№ 55
гр. Бургас, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20222001000075 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от
„Фарма импекс“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Т.К.,
чрез упълномощен адвокат Л.Б., против решение № 260022/ 28.02.2022 г.,
постановено по т.д. № 246/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас , в
частта, с която е отхвърлена исковата претенция на „Фарма импекс“ ЕООД
против „Портос“ АД за осъждане на ответника да върне на ищцовата страна
сумата от 25 536.04 лв., съставляваща частично заплатената цена на получени
антибактериални гелове в размер на 35000 лв., от която са приспаднати
продадени 3755 бр. антибактериален гел „Дерма интензив“ 50 мл. на стойност
8 936,90 лв. и 157 бр. антибактериален гел „Дерма интензив“ 75 мл. на
стойност 499,26 лв, както и стойността на по 5 бр. задържан антибактериален
гел „Дерма интензив“ от двата вида – 27,80 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане; „Фарма импекс“
ЕООД е осъдено да заплати на „Портос“ АД сумата от 29 470 лв. с ДДС,
представляваща неплатена част от продажната цена по търговска продажба,
за която е издадена фактура ****., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на насрещната искова молба - 07.08.2020
1
година до окончателното изплащане и са присъдени разноски.
Въззивникът сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил
задълбочено събрания доказателствен материал и напълно е игнорирал
доводите му относно недостатъците на процесната стока, правещи я негодна
за договорното и манифестираното на опаковката и в документацията й
съдържание и употребление. Посочва, че отказа да се извърши плащане за
разликата от 35000 лв. до 64 470 лв. е обоснован с правото на въззивника да
развали договора, поради това, че е открил скрити недостатъци на стоката,
най-същественият от които е съдържание на етилов алкохол, по-ниско от
65%, което я прави негодна за обикновеното и предвидено в договора
употребление. Във въззивната жалба се излагат съображения, че съдът
неправилно е разрешил спорния въпрос по предявения първоначален иск, а
именно отговаряла ли е стоката, предмет на процесната покупко-продажба, на
оповестените нейни съществени характеристики, заради които ищцовото
дружество я е закупило или не; респективно налице ли е било основание
ищецът да развали договора и да иска връщането на сумата от 25 536.04 лв.
Въззивникът акцентира върху оповестената информация за
процесната стока в техническата спецификация, според която „Дерма
интензив плюс“ е описан като почистващ гел за ръце с 65% алкохол. На
опаковката на всяка от разфасовките продуктът е показан като дезинфектант
със съдържание на алкохол 65%. В нотификацията до Европейската комисия
продуктът е показан със съдържание на етанол 65% от обема. Въззивникът
сочи, че всички изпитвания на продукта обаче показват съдържание на
алкохол /етанол /етилов алкохол съществено по-ниско от 65%.
Въззивникът се позовава на заключението на вещото лице Цветанка
Станчева, от което се установява, че процесните продукти съдържат
заблуждаваща информация относно състава и ефекта им и това обстоятелство
също е основание за разваляне на договора. Твърди, че техническата
документация съдържа заблуждаваща информация, която е вероятно да
породи у потребителя заблуждение за биоцидна функция на продукта,
каквато козметичните продукти нямат; етикетирането на продукта съдържа
елементи, които подвеждащо сочат, че същият има медицинска функция,
каквато козметичният продукт не притежава - такива елементи са
посочването на етикета, че продуктът е дезинфектант, че действа срещу
2
микроби, че съдържа 65% алкохол, че има антивирусни свойства,
антибактериални свойства, поставянето на всякакви знаци свързани, с
болница, аптека и линейка.
Поддържа се, че процесната стока не е отговаряла на най-
съществените нейни оповестени характеристики, мотивирали „Фарма
импекс“ ЕООД да я закупи и да я разпространява в условията на пандемия от
covid-19. Оказало се е, че стоката не е медицински продукт – дезинфектант, а
козметичен продукт и е със съдържание на алкохол, по-ниско от 65%, което
означава отсъствие на дезинфекциращо и в частност вирусоцидно действие.
