Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр. София,
30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в закрито заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 425 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на П.В.К., с **********, чрез процесуалният му
представител – адвокат Н. А., срещу Отказ № 20210222180139/23.02.2021 г. и
Отказ № 20210220155736-4/25.02.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията, постановени по Заявление Б 1 с вх. № 20210220155736/20.02.2021 г., с което е
поискано вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства по партидата
на търговско дружество „Р.К.-Б.“ ООД, с ЕИК ******, а именно : заличаване на П.В.К.
вписан като прокурист на дружеството.
От жалбоподателят се посочва, че след иницииране на производството пред АВ
е получил указание от ДЛР на 22.02.2021 г. относно необходимостта да се
представят доказателства за това, че заявителят – К. надлежно е уведомил „Р.К.-Б.“
ООД за прекратяване на сключения между тях договор за прокура. Поддържа се, че
жалбоподателят е реагирал представяйки пред органа по регистрацията в указания
му срок обяснителна записка, в която е упоменал, че в приложената към
първоначалното заявление разписка за доставяне е налице извършено
удостоверяване на обстоятелството, че дружеството адресат е преместило адресът
си на място различно от това отразено в ТР, което било предпоставка да се приложат
правилата уредени в чл. 50, ал. 2 ГПК касаещи връчването на съобщения до
търговци. Предвид това, че уведомлението за прекратяване на договора за прокура
било успешно връчено по упоменатия ред, то поисканите промени трябвало да бъдат
вписани по партидата на дружеството. Вместо това обаче, на 22.02.2021 г.
заявителят получил указание от ДЛР, с което му било съобщено, че обяснителната
записка не съставлява елемент от фактическия състав на регистърното
производство и няма обвързващо значение. Добавено е и това, че твърдяното с
тази записка обстоятелство, а именно че получателя се бил преместил на друг
адрес не се потвърждавало от приложеното към заявлението известие за доставяне.
Последвало е ново указание при съдържание идентично с първоначалното такова за ангажиране
на документи потвърждаващи факта на прекратяване договора за прокура. Предвид
убедеността си, че уведомлението изпратено от заявителя до „Р.К.-Б.“ ООД е било успешно връчено на
последния в приложение фикцията на чл. 50, ал. 2 ТЗ, жалбоподателят отново с
обяснителна записка настоял на тази си позиция пред ДЛР. Отговорът на ДЛР бил
да даде трети поред указания в същия смисъл, като това било сторено на
23.02.2021 г. Малко по-късно в рамките на същия работен ден ДЛР постановил и Отказ
№ 20210222180139/23.02.2021 г., чието мотивиране почивало на единствения
аргумент, че от заявителя не било изпълнено указанието дадено на 22.02.2021 г.
Оплакването на жалбоподателят е, че този отказ е преждевременно постановен,
доколкото не е изчакано изтичането на срокът от три работни дни след даването
на указанията от 22.02.2021 г., а освен това е и немотивиран. Независимо от
така постановения отказ от 23.02.2021 г., ДЛР постановил и друг отказ този път
от 25.02.2021 г. отнасящ се отново до същото заявление. Аргументите и тук
почивали на това, че не са представени доказателства, от които да може да се
установи оттеглянето на упълномощаването на прокуриста на дружеството от
търговеца. Този решаващ извод за постановяване на негативния охранителен акт
бил неправилен, защото от приложеното към заявлението уведомление и известие за
неговото доставяне ясно се разкривал факта, че оформеното с обратна разписка
писмо било непотърсено от неговия адресат, а това означавало приложение на
правилото за връчване на търговци по чл. 50, ал. 2 ГПК, а именно такива
напуснали обявения в ТР адрес и невписали нов такъв. Несъгласие е изразено и с
това, че след оттегляне на упълномощаването прокуристът губи легитимацията си
да заяви вписването на това обстоятелство в ТР, поради прекратяване на
правомощията му. Отбелязва се, че този мотив по никакъв начин не кореспондира
на предния такъв изложен от ДЛР за неуспешно доказване оттеглянето на
пълномощията на прокуриста. Касаело се за позоваване на взаимоизключващи се
мотиви, които няма как да съществуват едновременно. В обобщение се иска отмяна
на двата постановени от ДЛР отказа, поради тяхната незаконосъобразност и даване
на указания до ДЛР да предприеме вписване на обстоятелството заявено с
депозираното Заявление Б 1 с вх. № 20210220155736/20.02.2021 г.
