Решение по дело №1133/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ……………..

гр. Варна, ............................... г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

        СТОЯН КОЛЕВ

При секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора при Окръжна прокуратура - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова кас. адм. нак. д. № 1133/2021 г. на АдмС - Варна и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Р.И.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 260488 от 12.04.2021 г. по АНД № 488/2021 г. на Варненски районен съд /ВРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 436а-413/20.10.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Варна. С потвърденото НП на Р.И.Н. е наложено административно наказание “глоба” в размер 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

В жалбата са развити доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗАНН, които са накърнили правото на защита на касатора - на връчения на наказаното лице екземпляр от НП липсва номер и дата на издаване. Оспорва се датата на издаване на НП с твърдение, че НП е издадено след 25.10.2020 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Сочи се, че в случая неправилно ВРС не е приложил чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Изтъква се, че с Определение № 5694 от 18.05.2020 г. по адм. дело № 3706/2020 г. на ВАС е обявена за нищожна Заповед № РД-01-157/26.03.2020 г. и Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. и двете на министъра на здравеопазването, а и втората заповед е отменена изрично със следваща заповед, което ВАС е възприел като оттегляне на акта, поради което се твърди, че липсва правило за поведение, което наказаното лице да е нарушило виновно. Според касатора са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН за определяне на настоящия случай за маловажен, тъй като заповедта на министъра е отменена от самия издател, което показва оценката на издателя за адекватността и оправдаността на въведеното правило за поведение. На следващо място се сочи, че нарушението е за първи път и от него не са настъпили никакви обществено опасни последици, а и няма данни нарушителят да е имал симптоми и някакво заболяване или да е бил болен от COVID 19. Настоява се, че твърденията на въззивния съд, че Н. е бил без предпазна маска са безпочвени, предвид липсата на задължение на гражданите да носят предпазни маски на открито към момента на извършване на нарушението. Искането е да се отмени решението на ВРС, като се претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. С писмена молба подадена, чрез процесуален представител се поддържа касационната жалба.

Ответникът - ОД на МВР - Варна, с писмена молба, депозирана чрез процесуален представител юрк. Л(, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение. В условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.  

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт и заключението на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна и допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното НП на касатора е наложена глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗ за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 ЗЗ, затова, че на 25.04.2020 г. в 13:50 часа, в град Варна, ж.к. Чайка до бл. 43, в двора на ОУ “Захари Стоянов“ Н. се намира на открито обществено място - спортна площадка, с което не изпълнил въведени със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 ЗЗ. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, надлежно предявен на Р.Н., който е записал, че има възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е депозирал такива. Административнонаказателната преписка е изпратена на Варненска районна прокуратура, с оглед престъпление по чл. 355, ал.2 вр. ал.1 НК. С Постановление от 08.05.2020 г. прокурор при Варненска районна прокуратура е отказал да образува досъдебно производство. На 20.10.2020 г. е издадено обжалваното наказателно постановление.

Сезираният със спора съд приема в мотивите си, че АУАН и НП са съставени в срок, съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е описано подробно, както и обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна квалификация по ЗЗ, поради което е направен извод, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП. За да потвърди издаденото НП, Районен съд – Варна установява, че действително, в екземпляра, връчен на касатора не са вписани дата и номер на НП, но такива са вписани в екземпляра, приложен по делото и подписан от Н., поради което приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд приема за безспорно установено, че Н. е осъществил състава на вмененото му нарушение, с което е нарушил въведената от Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка по време на извънредното положение.

Въззивният съд сочи, че обстоятелството, че впоследствие заповедта на министъра е била изменена, не може да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност на касатора. Направен е извод, че Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, а и не може да намери приложение Тълкувателно решение №2 от 27.06.2016 г. на ВАС по т.д. №2/2015 г., т.к. отмяната на заповедта впоследствие не е поради незаконосъобразност и в тази връзка не може да намери приложение нормата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, поради което заповедта е пораждала валидно правно действие. Отделно от изложеното ВРС сочи, че в случая административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона - чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, която разпоредба не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция. Прието е от въззивния съд, че извършеното от касаторката нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид и не са налице предпоставките на чл 28 ЗАНН.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми.

Административният съд напълно споделя изводите на ВРС и препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК към мотивите на обжалваното съдебно решение. Правилно ВРС приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна. ВРС не е допуснал неправилно приложение на материалния закон.

Решението на въззивния съд не страда от твърдените в касационната жалба пороци.

Въз основа на фактите, извеждащи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства ВРС правилно и законосъобразно приема, че на 25.04.2020 г. Р.Н. не е изпълнил въведени със заповед на Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Установено е по делото, че на посочената дата в гр. Варна, ж.к. Чайка до бл. 43, в двора на ОУ “Захари Стоянов“ касаторът се намира на открито обществено място - спортна площадка, с което поведение не изпълнява въведените противоепидемични мерки в т. І, 1. от Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването.

Нарушението е правилно квалифицирано, съобразно предвидените законови норми, визиращи състава и наказанието за процесното деяние. Въззивният съд е изложил всички обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение, като фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните свидетелски и писмени доказателства.

Правилно ВРС приема, че макар и в екземпляра от постановлението, връчен на Н., да не са вписани номер и дата на издаване на НП, такива са вписани в екземпляра, който е приложен по делото, който му е връчен и който екземпляр е подписан от същия. В хода на производството  не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на НП и не е накърнено правото на защита на наказаното лице, т.к. при връчване на НП е бил запознат с номера и датата на издаването му. Във връзка с оспорването на датата на издаване на НП наказаното лице не е ангажирало доказателства.

Съдът изцяло споделя мотивите на ВРС и по отношение на приложението на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Възражението на касатора за наличие на по-благоприятен закон е неоснователно. Според посочената норма, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Чл. 3, ал. 1 ЗАНН посочва, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Безспорно е установено по делото, че към датата на извършване на нарушението – 25.04.2020 г., разпоредба на чл.209а, ал. 1 ЗЗ е в сила, считано от 09.04.2020 г. Тази норма предвижда наказание глоба в размер от 300 до 1000 лв. за всеки, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. Към същата дата – 25.04.2020 г., такива противоепидемични мерки са въведени със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 г. С тази заповед считано от 00.00 часа на 21.03.2020 г. следва да се преустановят посещенията на спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Административното нарушение по  чл. 209а, ал. 1 ЗЗ (редакция ДВ, бр. 34/2020 г.), в случая е осъществено от касатора чрез посещение на открито обществено място - спортна площадка, находяща се в град Варна, ж.к. Чайка до бл. 43 в двора на ОУ “Захари Стоянов“.

Действително последващата Заповед №РД-01-247/01.05.2020 г. не съдържа забраната за посещение на спортни и детски площадки, въведена с т. І.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. Това обстоятелство, не следва да се приема като нормативна разпоредба, която да е по-благоприятна за нарушителя. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ продължава да предвижда същото наказание за същото нарушение. Различни са само противоепидемичните мерки, но не и съставът на нарушението. Не е променена разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗЗ, предвиждаща правомощия на Министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или отделен регион. Отмяната на заповедта на Министъра на здравеопазването не може да се приеме като промяна на нормативните разпоредби по смисъла на ЗАНН. Заповедта е общ административен акт, съгласно чл. 63, ал. 11 ЗЗ и се издава по реда на чл. 73 АПК и в този смисъл тя е административен акт, но не е нормативна разпоредба.

Процесното деяние се изразява в нарушение или неизпълнение на противоепидемични мерки. Промяната на предмета и обхвата на противоепидемичните мерки /със заповед/ не може да се тълкува като промяна на нормативна разпоредба, тъй като по дефиниция мерките са временни и заповедите, с които се въвеждат нямат нормативен характер.

Правилно и законосъобразно ВРС приема, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Както се посочи, отмяната впоследствие на заповедта на министъра, въвеждаща забрана за посещение на спортни площадки, не обуславя извод за липса на правилото за поведение, нарушено от Н. на посочената в НП дата на извършване на нарушението.

Касаторът е нарушил въведени противоепидемични мерки, целящи да предотвратят масово заболяване поради вирус. Обект на увреждане или засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с живота и здравето на гражданите. Без значение е отсъствието на настъпили от нарушението вредни последици. Противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване увреждане на здравето, както на околните, така и на наказаното лице, при това поради непосредствена опасност за живота и здравето им от епидемично разпространение на заразна болест - потенциален риск за живота на гражданите, поради което неизпълнението им не би могло да бъде определено като "маловажен случай" при липсата на каквито и да са обстоятелства, които конкретно да характеризират случая с по-ниска степен на обществена опасност. Доколкото противоепидемичните мерки целят защита и на здравето на Н., то е без значение дали лицето е имало или не симптоми на заболяването, тъй като заобикалящите го лица биха могли да го заразят при посещението му на спортната площадка. Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно е ангажирана от АНО, с оглед обществената опасност на извършеното деяние.

Не се установяват извинителни причини за нарушаване от касатора на въведените противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки.

Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път е от значение за определяне размера на наказанието, но не и за преценката за маловажност на случая.

       Съдът не споделя изложените доводи на касатора, че към момента на извършване на нарушението не е съществувало задължение за гражданите да носят предпазна маска на открити пространства. С т. 9 от заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. за допълнение на Заповед №РД-01-124 от 13.03.2020 г., министъра на здравеопазването е въвел задължение за гражданите на открити и закрити обществени места да имат поставени защитни маски за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата. Заповедта е влязла в сила на 12.04.2020г. и е действала до 26.04.2020 г. Към 24.04.2020 г. заповедта е действала и съответно Р.Н. е имал задължение да носи предпазна маска и на откритите обществени места, респективно правилно ВРС е обосновал неприложимостта на института на маловажност с обстоятелството, че има и данни за друго нарушение на Н..

Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика и съответства на целите на чл. 12 ЗАНН.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.

От страна на ответника не е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва да се присъжда.

На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260488 от 12.04.2021 г., постановено по НАХД № 488/2021 г. на Районен съд - Варна.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

    2.