Според въззивника, заключението на вещото лице и събраните писмени
доказателства са интерпретирани от съда неправилно и това е довело до
неправилния извод, че към датата на отправяне на изявлението за разваляне
на договора „Фарма импекс“ ЕООД е била неизправна страна и не е имала
право да го развали. Поддържа се, че въззивникът е заплатил повече от
половината от продажната цена на закупената стока, когато е установил и се е
уверил, чрез резултати от възложени на независима лаборатория изследвания,
че закупената стока не отговаря на оповестените й характеристики и е негодна
да служи според договорното й предназначение. Това обстоятелство според
въззивника сочи, че неизправна страна е била насрещната, а именно „Портос“
АД, която доставила на ищеца стока с неотстраними недостатъци. Поддържа
се, че е съществувало основание за разваляне на договора, както и че
изявлението за разваляне е предизвикало целения ефект - процесният договор
е бил развален, при което ищецът имал правото да му бъде върната исковата
сума.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че въззивникът е
предприел разваляне на договора при неспазване на предвидените в закона
правила. Във въззивната жалба се развиват съображения, че са били налице
предпоставки за разваляне на договора по член 87 алинея 2 предложение
първо от ЗЗД, без отправяне на изявление и предупреждение по ал.1 на
същия член, тъй като въззивникът е счел, че точно изпълнение на договора от
насрещната страна е невъзможно - ответникът-продавач е закупувал стоката
от друго лице- производител и по никакъв начин не е бил в състояние да
подобри качествата й, така, че същата да съответства на оповестеното в
документацията за нея и на опаковката, а и във всяка от пробите, които са
били изследвани, се е установило наличие на алкохол, по-ниско от
3
оповестеното в документацията за нея и на опаковката.
В жалбата се съдържа оплакване, че не са налице основания за
уважаване на насрещния иск с правно осн.чл.79 от ЗЗД. Сочи се, че
уважаването на тази претенция е резултат от неправилния извод на БОС, че
договорът не е бил надлежно развален. Поддържа се, че за да приеме
договора за действащ, съдът се е позовал и на счетоводните записвания на
страните, установени чрез съдебно-икономическата експертиза, включително
заключението на вещото лице, че процесната фактура е осчетоводена и при
двете дружества, включена е в дневника за продажби на „Портос“ АД, а
„Фарма импекс“ ЕООД не е ползвало начисления по нея ДДС. Въззивникът
заявява, че след осчетоводяване на фактурата и разваляне на договора е
извършил корекция по чл.78 ал.4 от ЗДДС, но съдът не я е зачел, тъй като
„Фарма импекс“ ЕООД не е изпълнило указанието да представи протокола от
07.08.2020 год. Поддържа се, че санкцията по чл.161 от ГПК е приложена от
първоинстанционния съд неправилно, тъй като на „Фарма импекс“ ЕООД не
са указани последиците от непредставянето на документа. Отделно
въззивникът сочи, че протоколът за корекция е неотносим към въпроса
надлежно ли е развален процесния договор, тъй като развалянето на
двустранния договор настъпва или не настъпва в зависимост от редовно
извършено изявление на едната страна до другата, а не в резултат на
счетоводно записване. Сочи се, че след като процесния договор е бил
надлежно и основателно развален от въззивника, искът за заплащане на
цената е неоснователен, а отношенията между страните следва да се разрешат
по силата на разпоредбата на чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД.
Моли се за отмяна на решението на Окръжен съд Бургас в
обжалваната част и за постановяване на съдебно решение, с което
претенцията на „Фарма импекс“ ЕООД да бъде уважена, да бъде отхвърлен
насрещния иск, както и да се присъдят разноските за двете инстанции.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен
представител.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба
„Портос“ АД, с който се изразява становище за нейната неоснователност, за
частична недопустимост на доводите в същата, като излизащи извън предмета
на спора, както и за тяхната необоснованост.
4
Въззиваемият поддържа, че от първоинстанционния съд не са
допуснати процесуални нарушения и са изпълнени всички процесуални
изисквания за осигуряване равна възможност на страните да упражняват
предоставените им права и за съдействие от съда за изясняване на фактите,
които са от значение за решаване на делото. Заявява се, че оплакването за
нарушаване правото на ищеца да ангажира доказателства за извършена
счетоводна корекция, поради неуказване от съда на последиците от
непредставянето на протокола, не отговаря на действителното положение.
Въззиваемият сочи, че с протоколно определение от 14.04.2021 година
въззивникът е бил задължен да представи установения от експерта по
счетоводната експертиза протокол за корекция. Това задължаване е
предприето във връзка с изричното оспорване от въззиваемия, че подобен
протокол съществува, както и че той е съставен единствено за целите на
процеса, на датата на подаване насрещния иск до съда. Сочи се, че до
приключване на съдебното дирене ищецът изцяло умишлено не представил
намиращия се в него протокол, като застъпената от процесуалните му
представителите теза била за неотносимост и за липса на корелация между
счетоводното записване и развалянето на двустранния договор. Поддържа се,
че неупражнените права по член 146 алинея 3 от ГПК във връзка с член 377 от
ГПК, не могат да бъдат упражнени по-късно, освен ако пропускът се дължи
на особени, непредвидени обстоятелства, каквито обаче не се посочват и не
се въвеждат с въззивната жалба, както и не се посочва ищецът да е бил лишен
от правото на защита. Това според въззиваемия сочи на липса на процесуално
нарушение в първоинстанционното производство, както и че пропускът на
страната е изцяло по нейна вина и не следва да бъде допускан представения
протокол като доказателство. При условията на евентуалност се въвежда
оспорване на протокола като антидатиран и съставен единствено за нуждите
на настоящия процес. Заявява се, че протоколът е съставен на датата, на която
е входиран насрещния иск, като не е спазен срокът за съставянето на такъв
протокол по ППЗДДС. Твърди се от въззиваемия, че основанието, посочено в
протокола, а именно чл.78 алинея 4 от ЗДДС, касае фактура за авансово
плащане, каквато представената към исковата молба не е. Заявява се, че съдът
не е приел за доказани факти, за които страната е създала пречка за събиране
на допуснати доказателства (чл.161 от ГПК), а е обсъдил корекцията по член
78 алинея 4 от ЗДДС и приел липса на доказателства за съществуването на
5
такава корекция, извършена по законоустановения ред.
Поддържа се, че първоначалната искова молба е основана на
твърдения за скрити недостатъци на стоката, изразяващи се в по-ниско
съдържание на етилов алкохол от 65%, което я прави негодна за
обикновеното й и за предвиденото в договора употребление. Според
въззивника, в жалбата се излагат различни твърдения от „скрити
недостатъци“, като се претендира, че процесната стока не е медицински
продукт – дезинфектант, а козметичен продукт със съдържание на алкохол,
по-ниско от 65%, което сочи отсъствие на дезинфекциращо и в частност на
вирусоцидно действие. Твърди се, че подобно основание за разваляне на
договора пред първоинстанционния съд не е въведено и не може да бъде
поставено за разглеждане за пръв път пред въззивния съд. Отделно се заявява,
че това твърдение е изцяло несъстоятелно, доколкото никъде в съпътстващата
документация на процесната стока няма изявление на производителя, че се
касае за медицински продукт, напротив - представените по делото
сертификати, удостоверяващи характеристиките на закупените стоки, изрично
сочат козметичен продукт, а не медицински такъв. Поддържа се, че
въззивникът притежава разрешение за търговия на едро с лекарствени
продукти, запознат е с производителите, начина на разпространение и
съхранение на лекарствени и медицински продукти и е несериозно да се
твърди, че е бил подведен от дистрибутор на козметични продукти, че
закупува медицински продукт, наложил се на пазара като такъв за козметични
продукти.
Въззиваемият заявява, че насрещната страна не оспорва предаване на
стоката, ведно с придружаващата документация, установяваща произхода и
качеството на доставения продукт, в склада на „Портос“ АД. Поддържа се, че
ищецът е бил наясно още с предаването на стоката и придружаващите
документи, че се касае за козметичен продукт. Купувачът е бил запознат със
закупената стока, тъй като е търгувал с нея в продължение на месец преди
това, поради което е приел стоката без възражения на 18.03.2020 година в
склада на продавача, с платежно нареждане от 19.03.2020 година заплатил
35000 лв. - частично плащане на продажната цена и останало задължение в
размер на 29470 лв.
Въззиваемият настоява, че макар и козметичен продукт, закупеният
6
дезинфекциращ гел изцяло съответства на характеристиките си и на
предвидената употреба. Оспорва като невярно твърдението на въззивника, че
съдържанието на етилов алкохол в закупената стока е по-ниско от посоченото
в спецификацията - 65%, което според исковата молба правело продукта
негоден за обикновеното и за предвиденото в договора употребление и
послужило като основание за разваляне на договора. Позовава се на
заключението на съдебно-техническата експертиза и на разясненията на
вещото лице, от които се установява съответствие на продукта с изискванията
на Европейския съюз, тоест на Регламент (ЕО) №1223 от 2009 година на
Европейския парламент и на Съвета относно козметичните продукти.
