Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 34
гр. Габрово, 26.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на осми май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при участието на секретаря Веселина Йосифова и прокурор Милчо
Генжов, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 37 по описа за 2019
година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното производството е образувано по протест на Районна
прокуратура Габрово против Присъда № 85 от 13.02.2019 година, постановена по НОХД
№ 721/2018 г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда първоинстанционният
съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия А.К.Н., *** за НЕВИНЕН в това, че на 03.10.2015 г. в
гр. Габрово, като управител и представляващ „А. и Сие” ЕООД гр. Севлиево, ЕИК
*********, в 30-дневен срок, считано от 03.09.2015 г. от спиране на плащанията
на публични задължения на дружеството, описани в Покана за доброволно
изпълнение изх. № 3839-7 от 21.08.2015 г. на НАП за сумата от 76440,37 лева,
получена на 26.08.2015 г. да не е поискал от Окръжен съд Габрово да открие
производство по несъстоятелност и с това да е осъществил престъпление, поради
което го е ОПРАВДАЛ по предявеното му обвинение по чл. 227б, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от НК.
Протестът е подаден от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната му допустимост.
В протеста се
твърди, че присъдата е незаконосъобразна. Събраните по делото доказателства
водели до извод, че подсъдимият А.Н. е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението, за което е предаден на съд.
Поради изложеното и на основание чл.
318, ал. 2 и чл. 334, т. 2 от НПК, прокурорът претендира
въззивният съд да отмени атакуваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която
да наложи наказание на А.К.Н. ***.
В допълнение към протеста на прокурора се твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел за
установена следната фактическа обстановка: На 09.02.2009 г. е регистрирано „А.
и сие" ЕООД гр. Севлиево с управител В.П., като на 28.07.2011 г.
дружествените дялове са прехвърлени на М.П., а за управител е вписана
свидетелката Е.Е.. Срещу „А. и сие" ЕООД е образувано Изпълнително дело №
**********/2013 г. по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Габрово и е изпратено
съобщение за доброволно изпълнение по ДОПК, връчено на М.П.. Наложени са
обезпечителни мерки по реда на ДОПК-запор върху вземания на длъжника от банки.
Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и не е
установено наличие на годно имущество, върху което да бъдат наложени
обезпечителни мерки по реда на ДОПК. На 24.07.2015 г. с договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, едноличният собственик на
капитала на „А. и сие" ЕООД М.П. прехвърлил всичките си дружествени дялове
на подсъдимия А.К.Н. за сумата от 500 лева. Обстоятелството е вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията на 10.08.2015 г., като
подсъдимият Н. става и управител на дружеството. На 26.08.2015 г. на подсъдимия
А.Н. е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 3839-7 от 21.08.2015 г.
за публични вземания на дружеството в размер на 710,06 лв. На гърба на поканата
се съдържа текст, че освен гореописаното, имало и други непогасени публични
задължения, събирани от органите на НАП. Общият размер към 21.08.2015 г. на
всички непогасени публични задължения е 76440, 37 лв., както и че препоръчват своевременно
изплащане на задълженията. Подсъдимият не е извършвал плащания за погасяване на
публично задължение, съответно не е отправял искане за откриване на производство
по несъстоятелност от Окръжен съд Габрово. Подсъдимият е дал обяснения, в които
заявява, че през 2015 г. едно момче му донесло документи и той ги подписал при
нотариус. Документите били за някаква фирма, не знаел, че тази фирма е длъжник.
Подсъдимият тогава не работел и момчето му дало 200 или 300 лева и за това се
съгласил. Казал му, че фирмата няма задължения, че няма проблеми. След това
подсъдимият заминал за чужбина. Не бил подписвал никакви документи и разбрал,
че е задлъжняла, когато го извикали в полицията в гр. Габрово. Бил забравил за
фирмата. От дознателите разбрал, че има задължения за сто хиляди лева.
Единствената му вина била, че е "взел" тази фирма. Когато му
прехвърлили фирмата, не му дали никакви документи. След като станал управител на
фирмата, нищо не е правил с нея, нямал никакви документи. Разбрал, че има
подадена декларация образец 6 на 17.06.2016 г. Във връзка с фирмата нищо не е
правил, не е ходил при счетоводител, не знае къде дружеството има банкови
сметки. Като станал управител може и да е подписвал пълномощно на някой да
работи с тази фирма, но той не е правил нищо с фирмата. Нямал връзка с
предишния собственик на фирмата, не го познава, казал, че трябва той да си
плати. Нямал други дружества. Наказателният кодекс в чл. 227б очертавал, като
престъпно бездействието на лицата, които са ангажирани с управлението и
представителството на търговските дружества и кооперациите и предвиждал по-тежка
наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 2276 от НК представлявала специфичен състав и се отнасяла за лицата,
които едновременно упражняват правомощия да управляват и представляват
търговско дружество или кооперация. Под "управление" на търговско
дружество се разбирало дейност, свързана с осъществяване на вътрешно корпоративната
организация на дружеството. Под "представителство" се имало предвид
организиране и осигуряване участието на дружеството в търговския оборот. За
обективната страна на деянието по чл. 2276 от НК били релевантни два вида
бездействия на дееца: спиране на плащанията, като трайно състояние и
необявяването на тази неплатежоспособност пред съда. Понятието
"неплатежоспособност" нямало легално определение в НК. Съдържанието
на този елемент от престъпният състав на чл. 2276 от НК следвало да бъде
изяснено, с категориите на търговското право и по-конкретно с чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно посочената разпоредба, неплатежоспособен бил търговец, който не е
в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или
публичноправни задължения към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, като съгласно чл. 608, ал. 2
от Търговския закон, неплатежоспособността се предполагала, когато длъжникът е
спрял плащанията. Престъплението по чл. 2276, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК било
формално, като за довършването му било достатъчно деецът да не е поискал от
съда да открие производство по несъстоятелност, т.е. да е бездействал в рамките
на 30 дни от спиране на плащанията, като с изтичането на последния - тридесети
ден, престъплението се явявало довършено. Първоинстанционният съд неправилно
приел от правна страна следните изводи: Приел, че подсъдимият след придобиване
на дружествените дялове реално не е извършвал управление на дейността на
дружеството, като това сочело за несъставомерност на предявеното му обвинение
от обективна страна на престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК. Въз
основа на горното се правел и извод, че получавайки поканата за доброволно
изпълнение подс. А.Н. не е имал съзнанието за това, че дружеството му „А. и
Сие" ЕООД гр. Севлиево дължи сума в размер на 76440,37 лв. Отделно
от това, в присъдата се приемало, че връчената покана за доброволно изпълнение
лично на подсъдимия в качеството му на управител на „А. и Сие" ЕООД гр. Севлиево,
касаела само сумата от 710,06 лв., тъй като едва на гърба на същата било
вписано съществуващо общо задължение в размер на 76440,37 лв. Приемало се, че
по отношение на втората сума се препоръчва своевременно изплащане на
задълженията, като това по никакъв начин не означавало, че подс. Н. е получил
покана за доброволно изпълнение на задължение в размер на 76440,37 лв. Поради
този факт, на подсъдимия не следвало да се търси наказателна отговорност за
непогасяне своевременно на задължението в сочения общ размер. От обективна
страна, за да е осъществено предявеното обвинение на подсъдимия било необходимо
той да има качеството на управител и представляващ „А. и Сие" ЕООД гр. Севлиево. Аргументът,
че не са му били предадени счетоводни и други документи, касаещи дружеството,
след като е придобил дяловете му се извличал единствено от обясненията на самия
подсъдим. Отново в тези обяснения подсъдимия заявил, че му е било ясно какво е
придобил, както и че е управител на дружеството. Дали е изпълнявал съвестно дейността
по управлението или се е дезинтересирал било без значение, като евентуално
неефективно управление не го лишавало от правото му на управител и
представляващ на дружеството, поради което в горното си качество можел да
осъществи престъплението, за което му е предявено обвинение. Покана за
доброволно изпълнение изх. № 3839-7 от 21.08.2015 г. била връчена на 26.08.2015
г. лично на подсъдимия и в същата изрично била посочена и сумата от 76440,37 лв.,
като дължима в следствие на непогасени публични задължения на управляваното от
него дружество. От това, че тази сума е посочена на втората страница от
поканата за доброволно изпълнение не следвало, че издължаването й е с
пожелателен характер. Това изрично било посочено и от разпитания в съдебно
заседание свид. П.В. /служител от ТД на НАП офис Габрово/. Посочените суми в
поканата за доброволно изпълнение били ликвидни и изискуеми, като с неплащането
им и неподаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност подс. Н. осъществил предявеното му обвинение. Поради
гореизложеното прокурорът счита, че първоинстанционния съд в мотивите си
неправилно е приел липса на обективна и субективна страна относно престъплението по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК по отношение на подс. А.Н.. Първоинстанционният съд неправилно приел, че
предвид събраните доказателства подс. А.К.Н. не е осъществил престъпление по
чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Прокурорът счита, че са налице
основанията на чл. 318, ал. 2 от НПК и на основание чл. 334, т. 2 от НПК. Моли да бъде отменена постановената присъда и да бъде постановена нова
присъда.
