Определение по дело №309/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 518
Дата: 5 август 2019 г.
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20193600500309
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№ 518

гр. Шумен, 05.08.2019г.

               

Шуменски  окръжен съд, в закрито заседание на пети август, през  две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                            

 Председател: М.Маринов                                                                       

                                                                                         Членове:    1. З.Иванова

                                                                                                             2.С.Стефанова    

                                                                                       

като разгледа докладваното от съдия З.Иванова  в.ч.гр.д. №309  по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. №12254/03.07.2019г., подадена от Б.Ж.Ж. , чрез процесуален представител адв.В.П. – ШАК, против Определение №830/19.06.2019г., постановено по гр. д. №1254/2019 г. по описа на РС -Шумен, с което производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на РС –Варна.

 

 

Въззиваемата страна Й.М.К., чрез упълномощения си процесуален представител адв.Н.Б.- ВАК , в срока по чл.276 от ГПК , подава писмен отговор , в който оспорва частната жалба.

Шуменски окръжен съд , след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната частна жалба е подадена от легитимирана страна,  в законния срок, внесена е дължимата ДТ и е изпратен препис за отговор на насрещната страна.Същата е редовна и допустима и няма пречка да се разгледа по същество .  

             

За да постанови обжалваното определение , първоинстанционният съд е приел, че заявеното от ответника в срока по чл.131 от ГПК, възражение за местна подсъдност е основателно, поради което е прекратил производството пред Районен съд-Шумен и го е изпратил на компетентния според него съд – Районен съд –Варна. В мотивите на  съдебния акт е посочено, че в срока за отговор  е направено надлежно възражение за местна подсъдност. Нормата на чл.127, ал.2 от СК разпорежда, че спорът относно родителските права по отношение на ненавършили пълнолетие лица се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Касае се за специална местна подсъдност на спорове относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. При изясняване на понятието „настоящ адрес на детето” съдът е длъжен да съобрази неговото местопребиваване към момента на разглеждане на спора, с оглед на последиците, които ще настъпят след постановяване на съдебния акт. Видно от приложените към делото документи, включително и от посочените от ищеца в исковата му молба обстоятелства местопребиваването и настоящия адрес на детето е в гр. В., т.е. попада в района на действие на РС Варна.

Жалбоподателят твърди, че видно от представените по делото доказателства, настоящият адрес на детето е променен от гр.Ш в гр.В., на 09.05.2019г. , от друга страна искът е заведен пред ШРС на 03.05.2019г. , ето защо намира, че намира приложение разпоредбата на чл.120 от ГПК.

В отговора на частната жалба, въззиваемата страна не оспорва обстоятелството, че адресната регистрация на детето (настоящ адрес *** ) е променена на посочената по-горе дата, като предходната е била в гр.Ш.. Счита обаче , че при определяне на местната подсъдност при иск по 127,ал.2 от СК  от значение е фактическото местоживеене на детето. Посочва, че от самите твърдения на въззивника, изложени в исковата молба се изяснява, че през два месеца преди завеждане на исковата молба майката и детето са се преместили от гр.Ш. в гр.В., където живеят и понастоящем.

Съдът намира , че изложените в отговора на въззивната частна жалба възражения са изцяло основателни . Както е посочил жалбоподателят , разпоредбата на чл.120 от ГПК, приложима и в производствата по чл.127 от ГПК , стабилизира подсъдността, този нормативен текст изключва възможността при определяне на подсъдността да се вземат предвид обстоятелства , настъпили след образуване на съдебното производство . Същевременно счита , че в случая още към момента на подаване на исковата молба местно компетентен да разгледа делото е бил Районен съд- Варна. В тази насока възприема за основателни доводите изложени в отговора на частната жалба. Според съдебната практика, настоящ адрес на детето е този, на който то пребивава фактически към момента на предявяване на иска, независимо от това дали е изпълнена или не административната процедура по регистрацията му. В този смисъл са определение № 185 от 23.04.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2198/2013 г., II г.о., ГК и определение № 324 от 29.06.2017 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 2536/2017 г., IV г.о., ГК. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, изхожда се от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, имащо за основна цел закрилата на интересите именно на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 от ГПК, респ. чл. 112 от ГПК, е обусловено от тази цел, поради което и при изясняване на понятието настоящ адрес, относими са обстоятелствата които са свързани с неговото пребиваване. В настоящият спор, самият жалбоподател в исковата молба твърди, че два месеца преди подаването и, майката, заедно с детето са се преместили в гр.Варна и живеят там. Тези изложени от ищеца обстоятелства, които се явяват неизгодни за него, с оглед конкретния спор по подсъдността, съдът приема за достатъчно доказателство, че към момента на предявяване на иска, фактическото пребиваване на детето сочи за местна подсъдност пред Районен съд- Варна .

Възражението е направено своевременно , в срока за отговор по чл.131 от ГПК , налице са предпоставките по чл.118, ал.2, във вр. с чл.119, ал.3 от ГПК и във вр. с чл.127, ал.2 от СК, поради което определението на ШРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът   

 

   

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА  

 

 

 

Определение №830/19.06.2019г., постановено по гр. д. №1254/2019 г. по описа на РС -Шумен, с което производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на РС –Варна .

Определението може да се обжалва с частна жалба при условията на чл. 280 ГПК пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.