Подчертава, че никъде вещото лице не е установило съдържание на алкохол в
продукта под заявеното от производителя. Поддържа се, че направените от
самия ищец проби, макар и от несертифицирани лаборатории и по неясен
метод, обосновават качеството на продукта, заявено от производителя и
посочено в придружаващата документация. Твърди се, че доводите във
въззивната жалба, че етикетирането на продукта съдържа елементи с
подвеждащо съдържание за медицинска функция и биоцидна функция, са
извън предмета на иска. Не са били доказани твърденията за наличие на
откази от закупуване и оплакване от потребители, които да са послужили
като основание за изявлението за разваляне на договора. Според въззиваемия,
правилно съдът се е позовал на изявлението на насрещната страна от
09.04.2020 год., получено по електронната поща на „Портос“ АД, с което
„Фарма импекс“ ЕООД като купувач иска връщане на нереализираната част
от закупената стока поради липса на възможност за бърза реализация.
Въззиваемият сочи, че в опит да се освободи от едно нежелано търговско
правоотношение, „Фарма импекс“ ЕООД е отправило изявление за
едностранно разваляне на договора, твърдейки скрити недостатъци, а във
въззивната жалба вече и претенция за качество - медицински продукт.
Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна,
да бъде потвърдено обжалваното решение и да се присъдят разноски.
В съдебно заседание въззиваемият оспорва въззивната жалба и
поддържа доводите, изложени в отговора.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата
съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
7
прилагайки закона, приема
следното:
В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът
„Фарма импекс“ ЕООД е поддържал, че с ответника „Портос“ АД са
встъпили в договор за продажба от 18.03.2020 год., по който закупил от
ответника антибактериален гел DERMA Intensive+ Hand Sanitizer в опаковки
от 50 мл и 75 мл на обща стойност 64 470 лв. с ДДС. Продавачът издал
фактура от същата дата, на следващия ден купувачът превел сумата от 38 570
лв., с която частично погасил задълженията си по фактурата от 18.03.2020
год. – заплатил цена в размер на 35 000 лв., а с остатъка погасил изцяло
задълженията си по предходна фактура от 17.03.2020 год. Поддържал е, че
закупил тази стока поради нейните характеристики, посочени в техническата
спецификация от производителя, в частност – съдържанието на 65% етилов
алкохол и с оглед въздействието на продукти с такова съдържание на алкохол
върху бактерии и вируси, широко оповестената информация, че продукти със
съдържание на етилов алкохол минимум 65% са в състояние да послужат
като дезинфектанти и срещу разпространяващия се Сovid-19, както и поради
търсенето на пазара именно на такива продукти. Ищецът е въвел твърдения,
че в процеса на реализация били установени скрити недостатъци на стоката,
които я правят негодна за обикновеното и предвиденото в договора
употребление, а именно – съдържание на етилов алкохол, по-ниско от
посоченото в спецификацията. Поради последвали откази за закупуване на
стоката от клиенти и лабораторни изпитвания, които установили
действително съдържание на етилов алкохол, по-ниско от 65%, ищецът
преустановил предлагането й и отправил изявление до „Портос“ АД, с което
развалил договора и поканил продавача да върне сумата от 25 563,04 лв.,
която представлява заплатената цена по договора за продажба, от която са
приспаднати стойностите на продадените опаковки гел и задържани такива.
В отговора си „Портос“ АД не е оспорил сключването на неформален
договор за търговска продажба, предаването на стоката и заплащането на част
от цената по фактурата в размер на 35 000 лв. Оспорил е като невярно
твърдението на „Фарма импекс“ ЕООД за съдържание на етилов алкохол, по-
ниско от посоченото в спецификацията (65%), което прави продукта негоден
за обикновеното и предвиденото в договора употребление. Оспорил е също
твърдението, че сключения договор е развален, както и правото на купувача,
8
като неизправна страна по него, да го развали с едностранно волеизявление.
В срока за отговор е предявен насрещен иск за сумата от 29 740 лв.,
представляваща неизплатена част от цената по договора за търговска
продажба, и сумата от 4037,39 лв., представляваща неустойка за период от
137 дни, основаващ се на твърдение за неизпълнение на задължението за
заплащане на пълната продажна цена в срок до 23.03.2020 год.
С обжалваното решение първоначалния иск на „Фарма импекс“ ЕООД
е отхвърлен изцяло, уважен е насрещния иск за сумата от 29 470 лв.,
представляваща неизплатена част от продажната цена и е отхвърлен
насрещния иск за присъждане на неустойка в размер на 4 037,39 лв.
Първоинстанционният съд е квалифицирал първоначалния иск по чл.55 ал.1
предл.трето от ЗЗД и е приел, че ищецът е неизправна страна в
правоотношението, тъй като е развалил договор при липса на законово
основание за това и при неспазване на предвидените в закона правила. Приел
е, че продуктът е бил годен за употреба според предназначението си, а и
търговецът е разполагал с всички документи за него, в които е посочено, че е
козметичен продукт. След като е счел, че договорът не е развален, е присъдил
остатъка от цената, но не и търсената неустойка, за която страните не са
постигнали съгласие чрез двустранно подписване на фактурата. Решението не
е било обжалвано от „Портос“ АД в отхвърлителната част за неустойката и е
влязло в сила.
Пред настоящата инстанция не се спори, че страните са встъпили в
неформален договор за търговска продажба, с предмет, който се извлича
единствено от двустранно осчетоводената фактура ****. – „антибак.гел
Derma intens“ от по 50 и 75 мл. Няма спор също, че стоката е била получена
от купувача и че част от цената е била заплатена с банков превод в деня,
следващ издаването на фактурата. Безспорно е между страните, че при
осъществяването на продажбата на купувача е била предоставена техническа
спецификация от производителя на стоката. Не се спори, че купувачът е
отправил изявление до продавача чрез електронна кореспонденция и писмено
чрез куриер, с което го уведомил, че е установил скрити недостатъци, които
правят стоката негодна за обикновеното и предвиденото в договора
употребление – съдържание на етилов алкохол, по-ниско от посоченото в
спецификацията 65%. Този недостатък бил открит в процеса на реализация,
9
след оплаквания от клиенти и чрез последващо лабораторно изпитване. Със
същите изявления договорът е развален и е поискано връщане на сумата от
25 536,84 лв., която незначително се различава от процесната.
Непосредствената цел на въззивното производство е разрешаване на
правния спор между страните посредством установяване истинността на
фактическите им твърдения чрез преценка на събраните доказателства,
събиране на нови, ако процесуалния закон го допуска, и субсумиране на
установените факти под приложимата правна норма – т.2 от ТР №1/09.12.2013
год. по т.д.№1/13 год. ОСГТК ВКС. Въззивният съд отново преценява
правната квалификация, като изхожда от фактите, повдигнати от ищеца в
исковата молба. В случая, за да се освободи от договорно-правната
обвързаност, „Фарма импекс“ ЕООД се е позовал на скрити недостатъци на
продадената стока, които не са били видими при прегледа й, а са установени в
процеса на реализация, и представляват отклонение от посоченото в
спецификацията съдържание на етилов алкохол, правещи я негодна за
обикновеното и предвиденото в договора употребление. Продажбата на вещ с
недостатъци представлява неточно изпълнение на договора в качествено
отношение и предоставя на купувача възможност да върне вещта и да иска
обратно цената, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да
отстрани недостатъците за сметка на продавача (чл.195 ал.1, вр.чл.193 ал.1 от
ЗЗД), а при родово определени вещи – и предаване на вещ без недостатъци –
чл.195 ал.3 от ЗЗД. Съдебната практика приема, че първата от трите
възможности по чл.195 ал.1 от ЗЗД представлява особен случай на уреденото
в чл.87 от ЗЗД право за разваляне на договора поради неизпълнение, чиято
специфика е само в това, че не се изисква неизпълнението да е виновно и не
се предоставя подходящ срок за изпълнение – така решение №156/30.10.2012
год. по т.д.№772/2011 год. ІІ т.о. ВКС. Фактическите твърдения за скрити
недостатъци, правещи стоката негодна за обикновената и предвидената в
договора употреба, сочат на квалификация по чл.195 ал.1 предл.първо от ЗЗД,
а не квалификация по общия състав по чл.55 ал.1 пр.трето, вр.чл.87 от ЗЗД,
както е приел Бургаският окръжен съд. Дадената от първата инстанция правна
квалификация обаче не предполага установяване на различни релевантни
факти, доколкото и двата състава представляват проявна форма на
извънсъдебното разваляне на договора поради неизпълнение, ето защо
страните не са били лишени от възможността да посочат относими за делото
10
доказателства, а отделно от това са събирани доказателства по инициатива на
двете страни за спорното съдържание на етилов алкохол, което е обосновано
от първоначалния ищец като скрит недостатък. Както се приема с
определение №994/02.11.2015 год. по т.д.№3944/20015 год. ІІІ г.о. ВКС,
предметът на доказване по двата иска е идентичен, с единствената разлика, че
ищецът трябва да докаже недостатъци на вещта по иска с правно осн.чл.195
ал.1 пр.първо от ЗЗД, а в първоинстанционното производство доказателства
за недостатъците са били събирани по инициатива на страната, която ги е
твърдяла. При това положение и при така внесената промяна в правната
квалификация на първоначалния иск, въззивният съд няма задължение да
дава нови указания на страните за ангажиране на относими доказателства и
съответно на това – трябва да осъществи преценка на вече събраните.