От протеста е видно, че се поддържа
твърдение за допуснати нарушения на материалния закон, свързани с неправилна
оценка на събраните доказателства и правните изводи на съда. Не се описват процесуални
нарушения. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание подсъдимият А.Н.
не се явява, редовно призован. Явяването му пред съда на е задължително.
Неговият договорен защитник адв. Н.Г. *** оспорва протеста и моли
за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Не сочи нови
доказателства.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово поддържа протеста на районния прокурор. Счита, че
първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна и следва да бъде
отменена по съображенията и с последиците, изложени в протеста.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
На 09.02.2009 г. е регистрирано „А.
и сие” ЕООД гр. Севлиево с управител В.П., като на 28.07.2011 г. дружествените
дялове са прехвърлени на М.П., а за управител е вписана свидетелката Е.Е..
Срещу „А. и сие” ЕООД е образувано Изпълнително
дело № **********/2013 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово и
е изпратено съобщение за доброволно изпълнение по ДОПК, връчено на М.П..
Наложени са обезпечителни мерки по реда на ДОПК – запор върху вземания на
длъжника от банки. Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на
длъжника и не е установено наличие на годно имущество, върху което да бъдат
наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК.
На 24.07.2015 г. с Договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на
подписите, едноличният собственик на капитала на „А. и сие” ЕООД М.П.
прехвърлил всичките си дружествени дялове на подсъдимия А.К.Н. за сумата от 500
лева. Обстоятелството е вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията на 10.08.2015 г., като подсъдимият Н. е станал и управител на
дружеството.
На 26.08.2015 г. на подсъдимия Н. е
връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 3839-7 от 21.08.2015 г. за
публични вземания на дружеството в размер на 710,06 лв. На гърба на поканата се
съдържа текст, че освен гореописаното, имало и други непогасени публични
задължения, събирани от органите на НАП. Общият размер към 21.08.2015 г. на
всички непогасени публични задължения е 76440,37 лв., както и че препоръчват своевременно
изплащане на задълженията.
Подсъдимият не е извършвал плащания
за погасяване на публичните задължения, съответно не е отправял искане за
откриване на производство по несъстоятелност от Окръжен съд Габрово.
Пред първоинстанционния съд подсъдимият
Н. е дал обяснения, в които е заявил, че през 2015 г. едно момче му донесло
документи и той ги подписал при нотариус. Документите били за някаква фирма, не
знаел че тази фирма е длъжник. Подсъдимият тогава не работел и момчето му дало
200 или 300 лева и за това се съгласил.
Казал му, че фирмата няма задължения, че няма проблеми. След това
подсъдимия заминал за чужбина. Не бил подписвал никакви документи и разбрал, че
е задлъжняла, когато го извикали дознателите в Габрово. Бил забравил за фирмата. От дознателите
разбрал, че има задължения сто хиляди лева. Единствената му вина била, че е "взел"
тази фирма. Когато му прехвърлили фирмата, не му дали никакви документи. След
като станал управител на фирмата, нищо не е правил с нея, нямал никакви
документи. Разбрал, че има подадена декларация образец 6 на 17.06.2016 г. Във
връзка с фирмата нищо не е правил, не е ходил при счетоводител, не знае къде
има банкови сметки дружеството. Като станал управител можело и да е подписвал
пълномощно на някой да работи с тази фирма, но той не е правил нищо с фирмата.
Нямал връзка с предишния собственик на фирмата, не го познава. Нямал други
дружества.
След анализ на събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи
фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на протестирания първоинстанционен съдебен акт. Същата се
установява от гласните и писмените доказателства по делото и от
материалите, приложени по ДП № 264 3М-195/2017
г. по описа на ОД на МВР Габрово.
Доводите в протеста на прокурора са неоснователни.
На първо място следва да се съгласим със
становището на районния съд, че участието на подсъдимия в извършване на деянието
не е доказано от обективна страна. По делото е безспорно, че в Окръжен съд – Габрово не е постъпвала молба от страна на „А. и Сие” ЕООД гр. Севлиево за
откриване на производство по несъстоятелност. Между страните няма спор и, че
считано от 10.08.2015 г. едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството е бил подс. А.Н.. Държавното обвинение обвързва момента на спиране
на плащанията на дружеството с получаването от страна на подсъдимия на покана
за доброволно изпълнение изх. № 3839-7 от 21.08.2015 г. /л. 118 от ДП/, която е
за сума в размер на 710,06 лв., но на гърба на тази покана имало текст, с който
се обръща внимание, че дружеството има и други непогасени публични задължения в
размер на 76440,37 лв. към дата 21.08.2015 г. Следва да разясним, че поканата
на НАП - ТД Велико Търново има за цел да покани длъжника да пристъпи към
доброволно изпълнение на задължението, но тя не определя началният момент, в
който търговецът е изпаднал в неплатежоспособност или е спрял плащанията по
смисъла на чл. 227б от НК. Спирането на плащанията от страна на процесното
юридическо лице в случая касае преустановяване заплащането на дължимите към държавата данъци и осигуровки. Още
повече, че тази покана е за сума в размер на 710,06 лв., но от същата става
ясно, че търговецът е натрупал много по - голямо задължение, в размер на
76440,37 лв., което се е формирало през продължителен предходен период. От
уведомлението на л. 7 - 18 и писмо на л. 35 - 47 от ДП става ясно, че
неизпълнението на изискуеми и ликвидни публични задължения от страна на
търговеца обхваща периода от 2012 г. до 2016 г. и се отнася за неплатени данъци
по ЗДДС, ЗКПО, дължими осигуровки и пр. Основната част от тези задължения са възникнали
по времето, в което собственик на дружеството е бил М.П., а управител е била Е.Е..
Районният съд е изразил становище, че „А. и Сие” ЕООД е спряло плащанията,
респ. изпаднало е в неплатежоспособност към датата на получаване на поканата за
доброволно изпълнение. Окръжният съд обаче счита, че това обстоятелство е
настъпило в един значително по-ранен момент. Данъците за изтеклата календарна
година са дължими на определената от закона дата през следващата година. Същото
се отнася и за осигуровките. От справките по делото е видно, че до датата на
прехвърлянето - 10.08.2015 г., когато подс. Н. става формален собственик,
дружеството е натрупало значителен пасив от неплатени данъци и други публични
задължения, които не е било в състояние да погасява. В конкретният случай,
данъчните задължения за текущата година е следвало да бъдат погасени на
съответната, посочена в данъчния закон дата, през следващата година. Такива плащания
от страна на „А. и Сие” ЕООД със собственик М.П. и управител Е.Е. не са
направени, което е довело до образуването на изпълнителни производства за
значителните суми, описани по-горе. Точният размер на задълженията, натрупани
от фирмата на М.П. през периода 2012 - 10.08.2015 г. би могъл да бъде определен
с помощта на съдебно - икономическа експертиза, но за правилното решаване на
делото това не е необходимо. Безспорно е, че преди датата на прехвърлянето на
дружеството на подс. А.Н., същото е спряло плащанията по публичните си
задължения за няколко поредни години и още тогава е било в състояние на
неплатежоспособност. Това е била причината предходният собственик М.П. да потърси недостатъчно грамотно от
правна страна лице, на което да прехвърли дружеството за дребна сума пари и
така да се освободи от отговорност за собствените си действия.
