Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
Normal; За да се произнесе, съобрази: С определение от 22.06.2010г., постановено по гр.д. № 1389/2010г. Горнооряховският Районен съд е оставил без уважение молбата на В. А. Г. за освобождаване от такси и разноски по воденото от него гр. д. № 1389/2010г. на ГОРС. Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от В. Г. чрез неговия процесуален представител адв. Бенчев ВТАК. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение за отказ да бъде освободен ищецът по делото от такси и разноски. Сочи се, че съдът не посочил с какви доказателствени средства следва да се удостовери имущественото състояние на ищеца и към кой момент това състояние е от значение за преценката на съда за освобождаване от заплащането на такса. Игнорирана била декларацията на ищеца, за сметка на договора за правна защита и съдействие. Следвало да бъде отчетена практиката на ВКС по отменения вече чл.63 от ГПК 8 отменен/ Съдът направил предположение, което не почива на сигурни данни, като ако съдът бил счел декларацията на ищеца по чл.83,ал.2 т. 2 от ГПК за непълна, то следвало да изиска допълването й. Приложена е покана за доброволно изпълнение на ЧСИ М. Глушкова, която според жалбоподателя представлява доказателство за това, че той не може да изплати сума, дължима на двамата ответници по делото. Не бил изяснен въпросът дали посоченото в адвокатското пълномощно възнаграждение е изплатено или не, какви били действителните уговорки между страните. Ищецът по делото – жалбоподател в настоящото производство бил с влошено здравословно състояние. Предвид липсата му на доходи от трудово правоотношение, както и предвид затрудненото му материално положение, ищецът следвало да бъде освободен от заплащането на държавна такса и разноски по делото. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата по чл. 83 от ГПК. Производството по делото все още е на етап преди размяната на книжа, поради което препис от въззивната частна жалба не връчен на лицата, посочени като ответници в исковата молба. Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: В. А. Г. е подал в ГОРС искова молба против М. и М. МИХАЙЛОВИ, с която искова молба се претендира да се прогласи по отношение на двамата ответници нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.10.2005г., сключен с нотариален акт № 2114/2005г. на Нотариус Красимира Боева. В исковата молба е депозирано искане за освобождаване на ищеца от заплащането на държавна такса и разноски по делото. Сочи се във връзка с това искане, че ищецът е безработен, няма средства за водене на делото. Приложена е декларация, с която се твърди, че ищецът е разведен, живее с приятелката си, получавал е през лятото на 2009г. доход от 1000 лв., но през настоящата година не е имал ангажименти, не разполага с имущество, не притежава ценни книжа и вложения в банки. Приложено е и удостоверение на ТД на НАП В., с което се удостоверява, че ищецът не е подавал декларации по чл. 50 от ЗОДФЛ през периода от 2004- 2009г. Съгласно приложеното към делото пълномощно, с което ищецът е упълномощил адвокат Бенчев ВТАК да го представлява по делото и договор за правна защита и съдействие, Г. е заплатил на адвоката възнаграждение от 2000лв. Договорът и пълномощното са с дата 20.05.2010г., а декларацията, подадена от ищеца по реда на чл. 83 от ГПК – с дата 06.06.2010г. Тези данни от фактическа страна обосновават извода, че правилно първоинстанционният съд е отказал на ищеца да го освободи от заплащането на такси и разноски по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 83 от ГПК съдът при произнасянето си по молбата за освобождаване на страна от заплащане на държавни такси и разноски по производствата по дела взема предвид доходите на лицето, имущественото му състояние, удостоверено с декларация , семейното положение , здравословното състояние, трудовата му заетост , възрастта му и другите констатирани обстоятелства. При произнасянето си първоинстанционният съд е съобразил всички посочени обстоятелства и след преценката им е формирал правилни изводи. Очевидно е, че ищецът е в трудоспособна възраст, което означава, че той може да реализира трудови доходи. На следващо място, съдът не е задължен да приеме като достоверна информацията, декларирана от ищеца по повод имущественото му състояние. Обратното би означавало всяко лице, подало декларация, че не разполага с доходи, да бъде освобождавано от държавна такса. Правилно е преценено, че декларацията не съответства на представен с нея официален документ, което буди съмнение относно достоверността на изложеното в нея. Според настоящата инстанция щом ищецът е бил в състояние да заплати адвокатски хонорар и то в размер на 2000лв. /без значение дали надвишава , или не предвидения минимум за адвокатско възнаграждение / дни преди подаване на исковата молба в съда, за него не би представлявало затруднение да заплати таксата за завеждане на делото, която в случая е 291,34лв. Възраженията, че съдът не съобразил отношенията между адвокат и клиент при обсъждане на договора за правна помощ и съдействие, са неоснователни. В договора изрично е записано, че сумата от 2000лв. е платена, като това е удостоверено с подписите на двете страни. Ищецът не е доказал твърденията си по отношение на здравословното си състояние и по отношение на факта , че е безработен, а това е в негова тежест. Съдът не е задължен служебно да изследва и издирва доказателства за установяване на твърденията на страните, особено в рамките на настоящото производство. Впрочем, макар и да е имал възможност да стори това, ищецът не е предоставил данни относно твърдените от него обстоятелства и пред въззивната инстанция. Представени са само доказателства, от които е видно, че той дължи суми на ответниците по исковата му молба и че против него е образувано изпълнително производство. Този факт обаче, дори и да е доказан, не може да бъде възприет като обстоятелство, водещо до освобождаването му от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават категоричния извод за неоснователност на въззивната частна жалба против определението на ГОРС. Същото е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. А. Г. против Определение от 22.06.2010г., постановено по гр.д. № 1389/2010г. на Горнооряховския Районен съд , с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. ПОТВЪРЖДАВА Определение от 22.06.2010г., постановено по гр.д. № 1389/2010г. на Горнооряховския Районен съд. Определението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |