Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
Гр. Перник, 29.05.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния
секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Росица Ранкова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 265
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ София, чрез процесуалния
му представител главен юрисконсулт М.К. срещу съдебно решение № 7 от 28.01.2020 година,
постановено по АНД № 413 по описа за 2019 година на Районен съд Р., с което отменено
Наказателно постановление (НП) № 467719-F506824 от 08.10.2019 година на директора на ТД на
НАП София, с което на „****“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Р., ж.к. ****, представлявано от управителя Д.Г.К. е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за
нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Касаторът твърди,че решението на
районния съд е незаконосъобразно, без да сочи конкретни касационни основания за
отмяна на решението по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът моли съда да отмени решението на районния съд
и да се произнесе по същество, като потвърди процесното наказателно
постановление.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява. Процесуалният представител на
касатора главен юрисконсулт М.К. е представила писмени бележки, в които излага
съображения за основателност на подадената касационна жалба. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „****“
ООД редовно призован се представлява от адвокат В.Б.от АК Перник, който моли
съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по приложен
списък.
Представителят на Окръжна прокуратура
Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Пред настоящата съдебна инстанция нови писмени
доказателства за установяване на касационните основания не са представени.
Административен съд – Перник, касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление № № 467719-F506824 от 08.10.2019 година директора на ТД на НАП
София е наложил на „****“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр. Р., ж.к. ****, представлявано от управителя Д.Г.К. имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС),във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение по
чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, за
това, че за периода от 01.05.2019 година до 11.07.2019 година в устройството
има отразен оборот по данъчна група Б /20 %/ и няма отразен оборот по данъчна
група Г /9 %/, въпреки че за посочения период има отразени 12 гости.
С Решение № 7 от 28.01.2020 година
Районен съд Р. е отменил процесното наказателно постановление, като издадено в
производство, в което са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване правото на защита на наказаното лице, както и наличие на
маловажност на случая
Решението е правилно като краен
резултат, въпреки настоящия съдебен състав да не споделя напълно изложените
правни изводи.
Правилно
районния съд е приел, че при налагане на процесното наказание са нарушени
разпоредбите на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН.
Този
извод се споделя и от настоящата касационна инстанция, като нито в съставения
АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е посочен видът на услугите,
които са били отчетени от дружеството в данъчна група „Б“ вместо в данъчна
група „Г“, а само това, че в група „Г“ се регистрират стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. По този начин не може да се прецени
дали „****“ ООД е извършвало услуги по смисъла на чл. 66,
ал. 2 от ЗДДС, а именно – настаняване, предоставяно в хотели и
подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и
отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, данъчната
ставка за които е в размер на 9 %, само в които случаи същите следва да бъдат
регистрирани в група „Г“. Предвид горното не може да бъда направен и извод
относно това дали дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 4 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, доколкото не може да се прецени дали извършваните услуги е
следвало да бъдат обложени с 9 % ДДС, респективно дали същите е следвало да
бъдат регистрирани в група „Г“ вместо в група „Б“. В тази връзка настоящата касационната
инстанция не споделя изложеното в касационната жалба обстоятелството, че в АУАН
и в НП е посочен вида на стопанисвания от нарушителя обект – къща за гости, което
предполага, че в нея се предоставят услуги по настаняване. АУАН и НП следва да
съдържат ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено и същите не могат да бъдат предполагани.
От
друга страна санкцията на дружеството, както се посочи по – горе е за нарушение
по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съгласно която лицата по чл. 3 са
длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите: 1. група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на
които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2.
група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност; 3. група „В“ – за продажби на течни горива чрез
измервателни средства за разход на течни горива; 4. група „Г“ – за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
Така описано нарушението в съставения АУАН и издаденото НП, обаче не е
достатъчно пълно от фактическа и правна страна. Липсва посочване продажбите на
какви стоки и услуги се включват в група „Б“ и в група „Г“, при все, че в
нормата на чл. 27, ал. 1 от Наредбата са посочени единствено съответните
данъчни ставки – 20 % и 9 %. Разпоредбата на чл. 66 от ЗДДС посочва каква ставка за какви услуги се определя, поради което
за пълното и точно описание на нарушението е следвало да се посочи представлява
ли според наказващият орган предоставената услуга доставка на стока или услуга
по смисъла на чл. 6
и чл. 9 ЗДДС,
извън настаняването в хотели или подобни заведения. Наред с това нормата на чл.
27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е бланкетна и същата посочва само
конкретните ставки в отделните групи, като не може да съставлява самостоятелно
основание за налагане на санкция. Следвало е да се препрати към конкретната
относима към случая правна норма от ЗДДС, адекватна за самото нарушение.
С
оглед на изложеното настоящия касационен състав напълно споделя изложеното от
районния съд, че допуснатите процесуални нарушения съществено са накърнили
правото на защита на наказаното дружество, тъй като за последното трябва да е
напълно ясно какво точно нарушение му се вменява още към момента на съставяне
на АУАН. Липсата на съществени елементи от състава на соченото нарушение
съставлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на
атакуваното наказателно постановление, както правилно е установил районния съд.
С оглед на горното касационни основания
за отмяна на обжалваното съдебно решение не се установиха. Отменил процесното
наказателно постановление, решаващият първоинстанционен състав е постановил
законосъобразен, валиден и допустим съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в сила от 15.05.2020
година/, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения претендираното адвокатско
възнаграждение е частично основателно, като Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ София, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Аксаков“ № 1 следва да заплати на „****“ ООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. Р., ж.к. ****, представлявано от управителя
Д.Г.К. съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото следва да се
остави без уважение искането на процесуалния представител на касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното
Административен съд – Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
съдебно решение № 7 от 28.01.2020 година, постановено по АНД № 413 по описа на
съда за 2019 година на Районен съд Р..
ОСЪЖДА
Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ София, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Аксаков“ № 21 да заплати „****“ ООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. Р., ж.к. ****, представлявано от управителя
Д.Г.К. съдебни разноски в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: