Решение по дело №12/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 7
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20213300900012
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Разград , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и шести
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
като разгледа докладваното от Рая П. Йончева Търговско дело №
20213300900012 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.25ЗТР .
Делото е образувано на производство пред РОС по жалба на „Топлоснабдяване“АД,ЕИК127518677, гр.
Шумен срещу Отказ №20201208100415-2/14.XII.2020 на АВ за вписване и след изпращането му по подсъдност,
съгл. постановено по реда на чл.23, ал. 3 ГПК Определение №260082/12.II.2021 по чвнд №79/2021 на ВнАС.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на отказа, с
искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за обявяване
ГФО на дружеството за 2016г. с вписването му в ТР .
Жалбата, видно от уведомителното писмо на Агенцията по вписвания е подадена в срок, от лице,
легитимиращо интерес от обжалването и в този смисъл е допустима. Същата, съответно на предвиденото в чл.25
ЗТР е подадена чрез АВ като орган, постановил обжалвания акт. Според цитираната разпоредба, в задължение на
АВ е предвидено незабавното изпращане на подадената жалба до съда заедно с приложенията към нея,
постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му. Съгл. вл. в
сила към дата на подаване на жалбата изменения на чл.25ЗТР(ДВ бр. 105 от 2020 г.) в право на Агенцията е
предвидено, че „може да подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея“. Т.е., депозирането на
отговор е предвидено като възможност, а не като задължение, предпоставящо подаването му в срок като
изкискване за редовност на образуваното пред съда производство. От самата законова разпоредба се следва, че
тази си, предоставена й от законодателя възможност Агенцията може да упражни и дължи в приложение на
преписката към дата на изпращането й на съда. В тази връзка и по повод депозираното към преписката искане на
Агенцията за връчване на препис от жалбата с предоставен на срок за отговор, съдът намира, че за производство,
с което е сезиран, липсва законово основание за провеждане на процедура по размяна на книжа. Възможността
за отговор е регламентирана в закона като право на Агенцията, но не и като задължение на съда.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с релевираните в жалбата доводи за незаконосъобразност на
постановения от АВ Отказ №20201208100415-251/14.XII.2020г., дават основание на съда да приеме за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
Производството пред Агенцията е образувано на 4.Х.2017г. по повод подадено на същата дата заявление
вх.№********* на „ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ“АД за обявяване на ГФО на дружеството за 2016г. С така
подаденото заявление, жалбоподателят е изпълнил едно свое, дължимо по см. на чл.38ЗСч задължение.
Разпоредбите на чл. 19., ал. 1 и ал. 2 от ЗТР задължават длъжностното лице към АВ с разглеждане на
заявленията за обявяване на актовете по чл.38 ЗСч, по реда на постъпването им и с произнасяне „незабавно
след изтичане на три работни дни от постъпването им в регистрите“. Като в случая, по отношение на заявеният за
обявяването му ГФО няма друго предвиждане по закон. В случая, срокът за произнасяне на длъжностното лице
по подаденото от жалбоподателя заявление се явява изтекъл на 10.Х.2017г.(понеделник, присъствен ден). От
доказателствата се следва за установено, че по подаденото от „ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ“АД на 4Х.2017г.
заявление вх.№********* за обявяване на ГФО на дружеството за 2016г. дл. лице се е произнесло с
постановения на 17.IX.2020г. Отказ №20171004114711-2. В мотив на така постановения отказ, дл. лице е приело,
че констатираната от него нередовност не е била отстранена от заявителя в указания му по чл.19, ал.2 ЗТР срок
с прилагане на изискуемата се декларация по чл.13, ал.4 ЗТР.
Като доказателство по делото е приложен препис от вл. в сила Определение №53/2.XII.2020 по тд
№20203300900078, образувано на производство пред РОС по описа му 2020 г. по жалба на
„ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ“АД срещу постановения на 17.IX.2020г. Отказ №20171004114711-2 на дл.лице да
обяви обстоятелствата по подаденото на 4.Х.2017г. заявление вх.№*********.
С определението си по тд №20203300900078/2020 съдът е приел жалбата за основателна, отменил
постановения на 17.IX.2020г. Отказ №20171004114711-2 на дл.лице да обяви обстоятелствата по подаденото на
4.Х.2017г. заявление вх.№*********, като в мотиви на същото е посочил, че указанията за отстраняване на
констатираната от дл. лице нередовност на заявлението са дадени в нарушение на предвиденото в чл.22,ал.5ЗТР .
Приел е, че така допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото нарушава правата на заявителя и е
постановил връщане на преписката с указания за предоставяне на конкретен срок за отстраняване нередовността
на заявлението.
Изводимо от разпоредбите на чл.25 и чл.26 ЗТР съдът приема, че при постановен от АН отказ,
заявителят разполага с две възможности-да обжалва отказа или да подаде ново заявление. В случая е налице
първата хипотеза. Ноторно е, а и по аргумент на чл.25 ЗТР се следва, че в хипотеза на отменен по жалба на
заявител отказ, при връщане на преписката длъжностното лице дължи изпълнение на дадените му от съда
указания във връзка с вече подаденото и сезирало го с производството заявление вх.№*********/4.Х.2017г.
В конкретния случай , видно от изложените към обжалвания отказ мотиви, дл. лице е приело, че е налице
второ, „служебно“ подадено на 8.XII. заявление с вх.№20201208100415 за обявяване на ГФО на дружеството за
2016г.; приело е, че към същото липсва в приложение изискуемата се за редовността му декларация по чл.13, ал.4
ЗТР и с адресираните до жалбоподателя УКАЗАНИЯ №20201208100415 от 8. XII. 2020г. предоставя на същия
срок за отстраняване на констатираната нередовност. В реквизит на тези указания, срокът за отстраняване на
констатираната нередовност е определен по начин, идентичен на дадената му в отменения отказ
формулировка. А именно:“Указанията следва да бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл.19, ал.2 ЗТР“.
Който срок, предвид изложеното по горе, в този си състав съдът намира за възможен единствено в случай, че
органът се е произнесъл по заявлението „незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването им в
регистрите“. В случай, че органът, не по вина на заявителя е просрочил произнасянето си и то с години, какъвто е
конкретния случай, то изпълнението на дадените от него указания за отстраняване нередовност на заявлението
следва да е обвързано с конкретно определен в период срок - в дни, седмица, месец. Т.е по начин, аналогичен
на предвиденото в чл.59, чл.60 и др. ГПК, и гарантиращ правата на заявителя като участник в производството.
Срокът по чл. 22, ал. 5 ЗТР е инструктивен, но съдът счита, че неспазването на инструктивния срок от
страна на длъжностното лице по регистрация не следва да рефлектира негативно в правната сфера на заявителя.
По този начин се гарантира защита правата на заявителя. От логическото и граматическо тълкуване на чл. 22, ал.
5, вр. чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ следва извод, че срокът за изпълнение на указанията е три работни дни от
оповестяването на указанията по електронната партида на търговеца. Дори да се приеме, че разпоредбата на чл.
2
22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че срокът за изпълнение на указанията съвпада със срока за произнасяне от
длъжностното лице по заявлението, тоест изтича с изтичане на третия ден от датата на подаване на заявлението,
то предвиденото в чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТР задължение на длъжностното лице да оповести указанията по
електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в
търговския регистър, налага извода, че срокът за отстраняване на нередовностите започва да тече най-късно от
работния ден, следващ постъпване на заявлението, и изтича на третия работен ден от неговото постъпване, т. е. е
два работни дни. Правило с посоченото съдържание би имало смисъл обаче ако длъжностното лице спази
инструктивния срок по чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ и оповести указанията най-късно на следващия работен
ден от постъпване на заявлението.
Когато длъжностното лице не е спазило законовия срок за даване на указания не по-късно от следващия
работен ден от постъпването на заявлението в Търговския регистър, а процесното такова е постъпило на
4.Х.2017г., то за да се приеме, че указанията са надлежно дадени и че неизпълнението им предпоставя
последиците на чл. 22, ал. 5, изр. посл. ЗТРРЮЛНЦ, в същите следва да бъде даден реален срок за тяхното
изпълнение. Освен това указанията и предоставения срок следва да бъдат изрично съобщени на заявителя, за
когото не може да се приеме, че е длъжен ежедневно в продължение на неопределен период от време да следи
кога и дали длъжностното лице по регистрация ще даде указания в изпълнение на задължението си по чл. 22, ал.
5 ЗТР. Съобщаването на дадените указания следва да стане по общите правила, предвидени в Глава Шеста от
Общите правила на ГПК, които са приложими и за охранителните производства, каквото е регистърното по
ЗТРРЮЛНЦ.
В случая, дадената от дл. лице формулировка, че указанията му следва да бъдат изпълнени в срока по чл.
19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, следва да се приравни на липса на даден срок за изпълнение, тъй като посоченият срок
по чл. 22, ал. 5, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ към този момент е бил изтекъл и на практика на заявителя не е даден
подходящ срок за отстраняване на нередовностите и изпълнение на дадените му указания. Така същият е бил
поставен в невъзможност да изпълни дадените му указания, тъй като не е разполагал с никакво време за това.
Същевременно, действията на дл. лице сочат и на неизпълнение на постановеното при отмяна на предходния
отказ съдебно решение.
В приложение на подадената срещу отказа жалба, съдът установи изисканата за редовността на заявлението
декларация, поради което съобрази наличието й като настъпило в хипотеза на чл.235 ГПК обстоятелство.
Предвид изложеното, съдът намира, процесният отказ за незаконосъобразен и като такъв същият следва
да бъде отменен с указания на длъжностното лице да се произнесе по подаденото на 4.Х.2017 заявление вх.
№********* като обяви заявените по нея обстоятелства с вписването им по партида на дружеството при спазване
на предвидената в чл. чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ процедура. Жалбоподателят не е претендирал разноски,
поради което не се следва присъждане на такива.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен ОТКАЗ №20201208100415-2/14.XII.2020 на АВ , с който по партидата на
заявителя „Топлоснабдяване“АД,ЕИК127518677, гр. Шумен е отказано обявяване на заявения с вх.
№*********/4.Х.2017г. ГФО на дружеството за 2016г.
На осн. чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ УКАЗВА на Агенцията по вписванията- Търговски регистър, ДА
ОБЯВИ по партидата на дружеството заявеният с вх. №*********/4.Х.2017г. ГФО на дружеството за 2016г.
ПРЕПИС от същото да се изпрати на АВп за изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
3
4