На основание чл. 25, ал. 2, изр. 3 ЗТРРЮЛНЦ от Агенция по вписванията е
депозиран отговор по жалбата на П.К., където се застъпва тезата, че същата е
неоснователна и недопустима, а обжалвания с нея отказ на ДЛР е правилен и законосъобразен.
Отбелязано е, че основното произнасяне по
Заявление Б 1 с вх. №
20210220155736/20.02.2021 г. е реализирано с отказа постановен на 25.02.2021
г., а този постановен на 23.02.2021 г. нямал самостоятелно значение и не касаел
произнасяне по същество, което означавало че не подлежал на самостоятелно
обжалване. По същество се сочи, че отказът от 25.02.2021 г. е правилен, защото
върху известието за доставяне няма данни за получаване на писмото от неговия
адресат, тъй като върху писмото е извършено удостоверяване, че същото е върнато
на подателят му като непотърсено. Освен това на самото уведомление нямало
отразяване на датата му на съставяне и подписване. Предвид това не могло да се
заключи, че същото е било получено от дружеството, в т.ч. датата на евентуалното
получаване, и лицето което го е приело. Последица от това е, че няма основание
да се възприеме за реализирал се факта, че прокуристът е уведомил дружеството
за прекратяване на договорът за прокура. Това показвало липса на сбъдване на
обстоятелството, че вписания прокурист на дружеството успешно е уведомил
последното за прекратяване на договора му за прокура. Придържайки се към
изискването за даване на указания за установяване на този факт, ДЛР е дал
няколко поредни указания в тази насока до заявителя, но последният не ги е
изпълнил пълноценно е последвало постановяването на обжалваният отказ от
25.02.2021 г. В допълнение се посочва и това, че към заявлението не е
представено и оттегляне на упълномощаването на прокуриста от търговеца.
Аналогия тук не можело да намери разрешението дадено в разпоредбата на чл. 141,
ал. 5 ТЗ, защото представителната власт на прокуриста не произтича от закона, а
от упълномощителната сделка. За да се прекрати
успешно прокурата е необходимо съвместното реализиране на две
предпоставки, а именно оттегляне на упълномощаването на прокуриста от търговеца
и надлежно вписване на това обстоятелство в ТР. Ако обаче е налице успешно
оттегляне на упълномощаването на прокуриста, то последния вече не се явява
надлежно легитимиран да поиска вписването на това обстоятелство в ТР, а такъв
остава само търговецът. При тези съображения се иска жалбата да бъде оставена
без уважение.
Съдът, като взе предвид
твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното
лице по регистрацията и от лице, разполагащо с правен интерес от обжалването,
поради което същата е процесуална допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на регистърното производство, образувано по заявление Заявление Б 1 с вх.
№ 20210220155736/20.02.2021 г., е отправено от П.В.К., в качеството му
на вписан прокурист на търговско дружество „Р.К.-Б.“ ООД, с ЕИК ******, като от
ДЛР е поискано по електронната партида на дружеството водена в ТР-АВ да се
впиеш променя, съставляваща заличаване на П.В.К., като прокурист на
дружеството.
В подкрепа на това му искане заявителя е ангажирал писмено уведомление изхождащо
от него и адресирано до „Р.К.-Б.“ ООД, с което се отправя изявление за
прекратяване на сключения през 2010 г. между П.В.К. и дружеството договор за
прокура, като е отбелязано, че това изявление следва да се смята за едномесечно
предизвестие по отношение на предприетото прекратяване, респективно, че авторът
му желае да бъде заличен, като прокурист на дружеството в ТР, съответно да бъде
освободен от отговорността си за дейността му като прокурист. Приложена е и
извадка от пощенски плик, ведно с известие за доставяне, от които се
установява, че уведомлението е било изпратено по пощата до „Р.К.-Б.“ ООД на
адрес – гр. София, р-н „Сердика“, ул. „******, като писмото е върнато с
отбелязване, че не е потърсено от адресатът му. Сред документите придружаващи
заявлението е и декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ изхождаща от П.В.К.,
както и пълномощно и доказателство за заплатена държавна такса за разглеждане
на заявлението.
Във връзка с описаното заявление от страна на сезираното длъжностно лице по
регистрацията е прибегнато към даване на указания спрямо заявителя за
представяне на доказателства, че лицето – П.В.К. като прокурист на „Р.К.-Б.“
ООД надлежно е уведомил дружеството за прекратяване на договора за прокура.
От заявителя - П.В.К. в рамките на производството по желаното вписване са
депозирани обяснителни записки, в които еднозначно се е застъпило виждането, че
от приложените още със Б 1 с вх. №
20210220155736/20.02.2021 г. документи се удостоверявал факта, че дружеството -
„Р.К.-Б.“ ООД е надлежно уведомено за инициираното от страна на заявителя в
качеството му на прокурист прекратяване на договорното правоотношение по
договора за прокура датиращ от 2010 г.
Приемайки за неубедителни развитите от заявителя аргументи в обяснителните
му записки, както и че не са налице доказателства за уведомяване на дружеството
- „Р.К.-Б.“ ООД за прекратяване на договора за прокура, ДЛР е постановило Отказ
№ 20210222180139/23.02.2021 г. и Отказ № 20210220155736-4/25.02.2021 г., като
първия от посочените откази има за предмет заявление Ж 1 с вх. №
20210222180139/22.02.2021 г., а вторият отказ се отнася до произнасяне по
основното заявление Б 1 с вх. №
20210220155736/20.02.2021 г.
Най-напред по отношение на постановения Отказ № 20210222180139/23.02.2021
г. попадащ в обхвата на предприетото от жалбоподателя - П.В.К. трябва да се
отбележи, че ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел (загл. изм. - дв, бр. 77 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.), регламентират правата и задълженията на регистърния орган във връзка с
търговската регистрация. Изчерпателно са изброени и видовете формални актове на
длъжностното лице по регистрация и предпоставките, при които същите се
постановяват. Съгласно чл. 24 във връзка с чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, АВ постановява
мотивиран отказ, който има за предмет подадено заявление за вписване,
заличаване и обявяване, като именно този изричен отказ подлежи на самостоятелно
съдебно обжалване по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ, като съдът разполага с
правомощието да го потвърди или отмени, в последния случай със задължителни
указания на Агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. В
разглежданият случай се е стигнало до хипотеза, в която ДЛР е постановил отказ по депозирано заявление Ж1, като
посредством същото не се заявяват за вписване, заличаване или обявяване
обстоятелства, подлежащи на вписване, а служи като процесуален инструмент за
отстраняването на неизправности по вече депозирано заявление за вписване,
заличаване и обявяване. Законодателят изрично е предвидил- чл. 22, ал.5,
изр.последно от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 93 от Наредба №1/14.02.2007г., в случай на неизпълнение
на указанията постановяване на мотивиран отказ от длъжностното лице, в който се
посочват пречките за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване.
Въведените с допълнителното заявление уточнения и представените допълнителни
доказателства подлежат на преценка от органа по регистрация в рамките на
дължимата проверка по първоначалното заявление. Заявление Ж1 няма характер на
самостоятелно сезиращо искане за вписване, заличаване и обявяване, поради което
не може да бъде предмет на самостоятелна проверка от длъжностното лице по
регистрация по смисъла на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, каквато в случая е направена и
завършила с отказ. Последният без съмнение няма за предмет заявление за
вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства, а това провокира извод, че
същият е постановен извън правомощията на длъжностното лице по чл. 21 ЗТР,
поради което се явява недопустимо произнасяне, а механизма за преодоляване на
подобни произнасяния е неговото обезсилване от съда.
По отношение втория обжалван отказ, а именно Отказ №
20210220155736-4/25.02.2021 г. трябва да се посочи, че това е именно акта по
същество на ДЛР, които съдържа произнасяне по заявеното от П.В.К. искане за
вписване на промяна в обстоятелства по партидата на „Р.К.-Б.“ ООД, и с оглед
неговото оспорване същият следва да се провери по отношение законосъобразността
му. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ТЗ упълномощаването на прокуриста
се прекратява с оттеглянето му от търговеца и вписването на оттеглянето в
търговския регистър. Фактическият състав на прекратяването на упълномощаването
изисква, като условие за неговата действителност да е налице осъществено
вписване на оттеглянето в търговския регистър, поради което до осъществяване на
вписването прокуристът има всички права, предоставени му от закона за
осъществяване представителство по отношение на дружеството. До вписване на
прекратяването на упълномощаването в търговския регистър прокуристът не е
загубил качеството си на упълномощено да действа от името на търговеца лице,
респективно правото си да представяла валидно дружеството, включително и пред
търговския регистър. С оглед на изложеното съдът намира, че депозираното от П.К.
заявление изхожда от легитимиран заявител по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗТР.
Съобразявайки правилото установено в чл. 25, ал. 2 от ТЗ упълномощаването на
прокуриста се прекратява с оттеглянето му от търговеца, но достигналото до
управителя на дружеството и представляващия един от съдружниците изявление на
прокуриста е ясно и категорично за това, че се отказва от предоставените му
пълномощия. Недопустимо е едно лице да бъде задължено да осъществява определени
функции въпреки волята си, както и да търпи негативни последици от съществуващо
вписване в търговския регистър, което не съответства на действителното
фактическо положение, поради което корективното тълкуване на нормата на чл. 25
от ТЗ обосновава извод, че упълномощаването на прокуриста се прекратява по
силата на заявен отказ от негова страна от упълномощаването, въпреки липсата на
изрично законово правило. При така възприетото тълкуване е съществено в случая
да се прецени, дали от страна на вписания за прокурист П.В.К. е направено
волеизявление до „Р.К.-Б.“ ООД за отказ от упълномощаването му в качеството на
прокурист. При съобразяване съдържанието на приложеното към заявлението писмено
уведомление изхождащо от заявителя – К. отговорът следва да бъде отрицателен. Правното
положение на прокуриста и отношенията, които възникват между него и търговеца са
регламентирани с правните норми на чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ТЗ.
При тълкуване на посочените норми във връзката им една с друга, се налага
изводът, че между търговеца и прокуриста възникват две отделни облигационни
правоотношения, които имат за свой източник различни юридически факти - едното
правоотношение възниква на основание сключена едностранна упълномощителна
сделка, а второто правоотношение възниква на основание сключен между прокуриста
и търговеца двустранен договор, който може да е трудов или граждански и по
силата на който и за двете страни възникват определени права и задължения.
Представителната власт на прокуриста произтича от едностранната упълномощителна
сделка, с която дружеството-търговец му предоставя правото да го представлява
като извършва от негово име и за негова сметка действия и сделки, които са
свързани с упражняване на търговското занятие. Представителната власт на
прокуриста не възниква от сключения между страните двустранен договор, поради
което и тя не би могла да бъде засегната от неговото прекратяване. Следователно
изявлението на прокуриста, че прекратява договора за прокура по никакъв начин
не рефлектира върху упълномощителната сделка, в това число не може да се
приеме, че е налице манифестиран отказ от упълномощения по нея. Тоест отказ от
упълномощаване не е установено да е извършен по надлежния ред от заявителя,
което означава, че поисканото от него вписване на заличаването му като
прокурист не може да бъде извършено, предвид което постановения отказ макар и по
различни съобразения следва да бъде потвърден. В тази насока не може да се възприеме,
че ДЛР е допуснал нарушение давайки неправилни указания до заявителя, доколкото
в съдържанието на самите обяснителни записки, а и в жалбата си до съда, П.В.К. еднозначно заявява, че приложеното към
заявлението по образец Б 1 писмено уведомление е единственото волеизявление,
което е отправил до търговско дружество „Р.К.-Б.“ ООД, което означава, че не
разполага с доказателства които да разкриват нужния факт свързан с вписването,
а именно отказ от упълномощаването направен от прокуриста.
Като допълнителен аргумент решаващият състав намира за необходимо да
посочи, че в случая с писменото уведомление представено от заявителя и
адресирано до търговеца „Р.К.-Б.“ ООД не е налице надлежно връчване. За да е
надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на
получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно
общите правила, уредени в чл. 38-55 от ГПК, както и съобразно специалния закон
-чл. 36 от Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 44 от Общите условия на
договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични
преводи, извършвани от "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД когато пратката не може
да бъде доставена на адреса поради отсъствие на получателя (пълнолетен член на
домакинството), в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана
получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба. Срокът за
доставяне е 20 дни от датата на получаване на пратката в пощенската служба.
Пощенски пратки, които не могат да бъдат доставени поради това, че: не са
потърсени в определения срок; получателите отказват да ги получат или да
заплатят сумата на наложения платеж; заминали са на неизвестен адрес; непознати
са на посочения адрес или са починали; посоченият адрес е недостатъчен или не
съществува, се връщат веднага на подателите /чл. 53 от цитираните Общи
условия/. В случая, тъй като посочената причина за невръчване на пратката е
непотърсването и от получателя в определения срок, не може да се приеме редовно
връчване на уведомлението. Основна предпоставка за приложението на чл. 50, ал.
2 ГПК е търговецът да е напуснал адреса си вписан в ТР. Това обстоятелство не
може да се приеме за удостоверено в случая с приложените към заявлението
пощенски плик и известие за доставяне, тъй като за да се приложи тази фикция е
нужно лицето, което е посетило адреса да е удостоверило еднозначно, че
търсеният субект е напуснал същия. Подобно удостоверяване в случая не е налице,
като вписването на констатацията „непотърсено“ не би могла да го замести. Ето защо и на това основание поисканото
вписване от заявителя се оказва невъзможно, тъй като не е установено, че
евентуалният отказ от упълномощаване е достигнал до дружеството.
Предвид изложеното постановеният Отказ № 20210220155736-4/25.02.2021 г. се
явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Що се касае до направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане
на разноски за възнаграждение на юрисконсулт осъществил представителство в
настоящото производство по отношение на органа постановил обжалвания
охранителен акт, съдът намира следното : Независимо от неоснователността на
жалбата, в полза на Агенцията по вписванията
не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. И след измененията
на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните
по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е
категоричен в това че : сторените в рамките на охранително производство
разноски остават в тежест на молителя – чл. 541 ГПК. Производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава
едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване
засяга ЕДИНСТВЕНО и само правната сфера на лицето, направило искането за
вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и
възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от
постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството
по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради
което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на
чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт. Следва да се отбележи, че съдът
се произнася с изричен диспозитив само, когато присъжда разноски (те не са част
от спорния предмет), затова при неоснователност на искането, по същото съдът не
дължи произнасяне за отхвърлянето му с диспозитива на крайния акт.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА по жалба с вх. № 20210302161723, която е подадена от П.В.К., с **********,
чрез процесуалният му представител – адвокат Н. А., Отказ № 20210222180139/23.02.2021 г.
постановен по повод на подадено Заявление по образец Ж 1 с № 20210222180139/22.02.2021
г.
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20210220155736-4/25.02.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията, постановен по заявление Заявление Б 1 с вх. № 20210220155736/20.02.2021 г., с което е
поискано вписване на промени в подлежащи на вписване обстоятелства по партидата
на търговско дружество „Р.К.-Б.“ ООД, с ЕИК ******, а именно : заличаване на П.В.К.
вписан като прокурист на дружеството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок
от връчването му на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията.
СЪДИЯ :