнителят е оперативно самостоятелен да определи времето,
през което ще реализира „изработването на нещо”, без да е ограничен от работно
време, работно място, непременно лично постигане на резултат, който може да
бъде приет от възложителя или при некачествено изпълнение да не бъде приет и
съответно заплащане на договорено възнаграждение, както и спазване на други
правила. Следващото се възнаграждение се договаря свободно и се изплаща
окончателно след приемане на изработката, което има еднократен характер.
Престацията на труд е предмет на трудово, а не на облигационно отношение, при
автономия на договарянето, ограничена от повелителните разпоредби на закона. Разграничителен
критерий между граждански и трудов договор освен това е и определеното работно
място при трудовия. При граждански договор не се предоставя място за полагане
на труд. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава правоотношенията по повод
предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения с
писмен трудов договор - чл.62, ал.1 КТ. Ако между съответната организация и
физическото лице се уговори престиране не на работна сила, а за определен
трудов резултат, сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна
регламентация е по ЗЗД (Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1986 год. по гр. д.
№ 86/1985 год. на ОСГК). В случая, отношенията са трудови, тъй като се престира
работна сила. Гражданският договор съдът цени само досежно обстоятелството, че
труд е престиран и то нееднократно. Но представения граждански договор
противоречи с всички останали доказателства по делото поради което съдът не го
цени като такъв. Извършеното нарушение е безспорно установено, както от
обективна така и от субективна страна според съда.
Безспорно от показанията на
проверяващите се налага извода, че К. е престирал своята работна сила, като
сервитьор и е осъществявал трудови функции, които са свързани пряко с дейността
на бистрото, като е обслужвал находящите се по масите клиенти по време на
проверката. Нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна
страна. „Ради-ИК” ЕООД безспорно
представлява работодател по смисъла на
§1 от КТ. В тази посока собственика на капитала на дружеството е
представила достатъчно доказателства на проверяващите. Неоснователно е
възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в непълно описание на нарушението и неправилно определяне на
мястото на нарушението. АУАН е съставен от компетентен орган съобразно
изискванията на ЗАНН и КТ и се ползва с доказателствена сила в рамките на
производството по налагане на административното наказание съгласно чл. 416,
ал.1, изр.2 от КТ. Направените в него констатации не са опровергани от
доказателствата по делото. Нарушението е описано пълно и коректно и за
нарушителя не е настъпило каквото и да е съмнение, в какво точно е бил обвинен.
Съдът не споделя
възражението, че мястото на извършване на нарушението, съвпадащо с това на
полагането на труда- не било правилно индивидуализирано. Самата собственичка на юридическото лице- „Ради-ИК” Тонка
Златанова твърди, че това е името и мястото на стопанисвания от нея търговски
обект. Отделен е въпросът колко време преди да се постави касов апарат и да има
разрешително да работи е упражнявала дейност, с наети от нея работници без да
сключва трудови договори с тях.
Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
но не поради посочените в жалбата възражения, а поради това, че има специална
разпоредба- санкционна норма, която е чл.414, ал.3 от КТ и неправилно е
посочена чл.414, ал.1 от КТ.
Съгласно чл. 1, ал. 2
КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в
писмена форма. Именно тези норми, посочени като нарушени в НП кореспондират с
установеното, че работодателят не е сключил писмен договор. Същевременно обаче
приложената в НП санкционна норма е тази на чл.
414, ал. 1,
докато при нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, каквото е констатираното в
случая – е предвидената в чл. 414, ал. 3 КТ. Непосочването на
приложимата санкционна норма и прилагането на неотносима към нарушените
разпоредби санкционна норма представлява нарушение, допуснато в
административнонаказателния процес, което е съществено и е основание за
незаконосъобразност на издаденото НП, водещо до неговата отмяна.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1,
предл. 3 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002228/ 19.06.2019г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.С. З., с което за нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ
и на основание чл. 416, ал. 5,
вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „Ради ИК” ЕООД, с. С. , общ.Р., с ЕИК: ********* е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 6000 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. С. З. в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: