Р Е Ш Е Н И Е
№ 3291
гр. Варна, 12.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XVІ – ти състав, в
публично заседание проведено на тринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1154 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от „С.”, ЕООД старо наименование „К. Варна” ЕООД, ЕИК: * със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от А. Н. К., чрез мл.адв. Д. С.от ВАК
със съдебен адрес: * срещу „Е.П. ” АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д., Г. К. иск с правно основание чл.422,
ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл.55, ал.1, предл. 1 вр.чл.99,
ал.3 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 17.65лв. /седемнадесет лева, шестдесет и
пет ст./, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 22.09.2017год.
между цедента Н. К. А. и цесионера „С.Б.”
ЕООД, ЕИК: * с управител А. Н. К., представляваща 1/6 наследствена част от
сумата 105.93лв., недължимо заплатена в полза на ответника на 14.12.2012год. от
наследодателя Ф. А. Х., представляваща пета вноска по разсрочено плащане
№ДР10380/19.07.2012год., относно издадена фактура №**********/08.05.2012год. на
стойност 757.80лв., начислена от длъжника без правно основание, за корекция на
сметка, с период на корекцията от 26.08.2011год. до 21.02.2012год. за обект с кл.номер * и абонатен номер * и адрес на потребление: * с титуляр на партидата Ф. А. Х. Моли за
присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът
обосновава съществуващия за
него правен интерес от провеждане на
заявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
На 08.12.2017г. депозира заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Е.П." АД, ЕИК: *, за
което е образувано ч.гр.д. №18721/2017 г. по описа на Районен съд - Варна, за
сумата от 17.65лв. /седемнадесет лева,
шестдесет и пет ст./, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
22.09.2017год. между цедента Н. К. А. и цесионера „С.Б.”
ЕООД, ЕИК:* с управител А. Н. К., представляваща 1/6 наследствена част от сумата 105.93лв.,
недължимо заплатена в полза на ответника на 14.12.2012год. от наследодателя Ф.
А. Х., представляваща пета вноска по разсрочено плащане
№ДР10380/19.07.2012год., относно издадена фактура №**********/08.05.2012год. на
стойност 757.80лв., начислена от длъжника без правно основание, за корекция на
сметка, с период на корекцията от 26.08.2011год. до 21.02.2012год. за обект с кл.номер * и абонатен номер * и адрес на потребление: * с титуляр на
партидата Ф. А. Х.
В срока по чл.414 от ГПК ответникът е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което, със съобщение,
получено от ищеца, съдията – докладчик
в производството по ч.гр.д.
№18721/2017 г. по описа на Районен съд - Варна му указва, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна
такса.
С оглед изложеното, в законоустановения
срок по чл.415 ал. 1 от ГПК, предявява настоящият иск за установяване на
съществуването на вземането си. Основанията, фактите и обстоятелствата, от
които произтича вземането са следните:
По силата на договор за цесия от 22.09.2017 г.
между цедента Н. К. А. и цесионера „С.Б.”
ЕООД, ЕИК:*, ищецът изцяло встъпва в правата на кредитор по вземане за сумата
от 17.65лева, представляваща 1/6 наследствена част от сумата 105.93лв.,
недължимо заплатена в полза на ответника на 14.12.2012год. от наследодателя Ф.
А.Х., представляваща пета вноска по разсрочено плащане №ДР10380/19.07.2012год.,
относно издадена фактура №**********/08.05.2012год. на стойност 757.80лв., начислена от длъжника
без правно основание, за корекция на сметка, с период на корекцията от
26.08.2011год. до 21.02.2012год. за обект с кл.номер *
и абонатен номер * и адрес на потребление: * с титуляр на партидата Ф. А. Х. С
уведомление по имейл с електронен подпис от 22.09.2017 г. за сключен договор за
цесия приложено към настоящата искова молба, счита, че ответникът е редовно
уведомен за новия кредитор по вземането.
Наследодателят Ф. А. Х. е титуляр по партида на
електромер, находящ се в *. Ползваната електроенергия
на този адрес се заплаща на ответното дружество „Е.П." АД, с предходно име
„Е.О. Б. П." АД, по клиентски № * и абонатен номер * .
На
21.02.2012 г., служители на „Е.О. Б. М." АД ново име „Е.-П. М."
АД са извършили проверка на СТИ, и са съставили констативен протокол, въз
основа на които впоследствие е начислена сума по дебитно известие №
**********/08.05.2012г., на стойност 757.80лева, представляваща корекция на
сметка за периода от 26.08.2010год. до 21.02.2012год.
Към настоящия момент процесната
сума по така извършената корекция на сметка е заплатена изцяло на ответното
дружество.
Независимо от извършеното плащане не е съгласен
с така начислената сума, счита, че същата се явява недължима, респективно
заплатена без каквото и да е
правно основание, с
единствения мотив, да не бъде преустановено електрозахранването
на посочения адрес на основание чл. 123 от ЗЕ.
Предвид горното, оспорва изцяло дължимостта на процесната сума,
отнасяща се за допълнително начислена ел. енергия за минал период.
Оспорва изцяло КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ от 21.02.2012
г. и справка за корекции на сметки, съобразно дадената му от ГПК възможност,
доколкото същите са частни документи и нямат материална обвързваща сила за
съда.
Оспорва правомощията на служителите на ,,Е.-П.
М." АД, до толкова, доколкото същите нямат нужното законово право, да
извършват подобен вид констатации и едностранно преизчисляване на сметки за
минал период.
Оспорва начина и методиката, по които е
начислена сумата по посочената партида. Същите са неправилни и незаконни.
Счита, че не са просрочени, нито нарушени задълженията на потребител на ел.
енергия от страна на потребителя. В договора на Я. И. К. за продажба на ел.
енергия не се съдържа действителна клауза по силата на която се дължи процесната сума, а и същият не се е съгласявал с процедура
за едностранно и без негово участие преизчисляване на сметки за месечно
доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия за минал период. Всички
периодични месечни сметки по партидата са изцяло заплатени в съответния срок.
Твърди, че по клиентски № * и абонатен номер *
не следва да се дължи процесната сума, тъй като
същата е произволно начислена за количество електроенергия, за което не става
ясно дали е доставено и съответно потребено, тоест,
без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждат
доставката и потреблението на ел. енергия, както и останалите законови норми.
Тъй като
наследодателят е заплатил процесната сума на стойност 17.65лв., но същата се явява
недължима и заплатена без правно основание
и поради факта, че същият е прехвърлил своето вземане от ответното
дружество с договор за цесия от 22.09.2017год. за ищеца остава единствената
възможност да предяви пред съда настоящия иск.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда
и в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „Е. –П. П.” АД оспорва
изцяло предявения срещу него иск.
Счита
иска за неоснователен, поради
следните съображения:
Заплатената от абоната сума представлява
стойността на ползвана от него електрическа енергия за периода от
26.08.2011год. до 21.02.2012год. и поради това е платена на годно правно
основание - съществуващо между страните облигационно правоотношение по доставка
на електрическа енергия, в което цедентът се явява
потребител на такава.
В качеството му на такъв последният е обвързан
и от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. – П. М." АД, одобрени Решение ОУ-060
на ДКЕВР 07.11.2007 година, изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г.
на ДКЕВР, доколкото „Е. – П. М." АД е публично дружество с основен предмет
на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, към която
потребителят е присъединен.Съгласно чл. 16 от тези Общите условия, ползвателят
на предоставяната от „Е. –П. М." АД електрическа енергия е задължен да не
променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва,
ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не
снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или
друго контролно приспособление, поставено от лица, на които „Е. – П. М."
АД е възложило дадената дейност или овластен държавен
орган.Текстът на чл. 16 от Общите условия задължава ползвателя не само да не
променя схемата на електрическите съоръжения, но и да не използва електрическа
енергия, без тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и
пломбирани съгласно изброения ред.Текстовете от Общите условия задължават именно
ползвателя да се въздържа от действия, които най - общо казано биха довели до
повреда или игнориране на средството за търговско измерване и неизмерване на
преминаващата през него електрическа енергия.
На 21.02.2012г. от оправомощени
за това служители на „Е. – П. М." АД е извършена проверка на техническо
средство за измерване на електрическа енергия за обект в *. При извършената проверка е констатирано,
че ведомствената пломба е с „наранени инициали”. Измерена е отрицателна грешка
„минус” 53%. Процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба
и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Съставянето на констативен протокол при
извършване на проверка на техническото средство за търговско измерване от
служителите на преносното дружество, е уредено в цитираните по - горе Общите
условия /чл. 13, т. 5, чл. 34, ал. 2 и ал. 6, чл. 37, чл. 38, ал. 1, чл. 39/.
Протоколът е подписан както от служители на дружеството, извършили проверката,
така и от свидетел. В този смисъл изискванията за съставяне на констативен
протокол са спазени.
От така съставения констативен протокол за
извършена проверка на средството за търговско измерване, както и от протокола
на БИМ се установява, че е налице
неправомерно вмешателство върху електромера, в резултат на което до потребителя
е преминавала електрическа енергия, която не е била отчитана от средство за
търговско измерване. В този смисъл налице е виновно извършено действие, което
представлява неизпълнение на описаните по - горе договорни задължения на
потребителя, водещо до неотчитане на потребяваната
именно от него електрическа енергия.
Тоест процесната
фактура е издадена след като надлежно е установено неизмерване на преминаващата
електрическа енергия през проверения електромер, което е в резултат на
неизпълнение на договорните задължения на ползвателя чрез осъществено
въздействие върху схемата на свързване на СТИ,както и, че в резултат на това
същият е ползвал доставена му електрическа енергия, която не е отчитана,
съответно не е заплатена.
В този смисъл правното основание за начисляване
на сумата по процесната фактура е съществуващото
между страните облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия,
по което съгласно разпоредбите на чл. 183 и следващите от ЗЗД, във връзка с чл.
327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената на получената от него вещ.
В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че
за ответното дружество не е съществувала законова възможност за извършване на
корекция в сметката на потребителя за минал период, то моли съда да има
предвид, че заплащането от абоната на процесната
сума, представлява вноска по разсрочено плащане на основание сключеното между
страните споразумение, чрез споразумителен протокол
№ДР10380/19.07.2012год. по смисъла на чл.365 от ЗЗД.
Прави възражение за нищожност на договора за
цесия, поради липса на предмет – чл.26,ал.2 от ЗЗД. В аргумент на така
заявеното възражение сочи липсата на съществуващо вземане към момента на сключване
на договора за цесия.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявеният иск и моли същия да бъде уважен изцяло, като му бъдат присъдени разноски, съобразно списък на разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът, чрез проц. представител моли иска да бъде отхвърлен, като претендира да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От изискваното за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело № 18721/2017год. на ВРС, се установява, че е издадена заповед за изпълнение по силата на която длъжникът „Е.П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „С.Б.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** , сумата от 17.65 лева /седемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща 1/6 ид.ч. от платена на 14.12.2012 год. от наследодателя на Н. К. А. – Ф. А. Х. при първоначална липса на основание сума от 105.93 лева, представляваща част от начислената с дебитно известие № 89474092/08.05.2012 год. на стойност 757.80 лева, начислена за периода от 26.08.2011 год. до 21.02.2012 год. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в *, с абонатен номер № * и клиентски № *, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 22.09.2017 год., както и сумата от 386.50 лева /триста осемдесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 26.50 лева и адвокатско възнаграждение от 360.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В срока по
чл.414 от ГПК, длъжникът депозира възражение, предвид на което и в указания от
заповедния съд срок, ищецът депозира исковата молба, предмет на разглеждане по
настоящото дело.
От представения по
делото констативен протокол от 21.02.2012г.
