№ 3454
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 244/06.01.2023 г. по гр.д. № 41215/2022 г. по описа на
СРС, 64 състав са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3, вр. чл.225,
ал.1 и ал.2 КТ, предявени от Б. Р. С. срещу Консорциум „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ със заповед № 210/01.07.2021г., издадена от управителя на
ответното дружество, за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „организатор дейности“ и за заплащане на сумата от 950 лева –
обезщетение за започване на по – ниско платена работа за периода от
02.07.2021 г. – 02.08.2021 г., ведно със законната лихва от 14.07.2021г. (дата
на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и за сумата от
8000 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
периода 03.08.2021г. – 02.01.2022г., ведно със законната лихва от 14.07.2021г.
(дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 29431/02.02.2023
г., подадена от Б. Р. С., в която се поддържат възражения за неговата
неправилност. Поддържа, че спорът между страните бил в това дали ищецът е
1
подписвал молба за напускане по чл. 325 от КТ и ако я бил подписал кога,
дали била подправена с техническо средство, дали са добавени текстове, ако
била подписана през 2011 г. Твърди, че не е подписвал такава молба, както и
че не подписвал и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Твърди, че е запознат с молбата след представянето й с отговора на исковата
молба и че е оспорил подписа си своевременно, както върху нея, така и върху
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. С молба от
03.02.2022 г. изрично било въведено и твърдение, че е налице техническа
подправка на двата оспорени документа. Посочва, че неправилно
първоинстанционният съд е възприел заключението на съдебно-почерковата
експертиза, въпреки направеното оспорване и не е допуснал изслушването на
повторна, която да отговори на поставените въпроси на първоначалната.
Поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като не
почива на събраните по делото доказателства. На първо място, неправилно
приема, че Б. С. е подал молба за напускане, въпреки че заключението на
съдебно почерковата експертиза не е категорично, че подписа е на ищеца,
като освен това не е дадено заключение дали е налице техническа подправка.
На следващо място, неправилно приема, че не доказано твърдението, че
молбата е подадена през 2011 г., тъй като дружеството било създадено през
2014 г., като не било обсъдено твърдението, че е налице техническа
подправка. В този смисъл, неправилно била разместена тежестта на доказване
и тя била възложена на ищеца. Поддържа, че с оглед липсата на
категоричност на заключението на съдебно-почерковата експертиза не били
събрани доказателства за законосъобразността на уволнението. На следващо
място, посочва, че не били кредитирани показанията на свидетелите Б.Г. и
В.А., а само на свидетелката К. относно това, че ищецът е подал молба за
напускане при постъпване на работа. Не били изложени мотиви относно това
защо съдът възприема нейните показания, тъй като в тях били налице
противоречия, а освен това тя била заинтересована. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените разноски в
производството по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 60987/06.03.2023 г., подаден от въззиваемия „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, с
която поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа,
2
че неоснователен е доводът, че молбата за прекратяване на трудовия договор
е неавтентична, тъй като се установявало, че подписът е на ищеца. Освен
това, неоснователен бил и доводът, че била разместена доказателствената
тежест, тъй като в противен случай на ответника би следвало да се възложи
установяването на отрицателни факти, а това щяло да противоречи на
процесуалните правила. Не се установявало от събраните по делото
доказателства, че налице техническа подправка на документ. Моли да бъде
постановено решение, с което обжалваното да бъде потвърдено. Претендира
направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по гр.д. № 41215/2022 г. по описа на СРС, 64 състав е
образувано по искова молба, подадена от Б. Р. С. против „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, с
която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3,
във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Ищецът твърди, че е работил
при ответника като „организатор дейности“, въз основа на трудов договор,
сключен за неопределен период от време, като започнал работа през м.
ноември 2010 г.. Твърди, че трудовият му договор е прекратен по взаимно
съгласие със Заповед № 210/01.07.2021 г. Поддържа, че заповедта за
уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е възникнало основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като никога не бил отправял
предложение за прекратяване по взаимно съгласие. Твърди, че на 01.07.2021 г.
бил извикан от управителя и му била връчена заповедта, като му било дадено
копие, но той никога не го бил подписвал, а към настоящия момент не
разполагал и с оригинал. Посочва, че подписването на заповедта за
прекратяване не е израз на неговото съгласие по смисъла на чл. 325 от КТ.