Липсват доказателства какви са били конкретните мотиви на купувача
за сключване на процесната продажба – единственият документ, който при
това не е подписан от него, но е осчетоводен, е фактурата от 18.03.2020 год.,
без писмени данни от кореспонденция, поставени изисквания за качество, вид
на изделието и съдържание на алкохол, което да гарантира функции на
дезинфектант, т.е. на препарат с въздействие върху бактерии и вируси. В
исковата молба се твърди, че в техническата спецификация от производителя
е посочено съдържание на етилов алкохол от 65%, както и че в публичното
пространство била широко оповестена информацията, че препарати с такова
съдържание от минимум 65% етилов алкохол могат да послужат като
дезинфектанти. Във фактурата продуктът е описан като „антибактериален
гел“, т.е. като продукт с въздействие върху бактерии, ето защо може да се
допусне, че именно предполагаемо дезинфекциращо свойство е било водещо
за купувача при сключване на продажбата. В техническата спецификация на
производителя на продукта действително е посочено съдържание на
денатуриран алкохол от 65%. С исковата молба от ищеца е представен доклад
за безопасност на козметичния продукт DERMA Intensive+ Hand Sanitizer и
Нотификация до Европейската комисия (по-късно и в превод на български
език, представен и от двете страни), от които несъмнено става ясно, че гелът
представлява козметичен продукт, който е регистриран в Портал за
нотифициране на козметични продукти (CPNP) – заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза и обясненията й в съдебно заседание.
Също от уточненията на вещото лице в съдебното заседания става ясно, че
11
производителят е посочил 65% съдържание на алкохол, без да уточни дали
това са масови или обемни проценти, ето защо чрез лабораторно изпитване не
може да се отговори дали количествата, декларирани от производителя,
отговарят на действителното съдържание. От заключението става ясно, че
регулацията на козметичните продукти на съюзно ниво се осъществява
посредством Регламент №1223/2009 год. на Европейския парламент и на
Съвета относно козметичните продукти, с пряко приложение в РБългария,
като според формула 1.9 за хидроалкохолни гелове на CPNP минималната
концентрация на етанол е 52% wt/wt (тегловни единици) или 60% vol/vol
(обемни единици), а максимално допустимата концентрация е до 70% wt/wt
или 88% vol/vol. В протоколите за изпитване на представените пробни
образци за нуждите на експертизата резултатите са дадени в тегловни
(масови) единици и според заключението на вещото лице съдържанието на
етилов алкохол е в границите на препоръчаните стойности на формула 1.9 за
хидроалкохолни гелове.
Регулацията на биоцидните продукти, каквито продукти са и
дезинфектантите, се осъществява чрез Регламент (ЕС) № 528/2012 на
Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето
на пазара и употребата на биоциди. По смисъла на чл.3 от Регламента, биоцид
е вещество или смес във формата, в която се доставя на потребителите, което
е съставено от, съдържа или генерира едно или повече активни вещества,
чието предназначение е унищожаване, възпиране, обезвреждане,
предотвратяване на действието или оказване по друг начин на контролиращо
въздействие върху всякакви вредни организми чрез средства, различни от
чисто физическите или механични действия. Биоциди се предлагат на пазара
и се употребяват, само ако са получили разрешение в съответствие с
изискванията на Регламент (ЕС) №528/2012 год. (чл.17 от Регламента),
издадените разрешения се вписват в нарочни публични регистри на съюзно и
национално ниво, като за РБългария това е регистърът, воден от МЗ по чл.