се установява, че на същата дата, в присъствието на свидетели, служители на
„Е.О. Б. М.“ са извършили проверка на средството за търговско измерване /СТИ/
монтирано на обекта на абоната, и са констатирали смяна на електромер. Като
причина за смяната в констативния протокол е констатирано наличието на отрицателни грешка
„-53%“ , установена с калибриран еталон.
Съгласно
експертизата на БИМ/л.31-32/ се установява, че при извършен външен оглед на
електромера е констатирано наличие на неправомерно пробит отвор върху корпуса
на електромера странично на клемореда на
електромера.През същия отвор е поставен меден проводник паралелно на токовия шунт на електромера.Не съответства на изискванията на т.9.1
от МП.
Въз
основа констатациите от извършената проверка „Е.-п. М.” АД е начислило служебни
количества ел. енергия в съответствие с чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на
сметката на потребителя за период от 26.08.2011год. до 21.02.2012год. на база
на което за този период „Е.П.” АД /Е-ОН България Продажби АД/ е съставило
дебитно известие №**********/08.05.2012год на стойност 757.80лева, с получател Ф. А. Х.
Приобщен
към доказателствата е споразумителен протокол № ДР
10380 от 19.07.2012год. сключен между Е.О. Б. ЕАД и Ф. А. Х. Съгласно споразумителния протокол е уговорено изплащане на
съществуващите към него момент задължения на абоната за консумирана ел. енергия
по кл.№ * за
периода от м.09.2011г. до м.02.2012г. да бъде извършено на пет вноски.
За
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните в
настоящото производство е прието, че процесната сума
е платена на ответника.
Съгласно
удостоверение за наследници на Ф. А. Х., издадено от община Шумен се
установява, че след своята смърт на 25.04.2017год. Ф. А. Х. оставя за законни
наследници следните лица: А. К. К.-дъщеря; А. К. К.-син;С. К. К.-син; Н. К. А.-дъщеря
; С. К. К.-син и Т. К. К. – син.
С
договор за прехвърляне на вземане от 22.09.2017год. Н. К. А. прехвърля на ищцовото
дружество „С.Б.”ЕООД, вземането си за
сумата от 17.65 лева, дължима сума, представляваща 1/6 наследствена част от
сумата 105.93 лева, платена на 14.12.2012год. от наследодателя Ф. А. Х., при
първоначална липса на основание, представляваща пета вноска, по сключен договор
за разсрочено плащане № ДР 10380/19.07.2012 г., относно издадена фактура №
**********/08.05.2012 г. на стойност 757.80 лева, относно корекция на сметка за
потребена ел. енергия, с период на корекцията от
26.08.2011 г. до 21.02.2012 г. по констативен протокол от 21.02.2012г . за
обект с аб. № * и кл. № *,
с адрес на потребление *.
Ответното
дружество е уведомено за извършената цесия на 22.09.2017г. от цедента, чрез пълномощник
П. Н.К.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С оглед спазването на дадения от заповедния съд едномесечен срок за предявяване на иска за установяване на оспореното със заповедта за изпълнение , издадена в производството по ч.гр.д. №18721/2017год. на ВРС вземане се извежда извод за допустимост на иска, предмет на разглеждане по настоящото дело.
Ищецът
претендира установяване на вземане, основано на чл.55, ал.1, пр. І от ЗЗД, като в тежест на ищеца е да докаже, че процесната сума е заплатена на ответното дружество като
стойност на коригирана потребена ел. енергия, за
периода от 26.08.2011 г. до 21.02.2012
г. за обект с кл.номер * и абонатен номер * и адрес на потребление: *, както и наличието
на валиден договор за цесия, по силата на който е придобил процесното
вземане.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния размер на дължимата сума.
Плащането на процесната сума като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от 26.08.2011 г. до 21.02.2012 г. за обект с кл.номер * и абонатен номер * и адрес на потребление: *, с титуляр на партидата Ф. А. Х. е обстоятелството , което е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните.
Процесното вземане е за период от време, когато е налице задължителна практика на ВКС, че доставчика на ел.енергия не може да извършва едностранно корекция на сметка за минал период.
С Решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ ТО и Решение № 79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ ТО, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр.74/24.08.2004 г./. С решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.
Корекцията на сметката на наследодателя на проводателя на ищеца за потребена, но неотчетена и незаплатена електрическа енергия е извършена по реда и при условията на чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, които съгласно задължителната и непротиворечива практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП и поради това са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложеното съдът намира, че процесната сума е получена от ответното дружество без основание.
Направените от ответника възражения за нищожност на договора за цесия, сключен между наследника на потребителя и ищцовото дружество са неоснователни.
Предмет на
договор за цесия могат да бъдат бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива,
погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл.
226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е
вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането,
произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на
договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането
по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/
Процесният договор за
цесия е действителен. Ответникът е надлежно уведомен на 22.09.2017год. от цедента, чрез
пълномощник П. Н. К., следователно ответникът дължи връщане на процесната сума на цесионера/ищец.
Неоснователни са възраженията на ответника, че процесната сума е изплатена по силата и на основание подписан между наследодателя на цедента споразумителен протокол. Основание за заплащане на тази сума е именно извършената корекционна процедура на сметката на потребителя за изминал период. Представения споразумителен протокол уговаря единствено начина на плащане на задължение на потребителя за заплатена ел. енергия, основано на извършената едностранна корекция. Споразумението не създава ново, самостоятелно основание за дължимост на сумите, а касае единствено срока за плащане на същите. При липсата на валидно възникнало задължение, споразумението за разсроченото плащане на несъществуващо задължение се явява лишено от предмет.
По изложените съображения съдът намира, че ищеца доказа при условията на пълно и главно доказване, че процесната сума е заплатена на ответното дружество като стойност на коригирана потребена ел. енергия, за периода от 26.08.2011 г. до 21.02.2012 г. . за обект с кл.номер * и абонатен номер * и адрес на потребление: *, както и наличието на валиден договор за цесия, по силата на който е придобил процесното вземане, поради което иска се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Ищецът претендира разноски в общ размер на 713лв. От така претендираните разноски, сторените разноски за заповедното производство са в размер от 386.50лв., а сторените в настоящото производство разноски, възлизат в размер на 326.50лв. Така претендираните разноски са доказани, като реално сторени, предвид на което съдът ги присъжда в цялост.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по настоящото дело , че ответникът “Е.
–П. П.” АД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б.
Д. П., П. С. С., Я. М. Д., Г. К. ДЪЛЖИ на ищеца „С.Б.”ЕООД,ЕИК *
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Н. К., сумата от 17.65лв. /седемнадесет лева, шестдесет и
пет ст./, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 22.09.2017год.
между цедента Н. К. А. и цесионера „С.Б.”
ЕООД, ЕИК: * с управител А. Н. К., представляваща 1/6 наследствена част от
сумата 105.93лв., недължимо заплатена в полза на ответника на 14.12.2012год. от
наследодателя Ф. А. Х., представляваща пета вноска по разсрочено плащане
№ДР10380/19.07.2012год., относно издадена фактура №**********/08.05.2012год. на стойност 757.80лв., начислена от длъжника без
правно основание, за корекция на сметка, с период на корекцията от
26.08.2011год. до 21.02.2012год. за обект с кл.номер *
и абонатен номер * и адрес на
потребление: * с титуляр на партидата Ф.
А. Х., за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.дело
№18721/2017год. на ВРС, на основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1, предложение
първо и вр.с чл.99, ал.3 от ЗЗД
ОСЪЖДА “Е. –П. П.” АД, ЕИК: * със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д., Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на „С.Б.”ЕООД,ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Н. К., сумата от 713лв./седемстотин и тринадесет лева/, представляваща съдебно деловодни разноски за настоящото производство в размер от 326.50лв./триста двадесет и шест лева, петдесет ст./ и сумата от 386.50лв./триста осемдесет и шест лева, петдесет ст./разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №18721/2017год на ВРС, ХVІ състав, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/