Освен това, посочва, че заповедта била подправена с технически средства,
като оспорва подписа си под нея, както и твърди, че ако има подпис, то той
бил монтиран със съответна програма или е подписана при постъпването му
на работа през 2010 г. Поддържа, че е налице недобросъвестно упражняване
на правата от работодателя, тъй като било възможно при постъпването му на
работа заповедта за прекратяване на трудовия договор да му е дадена за
3
подпис при подаването на молбата за работа. Твърди, че към момента на
постъпването си е бил назначен на длъжност „Шофьор“, но във връчената му
заповед тази длъжност била подправена. Твърди, че размерът на брутното му
трудово възнаграждение за м. май 2021 г. е в размер на 1400 лева. Моли да
бъде признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със Заповед
№ 210/01.07.2021 г., да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „организатор дейности“, ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за оставане без работа в размер на 7000 лева за периода от
03.08.2021 г. до 02.01.2022 г., както и сумата от 750 лева – обезщетение по чл.
225, ал. 2 от КТ за периода от 02.07.2021 г. до 02.08.2021 г., ведно със
законната лихва върху тези суми, както и направените разноски. В срока по
чл. 312, ал. 2 от ГПК ищецът Б. С. с молба вх. № 19487/03.02.2022 г., във
връзка с отговора на исковата молба и представените към него доказателства,
заявява, че оспорва подписите, положени за „служител/работник“ не само
заповедта, но и на молбата от 07.06.2021 г. Твърди, че оспорва не само
подписа, но и текста, който е изписан на ръка. Твърди, че молбата е
подправена с техническо средство, като подписа е пренесен с техническо
средство от един документ върху молбата или по друг начин. Заявява, че е
възможно да е подписал празен лист и текстът да е въведен допълнително.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Консорциум
„Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че ищецът е
работил по трудово правоотношение, но по негова молба, уважена от
работодателя, в деня на подаването й, то е прекратено. Твърди, че ищецът е
подал лично молба за напускане на 07.06.2021 г., с която е направил искане да
бъде освободен, считано от 01.07.2021 г. Работодателят резулирал молбата
със своето съгласие, след което ищецът я е предал за изпълнение пред
счетоводното дружество, което осъществявало трудово-правното обслужване
на предприятието. Заявява, че не оспорва, че между страните е сключен
трудов договор, но посочва, че той е сключен на 25.06.2020 г., а не през 2010
г. Заявява, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение била
подписана лично от ищеца пред служител на дружеството. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза. Въз
основа на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че
4
направените оспорвания на документи са неоснователни и е приел, че с молба
от 07.06.2021 г. ищецът е отправил предложение за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 01.07.2021 г. като
то е прието от работодателя.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Страните не спорят, че между тях е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът Б. Р. С. е заемал длъжността
“организатор дейности“ при Консорциум „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД.
Законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е поставена в зависимост от това да е възникнало
визираното в нея основание, както и същото да е предвидено в Глава ХVІ от
КТ “Прекратяване на трудовото правоотношение”. Съгласно чл. 325, а 1, т.1
от КТ трудовия договор може да бъде прекратен по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Предложението за прекратяване на трудовото
правоотношение може да бъде отправено, както от работодателя, така и от
работника или служителя, като следва да бъде прието в 7-дневен срок от
получаването му. Предвидената в закона възможност за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие е израз на доброволния
характер на трудовото правоотношение.
Спорът между страните, въведен с исковата молба и становището на
ищеца по чл. 312, ал. 2 от ГПК от 03.02.2022 г., е в това дали молба от
07.06.2021 г., съдържаща предложение за прекратяване на трудовия договор
по взаимно съгласие изхожда от Б. Р. С., т.е. дали е подписана от него или ако
е подписана дали е налице техническа подправка на документа, изразяваща се
в пренасяне на подписа му върху него.
Във връзка с твърденията на страните и направените оспорвания са
5
приети писмени, гласни доказателства, както и заключение на съдебно-
почеркова експертиза и съдебно-почеркова експертиза пред въззивния съд, от
които се установява следното:
На 03.06.2014 г. между Т. БКС ООД и „Търговски център Т.“ АД е
сключен договор за обединение (консорциум) с наименование „Т.С.Ц.*“
ДЗЗД с нотариална заверка на подписите рег. № 3870/02.06.2014 г. на
Нотариус А.К., с район на действие РС- Пловдив и рег. № 5326/03.06.2014 г.
на Нотариус М.Ш. с район на действие СРС.
На 25.06.2020 г. между Консорциум „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД и Б. Р. С. е сключен
трудов договор № 218/25.06.2020 г., по силата на който ищецът е приел да
изпълнява длъжността „организатор дейности“.
С молба до управителя на Консорциум „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД от 07.06.2021 г.
Б. Р. С. е заявил желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност по
взаимно съгласие, считано от 01.07.2021 г. В деня на постъпване на молбата –
07.06.2021 г. предложението е прието от работодателя, като със Заповед №
210/01.07.2021 г. на управителя на „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД е констатирано
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1 от КТ
– по взаимно съгласие. В заповедта е отразена дата на връчване на заповедта
на 01.07.2021 г., което е удостоверено с подпис за Б. С..
От приетото във въззивната инстанция заключение на повторна
съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът, положен в графа
„С уважение“ на молба от Б. Р. С. до Управителя на консорциум „Т.С.Ц.*“
ДЗЗД е положен от Б. Р. С., но ръкописният текст, с който са попълнени
графите на молба от 07.06.2921 г. вероятно не са написани от него. Вещото
лице установява, че подписите в графи „Работник“ и „Подпис на лицето“ на
Заповед № 210/01.07.2921 г. за прекратяване на трудовото правоотношение не
са положени от Б. С., като са положени от друго лице най-вероятно чрез
зарисуване на просвет от подписите, положени в Трудов договор №
218/25.06.2020 г. Заявява, че не може да даде отговор дали има техническа
подправка относно отпечатване на допълнителен текст върху вече подписана
молба от Б. Р. С. до управителя на Консорциум „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД.
Във връзка с обстоятелствата, свързани със съставяне на молба от
07.06.2021 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
Б.Л.Г., М. Д. К. и В.Д.А.. В показанията си свидетелите Б.Г. и В.Д.
6
установяват, че познават Б. Р. С., който постъпил на работа през 2011 г. като
шофьор. Установяват, че при постъпване на работа работниците попълвали
документи, които включвали молба за постъпване на работа, за напускане,
молба за отпуск. Към този момент имало Отдел „ТРЗ“ и този набор
документи стояли пред него, като не се попълвали, а само се подписвали от
постъпващите на работа. Свидетелката Г.а посочва, че с изтичането на всяка
концесия се попълвали нови документи (на пет години) и се сключвали нови
договори. Невинаги, обаче, викали служителите да се подписват и не им
връчвали винаги нови договори. Установява, че молби по празни бланки не
били попълванипри преназначаването, включително и молбата за напускане.
Свидетелката Г.а заявява изрично, че при постъпването му на работа през
2011 г. Б. С. й е показал попълнените от него документи и един от тях бил
молба за напускане, която била разписана.
В показанията си свидетелката К. посочва, че от 2015 г. до настоящия
момент работи в счетоводна къща „Д.Ф.“, която обслужвала десет фирми,
свързани със сметоизвозването и в тази връзка заявява, че познава Б. С.. Той
работел като контрольор, организатор дейности, шофьор на различни
дейности в дружеството. Установява, че последния договор, сключен с него
бил от 2020 г. и бил прекратен по взаимно съгласие. Заявява, че ищецът лично
е подал молбата за напускане на гише. Свидетелката занесла молбата на
управителя и той поставил резолюция „да“, уведомила Б. за това и той знаел,
че молбата е приета. Казала му да дойде да получи заповедта си и да донесе
трудовата си книжка.
Във връзка с оспорване на установените от свидетелката К.
обстоятелства е приета молба от Б. С. от 17.06.2021 г., с която е направено
искане до работодателя да използва полагащият му се платен годишен отпуск
за периода от 17.06.2021 г. до 30.06.2021 г.
Въззивният съд, въз основа на така събраните доказателства, намира, че
правилно в мотивите на обжалваното решение, съдът е приел, че трудовото
правоотношение е прекратено по взаимно съгласие при условията на чл. 325,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Установява се, че подписът под молба от
17.06.2021 г. е положен от ищеца Б. Р. С., като от показанията на
свидетелката К. молбата е подадена лично от него на гише и тя я е предала на
управителя за одобрение. Видно от поставената резолюция върху молбата
7
приемането на предложението е станало в деня на постъпване на молбата, т.е.
в седмодневния срок, предвиден в закона. В молбата изрично е посочена
датата, от която работникът е направил искане да бъде прекратено трудовото
правоотношение и с настъпването й, е настъпил прекратителния ефект на
постигнатото съгласие. Издадената заповед № 210/01.07.2021 г. само е
констатирала прекратяването на трудовото правоотношение и не е част от
фактическия състав на прекратителното основание. От показанията на
свидетелката К. се установява, че тя е уведомила ищеца за приемане на
предложението, както и за необходимостта да се яви, за да получи
документите си и за оформяне на трудовата книжка.
Неоснователен е доводът на въззивника, че не е подал молба за
напускане на 07.06.2021 г. От една страна, твърди, че тази молба е подписана,
непопълнена от него през 2010 г., когато е постъпил на работа. Действително
от събраните по делото гласни доказателства се установява, че през 2011 г. Б.
С. при постъпването си на работа е подписал такава молба. В този смисъл са
дадените от свидетелката Г.а показания, които се подкрепят и от тези на
свидетеля А.. Тези показания, обаче, дават информация за установената от
съществуващия към този момент (2011 г.) отдел ТРЗ към работодателя на
ищеца. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че
работодателят на ищеца, с който е сключен процесния трудов договор №
218/25.06.2020 г. Консорциум „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД е учреден през 2014 г. и че по
делото не се установява, че именно молбата, която е попълнена от ищеца при
постъпване на работа е именно процесната. По делото не се установява, че
работодател на ищеца към 2011 г., когато е подписал молба за напускане, е
имал наименование като това на ответника или че създаденото през 2014 г.
дружество е правоприемник на предходното. Доколкото се установява, че
трудово – правното обслужване на ответника е осъществявано от „Д.Ф.“ от
2015 г. до момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца и с оглед
показанията, както на свидетелката К., така и на свидетелката Г.а, че при
сключване на новите трудови договори с работниците и служителите, не се е
изисквало попълване на молба за напускане, едновременно с постъпване на
работа. Следователно и доколкото не може да се установи идентичност на
молбата, подадена от ищеца през 2011 г. непопълнена и тази подадена на
07.06.2021 г., то и твърдението, че ищецът не е направил предложение за
прекратяване на трудовия договор се явява неоснователно.
8
Неоснователен е и доводът, че е налице техническа подправка на
документа – молба от 07.06.2021 г. Такава техническа подправка не се
установява от приетото по делото заключение на съдебно-почерковата
експертиза. Доколкото с оспорването си, направено с молба от 03.02.2022 г.
ищецът е заявил, че техническата поправка се изразява в пренасяне на
подписа му от друг документ, то такова пренасяне в молбата не се
установява. Вещото лице не дава категорично становище за това, че са
извършвани добавяния в печатния текст на документа. Установява се
единствено, че ръкописния текст не е изпълнен от Б. С.. Действително
неистинност на документ може да се изразява и в това, лицето, което го е
подписало, да не е направило изявлението, което е отразено в него. В този
случай, обаче, и доколкото в конкретния случай, не са установени с
категоричност дописвания, направени след подписване на молбата, то
независимо, че текстът е изпълнен от друго лице, то с поставяне на подписа
си ищецът е направил изявлението, което е отразено в документа. Този извод
се извежда и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля К., която е установила, че Б. С. лично е подал молбата си на гише.
Показанията на разпитания свидетел не се опровергават от другите
събрани по делото доказателства. Те са логични и безпротиворечиви, като в
една част съответстват и на установеното при разпит на свидетеля Г.а. Освен
това, ищецът твърди, че считано от 02.07.2021 г. е започнал работа при друг
работодател, което е констатирано и от записванията в трудовата му книжка в
съдебно заседание, проведено на 08.06.2022 г., което кореспондира и с
желанието му трудовото правоотношение с Консорциум „Т.С.Ц.*“ДЗЗД да
бъде прекратено, считано от 01.07.2021 г. Показанията на свидетелката К. не
се опровергават от приетата по делото молба за отпуск от 17.06.2021 г.,
изготвена и подписана от ищеца, доколкото за нея няма данни да е достигнала
до работодателя, както и не се установява, въз основа на нея да е разрешено
ползване на отпуск за периода от 17.06.2021 г. до 30.06.2021 г.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 1800 лева, представляващи направени
9
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение. В
последното съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. При
преценка на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка
с чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС направеното възражение
се явява неоснователно, доколкото претендираното от въззиваемия
възнаграждение не надвишава минималния размер на адвокатското
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 244/06.01.2023 г. по гр.д. №
41215/2022 г. по описа на СРС, 64 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. Р. С., ЕГН-****, гр.
София, ж.к. **** да заплати на Консорциум „Т.С.Ц.*“ ДЗЗД, БУЛСТАТ -
****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** сумата от 1800
лева, представляваща направени във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в частта по
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 225,
ал. 1 от Кодекса на труда в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10