18и от ЗЗВВХВС и достъпен на
https://www.mh.government.bg/bg/administrativni-uslugi/registri/registar-na-
biotsidnite-preparati/, а на съюзно ниво – регистрите на
http://echa.europa.eu/web/guest/information-on-chemicals/biocidal-active-
substances и https://echa.europa.eu/bg/information-on-chemicals/biocidal-products.
Според чл.69 от Регламента, върху опаковката на биоцида задължително се
12
посочват номер на разрешението, определен за биоцида от компетентния
орган или от Комисията;име и адрес на притежателя на разрешението.
Въззивникът „Фарма импекс“ ЕООД е търговец, който притежава
разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти. Естеството на
упражняваната стопанска дейност изисква от него набор от познания в
областта на търговията с лекарства и медицински изделия и квалификация,
значително по-високи от тези на обикновения потребител. Към момента на
сключване на сделката за търговска продажба въззнивникът е разполагал с
възможност да извърши проверка за качеството на продукта – дали е биоцид
или козметичен продукт, не само чрез достъпните електронни регистри,
посочени по-горе, но и чрез обикновен прочит на опаковката за изписан
номер на разрешение за продажба и притежателя на разрешението. Видно е от
копието на опаковката на продукта, намиращо се на л.196 от
първоинстанционното дело, че номер на разрешение за продажба не е
изписан. От изложеното до тук се налага извод, че не е налице скрит
недостатък на продадената стока, изразяващ се в по-ниско съдържание на
етилов алкохол от оповестеното в техническата спецификация, правещ
продукта негоден за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. Както вече се посочи, производителят не е уточнил дали
съдържанието на алкохол е оповестено в масови или обемни проценти, но
доколкото продуктът е козметичен и е регистриран като такъв в Портала за
нотифициране на козметични продукти (CPNP), при спазване на изискванията
за концентрация на алкохол според формула 1.9 за хидроалкохолни гелове,
той е годен за обикновеното си предназначение. „Портос“ АД не е продал
продукт, регистриран като биоцид и в нито един момент купувачът не е
поставил като изискване продажба на стока, представляваща биоцид, ето защо
евентуалното по-ниско съдържание на етилов алкохол от оповестеното в
техническата спецификация (което е и непроверимо) не представлява
недостатък, правещ вещта негодна за предвиденото в договора
предназначение. Липсата на биоцидни свойства е била очевидна и лесно
установима от купувача чрез проверка в регистъра на МЗ и на информацията
върху опаковката и не е скрит недостатък. След като продадената стока е без
скрити недостатъци, купувачът няма правото по чл.195 ал.1 предл.първо от
ЗЗД да върне стоката и да иска обратно цената, тъкмо напротив – има
задължението да заплати остатъка от цената по фактурата от 18.03.2020 год.
13
От представеното в делото заявление, отправено от купувача до продавача на
09.04.2020 год. и което не се отрича от „Фарма импекс“ ЕООД, е видно, че
мотив за връщането на стоката е била невъзможността за реализацията й, а не
скрити недостатъци. При това изявлението на връщане от 09.04.2020 год. е
отправено доста преди лабораторните изпитвания от 21.04.2020 год. и
02.07.2020 год., чрез които въззивникът се домогва да установи
недостатъците, и не засяга предходни доставка на същия продукт,
осъществени в периода до 18.03.2020 год. Доводите за подвеждаща
информация върху опаковката са ирелевантни, доколкото те не представляват
проявна форма на скрития недостатък, въведен като основание на
първоначалния иск.
В обобщение съдът намира, че валидно възникналата договорно-
правна връзка не е развалена от „Фарма импекс“ ЕООД поради липса на
предпоставките по чл.193 ал.1 от ЗЗД, осъществените счетоводни операции в
тази посока са ирелевантни и купувачът дължи изпълнение по същата, чрез
заплащане на остатъка от цената. Изводите на двете инстанции съвпадат,
макар и при различни мотиви, което налага въззивната жалба да се остави без
уважение, а обжалваното решение – да се потвърди.
При този изход на спора в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски пред настоящата инстанция в размер на 1500 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022/ 28.02.2022 г., постановено по
т.д. № 246/ 2020 г.по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Фарма импекс“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано
от управителя Т.К., със седалище и адрес на управление гр.Ахелой,
ул.“Велека“ №15, да заплати на „Портос“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Добруджа“ ****, разноски пред
въззивната инстанция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
14
връчване на препис от него на страните, пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15