Данъчните
задължения възникват ex lege и стават изискуеми с настъпването на определения в
конкретния материален данъчен закон падеж, а следващите ревизии и проверки са
само форма за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол. Изпълнителното производство
цели да събере по принудителен ред неплатените задължения, които са резултат от
спрелите плащания, но само по себе си това производство не е началото на
съществуващата вече неплатежоспособност, а е последица от нея. За
съставомерността на деянието по чл. 227б, ал. 1 от НК е достатъчно от обективна
страна следното: да е установено, че обвиняемият има качеството търговец и да е
налице и ликвидно и изискуемо парично вземане, по което да е спряло плащането.
Това становище е изразено и от ВТАС в Присъда № 30 от 08.02.2010 г. по ВНОХД №
4/2010 г. Поканата за доброволно изпълнение не е създал задължението, а е част
от действията по погасяването му. Данъчните задължения са възникнали вследствие
на настъпилите обстоятелства, описани в ЗКПО, ЗДДС и другите закони, които
уреждат възникналите и незаплатени задължения на дружеството. Първото
задължение, което е било установено и ликвидно е възникнало през 2012 г. Следвало
е да бъде заплатено през следващата 2013 г. След това може да се счита, че
търговецът е спрял плащанията по смисъла на чл. 227б от НК. Следващите
установени и ликвидни данъчни задължения, които не са били платени, единствено
увеличават размер на задължението при вече осъществения фактически състав. По
това дело сме изправени пред един класически случай на недобросъвестност на
управител на търговско дружество, който при настъпила свръхзадлъжнялост го
прехвърля на трето лице /неграмотен или с ниско образование/ т. е на подсъдимия
А.Н.. Последният по никакъв начин реално не е осъществявал дейност,
свързана с ръководството и управлението на дружеството. Придобил е дружество,
за което му е била заплатена съответна минимална сума. Подсъдимия не разполага
с никаква фирмена документация, не разполага с никаква информация относно
състоянието на дружеството, нито знае за наличие на банкови сметки на
дружеството. По делото са налични данни за това, че са подадени декларации
образец 1 и образец 6 на „А. и сие” ЕООД за месец май 2016 г., но не се
установява подаването им да има общо с подсъдимия и то да е в изпълнение на
негови задължения, като управител на дружеството, видно от показанията на
свидетелите Г.М. и М.Ц.. Подс. А.Н. не е съзнавал какви задължения към държавата има дружеството, в
какви срокове същите трябва да бъдат изплатени и какви са последиците ако при
невъзможност за плащане дружеството не бъде обявено в несъстоятелност. Правилно
в атакувания съдебен акт се отрича деянието да е доказано и от субективна
страна. Подс. Н. не е имал представа, че формално представляваното от него към
този момент дружество „А. и Сие” ЕООД има определени задължения към държавата,
свързани с подаване на декларации. Подс. Н. няма представа какво значат понятия
като „спиране на плащанията” и „неплатежоспособност” или пък какви са последиците
от тях. Да бъде признат да виновен правно и фактически ниско грамотен
гражданин, съгласил се да "купи" фирма с огромни задължения, години
след като тя реално е изпаднала в неплатежоспособност, и без да знае за тези
задължения, означава да се легализират недобросъвестните действия на предходния
управител, който е действителният извършител на деянието по чл. 227б, ал. 2 от НК.
Престъпление е това
общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за
наказуемо. Тежестта да се докаже обвинението лежи върху прокурора и
разследващите органи. Преди всичко подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него /чл. 102, т. 1 от НПК/. Освен обективните признаци на престъплението,
подлежи на доказване и субективният елемент, т.е. психическото отношение на
дееца към деянието и обществено опасните последици, в случая изразяващо се като
умисъл. След като в производството по НОХД № 721/2018 г. на ГРС не е доказано подсъдимият
да е извършил престъпление по чл. 227б, ал. 2 от НК от обективна и субективна
страна, правилно районният съд е признал същия за невинен и го е оправдал по
така повдигнатото му обвинение.
С оглед постановената изцяло
оправдателна присъда, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК разноски по делото остават
за сметка на държавата.
Други доводи за неправилност на
атакувания първоинстанционен съдебен акт в протеста не се сочат.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда,
което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея
извод почива на събраните по делото доказателства.
При служебната проверка въззивният
съд не констатира основания за изменение на първоинстанционната присъда, както
и да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 85 от 13.02.2019 година, постановена по НОХД № 721/2018 г. по описа
на Районен съд Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: